№ 301
гр. К., 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510100854 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от А.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: Община М., с. Ю., Д. АЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., бул.
„*** ****** АЛ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С.З., бул. „*****“ №
******, в качеството им на наследници на М.Г. А.а, ЕГН **********, бивш
жител на с. Ю., починала на ****** г., искове с правно основание чл. 128, ал.
2 КТ за заплащане на всеки от тях на сумата от по 12 316,66 лв.,
представляваща 1/3 от неплатено трудово възнаграждение на общия им
наследодател М.Г. А.а за периода от м. януари 2017 г. до ****** г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – ***** г. до
окончателното плащане.
Ищците А.Д.А., Д. АЛ. Д. и Б. АЛ. Д. твърдят, че са наследници по закон на
М.Г. А.а, ЕГН **********, бивш жител на с. Ю., починала на дата ****** г.
при квоти по 1/3 за всеки. Последната била в трудови правоотношения с
ответника по силата на трудов договор, сключен на **** г., по силата на който
била назначена на длъжността „Счетоводител“ и същият бил действащ до
датата на смъртта й. Поддържат, че ответната кооперация не е заплащала
дължимото трудово възнаграждение на М.Г. А.а от месец януари 2017 година
до смъртта й на ****** година, като същата е имала уговорено и дължимо
месечно трудово възнаграждение по периоди, както следва: за месец януари
2017 г. в размер на 678,57 лева, за месец септември 2017 г. в размер на 771,50
лева, за месеците февруари, март, април, май, юни, юли, август, октомври,
ноември и декември 2017 г. в размер на 750,00 лева месечно; за 2018 година в
размер 806,00 лева за месеците януари, март и април 2018 г., 1023,20 лева за
февруари 2018 г., 806,52 лева за месец май 2018 г. и 779,00 лева за месеците
юни, юли, август, септември, октомври, ноември, и декември 2018 г.; за 2019
година в размер на 779,00 лева за месеците януари, февруари, март, април,
май, юни, юли, август, септември, октомври и декември, а за месец ноември
2019 г. не е имала дължимо трудово възнаграждение; за 2020 г. в размер на
1
621,00 лева за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, за месец
юли 675,01 лева, за месец август 2020 г. 32,14 лева, за месеците септември,
октомври, ноември и декември 2020 г. по 320,00 лева и за 2021 година в
размер на 779,00 лева за месеците януари до май вкл. и месец август, за месец
юни 2021 г. 251,40 лева, за месец септември 2021 г. 755.63 лева, а за месец
октомври 2021г. 27.27 лева. Твърдят, че за цялата 2017 година на
наследодателя е било дължимо трудово възнаграждение в размер на 8950,00
лева, от които неплатени са останали 6763,00 лева за периода м. март – м.
декември 2017 г. вкл. Не й било заплатено дължимо трудово възнаграждение
за цялата 2018 г. в общ размер на 9701,00 лева, за цялата 2019 година в общ
размер на 8569,00 лева, за цялата 2020 година в общ размер на 5713,00 лева, а
за 2021 година не й е било заплатено дължимо трудово възнаграждение в общ
размер на 6204,00 лева за месеците януари до 21.10.2021 г. вкл. Поддържат, че
общият размер на дължимите, но незаплатени трудови възнаграждения на
общия им наследодател за периода януари 2017 г. до 21.10.2021 г. вкл. е
36950,00 лева, поради което ги претендират съответно по 1/3 за всеки от
наследниците, или по 12316,66 лева. Претендират и законната лихва върху
дължимите суми за трудово възнаграждение на наследодателя за периода от
***** г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответникът „******“ Т. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на
исковата молба, в който потвърждава, че М. А.а е била назначена на трудов
договор на **** г. на длъжността „счетоводител“. Посочва, че след
намаляване обема на работа от 2019 г. всички документи се обработвали в
дома й, като представяла разходните документи за разписване и изготвяне на
сборна ведомост и искане. Твърди, че съгласно извлечение за книгата за
заплати сумите за получаване от М. А.а след направени удръжки са, както
следва: за 2017 г. 0 6016,67 лв., за 2018 г. – 6828,43 лв., за 2019 г. – 5558,63
лв., за 2020 г. – 4433,31 лв. и за 2021 г. – 4224,91 лв. Твърди, че без знанието
на председателя на кооперацията М. А.а си написала заплата 779 лв. за
месеците януари, февруари, март, април, май и август, вместо 320 лв., която
се дължала в такъв размер поради намаляване обема на работа и воденето на
ДДС със счетоводна къща. След смъртта й председателката на кооперацията
получила документите и в тетрадка намерила неизплатените заплати за
периода 2017 – 2020 г., съгласно която сумата за получаване била 25146,24
лв. Твърди, че председателят не е издавал устна или писмена заповед за
неизплащане на заплати, но и тя лично не е получавала заплата поради
настъпилото икономическо състояние на кооперацията, вследствие на
ниските изкупни цени на пшеница, слънчоглед и мляко. Сочи, че след
смъртта на наследодателя на ищците се установило, че в касовата книга
имало наличност 41868,43 лв., които не били предадени на ответника.
Предлага, след като се установило наличието по касови документи, да се
изплати полагаща сума 25146,42 лв.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства – Трудов договор от **** г., Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл. 62, ал.5 от КТ и Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение от ****** г. се установява, че наследодателят на ищците –
М. А.а е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност
„Счетоводител“ до смъртта й на ****** г., при първоначално уговорено
месечно трудово възнаграждение 400 лв., увеличение на трудовото
2
възнаграждение с 24 % и допълнително възнаграждение за допълнителна
работа 24 %, или общо 626 лв., платимо до 10-то число на месеца, следващ
този за който се отнася възнаграждението. С допълнително споразумение от
01.09.2020 г. е изменено съдържането на трудовото правоотношение, като е
намалено работното време на 3 часа, както и основното месечно трудово
възнаграждение на 320 лв.
Представена е справка от персоналния регистър на НОИ за периода от
01.01.2010 г. – 31.12.2021 г. за осигуряването на М. А.а, както и данни за
осигуряването й за периода 01.01.2017 г. – 31.05.2022 г.
От представените по делото Препис – извлечение от акт за смърт №
****/****** г. и Удостоверение за наследници № ***/***** г. се установява,
че М. А.а е починала на ****** г. и е оставила за наследници ищците А.Д.А. –
съпруг, Д. АЛ. Д. – син и Б. АЛ. Д. – дъщеря.
По делото е прието заключение по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която е изчислило дължимото, но неизплатено
брутно и нетно трудово възнаграждение от ответника в полза на М. А.а за
периода 2017 – 2022 г. по месеци и общо, а именно: за 2017 г. 8583,70 лв.
брутно възнаграждение и 6666,51 лв. нетно възнаграждение; за 2018 г. 8924
лв. брутно възнаграждение и 6924,86 лв. нетно възнаграждение; за 2019 г.
7357,15 лв. брутно възнаграждение и 5708,97 лв. нетно възнаграждение, за
2020 г. 5713,15 лв. брутно възнаграждение и 4433,31 лв. нетно
възнаграждение; за 2021 г. 6047,87 лв. брутно възнаграждение и 4692,97 лв. и
за 2022 г. – няма данни за неплатени възнаграждения. Вещото лице е
посочило общи размер на дължимото и незаплатено трудово възнаграждение
за периода, а именно 36625,87 лв. брутно и 28426,62 лв. нетно след
направените удръжки за осигуровки и данък.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявените искове в тежест на ищците е докажат, че
са наследници по закон на М. А.а, която е работила по трудово
правоотношение с ответника, както и размера на незаплатеното трудово
възнаграждение.
От събраните доказателства може да се направи несъмнен извод, че ищците
са наследници на М.Г. А.а при дялове по 1/3 и доколкото имущественото
право на работника да получи трудовото си възнаграждение е наследимо, то
наследниците имат право да получат неизплатеното на наследодателя им
възнаграждение, съобразно наследствените им дялове.
Липсва спор между страните, поради което този факт е обявен за безспорен и
неподлежащ на доказване, че М.Г. А.а, ЕГН **********, бивш жител на с.
Ю., починала на ****** г. е работила по трудово правоотношение с ответника
******“ Т., считано от 01.12.2011 г. до ****** г., на длъжност
„Счетоводител“.
С приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира като професионално, компетентно и обективно изготвено
беше доказано, че на М.Г. А.а не й е било заплатено дължимото нетно
трудово възнаграждение за периода 2017 – 2021 г. в общ размер на 28426,62
лв. Размерът на уговореното възнаграждение по месеци беше установен от
постъпилите справки от НАП, като видно от същите през 2021 г.
възнаграждението е било увеличено от 320 лв. на 779 лв. и върху увеличения
размер са начислявани данък и осигуровки. В този смисъл съдът намира за
недоказано възражението на ответника, че работникът самоволно си е
3
написал възнаграждение през 2021 г. в размер на 779 лв.
Ответникът не ангажира доказателства, а и не твърди да е заплатил
дължимото на М. А.а трудово възнаграждение за процесния период.
Дължимото и неизплатено трудово възнаграждение на М.Г. А.а се разпределя
между ищците, съобразно наследствените дялове, а именно по 1/3, или сумата
от по 9475,54 лв. Следователно предявените от всеки от ищците искове се
явяват основателни до размера на 9475,54 лв. и следва да се отхвърлят за
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 12 316,66 лв.
По разноските:
При този изход на правния спор право разноски имат ищецът. Същият е
направи своевременно искане за присъждане разноски, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК. Към исковата молба е приложен договор за безплатна
правна помощ, сключен между тримата ищци и адвокат В.А. В.. При
частично уважаване на искове, в полза на адвоката следва да се присъди
минимално адвокатско възнаграждение в размер на по 958.58 лева с вкл. ДДС
за оказана безплатна правна помощ на всеки един от ищците доколкото
адвокатът е регистриран по ЗДДС и съгласно §2а от ДР към Нареба № 1 от
09.07.2004 на Висшия адвокатски съвет, дължимият ДДС е неразделна част от
минималното адвокатско възнаграждение. Адвокатският хонорар – в общ
размер на 2,875.74 лева- не следва да бъде намаляван съразмерно на
отхвърлената част от иска, доколкото съгласно актуалната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 7 от 17.01.2022 по т.д. № 339/2021 на ВКС, I
ТО: при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение
цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане
на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото
страна по чл.78 ГПК. Разпоредбата на чл.78 ГПК регламентира случаите, при
които страната е заплатила възнаграждение на упълномощения от нея
адвокат, а разпоредбата на чл.38 ЗА урежда хипотезата, при която се
предоставя безплатна правна помощ. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗА липсва
уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от
представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от ТР №
6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне
размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА при съобразяване с нормативно
предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския
труд (чл.36 ал.1 ЗА).
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в
полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, които се присъждат в полза на съда. Ето защо и предвид
изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Районен съд - К. сумата от 1137,06 лв. държавна такса за предявените искове,
както и сумата за възнаграждение за вещо лице в размер на 300,00 лева,
платена от Бюджета на съда.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на районен съд - К.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****** "Т." ЕИК ****, с адрес: Област С.З.; Община М.; ПК ** **,
представлявано от И.Д.Г. ** ДА ЗАПЛАТИ НА А.Д.А., ЕГН **********, с
адрес: Община М., с. Ю., на основание чл. 128, ал. 2 КТ сумата от 9475,54 лв.,
4
представляваща 1/3 от неплатеното трудово възнаграждение на наследодателя
М.Г. А.а, ЕГН **********, бивш жител на с. Ю., починала на ****** г. за
периода м. януари 2017 г. - м. септември 2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – ***** г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 9475,54 лв. до пълния
предявен размер от 12 316,66 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ****** "Т." ЕИК ****, с адрес: Област С.З.; Община М.; ПК ** **,
представлявано от И.Д.Г. ** ДА ЗАПЛАТИ НА Д. АЛ. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.З., бул. „*** № 57, ет. 9, ап. 33, на основание чл. 128, ал. 2 КТ
сумата от 9475,54 лв., представляваща 1/3 от неплатеното трудово
възнаграждение на наследодателя М.Г. А.а, ЕГН **********, бивш жител на
с. Ю., починала на ****** г. за периода м. януари 2017 г. - м. септември 2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – *****
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над
9475,54 лв. до пълния предявен размер от 12 316,66 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ****** "Т." ЕИК ****, с адрес: Област С.З.; Община М.; ПК ** **,
представлявано от И.Д.Г. ** ДА ЗАПЛАТИ НА Б. АЛ. Д., ЕГН: **********, с
адрес: гр. С.З., бул. „*****“ № ******, на основание чл. 128, ал. 2 КТ сумата
от 9475,54 лв., представляваща 1/3 от неплатеното трудово възнаграждение
на наследодателя М.Г. А.а, ЕГН **********, бивш жител на с. Ю., починала
на ****** г. за периода м. януари 2017 г. - м. септември 2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – ***** г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над
9475,54 лв. до пълния предявен размер от 12 316,66 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ****** "Т." ЕИК ****, с адрес: Област С.З.; Община М.; ПК ** **,
представлявано от И.Д.Г. ** ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат В.А. В., САК, ЕГН:
********** с адрес: гр. С., бул. „******* на основание на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 2,875.74 лева с вкл. ДДС – минимално адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на А.Д.А., Д. АЛ. Д. и Б.
АЛ. Д. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ****** "Т." ЕИК ****, с адрес: Област С.З.; Община М.; ПК ** **,
представлявано от И.Д.Г. ** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на районен съд - К., на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 1437,06 лв. – държавна такса за
предявените искове и разноски за възнаграждение на вещото лице.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
решението.
СУМИТЕ ПО РЕШЕНИЕТО могат за бъдат заплатени по следната банкова
сметка на ищците: на А.Д.А. - IBAN: ****** при *****, на Д. АЛ. Д. - IBAN:
********* при ***** и на Б. АЛ. Д. - IBAN: ****** при *****.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред окръжен съд – С.З. в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6