Р Е Ш
Е Н И Е
№…………27.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на седми април две хиляди и
двадесет и първа година в състав :
Административен съдия : Мария Ганева ,
като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 448/2021
г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
186 , ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „ Рубъл
“ ЕООД, ЕИК *** , със съдебен адрес ***, офис 1 , представлявано от
управителя Ф.М.М., срещу заповед №54- ФК/25.02.2021, г. на
началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „
при ЦУ на НАП , с която на основание чл.
186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/
„запечатване на обект“ – пекарна „Аляска“ , находящ, се в гр. Варна , бул. „ ***за
срок от 14 дни .
Подателят на жалбата отправя
искане за прогласяване на нищожността на атакуваната заповед с бланкетно
твърдение за некомпетентност на издателя на същата. Твърди се материална незаконосъобразност на
акта , тъй като контролната покупка е била извършена след като пекарната е затворила и управителят е бил
помолен на даде една кока –кола. Освен
това оспорващото дружество не стопанисва пекарна „ Аляска“. Не е спазена
формата на адм. акт поради неясните ,
противоречиви и недостоверни мотиви . Не спазена целта на закона и по
–специално чл.22 от ЗАНН , а и с определеният срок на мярката не е съразмерен ,
тъй като не са установи други нарушения при проверката , включително разлика
между фактическа и разчетена касова наличност. Поведението на контролните
органи са квалифицира като умишлено провокиране на нарушение по неиздаване на
фискален касов бон. С постановяване на заповедта се препятства възможността на
дружеството да се възползва от привилегията по чл. 187 , ал.4 от ЗДДС.
В съдебно заседание
жалбоподателят , редовно призован, се представлява от адв. Я.Я. , който
поддържа жалбата на изложените в нея основания , но не поддържа искането за
прогласяване нищожност на заповедта. Твърди , че налице провокация от длъжностните
лица на НАП към извършване на нарушението . Претендира се присъждане на
съдебно-деловодни разноски .
Ответникът- началник на отдел
„Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,
редовно призован, не се явява или представлява в съд. заседание , но депозира писмен отговор с теза за
неоснователност на оспорването , която
обосновава подробно . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.
Съдът,
след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и
събраните доказателства, приема за установено следното:
Подадената жалба е
процесуално допустима . Същата изхожда
от лице с активна процесуална легитимация- адресат на заповедта, с която му е
наложена принудителна адм. мярка „ запечатване на обект“ , засягаща
неблагоприятно субективното му право на упражняване на търговска дейност . В
този контекст е налице правен интерес от
провежда на съдебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Тя е
връчена на оспорващото лице на 01.03.2021 г. видно от извършено отбелязване
върху заповедта, а на 04.0.2021 г. е подадена жалба до териториално
компетентния адм. съд , респективно потестативното процесуално право на
оспорване е упражнено срочно.
Разглеждайки по същество жалбата, съдът счита същата за основателна предвид следните съображения :
На 24.02.2021 г. 1 14.25 ч.
инспектори по приходите при отдел
„Оперативни дейности“ на ГД“ Фискален контрол“ на НАП са посетили
пекарна „Аляка“ , находяща се в гр. Варна , бул. „ ***, стопанисвана от
„Рубъл“ ЕООД . При контролна покупка на кока-кола на стойност 1.30 лв. ,
платена в брой, не е било издаден фискална касова бележка от фискалното
устройство в обекта. Не са констатиран други нарушения, вкл. разлика между
разчетена и фактическа парична наличност в обекта . Бил е съставен писмен
протокол за извършената проверка / л.3-4 от преписката . Същите фактически
данни се обективират и в съставен АУАН
от 01.03.20201 г. , в който е вписано обяснение на управителя на
дружеството , че е продал кока-кола , след като обектът е бил затворен и е
приключил касовия апарат / л. 5 от преписката/.
Към преписката е приложена
декларация на управителя на „Рубъл“ ЕООС с данни ,че дружеството стопанисва
пекарна, находяща се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик „ №381 / л. 2 /.
Контролните органи са събрани
като писмено доказателство дневен отчет на пекарна „Аляка“ в гр. Варна, бул. „***от
24.02.2021 г. , 14.25 ч. с данни за нерегистрирани за деня продажби / л.3 гръб
от преписката/.
Описаните факти в констативния
протокол за неиздаден фискален касов бон са посочени като фактическо основание
в издадената заповед № 54-ФК/25.02.2021 г. от началника на отдел „Оперативни
дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване
на обект“ – пекарна „Аляска“ в гр. Варна, бул. „***и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни.
Като мотиви относно продължителността на
постановената мярка се сочат характера
на извършеното нарушение – неиздадена фискална касова бележка за 1.30 лв. и
местонахождение на обекта на главен булевард в гр. Варна . Излага се становище
за необходимостта от време за промяна на начина на работа в търговския
обект , по организиране отчетността ,
тъй като създадената организация на работа води до отклонение от данъчно
облагане , а това има негативни последици за фиска. По тези съображения адм.
орган твърди спазен принцип на съразмерност.
На 09.03.2021 г. ответникът е
издал заповед по отстраняване на явна фактическа грешка в обжалваната заповед с
определена дата на запечатване на обекта вместо 16.03.2021 г. до 15 дни от влизане в сила на заповедта / л. 30
от делото/ .
Със заповед ЗЦУ –1148/25.08.2020 г. на изп. директор на
НАП на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели
„Оперативни дейности “ при ГД „ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП е делегирано правомощие по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на
обект“ по чл. 186 от ЗДДС /л.1 от преписката/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни
изводи:
С атакувания индивидуален адм.
акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект ,
нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС.
Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието
по налагане на подобна мярка . Представената по делото заповед №ЗЦУ
–1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП
сочи за подобно прехвърляне на правомощие в
полза на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „ Фискален контрол
“. В случая оспорената заповед изхожда
именно от такъв адм. орган. В обобщение заповедта по налагане на ПАМ изхожда от
компетентен адм. орган.
Оспореният адм. акт е постановен в писмена
форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа не само фактическото, но и правно основание
на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в
разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка ,
за нейния срок на правно действие и за
адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно са описани
фактическите данни, въз основа на които
е упражнено публичното право по налагане на мярката на държавна принуда с
отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение , с данни за търговския обект и за
неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба .
Възражението, че фактическото основание
на акта не отговаря на действителното
фактическо положение има отношение към материалната законосъобразност на
заповедта, понеже ако твърдяните от органа юридически факти не съществуват ,
няма валидно правно основание за налагане на мярката .
В обстоятелствена част на заповедта се
обективират и мотиви относно срока на
правно действие на ПАМ , а дали тези мотиви обосновават определената от органа
продължителността на адм. мярка е въпрос , който има отношение спазване целта
на закона.
Съдът не констатира
допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила , а и такова оплакване не се
излага в жалбата до съда .
При проверка за
материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на
чл. 186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която
гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до
30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което:
1. не спази реда или
начина за:
а) издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба;
б) въвеждане в
експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните
устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на
търговската дейност;
в) ежедневно отчитане
на оборотите от продажби, когато това е задължително.
В чл. 25 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се предписва
, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително
се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за
всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането.
Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Фискалната касова
бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за
клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява на контролна лента на
електронен носител (КЛЕН).
Лицата по чл. 3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка
от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана
бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).
Твърденията в жалбата не опровергават
посочените в заповедта факти за извършена търговска продажба и за неиздадена
фискална касова бележка , а само дават сведение за причината , поради която
това се е случило – защото работата на касовия апарат е била приключила и
обектът е бил затворен. Жалбоподателят твърди, че е бил провокиран да извърши
правонарушението от контролните органи , но никой не е принудил Ф.М./
управителят на „Рубъл“ ЕООД“ / да продаде кока-кола , още повече при затворен
търговски обект към средата на работния ден / 14.25 ч. / т.е. заявеното
оплакване за провокация към извършване на противоправно деяние е недостоверно и
обслужва единствено защитната теза на
санкционираното лице.
На следващо място , безспорен
факт е съставянето на АУАН за същите факти , описани в мотивите на оспорената заповед . Според правната теория такъв актът има три функции:
установителна / служи като доказателство
за извършено нарушение: , обвинителна /
обвинява лицето, посочена в акта като нарушител/ и сезираща / служебно донесение до органа
,овластен да наложи адм. наказание/ / виж Л. , К.
Административен процес ,Фенея 2000, стр. 41/ . Първата от тях придава
характеристика на акта на удостоверително изявление за факти на орган на
държавна власт, с което съдът е длъжен да се съобрази .
Не е налице
материална незаконосъобразност и във връзка с оплакването, че жалбоподателят не
стопанисва обекта, чието запечатване е разпоредено с оспорената заповед. В
диспозитива на заповедта обектът е индивидуализиран като пекарна „ Аляска“ ,
находяща се Варна, бул. ***, но според дневния финансов отчет на ЕКАФП и
декларацията за стопанисвани обекти наименованието на пекарната е
„Аляка“. Допуснатата техническа грешка в заповедта при посочване
на пекарната с наименование „Аляска“ вместо „ Аляка “ при вярно посочване на
адреса на този обект не поражда съмнение кой търговски обект подлежи на
запечатване , както и че това е същият обект, който е бил обект на проверка от
контролните органи на 24.02.2021 г.
В контекста на
гореизложеното съдът приема, че е осъществен
фактическия състав по упражняване публичното право за налагане на
нормативно предвидената форма на държавна принуда „запечатване на търговски
обект „.
Лишено от основание е
оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на ПАМ , тъй като е бил
поставен в невъзможност да се възползва от привилегията по чл. 187, ал. 4 ЗДДС
. Според последователната и
непротиворечива практика на ВАС налагането
ПАМ не е обусловено от издаването
на нак. постановление . Плащането на имуществена санкция по издадено НП има
касателство към изпълнението на мярката, защото води до нейното прекратяване, но няма отношение към
нейната законосъобразност / адм. дело №№ 9509/2019 г. ; 9364/2019 г. ;
9854/2019 г. ; 10930/2019 г. /.
В производство по чл. 186 от ЗДДС
административният орган действа при
условията на обвързана компетентност .
Ако установи съществуването на
описаните в хипотезата на правна норма факти, е длъжен да
наложи посочената принудителна
административна мярка , а по отношение на нейният срок на правно действие той
действа при оперативна самостоятелност. Подобно тълкуване на правната уредба се съдържа в решение №
13650/08.11.2018 на ВАС по адм. дело №
9808/2018 г. /. Тази юридическа конструкция на
„преплитане“ на обвързана компетентност и оперативна самостоятелност е
възможна/ виж Л. К. , Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност ,
Фенея, 2000, с. 40/.
Обстоятелството, че ответникът
при условията на дискреция определя продължителността на ПАМ, не изключва провеждане на съдебен
контрол върху тази му деятелност , тъй като изрично с разпоредбата на чл. 169
от АПК е вменено задължение за съда да
проверява дали административния орган е
разполагал с оперативна самостоятелност
и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните
актове.
Нормативното предписание на чл.
186 от ЗДДС въвежда възможен срок на действие на мярката по запечатване на
търговски обект до 30 дни , което навежда на съждение за законово очертани
рамки на продължителност на ПАМ като адм. орган има право на избор за всеки
конкретен случай какъв срок да определи. По настоящия казус е определен срок от
14 дни, който попада в нормативно въведените граници.
След като съдът установи , че ответникът е
разполагал с оперативна самостоятелност
, е длъжен да определи дали с избрания
от органа период на действие на мярката се постига целта на закона и дали са спазени изискванията за
съразмерност / решение № 1206/25.01.2011 г. на ВАС , определение №
5023/05.04.2012 на ВАС ; решение №
2098/13.02.2013 г. на ВАС / .
Постановеното
запечатване на търговски обект е принудителна
адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН . Съгласно предписанието на тази
правна норма целта на адм. мярка е предотвратяване и преустановяване
на адм. нарушения и техните вредни
последици. Подобна форма на
държавна принуда , реализирана поради неспазване на разписаните правила за
поведение, цели предотвратяване на последващи правонарушения под формата на
адм. нарушения.
Предвид описаните в
заповедта белези на неправомерно поведение
конкретната преследва цел с ПАМ е спазване реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Въвеждането на адм. санкция при противоправно бездействие
обслужва правомерната цел по съблюдаване на нормативните правила относно
регистрирането на търговски продажби и е гаранция за изпълнение на правна
регламентация, регулираща тези
обществени отношения , но при определяне на продължителност на срока на мярката ответникът е нарушил принципа за
съразмерност .
Административните
органи упражняват правомощията си по
разумен начин , добросъвестно и
справедливо / чл. 6, ал.1 АПК/ .
Административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най- необходимото за целта , за която
актът се издава / чл. 6, ал.2 АПК/.
При въведена от
законодателя максимална продължителност на мярката по запечатване на търговски
обект до 30 дни ответникът е определил такава
от 14 дни с неубедителни общи правни разсъждения. Административният
орган се е задоволил да цитира необходимостта от „защита на обществения
интерес“, но подобно основание има отношение към законосъобразността на
предварителното изпълнение на мярката предвид правилото на чл. 60, ал.1 АПК .
Изложените мотиви за
срока на мярката не убеждават в
правилността на взетото решение . Органът изтъква характера на правонарушението
– неиздадена фискална касова бележка за 1.30 лв. , но това обстоятелство не е
анализирано в единство с отсъствието на предходни нарушения на търговеца и с
липсата на други нарушения, установени в хода и на проверката на 24.02.2021 г.
Изложените данни свидетелстват за инцидентна неправомерна дейност .
Органът посочва в
подкрепа на своята теза местонахождението на обекта на главен булевард в гр.Варна
, респ. голям поток от клиенти , но тези данни нямат достатъчно убеждаващо въздействие , защото не се придружават от
сведения и доказателства за брой търговски продажби на конкретния обект , за
търговския му оборот през предходни периоди. Ответникът посочва , че обектът е на главен булевард, но
е пекарна т.е. предлагат се закуски - ограничен
асортимент от стоки, за разлика
от ресторанти, барове, хранителни магазини. Този обект не реализира голям
търговски оборот , а конкретното правонарушение не ощетява значително фиска.
Освен това органът не
е отчел факта ,че за периода от 13 март до 13 май 2020 т. в страната беше
обявено извънредно положение, последвано от извънредна обстановка . Всички
търговски обекти бяха затворени . Търговците бяха лишени от възможност да
развиват своята дейност, съответно да получават приходи , но при възникващи за
тях през този период публични и частни задължения. Въпреки тези факти
дружеството-жалбоподател няма просрочени
публични задължения, което навежда на извод, че е изряден данъкоплатец .
В тази връзка налагането на мярка на държавна принуда към средния размер съдът
счита , че нарушава принципа на съразмерност.
Според ответника
търговският обект на жалбоподателя следва да се запечата за срок от 14 дни
заради тежестта на извършеното нарушение
, рефлектиращо върху фискалната дисциплина и осигуряване на бюджетни приходи ,
но спазването на нормативно установените правила по регистриране и отчитане на
търговски продажби и в частност по издаване на фискални касови бонове е възможно с прилагане на мярката на
държавната принуда и за по-кратък срок от средния такъв по чл. 186 от ЗДДС.
Запечатване на обекта за срок от половин месец
след продължителния период ,през който не е работил заради епидемията от
коронавирус , намаленият брой
клиенти заради същата епидемия може да
доведат до неплатежоспособност на търговеца. В тази връзка съдът счита, че е
нарушен чл. 6, ал.2 от АПК, тъй като с определеният срок на правно действие на
мярката от 14 дни се засягат в по-голяма степен от необходимото за целта на
закона не само правото на жалбоподателя на стопанска дейност, но и на
законния му интерес по реализиране на
доходи от разрешена търговска деятелност. Временното преустановяване за половин
календарен месец на дейността на обекта, който с оглед предмета на продажби и
ограничения брой клиенти не реализира големи
приходи , има сериозни финансови последствия за търговеца , защото въпреки липса на
приходи за него възникват разходи по изплащане на работни заплати,
възникват задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски . Тези обстоятелства застрашават същия да
изпадане в несъстоятелност , респективно пряко рефлектират върху неговото
съществуване като правен субект . В този смисъл периодът на действие на ПАМ не
може да се определя произволно и при отсъствие на цялостен и задълбочен анализ
на всички относими факти и обстоятелства относно продължителността на мярката.
Изрично в чл. 6, ал.5 от АПК е разписано ,че административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Всички изложени по-горе правни съображения предполагат
заключение за допуснато нарушение на принципа на съразмерност при определяне
срока на наложената ПАМ . С оглед законодателното решение по чл. 169 АПК изборът на административния орган е
правно регулиран от регламентацията на
чл. 4 , ал.2 и чл. 6 от АПК. Неспазването на някое от тях представлява несъответствие
на издадения административен акт с целта на закона , а неспазването на целта на
закона е самостоятелно основание за отмяна на акта по аргумент на чл. 146 , т.5 АПК.
При този изход на делото и на основание
чл. 143 от АПК съдът следва да удовлетвори своевременно
направеното искане на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни
разноски- платена държ. такса от 50 лв.
Предвид
гореизложеното Варненският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№54- ФК/25.02.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при
ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,
с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на „ Рубъл “ ЕООД, ЕИК *** ,
със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к. „***е наложена принудителна административна мярка „запечатване
на обект“ – пекарна „Аляска“ , находящ се в гр. Варна , бул. „ ***за срок от 14
дни .
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „ Рубъл “ ЕООД, ЕИК *** ,
със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ж.к. „***съдебно-деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.
Административен
съдия: