Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 25.05.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди и десета година в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: НЕЙКО ДИМИТРОВ
при секретаря Д.З. като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1954 по описа за 2009 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове, предявени от И.М.Т. и Т.И.Т. срещу И.И.М. и С.З.М. за
разваляне на договор, сключен на 16.02.1987 г. с НА № 75, т. VІ, дело № 489 по
описа за 1987 г. на ВН за прехвърляне на недвижим имот в гр. Варна, ул.
"Ламби Кандев" № 12 (преименувана понастоящем на "Димитър
Икономов") –
първия
етаж от жилищната сграда, построена върху държавно дворно място, цялото с площ
от 500 кв. м, съставляващо парцел № VI-2970 в кв. 14-а по плана на 23-ти подрайон на града,
който етаж се състои от: 1/2 ид. ч. от жилищно стълбище, коридор, кухня с ниша,
хол, две стаи, два балкона, баня и клозет с изолационно антре, 1/2 ид. ч. от избения коридор, 1/2
ид. ч. от подстълбищното
пространство и три избени помещения срещу задължение за издръжка и
гледане, основан на твърдение за неизпълнение по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и за връщане на същия имот по чл.
55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Ответникът признава исковете.
Ответницата оспорва исковете. Предявява възражения за
давност по отношение твърдението за неизпълнение преди м. септември 2004 г. и
за забава на кредитора и насрещен иск за трансформиране задължението за гледане
и издръжка по атакувания договор в парично.
Ищците-ответници по насрещния иск го оспорват.
По същество
страните поддържат становищата.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Исковете и отговорите са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представения
заверен препис (л. 6 от делото на РС) се установява, че на 16.02.1987 г. с НА № 75, т. VІ, дело № 489 по описа за 1987 г. на ВН е сключен
описаният в исковата молба договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу
задължение за издръжка и гледане.
Прехвърлителите са запазили право
на ползване.
Съдът приема, че договорът е
действителен.
Съдът приема, че
реалната цел на предявяването на иска за разваляне на договора е прекратяването
на съсобствеността между ответниците чрез изключване ответницата С.М. и осуетяването на възможността в делбата тя да
придобие имота.
Друга цел е
лишаване от собственост: същата ответница, заради спечеленото дело за развод
срещу другия ответник – син на ищците; синовете на ответниците (които според
широкото правосъзнание и в представите на страните и своите представи са
правоимащи), заради това, че при развода са взели страната на майка си.
Еднопосочно с тези
цели действат напълно ирационални и откъснати от фактите представи на ответника
и брат му – свид. М. – напр., че чрез насрещния иск се цели настаняването на
ищците в старчески дом.
По-далечната цел е
жилището, предмет на прехвърляне чрез атакувания договор, да бъде предоставено
за ползване на ответника И.М.. Всички
свидетели сочат, че ищците не могат да приемат факта, че бившата им снаха живее
сама в жилището, а ответникът живее на квартира.
Всъщност целта е след положителното решение имотът да
бъде отново предоставен на твърдяния неизправен длъжник. Това изцяло изключва
искът да е предявен от ищците за защита на техни накърнени права. Не се целят
действителните последици – отпадането на облигационната връзка, а само
отстраняването на ответницата т. е. увреждането й.
В теорията се приема, че добросъвестността е убеждение у
ищеца за съществуването на спорното материално право (изрично
проф. Сталев, БГПП, С. Сиела, 2000
г., стр. 92).
Всяко волеизявление е единство от интелектуален и волеви
елементи. Съдът приема, че липсата и само на същински волеви елемент опорочава
волеизявлението за предявяване на иск.
Съдът приема, че искът за разваляне на договор е предявен при
злоупотреба с процесуално право.
Искът
следва да бъде отхвърлен (изрично проф. Сталев, цит. съч., стр. 93). Следва да бъде отхвърлен и обусловеният
иск за връщане на вещта.
По насрещния иск:
От факта, че са
предявили иск за разваляне на договора и от свидетелските показания се
установява, че ищците отказват да приемат изпълнение по договора и да дават
съдействие на ответницата.
Съдът приема, че
следва да бъде допуснато трансформиране задължението на ответницата за издръжка
и гледане в парично.
От заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза (л. 126) се
установява, че месечната издръжка на всеки от кредиторите е 216 лв.
Престацията е неделима, поради което ако иска запазване
на облигационното отношение, С.М. дължи заплащането по 216 лв. месечно на всеки
от кредиторите.
лист втори от решение от 25.05.2010 г. по гр. д. № 1954/09 ВОС
Сумата представлява паричния еквивалент на задължението й
да ги гледа и издържа. Следва да бъде допусната трансформация.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от И.М.Т. ЕГН ********** и Т.И.Т.
ЕГН ********** и двамата с
постоянен адрес *** срещу И.И.М. ЕГН ********** и С.З.М.
ЕГН **********, двамата с
постоянен адрес *** за разваляне на
договор, сключен на 16.02.1987 г. с НА № 75, т. VІ, дело № 489 по описа за 1987
г. на ВН за прехвърляне на недвижим имот в гр. Варна, ул. "Ламби Кандев"
№ 12 (преименувана понастоящем
на "Димитър Икономов") –
първия
етаж от жилищната сграда, построена върху държавно дворно място, цялото с площ
от 500 (петстотин) кв. м, съставляващо парцел № VI-2970 (шести римско за две хиляди
деветстотин и седемдесет) в кв. 14-а (четиринадесет "а") по плана на 23 (двадесет и трети) подрайон на града,
който етаж се състои от: 1/2 (една втора) идеална част от жилищно стълбище, коридор, кухня с
ниша, хол, две стаи, два балкона, баня и клозет с изолационно антре, 1/2 (една втора) идеална част от избения
коридор, 1/2 (една втора) идеална част от подстълбищното
пространство и три избени помещения срещу задължение за издръжка и
гледане, основан на твърдение за неизпълнение, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и за връщане на същия имот, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
ДОПУСКА трансформиране на задължението за гледане и
издръжка по договор, сключен на 16.02.1987 г. с НА № 75, т. VІ, дело № 489 по
описа за 1987 г. на ВН в задължение за заплащане по 216 (двеста и шестнадесет) лв. месечно на всеки от кредиторите И.М.Т. и Т.И. ***. с падеж първо число на
месеца, до отпадане пречките за изпълнение в натура, по иска, предявен от С.З. ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването на преписи на страните пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: