№ 341
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100101126 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца ИВ. В. ИВ.
субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД против
СТР. СТ. Г. и П. Н. Г. за обявяване на сключените между двамата ответници разпоредителни
сделки касателно ½ ид.част от апартамент с ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта
на гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В
8379 ВХ, рама № WVGZZZ1TZ6W194831, двигател № BKDA04292, обективирани в Брачен
договор № 22, том 3, рег.№ 4823/10.06.2016г. за относително недействителни по отношение
на кредитора-ищец.
В исковата молба ищецът ИВ. В. ИВ. излага, че е кредитор на СТР. СТ. Г. за сума в
размер на 35000 лева, с която ответникът Г. се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца
във връзка с издаден от него запис на заповед от 30.09.2011г. Посочва, че дължимостта на
сумата от 35000 лева от ответника е установена с влязло в законна сила решение по т.д.№
1230/2016г. по описа на ВОС по предявен иск по чл.534 от ТЗ, по което в полза на ищеца е
издаден изпълнителен лист на 16.01.2018г. Излага, че въз основа на изпълнителния лист е
образувал изпълнително дело № 20198070400451 срещу С.Г., по което обаче не може да се
удовлетвори, тъй като последният се е разпоредил с имуществото си в полза на втория
ответник П.Г. – негова бивша съпруга чрез брачен договор вписан в службата по вписвания
гр.Варна на 13.06.2016г. Излага, че кредиторовото му качество е възникнало още на
30.09.2012г., когато е предявил за плащане на ответника записа на заповед от 30.09.2011г., а
разпореждането на ищеца с ½ ид.част от притежаваните в режим на СИО – недвижим имот
апартамент с ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на гр.Варна и ½ ид.част от лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ е станало през 2016г.
Твърди, че ответниците и страни по брачния договор – С. и П. Г.и са знаели за вземането на
ищеца и са сключили същия с цел да го увредят. Излага, че с процесния договор,
представляващ по същността си разпоредителна сделка ответникът Г. се е разпоредил с
имущество, което е следвало да служи за общо удовлетворение на кредиторите му, с което
затруднява удовлетворението на кредитора – ищец. Моли сделките, обективирани в Брачен
договор № 22, том 3, рег.№ 4823/10.06.2016г. да бъдат обявени за относително
недействителни спрямо него, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-
1
деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника П. Н. Г., чрез
процесуалния й представител. Излага, че е живяла съвместно със С.Г. до м.11.2015г., а
бракът им е прекратен през 2017г. Поради усложняване на финансовите отношения между
страните, по повод на които се е стигнало до принудително изпълнение върху собствения им
имот на ул.“Мир“ в гр.Варна през 2015г. ответницата изплатила задължение на съпруга си в
размер на 7900 лева. За да защити имуществените интереси – своите и на децата си
пожелала да сключат брачен договор със съпруга си и на 10.06.2016г., когато е подписан тя
му заплатила сума в размер на 9300 лева. Твърди, че за задължението на съпруга си по
записа на заповед от 30.09.2011г., респективно за задължението по изп.дело №
20198070400451 е узнала на 15.01.2020г. Посочва, че към датата на издаване на записа на
заповед са били във фактическа раздяла. Прави възражения срещу валидността на записа на
заповед като твърди, че същият е антидатиран и издаден единствено с цел да създаде
привидно задължение за ответника С.Г., както и че постановеното съдебно решение, в което
е съдебно признато задължението на ответника не я обвързва със субективните предели на
силата на пресъдено нещо. Прави също така възражения касателно собствеността на ½
ид.част от апартамента с ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на гр.Варна
собствена на С.Г., като твърди в евентуалност, че я е придобила по силата на осъществявана
трайно, явно и необезпокоявана фактическа власт в периода от сключване на брачния
договор /10.06.2016г./ до датата на депозиране на исковата молба в съда /10.08.2021г./, а
също и възражение, че имотът е изцяло придобит с нейни средства, а ответникът С.Г. няма
принос в придобИ.ето му.
В предоставеният срок е депозиран писмен отговор и от ответника СТР. СТ. Г., чрез
процесуалния му представител. Заявява становище за неоснователност на предявените
искове. Посочва, че с П.Г. са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен през 2017г., както
и че през 2016г. е сключил с нея брачен договор, с който и е прехвърлил своята ½ ид.част от
придобитото по време на брака им движимо и недвижимо имущество, включващо
апартамент с ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на гр.Варна и лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ. Твърди, че бившата му съпруга не е
била в течение на правоотношенията, в които е встъпвал както поради фактическите
раздели, които са имали през 2011г. и след 2016г., така и поради факта, че професията й
/медицинска сестра, която е практикувала по кораби/ е налагала да отсъства за
продължителни периоди от дома и страната. Не оспорва, че е длъжник на ищеца за сумата от
35000 лева въз основа на влязлото в сила съдебно решение по т.д.№ 1320/2016г. по описа на
ВОС, както и че същият е взискател по образуваното срещу него изпълнително дело №
20198070400451 по описа на ЧСИ Н.Д.. Прави възражения срещу автентичността на записа
на заповед издаден в полза на ищеца, както и по отношение на факта на предаване на сумата
от 35 000 лева. Излага, че брачният договор е сключен преди възникване на задължението от
35 000 лева, за което е уважен искът за неоснователно обогатяване във връзка с което
твърди, че със сключване на брачния договор не е целял да увреди кредиторите си, както и
че знание за увреждане липсва и при съпругата му.
Прави възражение за погасяване по давност както на Павловия иск, така и на
вземането на ищеца. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът И.И. чрез процесуалния си представител поддържа
предявенитe искове и моли да бъдат уважени. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
Ответниците С.Г. и П.Г., чрез процесуалните си представители поддържат
оспорванията на предявените срещу тях искове изложени в писмените им отговори и молят
за отхвърлянето им. Ответницата Г. счита, че е оборена презумпцията за знание по чл.135,
ал.2 от ЗЗД за задължението на съпруга й във връзка с което счита, че кредиторът не е
2
умишлено увреден с разпоредителната сделка обективирана в брачния договор. И двамата
ответници претендират за присъждане на съдебно-деловодните разноски. Ответникът Г.
прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа
на нея петитум на исковата претенция обуславя извод за предявени от ищеца ИВ. В. ИВ.
против ответниците С. и П. Г.и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за обявяване на сключените между тях разпоредителни сделки
касателно ½ ид.част от апартамент с ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на
гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379
ВХ, обективирани в Брачен договор № 22, том 3, рег.№ 4823/10.06.2016г. за относително
недействителни по отношение на кредитора-ищец.
По същността си предявяването на иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД представлява
упражняване на потестативно право на кредитора да обяви за недействителна по отношение
на себе си сделка или друго действие, с която длъжникът го уврежда. Това право възниква за
кредитора, когато сделката е увреждаща и е безвъзмездна или е възмездна, но длъжникът и
третото лице са знаели за увреждането.
Уважаването на иска по чл.135, ал.1 от ЗЗД възлага в тежест на ищеца установяване
съществуването на следните кумулативни предпоставки: наличие на вземане на кредитора-
ищец по отменителния иск спрямо ответника С.Г., действие на длъжника, увреждащо
интересите на кредитора /разпоредителна сделка със собствено на длъжника имущество/ и
субективен елемент - знание за това увреждане у длъжника, а когато действието на
длъжника се изразява в сключването на възмездна сделка, законът предвижда знанието да е
налице, както у длъжника, така и у третото лице, с което той договаря. В този смисъл
разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание за увреждането
като постановява, че то се предполага до доказване на противното, ако третото лице е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Презумпцията за знание е
установена само по отношение на посочения ограничен кръг трети лица, като за всички
останали, ако те добросъвестно са придобили възмездно права преди вписването на исковата
молба по реда на чл.135 от ЗЗД, недействителността не засяга придобитите от тях права.
Фактите, презюмирани по силата на законни оборими презумпции, съдът е длъжен да
третира като ненуждаещи се от доказване и именно поради това не може да се разширява
кръга на лицата, по отношение на които се предполага знание. Презумпцията освобождава
ищеца при наличие на твърдения, респективно доказателства за наличие на цитираната в
чл.135, ал.2 от ЗЗД родствена връзка да доказва знание за увреждане у третите лица, с които
е договарял, което налага извод за обръщане на доказателствената тежест, в посока, че
вместо ищецът-кредитор да доказва знание, ответниците са тези, които трябва да доказват
незнанието си.
3
В настоящият случай ищецът извежда качеството си на кредитор от факта на
издаденият от длъжника С.Г. в негова полза запис на заповед от 30.09.2011г. за сума в
размер на 35000 лева. Кредиторът по него И.И. не е упражнил правата си по ценната книга
чрез пряк иск в законоустановения срок, поради което вземането му за същата сума е
признато с влязло в законна сила решение по повод предявен иск по чл.534 от ТЗ за
менителнично неоснователно обогатяване постановено по т.д.№ 1320/2016г. по описа на
ВОС. Въз основа на него на 16.01.2018г. в полза на И.И. е издаден изпълнителен лист срещу
С.Г. за сумата от 35000 лева представляваща сумата на неоснователно обогатяване на
издателя на запис на заповед от 30.09.2011г. с падеж на 30.09.2012г.– С.Г. за сметка на
приносителя ИВ. В. ИВ., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска на
15.09.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
Изложеното обуславя извод, че ответникът С.Г. има качеството на длъжник на
кредитора И.И. за парично вземане с установен от съда размер и основание, който
следователно е материално легитимиран по иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Именно обвързващото действие на влязлото в сила решение по т.д.№ 1320/2016г.
по описа на ВОС, което на основание чл.297 от ГПК е задължително за всички съдилища в
страната, прави недопустимо повторното обследване на въпроса за дължимостта и размера
на задължението на С.Г. на същото основание, в това число въпросите за действителността
и автентичността за записа на заповед от 30.09.2011г. Съобразно изложеното по-горе
касателно допустимите възражения на ответника, а и предвид, че същите вече са били
предмет на съдебна дискреция по цитираното дело, настоящият съдебен състав не формира
нови изводи касателно съществуването и размера на вземането на ищеца спрямо ответника.
Предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е й
наличието на увреда по отношение на кредитора. Увреждащо действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора, в т.ч. извършено опрощаване на дълг,
обезпечаване на чужд дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес и пр. Без значение
за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума на длъжника
постъпва друго имуществено благо, както е при възмездните отчуждителни сделки, тъй като
цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях
решава от цената на кой имуществен обект да се удовлетвори. В този смисъл - Решение №
93/28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о.
Твърдяното от ищеца в случая увреждащо действие на неговия длъжник е
сключеният на 10.06.2016г. /вписан в Служба по вписванията – гр.Варна с вх.№ 13233, акт
№ 217, том 5, дело № 1807/2016г. на 13.06.2016г./ брачен договор /л.6-8/, с който С.Г. се е
разпоредил в полза на съпругата си – втората ответница П.Г. с половината от притежаваното
в режим на СИО имущество – придобит жилищен имот апартамент с ид.10135.2555.310.1.16
по Кадастралната карта на гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил марка „Фолксваген“
4
модел „Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ. Разпореждането е възмездно, тъй като за придобитите от
П.Г. имуществени права същата е заплатила на С. Г. уравнение на дела в размер на 9300
лева /чл.2 от Брачния договор/. В тази връзка сключеният между ответниците брачен
договор безспорно уврежда кредитора, тъй като намалява имуществото на длъжника и по
този начин затруднява удовлетворяването на кредитора. Макар и да се касае за възмездна
сделка, същата създава пречки за удовлетворяването на кредитора, тъй като насрещната
престация по договора е парична сума, която може и да не е налице в имуществената сфера
на длъжника, при насочване на принудително изпълнение спрямо нея. Правноирелевантно е
дали длъжникът след разпореждането притежава и друго имущество и на каква стойност е
то, тъй като отчуждаването на длъжниково имущество води до обективно намаляване
възможностите на кредитора да се удовлетвори, а в случая не се и твърди длъжникът С. Г.
да притежава друго имущество, от което да се удовлетвори кредиторът му.
Цитираната разпоредителна сделка /брачен договор от 2016г./ следхожда
възникването на вземането на кредитора /падежирало вземане по запис на заповед от
2012г./, което обуславя приложимостта на нормата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, която предвижда,
че когато увреждащото действие е възмездно, то лицето с което длъжникът е договарял
трябва също да е знаел за увреждането, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника.
Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е
извършена след възникване на кредиторовото вземане както е в настоящия случай. Когато
разпореждането с длъжниковото имущество е възмездно, кредиторът трябва да докаже, че за
увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е., че третото лице е
знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите,
когато знанието на третото лице се презумира – чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. В този случай
ответникът, по отношение на когото същата е приложима, следва да установи фактите, от
които да бъде направен категоричен извод за липса на знание за увреждането на кредитора.
В съответствие с горното, оспорване на презумпцията за знание е заявила
ответницата Г.. Видно от представеното решение № 1892/09.05.2017г. постановено по гр.д.
№ 2113/2017г. по описа на ВРС П. и С.Г.и са били съпрузи по силата на сключен между тях
граждански брак в периода от 02.06.2000г. до прекратяването му на 09.05.2017г., т. е и към
момента на възникване на задължението на длъжника С. Г. към кредитора И.И.. По
цитираното бракоразводното дело страните са изложили, че фактическата раздяла между тях
е настъпила през м.01.2016г. По настоящото дело обаче твърдят, че са се разделяли и преди
това – в периода от м.Юли 2011г. до м.Октомври/Ноември 2011г., като в подкрепа на тези
си твърдения са ангажирали гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Д.Б. и
Д.Г.Й.
Свидетелят Б. посочва, че в края на лятото на 2011г. П. и С. се скарали и П. го
изгонила от дома им на ул.“Мир“ за няколко месеца, като в началото С. живеел при
свидетеля, а след това – на квартира. Проблемите им били главно за пари и по повод
5
„бакиите“, които С. забърквал с кредити и заеми. През 2015г. при П. ходили някакви хора и
я уведомили за парично задължение на С., което тя поела да изплаща. След като П. узнала за
паричните задължения на С. към лица, от които е вземал заеми и натежало, като за да си
осигури спокойствие му платила /на С./ 10 000 лева – неговият дял от жилището.
Свидетелката Й. посочва, че познава семейството на П. и С.Г.и от 2008-2009г.
Отношенията им преминавали през различни етапи – в началото били добри, а в
последствие се влошили. През м.08.2011г. се разделили за няколко месеца до октомври-
ноември 2011г., а след това през лятото на 2014г., когато С. заминал да работи на обект на
работодателя си в гр.Созопол, до края на годината. Окончателно се разделили през 2015-
2016г., тъй като тогава се оказало, че П. трябва да плаща паричен дълг на съпруга си, след
това заминала да работи по кораби. Посочва, че П. узнала за задължението на С. към ищеца
през месец януари 2020г. – преди да тръгне да пътува, когато постъпило съобщение от ЧСИ.
В годините, докато живеели заедно основните доходи и издръжка на семейството били
осигурявани от П..
В подкрепа на твърденията си, че П.Г. е знаела за поетото от съпруга и задължение
ищецът също е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ц.В.Ч. и Р.Б.Р..
Свидетелката Ч. посочва, че през лятото на 2014г. е посетила заедно с И.И. негов длъжник в
жилището му на ул.“Мир“ в гр.Варна, като на разговора, в който И. настоявал към
посетеният да му върне парите, присъствала и жена от същия апартамент – с дълга светла
права коса и очи, с нормално телосложение.
Свидетелят Р. посочва в показанията си, че познава С. и П. Г.и покрай приятеля си
ИВ. В. ИВ. и знае, че С. дължал пари на И.. Излага, че през лятото на 2014г. заедно с И. по
негова молба посетили адреса на С. в кв.Левски, на ул.“Мир“. Пред блока видяли съпругата
на С. – П., която била с количка с бебе. Жената била висока около 170 см., около 60 кг. с
червена права коса. В провелият се разговор между П. и И. пред блока, той и казал, че С. му
дължи пари, а П. отвърнала, че не е вземала пари от него и затова да си ги търси от мъжът й.
След това П. се качила в блока, а след това слязъл мъжът й С..
От показанията на свидетелите Б. и Р.а, които са еднопосочени по отношение на
фактическата раздяла настъпила между ответниците Г.и през лятото на 2011г. и продължила
до м.октомври-ноември същата година не може да се приеме по безспорен и категоричен
начин, че П.Г. не е знаела за поетото със записа на заповед парично задължение на съпруга
си към ищеца И.. Дори да се приеме за установен фактът, че съпрузите не са били
фактически заедно към момента на издаването му през 2011г., то това не означава, че
съпругата не е узнала в последствие за него. Очевидно, след кратковременната си раздяла
през 2011г. ответниците са събрали отново семейството си, нещо повече, увеличили са го с
роденото през м.11.2013г. второ дете; предприели са обща икономическа инициатива чрез
учредяване на „Г.и трейд“ ООД в началото на 2014г., в което и двамата са съдружници.
Установи се също, че към 2015/2016г., преди сключване на брачния договор, П.Г.
вече със сигурност е имала знание, че съпругът и е поемал парични задължения към трети
лица, част от които тя самата е изплащала – така плащането на сумата от 200 лева на
6
26.11.2015г. и сумата от 7900 лева на 05.05.2016г. на кредитор на С.Г. по изп.дело №
113/2015г. по описа на ЧСИ Н.Д.. В този смисъл са и и показанията на св.Р.а и Б., като
последният посочва изрично, че проблемите в семейството на П. и С. били главно за пари и
по повод „бакиите“, които С. забърквал с кредити и заеми към трети лица.
Нещо повече, според св.Б., за да си осигури спокойствие, П. приела да плати на С.
сумата от 10 000 лева /очевидно се има предвид сумата по брачния договор – 9300 лева/,
което съответства и на самите твърдения на ответницата в писмения отговор, че е
настоявала за сключването на брачен договор, за да защити интересите си. Отчитайки
контекстът на изложените свидетелски показания, както и ситуацията около плащането на
дълга на С.Г. от П.Г. през 2015г., съдът приема, че „защитата“, която е желала да постигне
ответницата е от финансовите операции на съпруга си и потенциалната опасност от засягане
на общото им имущество, която е била преодолима чрез сключването на брачния договор. В
този смисъл съдът приема, че към датата на сключване на брачния договор ответницата Г. е
имала знание за това, че съпругът и е длъжник на парични суми към трети лица, както и че с
извършването на разпоредителната сделка в нейна полза с притежаваното в режим на СИО
имущество същото би било защитено, но с цената на потенциално увреждане на
кредиторите му. При формиране на извод за неоснователност на предприетото от страна на
ответницата Г. оборване на презумпцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД съдът отчита и
показанията на св.Р., който посочва, че е присъствал на ситуация през лятото на 2014г., при
която П.Г., която лично познава, била уведомена от И.И., че съпругът и С. му дължи пари.
Показанията произтичат от незаинтересован от изхода на спора свидетел и съответстват на
житейската ситуация към този момент - срещата се е случила пред жилищния блок, в който
се намира жилището на Г.и на ул.“Мир“ в гр.Варна, а самата П. е била с бебе в количка,
съответстващо на роденото през м.11.2013г. тяхно второ дете.
Обстоятелствата дали П.Г. е узнала точно каква сума и на какво основание се
дължи от съпругът й С.Г. в полза на ищеца И. е без значение, тъй като знанието по чл.135,
ал.2 от ЗЗД се заключава в наличие на формирани най-общи представи у съпругата за
наличие на парични задължения на съпруга й, както и че с извършеното разпореждане с
негово имущество ще се затрудни удовлетворяването на кредитора.
Съобразно изложеното съдът приема, че ответниците, чиято е доказателствената
тежест да оборят предвиденото в закона предположение за знание у П.Г. не успяха да
проведат необходимото за това пълно обратно доказване. Ответниците са били съпрузи
както по време на възникване на задължението на С.Г. към ищеца през 2011г., така и по
време на сключване на брачния договор през 2016г., родители са на две общи деца,
притежават общо имущество, съдружници са в търговско дружество, които са все факти в
подкрепа на законовата презумпция за знание на съпругата на релевантните за спора
обстоятелства касателно финансовото положение на съпруга й.
Неоснователни са възраженията на С.Г. за погасяване по давност на Павловия иск,
както и за изтекла погасителна давност на вземането на кредитора. Давностният срок за
предявяване на иска за обявяване на относителната недействителност на увреждащата
7
сделка е 5 години считано от извършването й. В случая брачният договор е сключен на
10.06.2016г. /вписан в Службата по вписвания на 13.06.2016г./, а исковата молба е предявена
в съда на 05.05.2021г., т.е в рамките на давностния срок. Що се отнася до погасяването по
давност на вземането на ищеца, то доколкото същото е съдебно признато през 2017г. и
съгласно чл.117, ал.2 от ГПК срокът на новата давност е всякога 5 години, същото е валидно
непогасено и подлежащо на изпълнение.
С оглед изложеното и при наличие на всички предпоставки от фактическия състав
на разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че исковете на ИВ. В. ИВ. против
СТР. СТ. Г. и П. Н. Г. за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на Брачен
договор № 22, том 3, рег.№ 4823/10.06.2016г., с който С. Г. се е разпоредил в полза на П.Г.
със собствените си придобити при режим на СИО ½ ид.част от апартамент с
ид.10135.2555.310.1.16 по Кадастралната карта на гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
И двете страни по делото са направили искане за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, като с оглед изхода на спора, такива се следват на ищеца И.И.
в размер на 3603,05 лева включваща както следва: 457,31 лева – заплатена държавна такса,
10 лева – такса за издадени СУ, 20 лева – такса за издаване на заверени преписи от исковата
молба, 35,74 лева – такса за вписване на исковата молба, 40 лева – такса за снабдяване с
данъчна оценка, 40 лева – такса за снабдяване със схема на имота, както и сумата от 3000
лева – заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно /значително под
двукратния размер на минимално дължимото за предявените искове определено по реда на
чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/ и е съобразено с фактическата и правна сложност на казуса и броя на
проведените по делото съдебни заседания/.
Сумата на сторените от ищеца разноски следва да бъде възложена в тежест на
ответниците С. и П. Г.и, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на ИВ. В. ИВ., ЕГН
**********, с адрес гр. Т., ул.”С.п.” № 12, вх.Б, ет.8, ап.12 на Брачен договор № 22, том 3,
рег.№ 4823/10.06.2016г., вписан в Служба по вписванията-гр.Варна с акт № 217, том 5, дело
№ 1807/13.06.2016г., по силата на който СТР. СТ. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр.Варна,
ул.“Б.“ № 6, ет.10, ап.63 се е разпоредил в полза на П. Н. Г., ЕГН ********** с адрес:
гр.Варна, ул.“Мир“ № 35в, ет.5, ап.16 с ½ ид.част от апартамент с ид.10135.2555.310.1.16 по
Кадастралната карта на гр.Варна и ½ ид.част от лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Туран“ с рег.№ В 8379 ВХ, рама № WVGZZZ1TZ6W194831, двигател № BKDA04292, на
основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
8
ОСЪЖДА СТР. СТ. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр.Варна, ул.“Б.“ № 6, ет.10, ап.63
и П. Н. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ИВ. В. ИВ., ЕГН **********, с адрес гр. Т.,
ул.”С.п.” № 12, вх.Б, ет.8, ап.12 сумата от 3603,05 /три хиляди шестстотин и три и 0,05/ лева,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски Апелативен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9