№ 3159
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря Стефани М. Матoва
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110204484 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-018142/10.09.2021 г., издадено от Гергана Борисова - началник
група към отдел „ПП” при СДВР, на В. ХР. ХР., с ЕГН **********,
за това, че на 05.08.2021 г., около 09:00 часа, в гр. София, по бул. Ломско шосе, с
посока на движение от ул. Проф. Петър Ников към ул. Христо Силянов, управлява личния
си лек автомобил *** с рег. № ******* и при проверка на кръстовището с ул. Чудомир се
установява, че управлява без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. С горното В. ХР. ХР. нарушил чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което
на основание чл. 683, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, му е наложена глоба в размер на 250
лева.
Постановлението е обжалвано в срок от В. ХР. ХР., който в подадената жалба моли
атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се изтъква, че издаденият на жалбоподателя АУАН
от 05.08.2021 г. бил толкова нечетлив, че на практика не съдържал реквизитите, посочени в
чл. 42 от ЗАНН. Изразява се недоволство, че НП не било връчвано на жалбоподателя. Във
връзка с правилното приложение на материалния закон се твърди, че действията на
жалбоподателя не осъществявали нито от обективна, нито от субективна страна състава на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като задължението за сключване на застраховка „Гражданска
отговорност“ се отнасяло за автомобилите, които не били спрени от движение, а към датата
на твърдяното нарушение (05.08.2021 г.) автомобилът на жалбоподателя бил със служебно
прекратена регистрация. Излагат се и аргументи за маловажност на случая. Претендират се
разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Доколкото не се установява противното и в
придружителното писмо по преписката АНО изрично сочи, НП не е връчвано на
жалбоподателя Х., то жалбата следва да се счита подадена в срок, поради което е
допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121к-13180 от 23.10.2019 г. на министъра на ВР,
заверено копие от Заповед № 4332з-143 от 15.02.2016 г. на директора на СДВР и заверено
копие от Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. – всичките относно компетентността
на актосъставителя Гергана Борисова); налице е съответствие между текстовата част на
АУАН и тази на НП, както и съответствие между описаната в двата акта фактическа
обстановка и съответстващата правна квалификация; нарушението и обстоятелствата около
твърдяното му извършване се посочени по достатъчно ясен и непротиворечив начин, тоест
не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
Неоснователни за твърденията за нечетлив препис на АУАН, връчен на
жалбоподателя, с което на практика същият не съдържал реквизитите, посочени в чл. 42 от
ЗАНН. Видно от оригинала на приложения по преписката АУАН бл. № 043903/05.08.2021 г.,
същият е в достатъчна степен четлив и е подписан от жалбоподателя Васко Ж., с което
последният е декларирал, че е запознат със съдържанието му, за да упражни, ако желае,
правото си на защита.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
Жалбоподателят В. ХР. ХР. на 05.08.2021 г., около 09:00 часа, в гр. София, по бул.
Ломско шосе, с посока на движение от ул. Проф. Петър Ников към ул. Христо Силянов,
управлявал личния си лек автомобил *** с рег. № *******. Заедно с него пътувала
съпругата му св. Славина Х.а. На кръстовището с ул. Чудомир същият бил спрян за
проверка от служители на СДВР-ОПП, в лицето на свидетелите М.Ж. и А.Й.. Последните
разполагали със служебни таблети, позволяващи им да правят моментална справка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. При такава справка
свидетелите установили, че водачът Х. управлява автомобила си без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно заверено копие от Уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ №
025716/17.01.2021 г. на Гаранционен фонд, към дата 17.01.2021 г. няма данни за лек
автомобил с рег. № ******* да има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“.
2
Съгласно приобщена на съдебното следствие писмена справка рег. № 433200-
51632/18.05.2022 г. на СДВР-ОПП, ведно с два броя приложения, лек автомобил *** с рег.
№ ******* е собственост на В. ХР. ХР. и считано от 24.02.2021 г. същият е с прекратена
автоматично регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – при уведомление от ГФ за липса на
застраховка „Гражданска отговорност“. Уведомлението е било получена по електронен път,
а собственикът на автомобила не бил уведомяван. Впоследствие на 13.08.2021 г. била
извършена нова промяна в регистрацията на автомобила – „пускане в движение и
възстановяване след прекратяване“ след представена полица за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“.
По преписката е приложено заверено копие от застрахователна полица №
BG/22/121002346598, сключена в „Лев Инс“ АД, за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите по отношение на лек автомобил *** с рег. № *******, с период на
покритие от 13.08.2021 г. до 13.08.2022 г.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – от показанията на свидетелите М.Ж., А.Й. и Славина
Х.а, както и от приложените по преписката и приобщени на съдебното следствие писмени
доказателства: писмена справка рег. № 433200-51632/18.05.2022 г. на СДВР-ОПП, ведно с
два броя приложения; заверено копие от Уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ №
025716/17.01.2021 г. на Гаранционен фонд и заверено копие от застрахователна полица №
BG/22/121002346598, сключена в „Лев Инс“ АД. Показанията на свидетелите са в
достатъчна степен обстоятелствени, хронологично подредени, логични и кореспондиращи
си, поради което следва да бъдат кредитирани изцяло. Установеното с гласни доказателства
е еднопосочно с установеното от приобщените писмени доказателства, които също следва да
бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка Съдът счита, че вмененото на В.Х.
административно нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ („Договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1.
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго
лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи
застрахователния договор“) е несъставомерно от обективна и субективна страна. Това е
така, доколкото задължението за собственика на МПС да сключи застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не се отнася за автомобилите, които са спрени от
движение. Автомобилът да не е спрян от движение е изрично предвидена по чл. 483, ал. 1, т.
1 от КЗ кумулативна предпоставка за сключване на застраховката. Тази преценка следва да
бъде направена към датата на проверката и на твърдяното като осъществено нарушение –
05.08.2021 г. Видно от официалната справка от СДВР, към 05.08.2021 г. процесният лек
автомобил *** с рег. № ******* (и считано от 24.02.2021 г.) е бил с прекратена автоматично
регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – при уведомление от ГФ за липса на застраховка
3
„Гражданска отговорност“, за което собственикът не бил уведомяван. Автомобилът е бил
пуснат в движение на 13.08.2021 г. В този смисъл, към датата 05.08.2021 г. жалбоподателят
не е осъществил нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като автомобилът му е бил
спрян от движение.
Фактите по делото сочат, че жалбоподателят е осъществил съвсем различно
административно нарушение и по друг закон, за което е предвидена различна
административно-наказателна отговорност – по чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП („ Наказва се с
глоба от 100 до 300 лв. …4. който управлява моторно превозно средство, спряно от
движение“). Подобно административно нарушение обаче не е вменено с процесното
атакувано НП, поради което същото следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към момента на изготвяне
на съдебния акт разпоредба на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН. Видно от приложени договор за
правна защита, списък с разноски и разписка от платежно нареждане, на Адвокатско
съдружие „Стоева, Чомпалов и Знеполски“ е заплатен хонорар в размер на 364,35 лева с
включено ДДС. Посочената сума е съобразена с разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН и
чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което в полза на В.Х. следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 364,35 лева, платими от СДВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-018142/10.09.2021 г., издадено от Гергана Борисова -
началник група към отдел „ПП” при СДВР, на В. ХР. ХР..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на В. ХР. ХР.
сумата от 364,35 (триста шестдесет и четири лева и тридесет и пет ст.) лева, представляващи
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4