Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 15.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №506 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази :
Иск за
съществуване на вземането с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК.
РС-гр.Ловеч е сезиран с искова молба от “Мобилтел”ЕАД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.София-1309, район
„Илинден”, ул.”Кукуш”№1, чрез пълномощника си адв.Г. *** против Д.В.А. ***, в
която навежда твърдения, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Д.В.А., ЕГН-********** е образувано Ч.гр.д.№89/2018 год. по описа на PC-гр.Ловеч, шести състав. В рамките на предвидения от
законодателя 14-дневен
срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение.
В
законоустановения срок и на основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПк във
връзка с чл.79 от ЗЗД, предявява настоящия иск за установяване на съществуващо
и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.
Изтъква, че
ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз основа на договори за
далекосъобщителни услуги М4220944 от дата 09.09.2014 год., сключени с ответника
Д.В.А., ЕГН-**********. Доколкото установителният иск
е естественото продължение на заповедното производство, то обстоятелствената
част на исковата молба е съобразена с обстоятелствата, посочени в заявлението.
В т.9,
б.„в" във връзка с т.12 от заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът-ищец е
описал, че длъжникът му дължи сума, представляваща неплатена потребена
далекосъобщителна услуга, въз основа на което неизпълнение се претендира и
неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.
От
фактическа страна споменава, че между кредитора „Мобилтел"ЕАД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, ПК 1309, район
„Илинден”, ул. "Кукуш"№1 и длъжника Д.В.А., ЕГН-********** е
съществувал и валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер
М4220944 от дата 09.09.2014 г. и ID на клиента
1838514, с който на длъжника са предоставяни далекосъобщителни услуги за
телефоненни номера **********, **********, **********, **********.
Изрично моли съда да вземе предвид,
че номера М4220944 са индивидуални клиентски номера, с които абонатът фигурира
в системата на Оператора и представляват уникална комбинация от цифри, като
услугите, които ползват клиентите са свързани към един или няколко такива
номера и чрез тях се издават месечните сметки/фактури. Съгласно общите условия
на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. В този смисъл
под един клиентски номер се завеждат всички договори за услуги, сключени от
абоната, обективирани с номера на клиента или под ID на клиента,
който е другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се въвежда в
системата на Оператора. ID или клиентски номер на клиента в
настоящия случай е 1838514. В конкретният случай длъжникът е бил въведен в
системата на Мобилтел с индивидуален номер М4220944 и с „клиентски номер"
1838514, по които са издавани фактурите на абоната за няколко договора за
услуги, от които произтича претенцията на ищцовото дружество и въз основа, на
които е издадена Заповедта за изпълнение срещу длъжника.
Ищецът се
позовава на чл.26 от Общите условия на мобилния оператор съгласно който „Заплащането
на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името
на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки абонат за
таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително
уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за плащане на
дължимите суми”.
В срока на
действието на договора за мобилни услуги М4220944 от дата 09.09.2014 г.
Мобилтел е издал на абоната-ответник следните фактури :
- фактура
№*********/12.02.2015 г., с падеж на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период
от 09.01.2015 г.до 08.02.2015 г., за ползване на далепосъобщителни услуги за
сумата от 125,95 лв.;
-
фактура №*********/12.03.2015 г., с
падеж на плащане 27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г.до 08.03.2015
г., за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 77,36 лв.;
-
фактура №*********/14.04.2015 г., с
падеж на плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015 г.до 08.04.2015
г., за ползване на далепосъобщителни услуги за сумата от 2,69 лв.;
-
фактура №*********/23.07.2015 г. , с падеж на плащане
23.07.2015 г., за отчетен период от 09.06.2015 г.до 08.07.2015 г., в която е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни
услуги в размер на 83,64 лв.;
- фактура
№*********/23.07.2015 г. , с падеж на плащане 23.07.2015 г., за отчетен период
от 09.06.2015 г.до 08.07.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 19,68 лв.;
- факгура
№*********/23.07.2015 г. , с падеж на плащане 23.07.2015 г., за отчетен период
от 09.06.2015 г.до 08.07.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 63,96 лв.;
- фактура
№*********/23.07.2015 г. , с падеж на плащане 23.07.2015 г., за отчетен период
от 09.06.2015 г.до 08.07.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 186,3 лв.
Длъжникът не е
изпълнил задълженията си по посочените договори, като не е заплатил в срок
всички дължими към Оператора суми за потребени договорни услуги, което е
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключените с
абоната-длъжник Д.В.А. договори за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договори за далекосъобщителни услуги. Ето
защо, и на основание чл.86 от ЗЗД, претендира и мораторна лиха за забава,
начислена върху главницата в размер на 55,19 лв. за периода от 30.04.2015 г. до
18.12.2017 г.
Уточнява, че
претендираната сума в размер на 614,77 лв., посочена като главница представлява
сбор от предоставени на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по
сключените между страните договори за далекосъобщителни услуги и начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а
именно главницата е формирана като сбор от потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договори за далекосъобщителни услуги М4220944 от
дата 09.09.2014 г. в размер на - 206 лв. незаплатена далекосъобщителна услуга и
сума за начислена неустойка в размер на 353,58 лв. - неустойка предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги М4220944 от дата
09.09.2014 г. и мораторната лихва в размер на 55,19 лв., начислена върху фактура
№ *********/14.04.2015 г.
Заявява, че Мобилтел
има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги, както и има право да получава в срок всички суми по т.
З4.а-34.в от настоящите Общи условия. Незаплатената стойност на
далекосъобщителните услуги, предоставявни на абоната, е отразена в представените
фактури. Доколкото последните не са били погасени от абоната-ответник, Мобилтел
е прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги, поради
което на последния е била начислена неустойка.
В случая,
клаузата за неустойка е рагламентирана и уредена в договора за мобилни услуги
към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които са
неразделна част от индивидуалния договор и имат задължителна сила за страните,
освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попада в тази хипотеза,
защото такава допълнителна уговорка няма. Клаузата за неустойка фигурира в
представените с исковата молба Приложения в Раздел Отговорност и гласи : „В случай че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това Приложение, Договора или
Общите условия, в това число, ако по негово искане или вина Договорът по
отношение на Услугите в това Приложение бъде прекратен в рамките на
определения срок за ползване, Операторът има право да прекрати Договора по
отношение на тези или всички Услги и/или да получи неустойка в размер на всички
стандартни месечни абонаментни такси (без остъпки), дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Основанието
за прекратяване на договора следва и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния
оператор, в които е казано, че Мобилтел има право да ограничи достъпа до част
от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени
дължими вземания към Мобилтел. А съгласно чл.54 от ОУ „Мобилтел има право
едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на
абоната до мрежата в следните случаи : 54.1 „При
неплащане на дължими суми след изтичане срока за плащане”. За самото
прекратяване на договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за
доказване, тьй като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на
абоната да заплати цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за
неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и Общите условия на оператора.
Неизпълнението
от страна на абоната-ответник да заплати сумите за потребените услуги, съгласно
издадените фактури е довело до прекратяването на индивидуалните договори на
ответника Д.В.А., ЕГН-**********, начисляването на договорна неустойка.
Видно е от представените договори е,
че ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.37.а.
от Общите Условия (Доп. съгласувано с Решение №639/13.04.2006 г. на КРС)
Мобилтел има право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги 37.б. Мобилтел има право да получава в срок
всички суми по т.З4.а-34.в от настоящите Общи условия. Съгласно чл.26.5. Мобилтел
предоставя на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането на
посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори и незаплатени от
абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с Оператора, е
обусловило правото на Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Д.В.А., ЕГН-********** „Мобилтел
има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре
достъпа на абоната до мрежата в следните случаи :
Съгласно сключения договор за
мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По силата
на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от
страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите
условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.22.3.5. от Общите
условия "Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика, по йени съгласно деистваии1я ценоразпис на Мобилтел”, а съгласно чл.23, б)
месеченния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.
По силата на
чл.26.4 от Общите условия на „Мобилтел"ЕАД неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума" 26.4.(Изм. -
в сила от 06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.) Заплащането на услугите се извършва въз основа на
месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора
Мобилтел уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде
издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно
от Мобилтел след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на
фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите
суми. "
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на
вземания, които са присъдени по съдебен ред.
Съгласно чл.27 от Общите условия плащането на
посочената във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
В конкретният случай ответникът Д.В.А.,
ЕГН-********** е подписал договор за мобилни услуги, ползвал е предоствените
мобилни услуги, не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността
на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са му
фактури, които, не са заплатени в срок. По този начин ищеца счита, че е изпълнен
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следва да понесе отговорността си.
Изтъква, че представените фактури сами по себе си, не
са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респективно
същият е в неизпълнение на договора си.
С оглед на
всичко изложено дотук и на основание на чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК, моли съда след като се убеди в основателността на претенцията им, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д.В.А.,
ЕГН-**********, с адрес ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„Мобилтел”ЕАД в размер на 614,77 лв., от които 559,58 лв. главница - потребени
и незаплатени далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за далекосъобщителни услуги и 55,19 лв. мораторна лихва.
Моли съда да
постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските, направени в
настоящото исково производство, представляващи доплатена държавна такса и
адвокатски хонорар.
С
допълнителна молба вх.3748/16.04.2018 год. ищецът, чрез пълномощника си адв.Г. се отказва от посочената с исковата молба претенция
за мораторна лихва за забава в размер на 55,19 лева, който отказ, на основание
чл.233 от ГПК, е приет от съда с протоколно определение от 18.10.2018 год.,
като производството по гр.дело №506/2018 год. е прекратено в тази му част.
В срока по
чл.131 от ГПК е представен писмен отговор на исковата молба от назначения с
разпореждане №
1988/02.07.2018 год. за особен представител на ответника адв. С.Д. ***, която от
името на доверигелката си оспорва изцяло предявения иск. Намира го за допустим,
но неоснователен и недоказан и моли съда да го отхвърли. Счита, че
доверителката й не дължи наищеца претендираните суми, тъй като същите са погасени
по давност, на основание чл. 111, б. „б” и „в” от ГПК. Ако съдът не приеме
възражението им за изтекла в полза на доверителката й погасителна давност,
оспорва размера на претендираните суми. Счита клаузата за дължима неустойка за
нищожна като противоречаща на закона. Алтернативно, ако съда приеме неустойката
за законосъобразна, то на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД, моли да се намали нейния
размер, тъйкато претендираната неустойка е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди, представляващи неизпълненото
задължение на потребените услуги.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител, но с молба-становище вх.№10710/17.10.2018
год., чрез процесуалния си представител адв.Г. не възразява да се даде ход на
делото в отсъствие на техен представител. Поддържа изцяло изложеното в исковата
молба и моли съда да уважи иска така, както е предявен като присъди на
доверителя й направените по делото разноски за заповедното и за настоящото
исково производство.
Ответницата в хода на исковото
производство се представлява от назначения й за особен представител адв.Д.,
която поддържа отговора и отново изтъква, че падежът на текущото задължение
настъпва в края на следващия месец или определената в договора дата за
заплащане на потребените услуги за предходен месец, а не така,както на ищеца е
изгодно да издава фактурите няколко месеца по-късно, за да установи нов начален
момент за давностния срок. По отношение на неустойката поддържа направеното
възражение за нейната незаконосъобразност, като противоречаща на последните
промени в Закона за защита на потребителите.
Съдът
като прецени писмените доказателства по делото, както и доводите на страните,
по вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК и съобразно нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните
факти :
Между
ищеца „Мобилтел”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1309, район „Илинден”, ул. „Кукуш”№1 и ответницата Д.В.А. е сключен
Договор за далекосъобщителни услуги М4220944/09.09.2014 год. и ID на клиента 1838514,
по силата на който на А. са предоставяни далекосъобщителни услуги за телефонни
номера **********, **********, **********, **********.
Като
доказателство по делото са представени Общи условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел”ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „Мобилтел”ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, като в чл.26.1 е предвидено, че ***чинът на
плащане се избира от абоната. В чл.26.2 /Изм. съгласувано с Решение
№639/13.04.2006 год. на КРС; Изм. – в сила от 30.03.2012 год./ е
регламентирано, че плащането може да се извърши в брой в магазините на
„Мобилтел”, по банкова сметка на ”Мобилтел”, посочена в издадената фактура за
дължимите от абоната суми или по друг начин, съгласно предоставяните от
„Мобилтел” възможности за заплащане на дължимите суми. Всички разходи, свързани
с избрания начин на плащане са за сметка на абоната. От чл.26.4 /Изм.- в сила
от 06.08.2010 год.; Изм. – в сила от 30.03.2012 год./ се установява, че
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечнафактура, която се
издава на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомява всеки
абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на
този период може да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след предварително
уведомяване на абоната. Неполучаването на фактурата не осбождава абонатите от
задължението им за плащане на дължимите суми, а в следващия текст на чл.26.5 е
уредена възможността Мобилтел да предостави на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума.
Договорът
на абоната/потребителя, съгласно чл.54.12 от Общи условия за взаимоотношенията
между „Мобилтел”ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни
мрежи на „Мобилтел”ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, следва да се счита за едностранно прекратен
от страна на Мобилтел, в случай на забава на плащането на дължимите суми от
абоната/потребителя е продължила повече от 124 дена.
От
приложените преписи на фактури и Приложение А към тях, съответно с №**********
с период на фактуриране 09.01.2015 год.-08.02.2015 год. за сумата 125,95 лева с
включен 20% ДДС, фактура №********** с период на фактуриране 09.02.2015
год.-08.03.2015 год. общо за сумата 77,36 лева с включен 20% ДДС и фактура
№********** с период на фактуриране 09.03.2015 год.-08.04.2015 год. за сумата
2,69 лева с включен 20% ДДС се установява, че на ответницата е начислена общо
сума в размер на 206 лева за ползваните далекосъобщителни услуги за процесния
период от време, т.е. сума, съвпадаща с главницата по издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение на парично задължение №74/08.01.2018 год. по
Ч.гр.дело №89/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
За
целите на настоящото исково производство ищецат е представил и фактура
№**********/23.07.2015 год. за начислена неустойка в размер на сумата 83,64
лева; фактура №**********/23.07.2015 год. за сумата 19,68 лева; фактура
№**********/23.07.2015 год. за сумата 63,96 лева и фактура
№**********/23.07.2015 год. за сумата 186,30 лева като общата сумата на
дължимата неустойка според ищеца е 353,58 лева и съвпада с тази, която
заповедния съд е присъдил в заповед за изпълнение на парично задължение
№74/08.01.2018 год. по Ч.гр.дело №89/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч.
От
служебно изисканото и приложено Ч.гр.дело №89/2018 год. по описа на РС-гр.Ловеч
се разбира, че е издадена заповед №74/08.01.2018 год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която длъжникът Д.В.А. *** следва да заплати на
кредитора “Мобилтел”ЕАД сумата от 206 лева незаплатена далекосъобщителна
услуга, 353,58 лева неустойка предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителна услуга, 55,19 лева мораторна лихва за забава, начислена върху
главницата за периода от 30.04.2015 год. до 18.12.2017 год., ведно със
законната лихва върху сумата 206 лева, считано от 05.01.2018 год. до
окончателното заплащане на дължимите суми, както и сумата 205 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски, от които 25 лева платена по сметка
на съда държавна такса и 180 лева адвокатски хонорар. В заповедта изрично е
посочено, че вземането произтича от Договор за далекосъобщителни услуги
М4220944 от 09.09.2014 год.
С
разпореждане №495/15.02.2018 год. по Ч.гр.дело №89/2018 год. по описа на
РС-гр.Ловеч, в производство по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, е приел, че издадената
по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №74/08.01.2018
год., е връчана на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е
указал на заявителя, че в едномесечен срок от съобщението, може да предяви иск
срещу длъжника, за установяване на вземането си, за което е издадена цитираната
по-горе заповед за изпълнение, като довнесе дължиматадържавна такса, съгласно
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Предупредил е заявителя за последиците по чл.415, ал.5 от ГПК, че ако не
представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът ще обезсили
заповедта за изпълнение.
Препис
от разпореждане №495/15.02.2018 год. е връчен на “Мобилтел”ЕАД на 15.02.2018 год.
и получен от юрисконсулт Димова на 22.02.2018 год., видно от разписката,
приложена в заповедното производство.
Исковата
молба, с която настоящият съдебен състав е сезиран е подадена с вх.№2928/22.03.2018
год., т.е. в законният едномесечен срок и е допустима. Разгледана по същество
съдът я намира неоснователна и недоказана. Безпорно е, че страните се намират в
облигационни правоотношения, като ответницата Д.В.А. има качеството на абонат и
потребител на услуги от мобилния оператор „Мобилтел”ЕАД по смисъла на т.1 и
т.49 от ДР на Закона за електронните съобщения. Съдът намира, че ищецът не е
направил в хода на настоящия исков процес, чиято цел е да установи съществуване
на вземането, пълно и главни доказване на твърдяните от него факти в исковата
молба. Приложените по делото фактури, на които „Мобилтел”ЕАД се позовава не са
подписани от ответницата, поради което и доказателствената тежест за
извършените от нея разговори и за начина на определяне на цената им се носи от
ищеца. Неизпълнението на това задължение води до настъпване на неблагоприятни
последици за ищеца. Последният следваше да ангажира доказателства
/съдебно-техническа експертиза/ чрез която да се направи проверка при ищеца за
броя на извършените от страна на ответницата разговори и за начина на
определяне на тяхната цена, както и да представи доказателства по делото, че
техническото средство за измерване е тарифно съгласно чл.57 и сл. от Закона за
измерванията. По делото не са представени доказателства затова колко са на брой
изговорените разговори от ответницата чрез GSM услугата от мобилния оператор
„Мобилтел”ЕАД и на каква цена съответно е всеки един от тях. Следователно
ищецът не убеди съда по несъмнен начин за начина на ценонобразуване, поради
което и след като това е негово задължение, съдът счита, исковата претенция се
явява неоснователна и недоказана само на това основание, като в случая не е
необходимо да обсъжва въведеното от особения представител на ответника
възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б.”б” и „в” от ЗЗД.
Доколкото
обаче претенцията на ищеца, видно от петитума на исковата му молба включва
главница и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни
услуги, то съдът е длъжен да изтъкне, че формулираната неустойка е нищожна
поради противоречието й с добрите нрави съгласно ТР №1/2009 год. на ОСТК на
ВКС. В конкретният казус се касае за валидност на договорни връзки между страните,
които са от обществен порядък, за които съдът следва да следи служебно,
доколкото това не е обусловено от навеждането и установяването на конкретен
факт, в който смисъл намира за основателни въведените от адв.Д.
твърдения в този смисъл.
По
изложените съображения, последиците от недоказването на основанието и размера
на вземането, следва да се отнесат във вреда на ищеца и предявения от него иск
с правно основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК, се отхвърли като
неоснователен и недоксазан.
При
този изход на спора неоснователна и недоказана се явява и исковата претенция за
заплащане на съдебно-деловидните разноски, направени в настоящия исков процес и
в предходното заповедно производство.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца дължи на ответницата направените от
последната разноски по делото, но тъй като такива не са доказани, то й не се
присъждат от съда.
Следва
да се изплати на адв.Д. определеното възнаграждение в
размер на 300 лева от внесения от ищеца депозит, за осъществуното от нея
процесуално представителство на ответницата Д.В.А. по настоящото гр.дело.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца „Мобилтел”ЕАД, към момента
„А1
България”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1309, район „Илинден”, ул.”Кукуш”№1 против Д.В.А., ЕГН-********** ***,
иск с правно основание чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение
на ответницата Д.В.А., ЕГН-**********, с адрес ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Мобилтел”ЕАД
в размер на 614,77 лв., от които 559,58 лв. главница - потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на ищеца „Мобилтел”ЕАД, към момента „А1
България”ЕАД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление :
гр.София-1309, район „Илинден”, ул.”Кукуш”№1 против Д.В.А., ЕГН-********** ***
за заплащане на съдебно-деловодните разноски за исковото и заповедно
производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат С.Д. ***
определеното възнаграждение в размер на сумата 300 /триста/ лева от внесения депозит, за осъщественото
процесуално представителство на ответницата Д.В.А. по гр.дело №506/2018 год. по
описа на РС-гр.Ловеч.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч, чрез съда, който го е
постановил, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по Ч.гр.дело №89/2018
год. по описа на РС-гр.Ловеч.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :