РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2308
гр. Пловдив, 24. 11. 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1980
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.
Образувано е по жалба на „К.-1“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.****, представлявано от С.К., срещу заповед за налагане
на ПАМ № ФК-177-0069661/27.04.2021 г. издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта като се оспорва обстоятелството, че наложената ПАМ е несъответна на
допуснатото административно нарушение.
В крайна сметка се иска отмяна на
наложената ПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява и не се представлява.
В представено писмено становище (л.82
по делото) се излагат доводи в подкрепа на тезата, че констатираното нарушение,
заради което е наложена процесната ПАМ, ощетява фиска само с 35 ст. и е
маловажно, а наложени санкции са несъразмерни с него.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни
дейности“Пловдив в ЦУ на НАП, чрез
надлежен процесуален представител, заема тезата за неоснователност на
жалбата.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е
допустима като подадена от адресата на
постановената заповед за налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от
наложената му забрана и при спазване на
законоустановения срок за целта.
Процесната заповед е оспорена по административен ред и
с решение № ГДФК-135/02.06.2021 г. директорът на дирекция“Оперативни дейности“
при ГД“Фискален контрол“ е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е
връчено на жалбоподателя на 24.06.21 г., жалбата е подадена н 08.07.2021 г.
т.е. на 14-тия ден, в законоустановения срок.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на
настоящото оспорване е заповед за налагане на ПАМ № ФК-177-0069661/27.04.2021
г., издадена на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник отдел “Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Заповедта е издадена от компетентен орган при
условията на надлежно заместване – заповеди на л.88 и сл. по делото.
До налагането на тази ПАМ се е стигнало в резултат на
извършена проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ЗДДС-магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Асеновград,
ул.“Никола Вапцаров“ № 1, стопанисван от „К. -1“ЕООД, при която е констатирано,
че дружеството, в качеството му на ЗЛ по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата като не регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. При
проверката е установено, че за извършена контролна покупка на 1 бр. бисквити на
стойност 1,80 лв., платени в брой от Р.Н.-проверяващ, преди легитимацията, на Х.С.–
продавач-консултант, като не е издаден ФКБ от въведеното в експлоатация и
работещо в обекта фискално устройство нито пък касова бележка от кочан с ръчни
касови бележки.
Извършеното нарушение е прието за доказано както
посредством разпечатаната от ФУ по време на проверката КЛЕН, от която е видно,
че за гореописаната продажба не е издадена ФКБ, така и от установеното наличие
на положителна касова разлика в размер на 1 877,62 лв. между наличните средства
в касата, съгласно приложен опис, и тези, маркирани във ФУ.
От тази констатация е изведен извод, че жалбоподателят
не е спазил реда за издаване на съответните документи за продажба като по този
начин е нарушен чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1, т.1б.“А“ от ЗДДС за
прилагане на ПАМ.
Административната преписка по налагането на процесната
ПАМ е събрана като доказателство по делото.
Като взе предвид представените по делото писмени
доказателства и доводите на страните, съдът намери жалбата за неоснователна.
Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, съгласно заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП (л.37), в рамките на предоставените му правомощия, в условията на обвързана компетентност. Видно
от посочената заповед на изпълнителния директор на НАП, Началник отдел
„Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е упълномощен
да налага ПАМ запечатване на обект на основание чл. 186 ЗДДС.
Заповедта е издадена от компетентен орган при
условията на надлежно заместване – заповеди на л.88 и сл. по делото.
Не е спорно между страните, че към момента на
проверката жалбоподателят е извършил процесното нарушение.
За предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях се налага принудителна административна
мярка.
Допуснатото нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ във връзка с чл.118 ал.1, т.1б.“А“ от ЗДДС съдът счита за безспорно
установено предвид направените констатации от приходната администрация по
Протокол за извършена проверка сер.АА№ 0069661/18.04.2021 г. и доказателствата
към тях, съответно непредставянето от страна на жалбоподателя на доказателства,
че по време на извършвания ремонт на ФУ са издавани касови бележки от кочан.
В крайна сметка извършването на нарушението не се и
оспорва от жалбоподателя.
Всичко това обвързва АО да наложи и процесната ПАМ.
В настоящия случай, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването й. Налице са
конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една
страна препраща в оспорената заповед към съставените за проверката протоколи, а
от друга подробно е мотивирал продължителността на срока на наложената ПАМ.
Както се посочи, в случая са изложени и мотиви по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, която има
превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, както и с необходимата
превенция да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна
степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка,
поради което не се констатира несъразмерност на срока на действие на ПАМ.
Следва да се има предвид, че в конкретния случай
самата ПАМ е с продължителност към средния
размер на срока като АО е обосновал защо е определил този срок.
Изрично е посочено, че при определяне
продължителността на мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото – с това нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Регистрирането на всяка извършвана продажба е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски
обекти, което следва да се спазва. Неиздаването на касови бележки препятства
извършване на данъчна проверка и не позволява са се определят реализираните от
лицето приходи. Взето е предвид от приходната администрация, че магазинът като
хранителен такъв предлага богат асортимент от бързоликвидни стоки с потенциална възможност
за реализиране на високи обороти и е изведен извод, че с това си поведение
проверяваното лице накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика
на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него
продажби и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.
При определяне продължителността на срока на наложената ПАМ са отчетени
обстоятелствата, че местоположението на търговския обект е на оживено място в
гр.Асеновград, с множество потенциални клиенти, големината на обекта, състоящ
се от търговско и складово помещение, както и констатираната положителна касова
разлика в размер на 1 877,62 лева , реализирания не малък оборот още преди
обяд по ФУ – 525,12 лева, работното време, че обекта работи без почивен ден.
Срокът на наложената ПАМ е съразмерен
на извършеното нарушение и е съобразен с целта на ПАМ, а именно нейният
превантивен и дисциплиниращ характер, както и недопускане на вреди за фиска.
Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ
при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката
на административния орган. Срокът е опреден към средния предвиден от закона
размер, изложени са мотиви от страна на АО за определянето му. При това
положение, на административния орган не му остава друга възможност освен да
приложи закона, където в чл.186, ал.1 от ЗДДС е записано, че принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец се налага, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. Следва да се има предвид, че
настоящият състав счита мотивите по заповедта за обосноваващи в достатъчна
степен продължителността на срока на наложената ПАМ дори само като се отчете
констатираната от КО положителна касова разлика в размер на 1 877,62 лева.
Последното опровергава доводите по жалбата, че неиздаването на ФКБ е инцидентно
с оглед необходимостта от съблюдаване на различни противоепидемиологични мерки.
Напротив, размера на касовата разлика сочи на трайна практика в насока на
неиздаване на ФКБ в търговския обект на жалбоподателя, което прави необосновани
и останалите доводи по жалбата, че се касае за минимално ощетяване на фиска в
размер на 35 ст.
На следващо място съдът намира за нужно да посочи, че
в жалбата се излагат доводи при евентуална преценка на съда да бъде разпитан
актосъставителя, но това е неотносимо
към предмета на спора, а именно обжалването на ПАМ, като не следва да бъдат
смесвани АНП с настоящото.
Провеждането на
АНП към момента на издаване на заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно, с
оглед независимия характер на административното и административно-наказателното
производство.
Производствата по чл.186 и чл.187 от ЗДДС за налагане
на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на административно
наказание за извършено административно нарушение са различни и се провеждат по
предвидената за тях законова регламентация.
При действието на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС налагането на ПАМ е независимо от
ангажирането на административнонаказателната отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на
процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора за ответника се следват
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този
кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение
на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това
съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не
би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото
съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „К.-1“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.****,
представлявано от С.К., срещу заповед за налагане на ПАМ № ФК-177-0069661/27.04.2021
г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„К.-1“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.****,
представлявано от С.К., да заплати разноски по делото на НАП за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Административен съдия: