Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 07.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на двадесет и седми май, две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ДИМИТРОВ
мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Хр. Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 7180 по описа за 2020г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 77704/21.03.2020г. по гр.д. № 46656 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 120-ти състав е признато за установено на основание на
чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 14 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че „А.9.”АД
, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** 7-ми километър, № 131,
офис 425 дължи на „Г.С.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. С.С.,*** заплащане на сумата от 5400лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.05.2019г., до изплащането й,
представляващи неплатено възнаграждение по договор за физическа охрана на обект
от 31.08.2017г., изменен с анекси от 20.12.2017г., от 26.06.2018г., от
28.12.2018г., за която е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 24323/2019г.
по описа на СРС, като „А.9.”АД , ЕИК ******е осъдено да
заплати на „Г.С.”ЕООД, ЕИК ****** съдебни разноски по заповедно дело от 408лв. и съдебни разноски по исково
дело от 978лв.
Срещу така постановено решение е депозирана
въззивна жалба вх. № 5056761/19.05.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - А.9.”АД , ЕИК ******в частта, в която
исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че действително страните били обвързани от валиден договор за
охрана на административна сграда на бул.
Цариградско шосе” № 131 и надземния паркинг пред нея, но не било установено
ищецът да е изпълнил задълженията си по договора. Приетата по делото покана и протокол за
следване на обект не били подписани за въззивника от лице с представителна
власт за тези действия. Претендирал е
разноски.
Въззиваемият-ищец „Г.С.”ЕООД, ЕИК ****** е оспорил жалбата. Навело е твърдения, че
решението на районния съд е правилно. Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2020817/08.08.2019г.
на Г.С.”ЕООД, ЕИК ****** срещу „А.9.”АД , ЕИК ******, с която е
поискал от съда на основание на чл. 422
вр. с чл. 415, ал. 2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 вр. с чл. 266 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено
съществуването на вземането на ищеца срещу ответника за заплащане на сумата от 5400лв., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.05.2019г., до изплащането й,
представляващи неплатена част от възнаграждение за октомври 2018г. по договор за физическа охрана на обект от
31.08.2017г., изменен с анекси от 20.12.2017г., от 26.06.2018г., от
28.12.2018г., цялото за 6600лв. по фактура № 439/01.10.2018г., за която е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 24323/2019г. по описа на
СРС, като му се присъдят разноски.
Навело е твърдения, че с ответника сключили
договор за охрана на имот в гр. София,
бул. „Цариградско шосе” 7-ми километър, № 131 –административна сграда и надземен
паркинг пред нея срещу възнаграждение за октомври 2018г. от 5500лв. без ДДС
месечно, ищецът си изпълнявал задълженията по него, поради което и за ответника
възникнало задължение за плащане на уговореното възнаграждение. Такова не било
платено за процесния период Договорът
бил прекратен поради неплащане на сумите с едностранно предизвестие от ищеца от
01.02.2019г.
Ответникът „А.9.”АД , ЕИК ******в предоставения му срок е оспорил иска. Навел
е твърдения, че страните били обвързани
от валиден договор за охрана на
административна сграда на бул. Цариградско шосе” № 131 и надземния
паркинг пред нея, но не било установено ищецът да е изпълнил задълженията си по
договора. Многократно бил възразявал срещу неточното изпълнение на задълженията
на ищеца по договора, същото било правено устно. Приетата по делото покана и
протокол за следване на обект не били подписани за въззивника от лице с
представителна власт за тези действия.
По делото е приложеното заповедно дело № 24323/2019г. по
описа на Софийски районен съд, 120-ти състав,
съгласно което същото е образувано по заявление вх. № 3030957/02.05.2019г., със
заповед от 20.05.2019г. районният съд е разпоредил „А.9.”АД , ЕИК ******да заплати на „Г.С.”ЕООД, ЕИК ****** сумата от 5400лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 02.05.2019г., до изплащането й, представляващи неплатено
възнаграждение по договор за физическа охрана на обект от 31.08.2017г., изменен
с анекси от 20.12.2017г., от 26.06.2018г., от 28.12.2018г., както и съдебни
разноски от 527лв., за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 27.05.2019г., на
11.06.2019г. длъжникът е подал възражение срещу заповедта, на 08.07.2019г.
заявителят е уведомен за необходимост от представяне на доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията
по заповедта и такива е представил на 08.08.2019г.
По делото са приети неоспорени от
страните договор за физическа охрана на
обект от 31.08.2017г., анекси от 20.12.2017г., от 26.06.2018г., от
28.12.2018г., носещи подписи за страните по тях, съгласно които А.9.”АД ,
е възложило на „Г.С.”ЕООД и последният се е съгласил за неопределен срок
срещу възнаграждение да извършва невъоръжена физическа охрана на
административна сграда в гр. София, бул.
„Цариградско шосе” 7-ми километър, № 131 и надземен паркинг пред нея с 2 поста
–единият извършващ пропусквателен режим на паркинга ежедневно от 07,30ч. до
17,00ч. без почивните и празнични дни, а другият пост – пропусквателен режим на
централния вход на сградата денонощно на две смени , като нощна смяна прави
обход и на паркинга по график . Съгласно чл. 14 от договора и анексите към него
месечното възнаграждение се заплаща до 10-то число на месеца срещу
представянето на фактура, като размер на същото е, както следва : 6350лв. без
ДДС , считано от 01.01.2018г. – 5500лв. без ДДС; считано от 01.01.2019г. –
5875лв. без ДДС. Съгласно анекса от 26.06.2018г. охраната се осъществява от 5
охранители, като през работни дни 2-ма са дневна смяна, а един е нощна смяна, а
в почивни дни – по един охранител по всяко време на денонощието.
Приети са правила и указания от „А.9.”АД
за извършване на охранителната дейност, съгласно които изпълнителят е следвало
да изготви план за охрана, да следи и не допуска нанасяне на щети по
автомобилите на паркинга и по сградите и помещенията.
Приет е протокол от 20.03.2018г.
за оценка на състоянието и степента на сигурност на обекта по договора носещ
подпис за представители на страните , съгласно който ищецът е извършил на
20.03.2018г. охранително обследване на сградата.
Приета е покана от 11.01.2019г.
от ищеца до ответника, съгласно която ищецът е съставил изявление до ответника,
с което му е посочил, че поради системно неплащане на месечните задължения за
плащане на възнаграждение по договора за охрана от 31.08.2017г. към този момент неплатени суми са
25 650лв. главница , поканил го е да плати главницата и лихва за забава от
1000лв. в срок до 30.01.2019г, като е посочил, че при неплащане в този срок то ищецът
прекратява договора за охрана поради неизпълнение на задълженията считано от 01.02.2019г. На лицевата част на
поканата е изписан текст вх. № 42/14.01.2019г. до положен печат с изписано
наименование на ответника ОТМ 98”АД и е положен подпис.
Приет е неоспорен от страните приемо-предавателен
протокол носещ подпис за страните по делото, съгласно който на 31.01.2019г. ищецът е предал на главния счетоводител на
ответника – Димитрина Георгиева регистър за посетители на външни лица в периода от 25.05.2018г. до 31.01.2019г. от
100листа.
Приет е протокол за сдаване на
обект от 01.02.2019г. носещ подпис за представители на страните, за ответника
главния му счетоводител–Димитрина Георгиева , съгласно който ищецът е сдал
охраната на обекта без липси и забележки от възложителя.
Приети са трудови договори,
допълнително споразумение , заповеди за прекратяване на трудови договори,
съгласно които ищецът е сключил трудови
договори с 5 физически лица - В.Д.на
30.03.2016г., с Б.М.Г.на 07.09.2018г., с И.Д.Х.на 31.03.2017г., със С.И.З.на
28.08.2018г., със С.С.Д.на 17.10.2014г.,
изменен в частта за работното място на 23.12.2014г. с работно място считано от
като охранители с работно място административна сграда в гр. София, бул. „Цариградско шосе” 7-ми
километър, № 131 и надземен паркинг пред нея, договорите са прекратени на
основание на чл. 325, ал.1т.1 от КТ със заповеди съответно от 03.04.2019г., от
01.02.2019г., от 01.02.2019г., от 01.02.2019г.,
нап01.02.2019г.
Приета е неоспорена от страните
фактура № 439/01.10.2018г., носеща подписи за страните-за ответника В.Г.съгласно
които ищецът на 01.10.2018г. е издал на ответника фактура за 6600лв.
представляваща възнаграждение за октомври 2018г. по договор.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ответника е посочило, че
фактура № 439/01.10.2018г. е
осчетоводена от ответника като дължима на ищеца, декларирана е от ответника по
ЗДДС на 14.10.2018г., включена е в дневника за покупки за октомври 2018г.,
ползван е и данъчен кредит по нея от ответника.
Разпитан по делото св. С.Д.е
посочил, че от януари 2015г. до 31.01.2018г. работел при ищеца като охранител в
АТМ Център, не бил получавал забележки от ответника, напротив – имало изразена
благодарност и получени парични награди за Великден , платени от ответника.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 266 и
чл. 86 от ЗЗД.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между страните е
възникнало валидно правоотношение, по което ищецът е изпълнил точно
задълженията си, както и че е възникнало изискуемо задължение на ответника за плащане на възнаграждение, като за същото ищецът следва да проведе главно
и пълно доказване.
В
тежест на ответника при така депозирания отговор е да докаже, че изпълнена работата е страда от конкретен
недостатък, за което своевременно е направил възражение пред ищеца.
По
делото се установи
от приложено заповедно дело, че по
заявление за
издаване на заповед по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с
нея ответникът е
осъден да заплати на ищеца процесните суми, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като
заявителят в срока по чл.
415 от ГПК е предявил установителния иск за вземанията по заповедта.
Съдът приема за установено по делото, че на 31.08.2017г. страните са сключили валиден договор за
изработка, изменян в последствие с анекси, съгласно който ответникът е възложил
на ищеца и последният е приел срещу възнаграждение платимо до 10-то число на текущия месец срещу
фактура, което за октомври 2018г. е в размер на 6600лв. с ДДС, да извършва
невъоръжена физическа охрана на административна сграда в гр. София, бул. „Цариградско шосе” 7-ми
километър, № 131 и надземен паркинг пред нея, като към октомври 2018г. охраната
следва да се осъществява от 5 охранители, като през работни дни 2-ма са дневна
смяна, а един е нощна смяна, а в почивни дни – по един охранител по всяко време
на денонощието.
Съдът приема за установено по
делото, че за октомври 2018г. ищецът е изпълнил задълженията си по договора и
срещу качеството на същата не е направено възражение от ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 264 от ЗЗД при договор за изработка възложителят е
длъжен при предаване на извършена работа да прегледа работа и да уведоми изпълнителя за забелязани
недостатъци и отклонения незабавно, липсата на такива
възражения означава, че работа се
счита за одобрена, освен ако по-късно се открият такива, които не са могли да
се забележат при обикновен преглед. При открити в последствие скрити
недостатъци, то правата на възложителя се запазват, ако незабавно уведоми изпълнителя. Изпълнителят отговаря пред възложителя, ако работата е
имала отклонения и недостатъци, като в този случай за възложителя са предвидени
възможностите по чл. 265, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Този недостатък и отклонение трябва да съществува към момента
на изпълнението на задължението на
изпълнителя за предаване на
работата, като това отклонение не трябва да е известно на възложителя. Знанието
на последния за наличието на недостатъка/отклонението освобождава от
отговорност изпълнителя, тъй като с поведението си, приемайки работа знаейки за
недостатъка/отклонението, изпълнителят всъщност
заявява, че се съгласява да плати
работа независимо, че не е съобразно възложеното. Кредиторът е освободен от
задължение за уведомяване, само ако длъжникът съзнателно е премълчал за
наличието на недостатък. Законът не презумира знание на изпълнителя за
недостатъка, същата подлежи на доказване. Кредиторът
е длъжен да прегледа работата и да уведоми незабавно длъжника за недостатъка/отклонението,
освен ако длъжникът е знаел за същия– арг. по чл. чл. 264 от ЗЗД, както и чл.
324 от ТЗ. Уведомяването следва да се извърши незабавно след откриване на
недостатъка, като в случай, че той е явен – този момент е предаването на
работа, а в случай, че той е скрит – от момента на проявяването и откриването
му. Под незабавно законодателят има предвид онзи разумен срок, който
предпоставя възможност на възложител да огледа работа и да я прегледа. Едва след предоставяне на такива възможности,
то за кредитора ще възникне правото на иска по чл. 265 от ЗЗД. Уведомяването
запазва правата на възложителя за предявяването на исковете по тези разпоредби.
Несвоевременното уведомяване води до отпадане на отговорността на изпълнителя,
то е приравнено на одобрение. Приемането на работата и одобрението й не са само
фактическо действие - разместване на фактическа власт върху изработеното.
Приемането на работата е налице тогава, когато реално предаване на работа е
съпроводено с ясно изявление от възложителя, че одобрява работата. Това изявление за одобряване на работа може да е изрично, но може да е и мълчаливо,
тоест изявено с конклудентни действия, придружаващи получаване на изработеното,
от които действия недвусмислено да
следва, че е налице одобрение на работа. Приемането на работата по съществото
си е правно действие. Одобряването на работата от поръчващия само по себе си
обуславя невъзможността в последващ момент той да реализира отговорността на
изпълнителя по чл. 265 от ЗЗД. (В този смисъл Решение № 231/13.07.2011г. по
т.д.№ 1056/2009г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение
по гр.д.№ 1062/2004г. на ВКС;Решение № 1087/18.11.2008г. по гр..№
3672/2007г. на ВКС, ГК;).
В конкретния случай от приети по
делото трудови договори , заповеди за прекратяване на правоотношението се
установява, че за изпълнението на задълженията си по договора с ответника
ищецът е сключил трудови договори с 5 физически лица като охранители с работно
място обекта по договора за охрана, тези договори са действали към процесния
период.
Съдът приема за установено по
делото от приета по делото неоспорена от страните фактура, заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, че през октомври 2018г. ищецът е изпълнил
задълженията си по договора и ответникът е приел работата му без забележки.
Фактурата от 01.10.2018г. е подписана от представители страните, същата е
осчетоводена от ответника през октомври 2018г., ползван е данъчен кредит по
нея, поради което и съдът приема за установено по делото, че фактурата е приета
от ответника. Съдът изцяло кредитира заключението по съдебно-счетоводната експертиза
като задълбочено, вярно и неопровергано от останалите събрани по делото
доказателства. Осчетоводяването на
фактурата установява достигане до знанието на ответника за подписването й от негов служител, поради което
и доколкото действията по приемането на фактурата и осчетоводяването й не са
оспорени от ответника пред ищеца незабавно, то следва че същите дори да са
извършени от лице без представителна власт за ответника, са потвърдени от него.
По делото не е установено ответникът да е направил възражения срещу качеството
на работата на ищеца в сроковете по чл. 264 вр. с чл. 265 от ЗЗД, поради което
и за ответника не съществува възможност да прави такива възражения в настоящото
производство. Изпълнението и
приемането на работата се установява и от приетата
по делото фактура, която е осчетоводена от ответника и той е ползвал данъчен кредит по нея. При договора за изработка неподписването на протокол
за приемане на работата не е пречка да се установи изпълнението и приемането на
работата с други доказателствени
средства. За установяване на това обстоятелство са допустими всички уредени в ГПК доказателствени средства, включително и
гласни доказателства. Осчетоводяване от възложителя на издадена от изпълнителя
фактура за възнаграждение за изпълнена работа по договор за изработка, ползване
на данъчен кредит по ЗДДС по тази фактура от възложителя установява приемане на
работата за изпълнена. Първичните счетоводни документи и вписванията им в
счетоводните книги на страните, ползването на данъчен кредит по фактурата, дори
тя да не носи подпис на представителя на търговеца, установява че търговецът е
потвърдил по реда на чл. 301 от ТЗ действията по сключването на сделката, както
и по приемане на работата. Тези действия означават недвусмислено признание на
задължението за плащането на изпълнената
работа. Фактурата може да докаже
съществуването на правоотношението, ако съдържа съществените белези на
сделката. Отразяването на фактурата в счетоводството на възложителя,
включването й в дневника за продажби, ползването на данъчен кредит по ЗДДС са
признание на задължението и доказва съществуването му. /В този смисъл Решение №
178/13.10. 2017г. по т.д. № 638/2017г. на ВКС, 2-ро Т.О.; Решение №
160/07.11.2017г. по т.д. № 2217/2016г. на ВКС, 1-во Т.О., Решение №
216/02.08.2016г. по т.д. № 2411/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
198/13.05.2016г. по т.д. № 274/2014г. на ВКС, 1-во Т.О.; Решение №
121/21.07.2016г. по т.д. № 1622/2015г.
на ВКС, 1-во Т.О.; Решение № 71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на
ВКС, 2-ро Т.О., всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК/. В конкретния
случай по делото се установи, че фактурата,
издадена от ищеца по договора е осчетоводена от ответника,
възложителят я е включил в дневника за продажби по ДДС и в
декларациите по ЗДДС, ползвал е данъчен кредит по нея. Тези обстоятелства се установяват от приетото
заключение по счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно
и неопровергано от останалите събрани доказателства. При така възприето и по
съображения изложени по-горе, при обсъждане в съвкупност на събраните гласни и
писмени доказателства по делото, съдът приема за установено по делото, че „ ответникът по исковете е приел
работата, изпълнена от ищеца, поради което и за него е възникнало валидно
задължение за плащане на възнаграждението за октомври 2018г. по договора.
С оглед гореизложеното съдът
приема, че по делото е установено валидно възникнало и изискуемо вземане на
ищеца към ответника за плащане на възнаграждение за октомври 2018г. по договора
за охрана в размер на 6600лв., поради
което и предявеният иск за 5500лв. като част от неплатеното
възнаграждение е основателен и решението на районния съд в обжалваната част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че в тежест въззивника следва да се поставят разноски на
въззиваемия в производството пред СГС в размер на 608лв. възнаграждение за
адвокат.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77704/21.03.2020г. по гр.д. № 46656 по описа за
2019г. на
Софийски районен съд, 120-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „А.9.”АД , ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** 7-ми километър, № 131,
офис 425 да заплати на „Г.С.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** и
съдебен адрес:адв. С.С.,*** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 608лв.
(шестстотин и осем лева), представляващи
съдебни разноски в производството пред Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.