№ 28934
гр. София, 16.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110123515 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „..............“ ЕАД срещу Д. В. С. обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 468,61 лева,
представляваща стойност на доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от
05.06.2021 г. до 04.10.2021 г. до електроснабден недвижим имот, находящ се на адрес: град
..............., с клиентски номер .............., законната лихва за забава върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане и
сумата от 7,30 лева, представляваща лихва за забава за периода от 24.07.2021 г. до
28.10.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 63929/2021 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.11.2021 г.
Ищцовото дружество твърди, че през процесния период 05 юни 2021 г. – 04 октомври
2021 г. с ответницата Д. В. С., в качеството й на потребител, са се намирали в облигационно
правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия до електроснабден недвижим
имот, находящ се в град ..............., с клиентски номер .............., възникнали с откриването на
партида на ответната страна по силата на депозирано писмено заявление от 24.09.2013 г. за
продажба на електрическа енергия за битови нужди, с приложен към същото документ за
собственост. Посочва се, че „..............“ ЕАД притежава лицензия за обществен доставчик на
електрическа енергия на обособена територия, определена в нарочно приложение към
Лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия № Л-135/29.11.2006 г. Излага се, че като
краен снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ ищцовото дружество продава електроенергия при
публично известни Общи условия, съгласно които продажбата започва в срок до 7 дни от
датата на подаване от потребителя на писмено заявление за продажба на ел. енергия.
Поддържа се, че през релевантния период е изпълнило задължението си и е доставило до
електроснабдения имот на ответницата електрическа енергия, чиято обща цена възлиза на
сумата от 468,61 лева. Ищецът изяснява, че за дължимите суми е издал фактури, както
следва: фактура № *********/09.07.2021 г. за периода 05.06.2021 г. – 05.07.2021 г.; фактура
№ *********/10.08.2021 г. за периода от 06.07.2021 г. до 04.08.2021 г., фактура №
*********/10.09.2021 г. за периода от 05.08.2021 г. до 03.09.2021 г., фактура №
*********/11.10.2021 г. за периода от 04.09.2021 г. до 04.10.2021 г. Твърди, че ответницата Д.
1
С. не е изпълнила задължението си и не е заплатила в десетдневния срок, предвиден в
приложените Общи условия, дължимите суми, поради което дружеството е начислило като
дължими и лихви за забава върху тях по всяка фактура, чийто общ размер за периода от
24.07.2021 г. до 28.10.2021 г. възлиза на сумата от 7,30 лева. Сочи, че не е налице плащане и
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. С тези съображения отправя искане
за уважаване на исковите претенции. Претендират се и разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител
на ответницата – адв. К. Ш., назначена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявява, че признава
исковите претенции, като на основание чл. 29, ал. 5 ГПК отправя искане признанието да
бъде одобрено от съда, тъй като е в интерес на ответницата и да бъде постановено решение
при признание на иска. Счита, че с поведението си ответницата не е дала повод за
образуване на делото, доколкото липсват доказателства същата да е била надлежно
уведомена за претендираните от ищеца суми, съгласно клаузите на приложимите Общи
условия, както и с оглед императивните изисквания на чл. 38б, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 5 ЗЗП. Ето
защо, в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал. 2 ГПК и направените по
делото разноски за останат в тежест на ищеца.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените положителни
установителни искове, както следва:
1). По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а
ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че през
процесния период между него и ответницата е съществувало валидно облигационно
отношение, регулирано от публично известни Общи условия, имащо за предмет продажба
/доставка/ на електрическа енергия до процесния недвижим имот; че е доставил на
ответницата електрическа енергия през процесния период, чиято цена възлиза на процесната
сума.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания, в случай, че твърди това.
2). По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на
ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила дълга на падежа, в случай, че твърди това.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени материали са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Предвид липсата на проведено оспорване с отговора на исковата молба на реалната
доставка на електроенергия до имота, на нейната цена, както и на размера на лихвата за
забава и отсъствието на доводи за извършени плащания на суми за погасяване на
процесните такива, като ненеобходимо – насочено към установяване на безспорни
обстоятелства следва да бъде оставено без уважение искането на ищеца за допускане
изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставените в
исковата молба задачи.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. дело № 63929/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 51-ви състав, в хода на което е издадена процесната заповед по чл. 410
ГПК.
2
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
На страните следва да бъде указана и възможността за извънсъдебно разрешаване на
спора при условията на бързина и ефективност чрез използване на способа медиация, както
и да бъдат приканени към друг способ за доброволно уреждане на спора.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2024 г. от
11:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от писмения отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените към
исковата молба писмени материали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 63929/2021 г. по описа на Софийски районен съд,
ГО, 51-ви състав до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3