№ 325
гр. С., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20222200100136 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба подадена от Е. П. Г.
чрез пълномощника й – адв. Р. М., с която предявява против ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД право да й бъде изплатено обезщетение в размер на 100 000 лв. за
претърпени от нея неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат от
травматични увреждания, причинени й в ПТП на 19 март 2021 година, както и
законната лихва върху обезщетението, считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 25 октомври 2021 година, до окончателното изплащане.
Претендира деловодни разноски.
Предявените от ищцата права се основават на твърдение, че е
пострадала и е получила телесни увреждания в ПТП на 19 март 2021 година,
около 15.40 часа на път II- 55 при км. 91 + 350, пътувайки като пътник на
предна дясна седалка в лек автомобил, м. „Нисан Алмера“, с рег. № ****,
управляван от Д.И.Т.. При управление на автомобила водачът нарушил
правилата за движение по пътищата, като се е движил с несъобразена скорост
спрямо пътните условия - мокър път. В резултат на това водачът изгубил
контрол над управлявания от него автомобил, който напуснал пътното платно
вдясно по посока на движение и се преобърнал.
След злополуката ищцата била транспортирана от екип на спешна
1
медицинска помощ град Н.З. до МБАЛ д-р „Иван Селимински“ където в хода
на оказаната помощ и след проведените изследвания била поставена
диагноза: фрактура ос сакрум синистра - счупване на горния край на лявата
половина на кръстната кост - сакрум; фрактура рамус супериор ет рамус
инфериор ос пубис билатералис - счупване на горните и долните рамена на
двете лонни кости, наличие на кръв в урината – хематургия. Изпитвала силни
болки в областта на таза, корема и цялото тяло, не могла да извършва
движение с краката си, имала краткотрайна загуба на съзнание. По повод
наличието на кръв в урината ищцата била консултирана с уролог и бил
поставен на лапаротоцинтезен дрен до 23 март 2021 година След провеждане
на болнично лечение била изписана с указания за спазване на хигиенно-
диетичен режим и на постелен режим на твърдо легло за продължителен
период от време, била предписана терапия за дома с антикоагулантни
медикаменти.
От причинените в пътният инцидент увреждания ищцата претърпяла и
търпи болки и страдания. Били нужни големи усилия за справяне с
ежедневието си, изпитвала силни болки в областта на таза, кръстната област и
краката, не можела да се изправи на краката си, да стъпи на тях и да се
придвижва самостоятелно, в продължение на месеци заемала принудителна
лежаща поза, оплаквала се от изтръпване, скованост и слабост, поради
счупване на тазовите кости, не можела да вземе седяща поза, имала болезнени
усещания, била изцяло зависима от грижите на своите близки в грижите за
ежедневието си, ограничила силно социалните си контакти. Твърди, че все
още изпитва болки и трудности при придвижване, имало оплаквания от
мравучкане, липса на сила и дискомфорт от кръста надолу, променила
походката си и накуцвала, оплаквал се от бързо уморяемост и омаляване при
заемане на изправено поза при придвижване и при изкачване на стълби.
Изтъква се претърпяването на травмите в млада и трудоспособна възраст,
което й се отразява зле емоционално. Твърди, че стои предимно в къщи
поради неприятните усещания и болки, рядко излиза и не се среща с хора,
което я прави затворена и тревожна. Твърди, че се чувства изолирана поради
наложилите се ограничения в придвижването. Твърди, че все още изпитва
силни болки стеснение и срам от променената и накуцваща походка.
Изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото й
емоционално състояние. Психиката й била повлияна зле. Станала
2
раздразнителна, с чести смени на настроения и изпитвала чести приливи на
чувството за безпокойство и притеснение, особено когато остава сама.
Изпитвала страх, че поради травмите перманентно ще изпитва болки и
затруднения във физическата си активност и никога няма да се възстанови
напълно. Затворила се в себе си и се чувства непълноценна поради
невъзможност да се грижи за домакинството си и ограниченията в
придвижването. Станала плаха и често се разстройвала, когато не може да
свърши нещо сама. Твърди, че сънува кошмари свързани с преживяното,
оплаква се от разсеяност и напрегнатост.
Твърди, че за лекият автомобил и водача към момента на възникване на
пътното транспортно произшествие имало валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно
дружество съгласно полица BG/22/120003385805 с период на валидност от 19
декември 2020 г. до 26 юни 2021 година.
С молба вх. № 12045 от 25 октомври 2021 година отправила писмена
претенция до застрахователя с искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, като в молбата изрично посочва, че е образувано досъдебно
производство, което е прекратено. Представила всички документи за
установяване на пътното транспортно произшествие, а с допълнителна молба
вх. № 13581 от 6-ти декември 2021 година представила всички медицински
документи, с които разполага в за определяне на справедлив размер на
застрахователното обезщетение по образуваната преписка, но
Застрахователното дружество поискал от нея да бъде представена влязла в
сила присъда. Твърди, че в законния срок застрахователят не определил и не
изплатил обезщетение, изисквайки от ищцата документи, с каквито не
разполага.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговора на исковата молба от
ответника - Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощник –
адв. Х. в който предявените искове се оспорват на първо място като
недопустими. Поддържа, че изискването на закона като абсолютна
процесуална предпоставка е за завършване на процедурата съгласно
изискването на член 380 КЗ, докато в случая ищцата не е представила
изисканите документи за установяване механизма на пътното транспортно
произшествие. Застрахователят изпълнил задълженията си, но липсата на
3
определено обезщетение била изцяло в следствие поведението на ищцата,
която не представила необходимите документи.
Не се оспорва наличието на валидна и действаща към датата на пътното
транспортно произшествие застраховка „Гражданска отговорност“ за водача
на процесния автомобил.
Оспорва изложения в исковата молба механизъм на настъпване на
пътнотранспортно произшествие, като настоява, че в тази връзка в КП за ПТП
№ 23 от 19 март 2021 година няма обвързваща за съда доказателствена сила.
Изложени са твърдения, че пътното транспортно произшествие е настъпило
вследствие на случайно събитие като липсва вина на застрахования водач,
който не бил нарушил правилата за движение и не е могъл да избегне
стеклите се обстоятелства, стоящи извън неговата воля и контрол. С оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя и поради
липсата на виновно противоправно поведение от застрахования водач твърди,
че не дължи изплащането на обезщетение.
На следващо място твърди че уврежданията посочени от ищцата не са
настъпили в причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие. Твърди се, че за настъпване на вредоносния резултат и
причинените травми вина има ищцата, която не е имала поставен правилно
предпазен колан и всички описани травми са вследствие на свободното
движение на тялото й в и извън купето на автомобила и вследствие
съприкосновението на тялото и с твърди, тъпи предмети във вътрешността на
автомобила и повърхността на земята.
Освен това ищцата не спазила предписаното медикаментозно лечение
и контролни прегледи, с което също е допринесла за вредоносния резултат.
Счита, че размерът на обезщетението е завишен като не съответства на
реално търпените болки и страдания и че същите не са с интензитета и обема
описан в исковата молба.
Поддържа, че предявеният размер на обезщетението не е съобразен с
възприетото в съдебната практика, както и със социално-икономическите
условия в страната. Изложени са съображения, че не са налице
предпоставките на чл. 51, ал. 1 ЗЗД за определяне на обезщетение в
претендирания размер за посочените в исковата молба вреди.
4
Оспорва акцесорната претенция за периода до подаване на исковата
молба, като се твърди, че не са налице предпоставки, поставящи
застрахователя в забава до този момент. Счита, че евентуално дължи законна
лихва от датата на отправяне на претенцията от момента на връчване на
исковата молба, а именно 25 май 2022 година.
В с.з. за ищцата се явява пълномощник – адв. Недева, надлежно
преупълномощена от адв. Р. М., която поддържа предявените искове.
Настоява, че от доказателствата по делото не може да се направи извод, че
ищцата е пътувала без правилно поставен обезопасителен колан.
За ответното застрахователно дружество се явява представител по
пълномощие – адв. Евтимов, надлежно преупълномощен от пълномощника –
адв. Х.. Последната представя в указания срок писмени бележки, в който
поддържа възраженията за неоснователност на предявените искове.
Въз основа на събраните по делото доказателства, С.ски окръжен съд в
настоящия му състав намира, че възражението за недопустимост на
предявените искове е неоснователно.
Представен е препис от молба, с вх. № 12045/25.10.2021 г. при ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, с която ищцата Е. П. Г. чрез пълномощника си – адв. Р. М., е
предявила пред застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие на травми, причинени в
ПТП на 19.03.2021 г. по вина на водача на МПС „Нисан Алмера“ с рег. № ***,
за който автомобил е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ съгласно издадена от това застрахователно дружество
полица № BG/22/120003385805 ,с период на валидност от 19 декември 2020 г.
до 26 юни 2021 година. С молбата си ищцата представила преписи от КП за
ТПТ с пострадали лица № 23 от 19 март 2021 г., копие от протокол за оглед
на местопроизшествие от 19.03.2021 г., СМЕ № 100/2021 г., Писмо от РУ на
МВР. Във връзка с тази молба и приложените към нея документ, с писмо изх.
№ 11140 от 09.12.2021 г. застрахователят поискал да бъда представени
алтернативно заверен препис на влязло в сила заключително постановление
по наказателно производство срещу водача на МПС, заверен препис от влязла
в сила присъда с мотиви и изпълнителен лист; авто-техническа експертиза,
която да е изготвена по следствено дело.
Няма спор по делото, че наказателното производство във връзка с ПТП
5
на 19.03.2021 г. е било прекратено, в която насока е представеното писмо от
ОУ на МВР, РУ на МВР – гр. Н.З. от 09.09.2021 г. От същото е видно, че за
случая е имало образувано ДП, ЗМ № 197/2021 г. по описа на РУ на МВР – гр.
Н.З., което е било приключено и изпратено на РБ – С. с мнение за
прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК и чл. 342, ал. 2, т. 2 НК, т. е.
– по искане на пострадалото лице.
Предвид горното следва да се приеме, че както към момента на
подаването на писмено искане по чл. 380, ал. 1 КЗ, така и към датата, на която
застрахователят е поискал представянето на допълнителни доказателства,
ищцата е представила всички доказателства относно вината на застрахования
водач по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с
които обективно е било възможно да се снабди. Съобразно това и с оглед
представения КП за ПТП от 19.03.2021 г. и по аргумент от чл. 496, ал. 3, пр. 1
КЗ за застрахователя е възникнало задължението да се произнесе в срок от
три месеца, считано от предявяване на претенцията по чл. 380, ал. 1 КЗ, което
няма спор, че не е сторил, въпреки наличието на сключена с него застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
От събраните по делото писмени доказателства и заключението по
назначената КСМАТЕ, изготвено от експертите – доц. Д-р инж. Х. В. У. и д-р
С. В. С., началник отдел по ОКП при МБАЛ „Хаджи Димитър“ ООД – С., по
въпросите свързани с виновното поведение на водача на МПС „Нисан
Алмера“ с рег. № ***, вследствие на което да е възникнало процесното ПТП,
както и за настъпването в причинно-следствена връзка на травматичните
увреждания на ищцата, съдът приема за установено следното:
На 19 март 2021 година, около 15.40 часа – в светлата част на
денонощието и при нормална (ненамалена) видимост, на път II- 55 при км. 91
+ 350 – от с. Е. към с. Р., МПС „Нисан Алмера“ с рег. № ***, управляван от
водача Д.И.Т., в който ищцата се е возила като пътник на предна дясна
седалка, се е движил в дясната лента на пътното платно спрямо посоката на
движение, със скорост от около 95 км./ч. (94.7 км./ч. според изчисленията на
в. л. в заключението по КСМАТЕ). Платното за движение е било с две ленти,
по една във всяка посока, разделени с хоризонтална непрекъсната линия, с
гладка асфалтова настилка с нормално износено покритие, без неравности и
инертни материали, с банкет отдясно, с последваща денивелация, с височина
6
около 0.45 м. и тревна площ. Преди навлизането в ляв завой – плавен ляв
завой, при радиус на завоя, определен от корда 10 м. и стрела – 9 м., разделен
с комбинирана двойна – непрекъсната и прекъсната в средната част на завоя
от дясната страна по посока на движение на автомобила, обозначен със знак
за опасен завой наляво – А2, съгласно чл. 42, ал. 2 ППЗДвП, водачът е
изменил направлението си с частично навлизане в лявата лента. Последвали
са две маневри, като последната е при маневра – завой надясно, в зоната на
завоя наляво. При това движение автомобилът е променил направлението си –
към десния банкет и е последвала пълна загуба на управление. При линейното
преместване на автомобила напред, едновременно с това се е завъртял около
вертикалната си ос, в посока по часовниковата стрелка – гледано отгоре. При
напускане на платното за движение по този начин и при прехода с
денивелация на терена е последвало преобръщане около надлъжната ос, в
посока обратно на часовниковата стрелка – гледано отзад на автомобила, с
последователни ударни процеси отпред вляво, последвани от ротацията около
надлъжната ос на автомобила. Във фазата на ротация на автомобила и под
въздействието на доминиращо центробежна инерционна сила – насочена
навън от масовия център, ищцата е напуснала зоната на купето през
счупеното стъкло на предна лява врата.
Техническата причина за така настъпилото ПТП е неправилно
предприетата от водача на автомобила рязка промяна на направлението на
движение с допуснато напускане на пътното платно, вместо технически
правилно предприемане на спиране на автомобила. Както в заключението си,
така и в обясненията дадени в с. з. експертът – доц. д-р инж. Х. В. У. е
категоричен, че при избраната от водача скорост на движение, при
намаляване на скоростта - спиране, на автомобила, е било възможно
запазването на устойчиво движение в дясната пътна лента, респективно –
предотвратяване на ПТП.
В следствие на така настъпилото ПТП ищцата Е. П. Г. е получила
следните телесни увреждания : фрактура на таза – фрактура на кръстцовата
кост (ос сакрум) в ляво и фрактура на горните и долни рамене на двете лонни
кости (ос пубис), без съществени размествания на фрагментите, което й е
причинило болки в областта на кръста и пубисната област, с болезнени и
силно ограничени движения на двата долни крайника. Обичайният срок на
7
имобилизация на фрактурата на кръстцовата кост е между 2 – 12 м., с
временна нетрудоспособност при физически труд – 2 – 8 месеца и за
нефизически – 5 - 8 месеца. Обичайният срок на фрактурата на пубисната
кост – двустранно е между 2 – 4 седмици, със срок на неработоспособност за
физически труд – между 2 – 3 м. и за нефизически – между 1.5 – 2 месеца.
Фрактурите на ищцата са били лекувани консервативно – неоперативно,
като е извършена оперативна манипулация – лапароентеза с поставянена дрен
в коремната кухина за определяне състоянието на коремните органи и
коремната празнина, съответно – за наличие на течност. Установена е
хематурия – наличие на кръв в урината, която е била скоропреходна, на базата
на травмиращо натъртване на пикочния мехур, с прокървяване от увредата на
лигавицата на мехура, без разкъсване на същия.
За лечение на травмите ищцата е била настанена в периода от 19 – 26
март 2021 г. в ОТО на МБАЛ – „Д-р Иван Селимински“, където е проведено
неоперативно лечение – покой и обездвижване, продължили в дома й след
изписването и спазване на постелен режим за около 2 месеца. Приемала е
Ксарелто – средство против образуване на тромби, приложими при всякакъв
вид фрактури, както и обезболяващи. Към момента извършения преглед – на
4-ти ноември 2022 г. в. л. посочва, че ищцата е възстановена, като съобщава
за остатъчни, свързани с промяната на сезона и при физически натоварвания,
болки, които, предвид възрастта й (40 г.) отзвучават с времето до минимални
или никакви.
Експертът д-р Ст. С. не е установил в представената медицинска
документация наличие на данни за изпадане на ищцата в безсъзнателно
състояние или удар в главата, като загубата на спомени относно конкретния
механизъм на настъпване на ПТП може да бъде обяснена със стресиращо-
травматичните събития и свързаните с тях преживявания на ищцата при
настъпване на ПТП.
От представената медицинска документация не се установява
нарушение от страна на ищцата на предписаното медицинско лечение.
По делото е спорен въпросът, относно наличието на правилно поставен
от ищцата обезопасителен колан от нея като пътник, возещ се на предната
дясна седалка. В тази връзка както от писменото заключение, така и от
обясненията на експерта - доц. д-р инж. Х. В. У., следва да се приеме за
8
установено, че процесният автомобил МПС „Нисан Алмера“ с рег. № ***, е
бил фабрично оборудван с триточкови, инерционни предпазни колани – с две
опорни точки откъм лявата страна на пътника и една от дясната страна на
всяка от седящите места. По делото липсват данни за механична увреда на
коланите, която да е съществувала към релевантния момент, поради което
съдът приема, че за ищцата не е съществувала обективна причина да пътува
без поставен колан. Изводът, че е пътувала без поставен предпазен колан се
обосновава от една страна от вида, характера и механизма на причиняването
на травмите – възприет в заключението по назначената КСМАТЕ: от удар или
удари с и върху твърди, тъпи предмети и твърда повърхност, като счупването
на тазовите кости най-вероятно е получено след изпадане на тялото от
автомобила и удар върху твърдия терен. Причиняването на травмите е
възможно и при задържане на тялото в автомобила, но само при силен удар
от падането върху неговата дясна повърхност. В заключението се изтъква, че
от приложените с исковата молба снимки от фотоалбум, изготвен в рамките
на досъдебното наказателно производство, не са видни изкривявания и
деформации на дясната врата на автомобила, които да са причинени от падане
и съприкосновение на автомобила върху терена откъм десните врати. Видно
от приложените от ищцата копия от фотоалбум, съставен при оглед на
местопроизшествието, десните врати са затворени и недеформирани, което
изключва този механизъм на причиняване на травмите. Изпадането на ищцата
от вътрешността на купето е било възможно само през счупения ляв, преден
прозорец, като при поставен предпазен колан, същият би задържал тялото й
във вътрешността на автомобила. Докато твърдението на ответника, че
ищцата е пътувала без поставен предпазен колан, се обосновава от изяснения
по – горе механизъм на причиняване на травмите, в противовес това ищцата
не представя доказателства, които да го оборват.
Освен това, макари да няма самостоятелно решаващо значение, не може
да се игнорира обстоятелството, че в заключението си по настоящото дело
експертите се позовават на представената с исковата молба СМЕ № 100/2021
г. по ДП № 3-6- ЗМ – 197/2021 г. по описа на РУ – Н.З., в която са цитирани
данни от дадени от самата нея и по надлежен процесуален ред показания, в
които признава, че е пътувала без поставен предпазен колан, а
непосредствено след произшествието е била върху земята и извън купето на
автомобила. Така представения документ не може да бъде ценен само в
9
подкрепа на изгодни за ищцата факти и обстоятелства, като съдържащите в
признанието неизгодни факти се подкрепят от останалите данни по делото –
фотоалбум и изяснения в експертното заключение механизъм на причиняване
на травмите.
От показанията на свидетелите – М. М. и К. Д., доведени за разпит от
страна на ищцата се установява, че болките които е изпитвала по време на
лечението са били с много силен интензитет - описани от свидетелите като
„адски“, с което свързват и възприетия от тях плач и стенания на ищцата. Не е
можела да става от леглото в продължение на два месеца, през което време е
било наложително ползването на памперси. Била е обслужвана от своята
майка, на която е разчитала за приема на лекарства, за хранене и обличане,
като понякога са помагали и свидетелките. След втория месец е започнала
опити да става и да се придвижва с патерици, но поради болките и
затрудненията при движение на долните крайници преимуществено е била на
легло. В продължение на приблизително три месеца се е придвижвала с
патерици, след което е имало накуцване в походката й, като поради болките е
продължила да приема болкоуспокояващи медикаменти. Шест месеца след
инцидента се върнала на работа като секретар в Кметството, но е изпитвала
затруднения при необходимост да пренася документи. В следствие на болките
и отрицателните преживявания, както и ограничаването на социалните
контакти, поради затрудненията в движението на долните крайници за период
около пет месеца, ищцата се променила емоционално. Преди инцидента
свидетелите я описват като весела, а след него – затворена и необщителна.
Изпитвала страх, когато се налагало да пътува с автомобил за контролни
прегледи или по повод работата си.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага
изводът, че предявените искове по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 380 КЗ вр. чл. 493, ал.
1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 КЗ са частично
основателни като предявеният главен иск – за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се уважи до размера от 30 000 лв., заедно със
законната лихва, считано от 25.10.2021 г. – на която дата по делото е
доказано, че ищцата е отправила до ответника застрахователната си
претенция.
Между страните по делото е безспорен единствено факта на наличието
10
на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, действаща към датата на
процесното ПТП – 19.03.2021 г.
Страните спорят относно всички останали предпоставки за ангажиране
отговорността на застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 493, ал. 1
КЗ, като в доказателствена тежест на ищцата е доказване на твърденията за
обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП и наличието на
виновно и противоправно поведение на водача във връзка с него;
настъпването на посочените в исковата молба увреждания, в посочените
обем, вид и интензитета на търпените от нея болки и страдания, както и
настъпването им в пряка причинно следствена връзка с процесното ПТП от
19.03.2021 г., и на всички обстоятелства имащи отношение към определяне на
обезщетението в претендирания размер.
Първият и основен спорен въпрос по делото е свързан с твърденията на
ищцата относно наличието на виновно и противоправно поведение на водача
Д.И.Т., които се доказват от приобщените писмени доказателства – преписи
от КП за ПТП от 19.03.2021 г., на представените протоколи за оглед на
местопроизшествие и извършени в рамките на ДП № 3-6- ЗМ – 197/2021 г. по
описа на РУ – Н.З. и фотоалбум, както и заключението по поставените
въпроси, по назначената експертиза, имащи отношение към пътната
обстановка, знаковото стопанство, скоростта на движение и механизма на
настъпване на ПТП. От анализа на доказателствата несъмнено се установява,
че при движението на лекия автомобил МПС „Нисан Алмера“ с рег. № ***
водачът не се е съобразил с намиращия се по посока на движението си и
непосредствено преди левия завой на път II- 55 при км. 91 + 350 знак – А2
„опасен ляв завой“, навлизайки в завоя със скорост от около 95 км./ч. Така
установената скорост сама по себе си сочи на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП
за движение на моторното превозно средство от категория „В“ извън
населено място, но от заключението се установява, че и при така избраната
скорост, за водача е било възможно да запази устойчивото движение на
автомобила в завоя, ако предприеме намаляване на скоростта или спиране.
Следователно, непосредствената причина за настъпване на ПТП е
допуснатото нарушение по чл. 6, ал. 1 ЗДвП – несъобразяване на поведението
си с предупредителния знак А2, като при възникналата опасност е допуснал
11
нарушение и по чл. 20, ал. 2, пр. 2 ЗДвП т. к. не е предприел намаляване на
скоростта на движение и при необходимост – спиране на автомобила. Вместо
това е извърши технически неправилни маневри на рязко завиване надясно,
довело до загуба на управлението в нарушение на изискването на чл. 20, ал. 1
ЗДвП към водачите непрекъснато да контролират управляваните от тях
превозни средства. В следствие на така допуснатите нарушения и загубата на
контрол върху движението на МПС, автомобилът е напуснал пътното платно
надясно, при което и при прехода с денивелация на терена е последвало
преобръщане около надлъжната ос на автомобила, в посока обратно на
часовниковата стрелка, с последователни ударни процеси отпред вляво,
последвани от ротацията около надлъжната ос на автомобила, в която фазата
и под въздействието на доминиращо центробежна инерционна сила –
насочена навън от масовия център, тялото на ищцата е напуснало
вътрешността на купето през счупеното стъкло на предна лява врата.
Изпадането на тялото на ищцата от автомобила от своя страна е било
способствано от допуснато и от нея нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, в
която връзка е основателно евентуално наведеното от ответника възражение
за принос от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
Категорично и несъмнено се установява по делото и причиняването в
следствие на така настъпилото ПТП на 19.03.2021 г. на телесни увреждания на
ищцата: фрактура на таза – фрактура на кръстцовата кост (ос сакрум) в ляво и
фрактура на горните и долни рамене на двете лонни кости (ос пубис), без
съществени размествания на фрагментите, което й е причинило болки в
областта на кръста и пубисната област, с болезнени и силно ограничени
движения на двата долни крайника; както и натъртване на пикочния мехур,
причинило хематория – наличие на кръв в урината.
Съгласно указанията в т. ІІ от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на
ВС, обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане се
определя от съда по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, като понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е обусловено от
множество конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва
да се съобразят при определяне на размера на обезщетението. В случаите на
причинени телесни увреждания от значение за размера на обезщетението са
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, характера и тежестта на
12
получените телесни увреждания, продължителността и интензитета на
понесените болки и страдания, както и цялостното негативно отражение на
увреждането върху живота и здравето на пострадалия. Удовлетворяването
критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД предполага, че обезщетението
осигурява на пострадалия адекватен паричен еквивалент на претърпените в
резултат на деликта неимуществени вреди, проявили се във формата на болки,
страдания, неудобства, неприятни изживявания и т. н.
Ръководен от горните критерии съгласно задължителната съдебна
практика, съдът съобразява характера на травмите, причинили значителни
болки и ограничаване движенията на долните крайници в продължение на
близо пет месеца, като през първите два за ищцата е било изобщо невъзможно
да се движи. Това е наложило обслужването й за тоалет, хигиена и ежедневно
обслужване от нейната майка, подпомагана от близки и приятели, като
търпенето на болки и свързаните с тях страдания са продължили с отслабващ
интензитет и през следващите три месеца, когато изправянето и
придвижването на ищцата е било възможно само чрез помощни средства –
патерици и помощта на нейните близки. Периодът на оздравяване е бил
свързан също и с неудобството да бъде обслужвана от трети лица, което,
както и затрудненията в придвижването са намалили интензитета и честота в
социалното общуване и личен живот на пострадалата. Неприятните
преживявания свързани с начина на причиняване на травмите – в ПТП,
довели до претърпяването на силни болки и ограничаване движенията й са
довели до отрицателно повлияване на емоционалното й състояние и
изпитването на страх от обичайни и необходими дейности, изискващи
придвижване с превозно средство. Макар и затихващи, болките са
продължили и след завръщането й на работа, като изпълнението на
служебните й задължения е било затруднено и от възникналия страха при
необходимостта от придвижване с превозно средство. Отчитайки посочените
обстоятелства, продължителността на периода свързан с болки и страдания,
като съобразява, че нормалното протичане на личния и социален живот на
пострадалата в сравнително млада и активна възраст – на 39 г. към датата на
настъпване на ПТП е било рязко и значително ограничено, съдът намира, че
адекватният паричен еквивалент на обезщетението е 50 000 лв., който
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се намали с оглед установения от нейна
страна принос за настъпване на вредоносния резултат. С оглед установените
13
нарушения на водача на МПС – по чл. 6, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, пр. 2 ЗДВ
от една страна и от друга – допуснато от ищцата нарушение по чл. 137а, ал. 1
ЗДвП, като взема предвид, че и при поставяне на предпазен колан за ищцата,
макар и различни по вид и интензитет, поради установеното превъртане на
автомобила също биха били причинени травми, съдът намира, че приносът от
нейна страна не надхвърля 25 %, при което размерът на обезщетението следва
да се намали до 37 500 лв.
Възражението за липса на причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и установените травми на ищцата е неоснователно, като от
неоспореното в тази му част заключение на вещото лице, такава несъмнено е
налице. Няма данни за други предхождащи увреждания или болестни
състояния на ищцата, с които да са свързани понесените от нея болки и
страдания.
Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да
бъде уважен до размера от 37 500 лв., като за разликата над този размер, до
пълния предявен размер от 100 000 лв., предявеният иск следва да се
отхвърли. Обезщетението в размер на 37 500 лв. следва да се присъди заедно
със законната лихва, каквато се дължи от застрахователя съгласно чл. 429, ал.
3 във вр. с ал. 2, т. 2 КЗ – от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя на 25.10.2021 г., от която дата обезщетението се претендира и
с исковата молба.
С оглед степента на уважаване на предявения иск, при липсата на
деловодни разноски, поради освобождаването на ищцата от задълженията за
заплащането им съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такива не следва да бъдат
присъждани. Процесуалното представителство за нея е осъществено от адв. Р.
М. въз основа на пълномощно, към което няма представен договор за правна
помощ, като не е представен и друг документ, установяващ заплащането на
адвокатско възнаграждение. Такова не е претендирано и от адвоката на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, като същото не се замества от искането на
ищцата за присъждане на деловодни разноски.
С оглед степента, в която предявените искове следва да се отхвърлят,
претенцията на ответника за разноски е основателна до размера на 1 339.85
лв. от общо 2 110 лв. за заплатен адвокатски хонорар, такса за удостоверения
и депозит за възнаграждение на в. л.
14
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложи дължимата държавна такса съобразно уважената част от исковете –
1 200 лв. за настоящата инстанция.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш. **,
представлявано от изпълнителните директори: М.М.Г., П.Д., С.А. и В.И., а по
настоящото дело – от пълномощника адвокат Д. Ф. Х. като представител на
Еднолично адвокатско дружество Д. Х.“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
С., бул. „П.Е. **, email: ***************@*****.**** да заплати на Е. П. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. Н.З., с. М., ул. „Г.Д. **, представлявана
от адв. Р. М. от АК – С., с адрес: гр. С., ул. „Ц.А. **, сумата 37 500 лв.
(тридесет и седем хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в настъпилото ПТП на 19.03.2021 г., по
вина на Д.И.Т. като водач на МПС „Нисан Алмера“ с рег. № ***, която следва
да се заплати ведно със законната лихва върху сумата от 37 500 лв., считано
от 25.10.2021 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
общ. Н.З., с. М., ул. „Г.Д. **, представлявана от адв. Р. М. от АК – С., с адрес:
гр. С., ул. „Ц.А. ** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш. **,
представлявано от изпълнителните директори: М.М.Г., П.Д., С.А. и В.И., а по
настоящото дело – от пълномощника адвокат Д. Ф. Х. като представител на
Еднолично адвокатско дружество Д. Х.“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
С., бул. „П.Е. **, email: ***************@*****.***, иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени в настъпилото ПТП на
19.03.2021 г., по вина на Д.И.Т. като водач на МПС „Нисан Алмера“ с рег. №
***, за разликата над 37 500 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.,
както и иска за заплащане на законната лихва върху същата разлика, считано
от 25.10.2021 г. до окончателното изплащане като недоказани и
неоснователни.
15
ОСЪЖДА Е. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., общ. Н.З., с. М., ул.
„Г.Д. **, представлявана от адв. Р. М. от АК – С., с адрес: гр. С., ул. „Ц.А. **
да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш. **, представлявано от
изпълнителните директори: М.М.Г., П.Д., С.А. и В.И., а по настоящото дело –
от пълномощника адвокат Д. Ф. Х. като представител на Еднолично
адвокатско дружество Д. Х.“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. С., бул. „П.Е.
**, email: ***************@*****.***, сумата 1 339.85 лв. (хиляда, триста,
тридесет и девет лева и 85 ст.), представляваща деловодни разноски за
настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш. **,
представлявано от изпълнителните директори: М.М.Г., П.Д., С.А. и В.И., а по
настоящото дело – от пълномощника адвокат Д. Ф. Х. като представител на
Еднолично адвокатско дружество Д. Х.“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
С., бул. „П.Е. **, email: ***************@*****.***, да заплати на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК държавната такса по делото в размер на 1 500 лв. (хиляда и
петстотин лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Бургас, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
16