Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Враца 11.11.2011год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ наказателен състав в публичното
заседание на 13.10.2011год. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АДЕЛИНА ИВАНОВА
При секретаря Ц.Ц., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
НАХД № 651 по описа за 2011 год. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното :
Постъпила е жалба от Й.И.П. ***/24.03.11г. на Министъра на културата, с което му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500лв. на основание чл.219 от Закона за културното наследство /ЗКН/ и е постановено отнемане в полза на държавата на вещта, собствена на нарушителя и послужила за извършване на нарушението.В така депозираната жалба и в с.з. се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт, като се отправя искане за неговата цялостна отмяна.
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Ответникът, чрез процесуален представител, изразява становище за потвърждаване на обжалваното НП,като издадено при спазване на материално правните и процесуално правните норми.
Съдът, след като взе предвид доводите на процесните страни и след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес в законноустановения в чл.59 ал.2 ЗАНН преклузивен срок.Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено на базата на АУАН № 16/12.01.11г., съставен на настоящия жалбоподател за това, че не е предприел никакви действия по регистрирането на закупения и притежаван от него собствен уред – специално техническо средство, представляващо техническо средство за дълбочинно сканиране на земните пластове, тип скенер, марка „ОКМ Еvolution . В обстоятелствената част на акта изрично са отразени факта на уведомяване на МК на 07.12.10г. за образувана в ОДМВР-Враца преписка № 4354/24.09.10г. относно укриване притежанието на горепосочения уред от Й.П., факта на закупуване на уреда на 03.08.10г. и факта на доброволно предаване на същия на 12.09.10г.Така вписаните в акта обстоятелства се доказват по безспорен начин от представените по делото писмени доказателства.Действително в ОДМВР-Враца е образувана преписка с горния номер досежно притежание на техническо средство за дълбочинно сканиране на земните пластове.Самият скенер е доброволно предаден на разследващия орган от страна на настоящия жалбоподател, което действие е отразено в нарочен Протокол от 12.09.10г. и доколкото последният е съставен от оправомощено длъжностно лице в кръга на компетенцията му и съдържа всички законноизискуеми реквизити, то той се ползва с годна доказателствена сила касателно вписаните в него факти.Т.е. в тази насока категорично се установява, че на датата 12.09.10г. наказаното лице притежава процесното техническо средство, чиято конкретизация напълно съвпада с тази по АУАН и НП.Установен е и момента на придобиване на правото на собственост върху уреда, а именно 03.08.10г., на която дата е издадена данъчна ф-ра № 402, удостоверяваща сделката по покупко-продажба.При тези данни разследващият орган изпраща до МК писмо рег.№ 44957/04.10.10г. със запитване дали процесния скенер е регистриран в Националния регистър от лицето Й.П. и отрицателен отговор в тази вр. се съдържа в писмо № 24-00-0254/01.11.10г.В последствие преписката е изпратена на МК по компетентност - писмо рег.№ 54531/01.12.10г. на ОДМВР-Враца, получено на 07.12.10г. и процесният АУАН е съставен от св.А.Т. в присъствието на настоящия жалбоподател.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
В конкретния случай на настоящия жалбоподател е наложено адм.наказание по чл.219 ал.1 ЗКН,която наказателна норма определя състава на административното нарушение и тя от своя страна препраща към нормата на чл.152 ал.2 ЗКН.Тази последна разпоредба притежава императивен характер и вменява в задължение на собствениците на специални технически средства регистрацията на същите в МК в 14-дневен срок от придобиването им.Налице е обаче и препратка към чл.152 ал.1 т.6 ЗКН, която налага изводът за обвързаност на законовото задължение по чл.152 ал.2 ЗКН с определена в закона друга дейност, касаеща процедурата по заявяване и издаване на съответното разрешение за извършване на теренни проучвания на археологически ценности Горната процедура намира своята правна регламентация в Наредба № Н-00-0001/14.02.11г., в сила от 01.03.11г. и с оглед тази последна дата се заключава, че към момента на придобиване на техническото средство от настоящия жалбоподател /03.08.10 г./ и към момента на установяване на неговото притежание от съответните контролни органи /12.09.10г/ липсва законово предвидена процедура, респ. липсата на такава процедура не може да се вмени във вина на наказаното лице.
На следващо място от правна страна е необходимо да се подчертае, че задължението по чл.152 ал.2 ЗКН се свързва с извършването на теренни проучвания на археологически ценности, каквото в случая не е установено, видно от доказателствата по делото и именно поради това не може да се приеме, че жалботодателят Й.П. следва да заявява и търси разрешение за такава дейност, респ. не може да се приеме, че притежава задължението по чл.152 ал.2 ЗКН.Т.е. налага се изводът за липса на реализирано съставомерно деяние и изложените в в тази вр. съображения от процесуалния представител на жалбоподателя се явяват напълно основмателни.
За основателни се възприемат от съда и наведените в процесната жалба доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на атакуваното НП.
От страна на наказаното лице се прави възражение за нарушение на чл.34 ЗАНН, като тук се посочва, че самото нарушение е констатирано от контролните органи на ОДМВР-Враца на 12.09.10г. /датата на доброволно предаване на намерения скенер/ и с писмо от 04.10.10г. се уведомява МК за същото и в това писмо изрично е вписана самоличността на собственика на техническото средство и е конкретизиран и неговия адрес.Съдът подчертава липсата на данни по делото касателно датата на получаване на горното писмо от МК, но с оглед константната съдебна практика за преценка на съотносимите обстоятелства в интерес на наказаното лице, се заключава за своевременното уведомяване на контролните органи от МК и за отправна меродавна дата при изчисляването на сроковете се отчита тази на 04.10.10г.Съгл. нормата на чл.34 ал.1 ЗАНН не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя, който в случая не е укривал, но независимо от това процесният АУАН е съставен едва на 12.01.11г. – след изтичане на тримесечния срок по чл.34 ал.1 ЗАНН.Тази норма е императивна и спазването на определените в закона срокове е задължително, респ. съставянето на АУАН извън срока по чл.34 ал.1 ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение.Сроковете по чл.34 ал.1 ЗАНН по своята същност са преклузивни и тяхното изтичане е абсолютна процесуална пречка за образуване на административно-наказателното производство, респ. абсолютно основание за прекратяване на вече образуваното такова.Бездействието на съответните контролни органи в течение на срока по чл.34 ал.1 ЗАНН се санкционира от законодателя, като абсолютна пречка за продължаване на административно-наказателното преследване.В случая и видно от датата на съставяне на АУАН се заключава за допуснато нарушение на процесуалните правила, което нарушение опорочава цялата образувана преписка и издаденото НП се явява незаконосъбразно.В горния смисъл е и константната съдебна практика, според която изтичането на срока по чл.34 ал.1 ЗАНН преклудира възможността на наказващия орган законосъобразно да ангажира административната отговорност на нарушителя.
На последно място и след цялостна служебна проверка на образуваната административно-наказателна преписка съдът констатира и други допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП.Тук се има предвид описанието на установеното нарушение, отразено в обстоятелствената част на акта и на НП.Задължителен реквизит на акта и на НП по силата на чл.42 т.3 и 4 и на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН е датата и мястото на извършване на нарушението.В конкретния случай както актосъставителят, така и наказващият орган се задоволяват само и единствено да отразят всички факти по направената проверка на Й.П. на 12.09.10г. и по реализираната кореспонденция между ОДМВР-Враца и МК – акта и НП съдържат редица дати, без обаче ясно и точно да се посочи коя от всички тези дати се възприема от наказващия орган за инкриминирана такава / тази дата е оставена на „избора” на съда и на наказаното лице/.Последната следва да е изрично отразена, тъй като именно тя поставя времевите граници на административното обвинение, дава възможност за преценка на съотносимите доказателства и обективирано поведение и представлява отправна точка за съблюдаване на давностните срокове при ангажиране на административната отговорност.Вписаното в акта и в НП деяние е квалифицирано, като нарушение по чл.152 ал.2 ЗКН, но в обстоятелствената част не са посочени изрично обстоятелствата, относими към фактическия състав на нарушението – би следвало изрично да се посочи срока, в който лицето е било длъжно да извърши съответната регистрация.
Издаденото НП се явява незаконосъобразно и в частта му относно постановеното отнемане на процесното техническо средство на осн.чл.20 ал.1 ЗАНН.От страна на административно-наказващият орган е направено уточнението, че вещта е послужила за извършване на адм.нарушение по чл.152 ал.2 ЗКН, а доказателства в тази вр. нито са ангажирани в хода на съдебното производство, нито се навеждат такива съображения.Нещо повече - видно от описанието на процесното деяние от обстоятелствената част на акта и на НП специалното техническо средство не е послужило за извършване на нарушението, а е предмет на същото.Т.е. отнемането на уреда се явява необосновано.Действието по отнемане на скенера се явява и незаконосъобразно, доколкото чл.20 ал.4 ЗАНН постановява забрана за отнемане на вещите по ал.1 , ако тяхната стойност явно несъответства на характера и тежестта на адм.нарушение.С оглед размера на предвиденото наказание по чл.219 ал.1 ЗКН , се налага изводът за липса на висока степен на обществена опасност на самото нарушение, което представлява формално, а не резултатно такова.Т.е. при приложението на чл.20 ал.1 ЗАНН наказващият орган е допуснал и нарушение на чл.20 ал.4 ЗАНН.
Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ НП № 4/24.03.2011г. на Министъра на културата, с което на Й.И.П. *** с ЕГН : ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 500лв. на осн.чл.219 ЗКН и е постановено отнемане в полза на държавата на вещ, собствена на лицето и послужила за извършване на адм.нарушение, а именно – техническо средство за дълбочинно сканиране на земните пластове, тип скенер, марка „ОКМ Еvolution”.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните за неговото изготвяне.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :