Р Е Ш Е Н И Е № 265
гр.Стара Загора, 20.06.2022
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря Николина
Николова
и в присъствието на
прокурора Гриша Мавров ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 78
по описа за 2022 год, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание
чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285, ал.1 и
чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба от Ш.Ю.А. *** против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София за присъждане на обезщетение в размер на
4 500лв за претърпени имуществени вреди от битовите условия в Следствен арест
Стара Загора за периода 28.10.2018г. - 31.12.2018г. В исковата молба е
посочено, че увреждането на ищеца се
дължи на лоши битови и санитарни условия в Ареста-Стара Загора.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С.П.Т.-С. в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва
предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа, че всички оплаквания за лоши битови и санитарни условия са
недоказани в хода на съдебното дирене. Счита, че престоят на ищеца в Ареста
Стара Загора не е довел до влошаване на здравословното му състояние, нито
евентуално претърпените от него неудобства надвишават неизбежния минимум,
присъщ на мярката за неотклонение „задържане под стража“, поради което не са
възникнали сериозни последици в личната му сфера, подлежащи на обезщетяване. По
изложените съображения е направено искане претенцията на А. да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Окръжна прокуратура -
Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което предлага да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът Ш.А. *** на 29.10.2018г за срок от 72 часа с
постановление на прокурор от Районна Прокуратура Казанлък, а от 31.10.2018г от
Районен съд Казанлък спрямо него е постановена мярка за неотклонение "задържане
под стража“ по ДП № 1309/ 2018г по описа на РУ Казанлък.
За времето от 29.10.2018г до 31.12.2018г е настанен в
килия № 8 с площ 11.20 кв.м. с капацитет 4 легла и две или три задържани лица. Килията е оборудвана с масичка, шкаф и химическа
тоалетна. Предоставени са дюшек, възглавница и одеяло. Тъй като технологично не
е било заложено изграждане на санитарен възел във всички килии, задържаните
ползват общо санитарно помещение с 2 бр. санитарни възли, 4 бр. мивки, 4 бр.
душове и 3 бр. бойлери. В килиите има прозорец с размер 60/130 за осигуряване
на дневна светлина. Вентилацията се осигурява от специални отдушници,
разположени на тавана на всяка килия.
Осветлението е от естествена светлина от прозорци към буферен коридор и
отвори над вратите на килиите към арестния коридор и изкуствена светлина с
осветителни тела /две енергоспестяващи крушки/ и електрическа система със
захранване до 12 волта инсталация. Престоят на открито се провежда в специално
обособено помещение с площ 33 кв.м., с пряка естествена светлина и въздух чрез
два големи четирикрилни прозореца с размери 1.40х2.2. кв.м., обезопасени с решетки.
За периода на задържане е извеждан за престой на открито като има подадени
девет декларации за отказ.
По време на пребиваването в ареста 3 пъти е провел
свиждания с близки.
Тези обстоятелства са описани в приетата като доказателство
справка изх. №1077/04.03.2022г., изготвена от Началника на Затвора Стара Загора.
По делото са приети като писмени доказателства заповед №Л-4102/06.10.2016г.
за вътрешния ред в арестите; седмичен график за разпределение на времето в
Арест гр. Стара Загора от 06.06.2017г.; справка изх.№Я-500/24.03.2005г относно
преносими санитарни възли /тоалетни/; становище изх.№Я-1922/30.11.2005г. от
Начални сектор при ОЗСА гр. Стара Загора м-р Р.П.; фактура
№**********/05.07.2018г.; искане за извършване на разход рег.№037/06.07.2018г.;
договор рег. №3583/18.09.2012г.; количествена стойностна сметка за извършване
на СМР /санитарно помещение/ в ОСИН
Сектор-Арести гр.Стара Загора; договор от 04.12.2012г.; офертна количествено-стойностна
сметка от 2012г.; декларация по т.40-т.58 за
задължителната документация за водене в арестите от 29.10.2018г.; оценка
на риска от настаняване в обща килия за Ш.Ю.А.; разписка за получените вещи от
задържаното лице Ш.Ю.А.; медицинска справка на задържания под стража Ш.Ю.А. от
30.10.2018г.; диагностична оценка на риска за задържаното лице Ш.Ю.А. от
02.11.2018г.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ
подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се
предполага до доказване на противното.
Предявеният иск е допустим като насочен срещу надлежен ответник по смисъла
на чл. 205 от АПК, във връзка с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и от лице с правен
интерес.
В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от
незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "Изпълнение на
наказанията" и на длъжностни лица от нея, за периода на престой в
следствен арест от 28.10.2018г. до 31.12.2018г. Предметът на делото е очертан в исковата молба, според
която се търси обезщетяване за твърдени от Ш.А. претърпени неимуществени вреди, като последица
от недостатъчна
свободна жилищна площ, липса на санитарен възел и достъп до течаща вода в
килията, липса на отваряем прозорец и естествена светлина, неосигуряване на престой на открито и възможност
за свиждане от 45 минути.
В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в
тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от
свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за
неотклонение задържане под стража.
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ
за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно чл. 43,
ал.2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, като в ал.4 е посочено, количеството дневна светлина, степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли
и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят
с правилника за прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано,
че в спалните помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк
достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията
от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения.
Съгласно
разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС,
при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода като
конкретните условия и ред за медицинско обслужване са определени с Наредба № 2/
22.03.2010г на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото
на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден,
разпоредбата на т.2 от същия текст - свиждания не по-малко от два пъти месечно. В нормата на чл.151 от ЗИНЗС е регламентирано задължение за
администрацията да осигури на лишените от свобода, респективно на задържаните
под стража, условия за поддържане на лична хигиена и хигиена на спалните
помещения. Конкретно в чл.151, ал.1, т.3
от ЗИНЗС е регламентирано задължението на ответника за осигуряване хигиенно
поддържане на лишените от свобода – къпане (баня) по възможност всеки ден, но
най-малко два пъти седмично.
Спорният въпрос по настоящото дело е дали конкретните
жилищни /битови/ и санитарно-хигиенни условия, при които Ш.А. е бил поставен за
времето на пребиваването му в Арест гр.Стара Загора в изпълнение на мярка за
неотклонение, сочат накърняване на признатото му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по чл.10, т.1 от Международния пакт
за гражданските и политическите права /обн. ДВ бр.60/ 1970г., в сила за
РБългария от 23.03.1976г./ и в този смисъл представляват нарушаване на
забраната по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и
основните свободи.
Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на
РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за
гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на
човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи
принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение
на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ „безчовечно или
унижаващо отношение” предполага страдание или унижение, достигащи отвъд
неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно
третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006г.
по делото Й. срещу България „мерките
за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата
трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с
уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на
мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава
неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат
предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му
състояние са адекватно осигурени”.
По делото е безспорно обстоятелството, че спалното
помещение, в което е настанен А. до 31.12.2018г, не е оборудвано със санитарен
възел и мивка с течаща вода. Санитарното помещение е общо, достъпът до което е
по график и/или при поискване. Извън тези интервали от време за облекчаване на
физиологичните нужди е използвана химическа тоалетна. Прилагането на
предвидените в ЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не
налагат непременно въведените в Ареста гр.Стара Загора ограничителни условия за
ползване на санитарен възел. Ответникът не е посочил конкретни факти и
обстоятелства, за да бъде определен като необходим спрямо ищеца ограничения по
брой и часове достъп до санитарно помещение за поддържане на лична
хигиена. Наложената на ищеца мярка за
неотклонение „задържане под стража” и свързаните с това законови изисквания за
сигурност и охрана на лицата, неминуемо водят до ограничения в свободата на
придвижване, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, са довели до
необосновано нарушаване на основни права на А. /право на хуманно отношение и на
уважение на присъщата на човешката личност достойнство/ и са рефлектирали
неблагоприятно върху личната му сфера. Трябва да се вземе предвид обаче
установеният по делото достъп до
санитарен възел по график и обстоятелството, че през останалата част невинаги своевременно
се е осигурявал достъп при изявено желание /изрично посочено в справка изх. №
1077/04.03.2022г/. Следователно изпитваното от ищеца неудобство от липсата на
свободен достъп до тоалетна и течаща вода през процесния период е с висок
интензитет. Действително има данни за осигурен достъп до санитарен възел
с течаща топла вода, но предвид краткото
време на достъп и зависимостта от надзорния състав при
изявяване на желание за ползване, съдът приема, че поддържането на лична
хигиена е осигурено само на най-елементарно ниво.
По делото не са налице данни
за повишена нужда при ищеца от тези потребности поради специфики във
физиологичното му състояние или заболяване, което да му е причинило значителни
вреди. В същото време, периодът на задържането в тези условия – 63 дни, е
достатъчно голям да обуслови вреди. В пилотното решение на ЕСПЧ от 27. 01. 2015
г. по делото „Н. и други срещу България”, е прието, че относителната краткост
на този период не изключва автоматично от обхвата на чл. 3 от Конвенцията
отношението, от което се оплаква лицето, ако всички други елементи са
достатъчни, за да се приведе това отношение в обхвата на тази разпоредба, но
отново в същото решение /§ 241/ се набляга на възможността за уединение при
извършване на физиологичните нужди. В случая ищецът категорично не е разполагал
с възможност за уединение, което обуславя настъпването на неимуществени вреди,
подлежащи на обезщетяване. Този извод не се променя от обстоятелството, че
използваните химически тоалетни са здрави, уплътнени, поддържани и не издават
неприятна миризма.
От доказателствата по делото се установява, че за периода
на задържане ищецът е бил настанен в килия с площ 11.20 км.м., оборудвана
съответно с четири легла, шкаф и маса. Очевидно свободната жилищна площ /при
отчитане на заетата от мебели площ/ в спалните помещения за всеки от
задържаните е била под минималния национален стандарт от 4 кв.м., дори да не е
надвишаван капацитетът за настаняване на лица. На следващо място се установява,
че осветеността в килиите е слаба като се осигурява главно от енергоспестяващи
крушки, т.е. в помещенията не е осигуряван достатъчен достъп на дневна
светлина. Липсва и осигурена възможност за естествено проветрение. Помещението,
в което се е осъществявал „престой на открито”, представлява обособена част от
сградата - затворено помещение с прозорци, което не удовлетворява законовото
изискване за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не по-малко от един
час престой на открито и на двигателна активност. Без правно значение е
ситуирането на ареста на последен етаж в сграда, находяща се в централната
градска част. Неправилното управленско решение не изключва отпадане
отговорността на държавата за вреди от нехуманно отношение към задържаните
лица.
По делото не се доказа, че ответникът не е осигурил
възможност за провеждане на свиждане между ищеца и неговите близки в рамките на
предвидената от закона честота и предвидената продължителност според Заповед
№Л-4102/06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на Главния директор на ГДИН
или да е отказал да удовлетвори искане за свиждане.
Приетите
за установени обстоятелства /пребиваването почти 24ч. в денонощието в спално
помещение с недостатъчна жилищна площ и свързаната с това липса на двигателна
активност, удовлетворяването на естествените физиологични нужди в кофа в
присъствие на други лица, липса на пряка слънчева светлина, естествено
проветрение и престой на открито, занижена лична хигиена/ в своята съвкупност и
преценени с оглед 63-дневния период на пребиваване /от 28.10.2018г до
31.12.2018г/, неминуемо водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане
на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и
страдания. Причинените на Ш.А. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с
изпълнението на наложената мярка за неотклонение и са довели до понесени от
него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи
неизбежното ниво, присъщо на тази мярка. С оглед обичайните правила за условия
на живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не
накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен Ш.А. при
пребиваването му в Ареста гр.Стара Загора предвид кумулативния им ефект следва
да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство.
Във връзка с гореизложеното
съдът приема за доказани само следните факти относно описаните в исковата молба
битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил поставен ищецът при
пребиваването му в Ареста гр.Стара Загора за периода от 28.10.2018г до 31.12.2018г: недостатъчна жилищна площ, липса на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, липса на пряка слънчева
светлина, на естествено проветрение, на реален престой на открито,. Като резултат
следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното
бездействие на длъжностните лица на администрацията в ареста за неспазване на
изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната
сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3
от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица
от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС,
което е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на
хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Установи
се настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени
от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни
ценности, което следва закономерно от обективния факт на наличие на
незаконосъобразна административна дейност.
Установените негативни преживявания, физически и психичен
дискомфорт на Ш.А., надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложената му
мярка за неотклонение, макар и без увреждане на здравето като следствие от тях,
са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват
неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация в нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС
за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве на задържаните и зачитане на правата и достойнството им.
Затова според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди следва да бъде
определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. По делото не
са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото
здраве на задържания, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от
обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия. Предвид
посочените по-горе обстоятелства и факта, че Михаил Михайлов е пребивавал 63
дни в Арест гр.Стара Загора /за периода от 28.10.2018г до 31.12.2018г/, където
е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство, предвид характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приема, че
исковата претенция следва да бъде уважена до размер 450лв, който е съобразен и
с жизнения стандарт в страната.
В останалата част до размера на претендираното
обезщетение от 4500 лв. искът на Ш.А. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Водим от горните мотиви , Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София,
бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на Ш.Ю.А. *** сумата 450.00 /четиристотин
и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията в Арест гр.Стара
Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни
условия в Арест Стара Загора за периода от 28.10.2018г до 31.12.2018г.
ОТХВЪРЛЯ иска на Ш.Ю.А. против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.
София в останалата му част до 4 500 лв като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: