Решение по дело №448/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 565
Дата: 27 април 2021 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20217050700448
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………27.04.2021 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ХХХІІІ състав, в открито съдебно заседание на седми април две хиляди и двадесет и първа година в състав :

                                                          Административен съдия : Мария Ганева ,

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 448/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 186 , ал. 4 от ЗДДС.

Образувано е по жалба на „ Рубъл “ ЕООД, ЕИК *** , със съдебен адрес ***, офис 1 , представлявано от управителя  Ф.М.М.,  срещу заповед №54- ФК/25.02.2021, г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,  с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ – пекарна „Аляска“ , находящ, се в гр. Варна , бул. „ ***за срок от 14 дни .

Подателят на жалбата отправя искане за прогласяване на нищожността на атакуваната заповед с бланкетно твърдение за некомпетентност на издателя на същата.  Твърди се материална незаконосъобразност на акта , тъй като контролната покупка е била извършена след като  пекарната е затворила и управителят е бил помолен на даде една кока –кола. Освен това оспорващото дружество не стопанисва пекарна „ Аляска“. Не е спазена формата  на адм. акт поради неясните , противоречиви и недостоверни мотиви . Не спазена целта на закона и по –специално чл.22 от ЗАНН , а и с определеният срок на мярката не е съразмерен , тъй като не са установи други нарушения при проверката , включително разлика между фактическа и разчетена касова наличност. Поведението на контролните органи са квалифицира като умишлено провокиране на нарушение по неиздаване на фискален касов бон. С постановяване на заповедта се препятства възможността на дружеството да се възползва от привилегията по чл. 187 , ал.4 от ЗДДС.

В съдебно заседание жалбоподателят , редовно призован, се представлява от адв. Я.Я. , който поддържа жалбата на изложените в нея основания , но не поддържа искането за прогласяване нищожност на заповедта. Твърди , че налице провокация от длъжностните лица на НАП към извършване на нарушението . Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски . 

Ответникът- началник на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП , редовно призован, не се явява или представлява в съд. заседание  , но депозира писмен отговор с теза за неоснователност на  оспорването , която обосновава подробно . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.  

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Подадената жалба е процесуално допустима . Същата  изхожда от лице с активна процесуална легитимация- адресат на заповедта, с която му е наложена принудителна адм. мярка „ запечатване на обект“ , засягаща неблагоприятно субективното му право на упражняване на търговска дейност . В този контекст е налице  правен интерес от провежда на съдебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед. Тя е връчена на оспорващото лице на 01.03.2021 г. видно от извършено отбелязване върху заповедта, а на 04.0.2021 г. е подадена жалба до териториално компетентния адм. съд , респективно потестативното процесуално право на оспорване е упражнено срочно.

Разглеждайки по същество жалбата,  съдът счита същата за основателна предвид следните съображения :

На 24.02.2021 г. 1 14.25 ч. инспектори по приходите  при отдел „Оперативни дейности“ на ГД“ Фискален контрол“ на НАП  са посетили  пекарна „Аляка“ , находяща се в гр. Варна , бул. „ ***, стопанисвана от „Рубъл“ ЕООД . При контролна покупка на кока-кола на стойност 1.30 лв. , платена в брой, не е било издаден фискална касова бележка от фискалното устройство в обекта. Не са констатиран други нарушения, вкл. разлика между разчетена и  фактическа парична  наличност в обекта . Бил е съставен писмен протокол за извършената проверка / л.3-4 от преписката . Същите фактически данни се обективират и в съставен АУАН  от 01.03.20201 г. , в който е вписано обяснение на управителя на дружеството , че е продал кока-кола , след като обектът е бил затворен и е приключил касовия апарат / л. 5 от преписката/.

Към преписката е приложена декларация на управителя на „Рубъл“ ЕООС с данни ,че дружеството стопанисва пекарна, находяща се в гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик „ №381 / л. 2 /.

Контролните органи са събрани като писмено доказателство дневен отчет на пекарна „Аляка“ в гр. Варна, бул. „***от 24.02.2021 г. , 14.25 ч. с данни за нерегистрирани за деня продажби / л.3 гръб от преписката/. 

Описаните факти в констативния протокол за неиздаден фискален касов бон са посочени като фактическо основание в издадената заповед № 54-ФК/25.02.2021 г. от началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,  с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка / ПАМ/ „запечатване на обект“ – пекарна „Аляска“ в гр. Варна, бул. „***и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. 

Като мотиви относно                                                                                                                                                             продължителността на постановената мярка се сочат  характера на извършеното нарушение – неиздадена фискална касова бележка за 1.30 лв. и местонахождение на обекта на главен булевард в гр. Варна . Излага се становище за необходимостта от време за промяна на начина на работа в търговския обект  , по организиране отчетността , тъй като създадената организация на работа води до отклонение от данъчно облагане , а това има негативни последици за фиска. По тези съображения адм. орган твърди спазен принцип на съразмерност.

На 09.03.2021 г. ответникът е издал заповед по отстраняване на явна фактическа грешка в обжалваната заповед с определена дата на запечатване на обекта вместо 16.03.2021 г. до  15 дни от влизане в сила на заповедта / л. 30 от делото/ .

Със заповед  ЗЦУ –1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП  на основание чл. 186, ал.3 и 4 от ЗДДС на началниците на отдели  „Оперативни дейности “ при ГД „ Фискален контрол “ при ЦУ на НАП  е делегирано правомощие по издаване на заповеди за налагане на ПАМ „ запечатване на  обект“ по чл. 186 от ЗДДС /л.1 от преписката/. 

Изложената фактическа установеност  налага следните правни изводи:

С атакувания индивидуален адм. акт е разпоредено налагането на принудителна мярка по запечатване на обект , нормативно предвидена в чл. 186  от ЗДДС. Съгласно алинея трета на цитираната правна норма ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране  на правомощието по налагане на подобна мярка . Представената по делото заповед №ЗЦУ –1148/25.08.2020 г. на изп. директор на НАП  сочи за подобно прехвърляне на правомощие в полза на началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „ Фискален контрол “. В случая  оспорената заповед изхожда именно от такъв адм. орган. В обобщение заповедта по налагане на ПАМ изхожда от компетентен адм. орган. 

Оспореният адм. акт е постановен в писмена форма съобразно правилото на чл. 59 от АПК като съдържа  не само фактическото, но и правно основание на взето решение по налагане на мярката. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка , за  нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно са описани фактическите данни,  въз основа на които е упражнено публичното право по налагане на мярката на държавна принуда с отразяване на информация за дата, място  на извършено правонарушение , с данни за търговския обект и за неотчетената посредством издадена фискална бележка търговска продажба . Възражението, че  фактическото основание на акта  не отговаря на действителното фактическо положение има отношение към материалната законосъобразност на заповедта, понеже ако твърдяните от органа юридически факти не съществуват , няма валидно правно основание за налагане на мярката .

В обстоятелствена част на заповедта се обективират и мотиви относно  срока на правно действие на ПАМ , а дали тези мотиви обосновават определената от органа продължителността на адм. мярка е въпрос , който има отношение спазване целта на закона.   

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на  административнопроизводствените правила , а и такова оплакване не се излага  в жалбата до съда .

При проверка за материалната законосъобразност на заповедта съдът се съобрази с разпоредбата на чл.  186, ал.1 , т.1 от ЗДДС , която гласи, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

1. не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;

б) въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност;

в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително.

В чл. 25 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е разписан реда за издаване на фискален касов бон като се предписва , че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по  чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).

Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Фискалната касова бележка от ФУ или касовата бележка от ИАСУТД се издават в един екземпляр за клиента. Копие на всяка отпечатана бележка се съхранява на контролна лента на електронен носител (КЛЕН).

 Твърденията в жалбата не опровергават посочените в заповедта факти за извършена търговска продажба и за неиздадена фискална касова бележка , а само дават сведение за причината , поради която това се е случило – защото работата на касовия апарат е била приключила и обектът е бил затворен. Жалбоподателят твърди, че е бил провокиран да извърши правонарушението от контролните органи , но никой не е принудил Ф.М./ управителят на „Рубъл“ ЕООД“ / да продаде кока-кола , още повече при затворен търговски обект към средата на работния ден / 14.25 ч. / т.е. заявеното оплакване за провокация към извършване на противоправно деяние е недостоверно и обслужва единствено  защитната теза на санкционираното лице.

На следващо място , безспорен факт е съставянето на АУАН за същите факти , описани в  мотивите на оспорената заповед . Според правната теория такъв актът има три функции: установителна / служи като доказателство  за извършено нарушение: , обвинителна /  обвинява лицето, посочена в акта като нарушител/  и сезираща / служебно донесение до органа ,овластен да наложи  адм. наказание/  / виж Л. , К.  Административен процес ,Фенея 2000, стр. 41/ . Първата от тях придава характеристика на акта на удостоверително изявление за факти на орган на държавна власт, с което съдът е длъжен да се съобрази . 

Не е налице материална незаконосъобразност и във връзка с оплакването, че жалбоподателят не стопанисва обекта, чието запечатване е разпоредено с оспорената заповед. В диспозитива на заповедта обектът е индивидуализиран като пекарна „ Аляска“ , находяща се Варна, бул.  ***, но  според  дневния финансов отчет на ЕКАФП и декларацията  за стопанисвани  обекти наименованието на пекарната е „Аляка“.  Допуснатата  техническа грешка в заповедта при посочване на пекарната с наименование „Аляска“ вместо „ Аляка “ при вярно посочване на адреса на този обект не поражда съмнение кой търговски обект подлежи на запечатване , както и че това е същият обект, който е бил обект на проверка от контролните органи на  24.02.2021 г.  

В контекста на гореизложеното съдът приема, че е осъществен  фактическия състав по упражняване публичното право за налагане на нормативно предвидената форма на държавна принуда „запечатване на търговски обект „.

Лишено от основание е оплакването на жалбоподателя за незаконосъобразност на ПАМ , тъй като е бил поставен в невъзможност да се възползва от привилегията по чл. 187, ал. 4 ЗДДС . Според  последователната и непротиворечива практика на ВАС налагането  ПАМ не е обусловено от  издаването на нак. постановление . Плащането на имуществена санкция по издадено НП има касателство към изпълнението на мярката, защото води до  нейното прекратяване, но няма отношение към нейната законосъобразност / адм. дело №№ 9509/2019 г. ; 9364/2019 г. ; 9854/2019 г. ; 10930/2019 г. /.

В производство по чл. 186 от ЗДДС административният орган  действа при условията на обвързана компетентност .  Ако установи съществуването на  описаните в хипотезата на правна норма факти,  е длъжен да  наложи посочената   принудителна административна мярка , а по отношение на нейният срок на правно действие той действа при оперативна самостоятелност. Подобно тълкуване на  правната уредба се съдържа в решение № 13650/08.11.2018  на ВАС по адм. дело № 9808/2018 г. /. Тази юридическа конструкция на  „преплитане“ на обвързана компетентност и оперативна самостоятелност е възможна/ виж Л. К. , Обвързана компетентност и оперативна самостоятелност , Фенея, 2000, с. 40/.

Обстоятелството, че ответникът при условията на дискреция определя продължителността на  ПАМ, не изключва провеждане на съдебен контрол върху тази му деятелност , тъй като изрично с разпоредбата на чл. 169 от АПК  е вменено задължение за съда да проверява дали административния орган  е разполагал с оперативна самостоятелност  и спазил ли е  изискването за  законосъобразност на административните актове.

Нормативното предписание на чл. 186 от ЗДДС въвежда възможен срок на действие на мярката по запечатване на търговски обект до 30 дни , което навежда на съждение за законово очертани рамки на продължителност на ПАМ като адм. орган има право на избор за всеки конкретен случай какъв срок да определи. По настоящия казус е определен срок от 14 дни, който попада в нормативно въведените граници. 

След  като съдът установи , че ответникът е разполагал  с оперативна самостоятелност , е длъжен да определи дали  с избрания от органа период на действие на мярката се постига целта на  закона и дали са спазени изискванията за съразмерност / решение № 1206/25.01.2011 г. на ВАС , определение № 5023/05.04.2012  на ВАС ; решение № 2098/13.02.2013 г.  на ВАС / .  

Постановеното запечатване на търговски обект е принудителна  адм. мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН . Съгласно предписанието на тази правна норма целта на адм. мярка е  предотвратяване и преустановяване на адм. нарушения и техните вредни  последици.  Подобна форма на държавна принуда , реализирана поради неспазване на разписаните правила за поведение, цели предотвратяване на последващи правонарушения под формата на адм. нарушения.

Предвид описаните в заповедта белези на неправомерно поведение  конкретната преследва цел с ПАМ е спазване реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Въвеждането на адм. санкция при противоправно бездействие обслужва правомерната цел по съблюдаване на нормативните правила относно регистрирането на търговски продажби и е гаранция за изпълнение на правна регламентация, регулираща тези  обществени отношения , но при определяне на продължителност на срока  на мярката ответникът е нарушил принципа за съразмерност .

Административните органи упражняват  правомощията си по разумен начин , добросъвестно  и справедливо  / чл. 6, ал.1 АПК/ . Административният акт   и неговото  изпълнение  не могат  да засягат  права и законни интереси  в по-голяма степен  от най- необходимото за целта , за която актът се издава / чл. 6, ал.2 АПК/.   

При въведена от законодателя максимална продължителност на мярката по запечатване на търговски обект до 30 дни ответникът е определил такава  от 14 дни с неубедителни общи правни разсъждения. Административният орган се е задоволил да цитира необходимостта от „защита на обществения интерес“, но подобно основание има отношение към законосъобразността на предварителното изпълнение на мярката предвид правилото на чл. 60, ал.1 АПК .

Изложените мотиви за срока на мярката  не убеждават в правилността на взетото решение . Органът изтъква характера на правонарушението – неиздадена фискална касова бележка за 1.30 лв. , но това обстоятелство не е анализирано в единство с отсъствието на предходни нарушения на търговеца и с липсата на други нарушения, установени в хода и на проверката на 24.02.2021 г. Изложените данни свидетелстват за инцидентна неправомерна дейност .

Органът посочва в подкрепа на своята теза местонахождението на обекта на главен булевард в гр.Варна , респ. голям  поток от клиенти , но  тези данни нямат достатъчно убеждаващо  въздействие , защото не се придружават от сведения и доказателства за брой търговски продажби на конкретния обект , за търговския му оборот през предходни периоди. Ответникът  посочва , че обектът е на главен булевард, но е пекарна т.е. предлагат се закуски - ограничен  асортимент от стоки,  за разлика от ресторанти, барове, хранителни магазини. Този обект не реализира голям търговски оборот , а конкретното правонарушение не ощетява значително фиска.

Освен това органът не е отчел факта ,че за периода от 13 март до 13 май 2020 т. в страната беше обявено извънредно положение, последвано от извънредна обстановка . Всички търговски обекти бяха затворени . Търговците бяха лишени от възможност да развиват своята дейност, съответно да получават приходи , но при възникващи за тях през този период публични и частни задължения. Въпреки тези факти дружеството-жалбоподател няма просрочени  публични задължения, което навежда на извод, че е изряден данъкоплатец . В тази връзка налагането на мярка на държавна принуда към средния размер съдът счита , че нарушава принципа на съразмерност.

Според ответника търговският обект на жалбоподателя следва да се запечата за срок от 14 дни заради тежестта на извършеното  нарушение , рефлектиращо върху фискалната дисциплина и осигуряване на бюджетни приходи , но спазването на нормативно установените правила по регистриране и отчитане на търговски продажби и в частност по издаване на фискални касови бонове  е възможно с прилагане на мярката на държавната принуда и за по-кратък срок от средния такъв по чл. 186 от ЗДДС.

 Запечатване на обекта за срок от половин месец след продължителния период ,през който не е работил заради епидемията от коронавирус , намаленият  брой клиенти  заради същата епидемия може да доведат до неплатежоспособност на търговеца. В тази връзка съдът счита, че е нарушен чл. 6, ал.2 от АПК, тъй като с определеният срок на правно действие на мярката от 14 дни се засягат в по-голяма степен от необходимото за целта на закона не само правото на жалбоподателя на стопанска дейност, но и на законния  му интерес по реализиране на доходи от разрешена търговска деятелност. Временното преустановяване за половин календарен месец на дейността на обекта, който с оглед предмета на продажби и ограничения брой клиенти не реализира големи  приходи , има сериозни финансови последствия  за търговеца , защото въпреки липса на приходи за него възникват разходи по изплащане на работни заплати, възникват  задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски . Тези обстоятелства застрашават същия да изпадане в несъстоятелност , респективно пряко рефлектират върху неговото съществуване като правен субект . В този смисъл периодът на действие на ПАМ не може да се определя произволно и при отсъствие на цялостен и задълбочен анализ на всички относими факти и обстоятелства относно продължителността на мярката. Изрично в чл. 6, ал.5 от АПК е разписано ,че административните органи  трябва да се въздържат от  актове и действия, които могат да  причинят  вреди, явно  несъизмерими  с преследваната цел.

Всички изложени  по-горе правни съображения предполагат заключение за допуснато нарушение на принципа на съразмерност при определяне срока на наложената ПАМ . С оглед законодателното решение по чл. 169 АПК  изборът на административния орган е правно  регулиран от регламентацията на чл. 4 , ал.2 и чл. 6 от АПК. Неспазването на някое от тях представлява несъответствие на издадения административен акт с целта на закона , а неспазването на целта на закона е самостоятелно основание за отмяна на акта по аргумент на чл. 146 , т.5 АПК.   

При този изход на делото и на основание чл. 143 от АПК съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане на жалбоподателя за присъждане на съдебно-деловодни разноски- платена държ. такса от 50 лв.     

Предвид гореизложеното Варненският административен съд

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ заповед №54- ФК/25.02.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности “ – Варна при ГД „ Финансов контрол „ при ЦУ на НАП ,  с която на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС на „ Рубъл “ ЕООД, ЕИК *** , със  седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. „***е наложена принудителна административна мярка „запечатване на обект“ – пекарна „Аляска“ , находящ се в гр. Варна , бул. „ ***за срок от 14 дни .

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите  да заплати на „ Рубъл “ ЕООД, ЕИК *** , със  седалище и адрес на управление гр.Варна, ж.к. „***съдебно-деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева.   

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

 

 

                                                           Административен съдия: