№ 1076
гр. Бургас, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20242100101001 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на
„Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша № 89Б, представлявано от Светла
Атанасова Георгиева и Теодор Валентин Маринов – изпълнителни директори,
срещу И. Д. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. М. р., бл. **, вх. *, ет. *, ап.
**, с която се претендира приемане за установено съществуването на вземания
в полза на ищеца по договор за потребителски кредит № *** от 09.01.2020 г.,
сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД като кредитодател и И. Н.
като кредитополучател, в размер на 56267,57 лева – непогасена изискуема
главница, 3347,66 лева – договорна лихва за периода от 20.05.2022 г. до
23.08.2023 г., 294,19 лева – обезщетение за забава върху просрочените
плащания за периода от 20.01.2023 г. до 23.08.2023 г., 1827,57 лева –
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от
24.08.2023 г. до 26.11.2023 г., 2060,26 лева – отложени лихви за периода от
20.01.2021 г. до 19.09.2021 г., 149,13 лева – отложени лихви за периода от
20.12.2021 г. до 09.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 27.11.2023 г., до изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед по чл. 417 ГПК от 29.11.2023 г. по ч. гр. д.
7156/2023 г. на БРС. При условията на евентуалност се иска осъждане на
ответника да заплати на ищеца сочените суми, ако съдът намери, че
кредиторът не е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като прави това изявление с исковата молба.
Сочи се, че „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – праводател
на ищцовото дружество, и И. Н. са сключили договор за потребителски кредит
№ *** от 09.01.2020 г., изменен и допълнен с анекс № 1 от 10.01.2022 г.,
1
отсрочен с искане за промяна на условията по кредита във връзка с
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г. в резултат на пандемията от COVID-19, и потвърждение от
банката за отсрочване на задължението от 05.01.2021 г. Поради просрочие в
плащането на погасителните вноски кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 24.08.2023 г., за което кредитополучателят е надлежно
уведомен с писмо, връчено чрез съдебен изпълнител.
Моли за уважаване на претенцията и присъждане на съдебно
– деловодни разноски.
Ответникът чрез особен представител е оспорил
предявените искове. Посочено е, че няма доказателства по делото ответникът
действително да е сключил договора за кредит, както и да е усвоил суми по
него.
На следващо място е изложено, че кредитодателят не е
обявил предсрочната изискуемост на кредита и не е уведомил за това
длъжника по реда на чл. 9.2 от договора. Няма и данни дали е настъпило
застрахователно събитие, при положение че са налице данни за сключен
застрахователен договор.
Оспорена е претендираната договорна лихва по основание и
размер. Посочено е, че при предсрочна изискуемост възнаградителна лихва
върху предсрочно изискуемия дълг не следва да се начислява поради отпадане
преимуществата на срока и на правото на ползване на кредита занапред.
Налице е разминаване между сбора на оставащите плащания
съобразно погасителния план и претендираните суми за главница и лихва.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК.
Настоящият състав на Бургаския окръжен съд, като прецени
представените писмени доказателства и твърденията и възраженията на
страните по делото, намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск съобразно
разпределената доказателствена тежест в определението на съда от 18.10.2024
г., ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи
наличие на облигационно правоотношение между ответника и праводателя на
„Обединена българска банка” АД „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, по което
последното е изпълнило задълженията си точно, както и забавата на
ответника да изпълни задълженията си по договора в уговорения срок.
Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на
задължението, както и достигане уведомлението до длъжника, че цялото
задължение по договора е обявено за предсрочно изискуемо.
Ищецът съумя да проведе пълно и главно доказване на
претенцията си по настоящото дело. По делото е безспорно установено
2
посредством представения договор за кредит, че на 09.01.2020 г.
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД като кредитодател и И. Н. като
кредитополучател са сключили договор за кредит. Процесуалният
представител на ответника е направил възражение, че няма доказателства по
делото Н. да е сключил договора, тъй като в него са посочени само имена и
ЕГН на кредитополучателя, но не и номер на негова лична карта. Съдът
намира възражението за неоснователно, доколкото кредитополучателят е
надлежно индивидуализиран с трите си имена, ЕГН и адрес, като се е
подписал под договора. Авторството на документа не е надлежно оспорено от
ответника. Непосочването на номер на личната му карта не влияе върху
валидността на облигационното отношение и обвързването на страните от
него, тъй като същото няма задължителен характер относно
индивидуализацията на личността.
Видно от извършената справка в Търговския регистър
ищецът по силата на преобразуване чрез влИ.е, което е вписано под №
20230410143009, се явява правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ (с
предишно наименование „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД). Поради това
съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно
правоотношение между банката и кредитополучателя, и неговия предмет
съобразно клаузите, посочени в него – предоставяне на сумата от 62430 лева
срещу задължение на кредитополучателя да върне предоставения му заем,
като връща ежемесечно уговорена в погасителния план към договора
погасителна вноска в размер на 714,51 лева месечно, ведно с такси в размер на
4,90 лева месечно, при фиксиран лихвен процент от 4.85 % за първата година,
а след изтичането й годишната лихва се формира в размер на променлив
референтен лихвен процент по кредита + надбавка в размер на 4,740 %. В чл.
10 от договора е предвидено, че се дължи наказателна лихва при просрочие в
размер на уговорената в чл. 4.1 договорна лихва плюс наказателна надбавка в
размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на
съответната вноска. Крайният срок за погасяване на задълженията по
договора за кредит е 20.01.2029 г.
Съгласно представено извлечение от разплащателна сметка
на кредитополучателя сумата в размер на 62430 лева е усвоена от
кредитополучателя, като в договора за кредит изрично е посочен номер на
разплащателна сметка на кредитополучателя - IBAN ***, с което
кредитополучателят се е съгласил, подписвайки договора. Доказателство за
усвояване на сумата е и фактът на плащане на погасителни вноски от страна
на Н. след сключване на договора, както и подписването на анекс към
договора, с което е признато задължението за главница, оставаща за плащане
по договора. Ето защо и възражението на ответника в тази насока е
неоснователно, доколкото са представени надлежни писмени доказателства,
установяващи усвояване на сумата, предмет на договора, от
кредитополучателя.
С анекс № 1 от 10.01.2022 г. страните са изменили условията
3
по договора, като е признат за дължим размер на главница от 56267,27 лева
(55782,32 лева редовна главница и 484,95 лева просрочена главница), размер
на лихва 2209,39 лева, включващи 148,13 лева текуща редовна лихва за
кредита с падеж 20.12.2021 г., 1 лев наказателна лихва за просрочена главница
за периода 05.01.2022 г. - 09.01.2022 г., 2060,26 лева отложена лихва съгласно
промяна в условията по договора за кредит за периода на извънредно
положение, обявено с решение на Народно събрание от 13.03.2020 г. в резултат
на пандемията от COVID-19. Уговорено е, че за периода от 20.01.2022 г. до
20.12.2022 г. кредитополучателят ще заплаща лихва в размер на 4,78 %, а след
изтичане на първата година банката формира годишна лихва в размер на
променлив референтен лихвен процент по кредита плюс надбавка в размер на
4,740 %. Уговорено е, че за периода от 20.01.2022 до 20.12.2022 г.
кредитополучателят ще заплаща само лихва, а след това ще заплаща
дължимата от него главница в размер на 56267,27 лева, заедно с дължимата
лихва, на 106 равни месечни анюитетни вноски за периода от 20.01.2023 г. до
20.10.2031 г. включително. Изготвен е нов погасителен план, подписан от
страните.
Представено е писмо, изходящо от „Обединена българска
банка“ АД като правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД,
адресирано до И. Н., с изх. № 25045/28.06.2023 г. на ЧСИ Делян Н., с което са
обявени за предсрочно изискуеми и незабавно платими всички дължими по
договор за кредит от 09.01.2020 г. и анекс към него от 10.01.2022 г. суми, които
към 01.06.2023 г. възлизат на 61292,04 лева главница и лихви. Видно от
приложената разписка за извършени действия по връчване на книжа,
съставена от ЧСИ Делян Н. по повод връчване на уведомлението за
предсрочна изискуемост, е извършена справка за постоянен и настоящ адрес
на лицето. Н. е търсен три пъти на адреса, като е установено, че същият живее
там, но към момента се намира в чужбина. Залепено е уведомление, но в
указания срок, изтекъл на 23.08.2023 г., никой не се е явил в канцеларията на
ЧСИ за получаване на книжата. От справка в НОИ не е установен действащ
трудов договор за лицето. Видно от изготвената по ч. гр. д. 7156/2023 г. на
БРС справка Н. не е сменял адреса си, на който е търсен от съдебния
изпълнител, който е вписан и в договора за кредит.
Приета по делото е съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която е посочило, че след подписването на анекс № 1, съгласно
предоставените на експертизата справки и извлечения от разплащателната
сметка на кредитополучателя, са направени общо плащания в размер на
973,16 лева, с които суми са платени дължимите съгласно погасителния план
лихви с падежни дати от 20.01.2022 г. до 20.05.2022 г. вкл. Просрочени към
датата на обявяване на предсрочната изискуемост 24.08.2023 г. са задължения
по вноски с падежи от 20.06.2022 г. до 20.08.2023 г. включително. Просрочени
към датата на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение са вноски с
падежи от 20.06.2022 г. до 20.11.2023 г., като и до датата на входиране на
исковата молба не са постъпили плащания.
4
Съгласно представената по делото информация и
представените от страна на ищеца справки и извлечения вещото лице е
посочило размер на дължимите суми на кредитополучателя по договора за
кредит и подписаният към него анекс, които към 27.11.2023 г. са в размер на
56267,27 лева главница, от която редовно падежирали главници в размер на
3481,43 лева за периода от 20.01.2023 г. до 20.08.2023 г. включително и
предсрочно изискуема главница от 24.08.2023 г. в размер на 52785,84 лева.
Начислената редовна (възнаградителна) лихва възлиза на сумата 5557,05 лева
с включени в нея суми - 2060,26 лева отложена лихва за периода от 20.01.2021
г. до 19.09.2021 г. вкл., призната от кредитополучателя съгласно споразумение,
което е подписано между страните във връзка с Ковид, отложени лихви в
размер на 149,13 лева за периода от 20.12.2021 г. до 09.01.2022 г. вкл., 3347,66
лева просрочена редовна лихва за периода 20.06.2022 г. – 24.08.2023 г.
Обезщетението за забава в размер на законната лихва
възлиза на размера от 4725,67 лева за периода 27.11.2023 г. – 05.07.2024 г.
Начислени са разноски за уведомление в размер на 60 лева.
Процесуалният представител на ответника е оспорил
наличие на валидно уведомяване на кредитополучателя за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, което е неоснователно. Ищецът се позовава
на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на 24.08.2023 г. Видно
от заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
както и от приложеното извлечение от сметка, просрочени към датата на
обявяване на предсрочната изискуемост 24.08.2023 г. са вноски с падежи от
20.06.2022 г. до 20.08.2023 г. включително, които не са заплащани в пълен
размер, поради което за кредитора е възникнало правото да обяви предсрочна
изискуемост на всички задължения по договора на основание чл. 9.2 във вр. с
чл. 8.1 от договора. По делото е представено уведомление за обявяване на
предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, връчено на длъжника
от съдебен изпълнител по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Анализът на правните
норми, отнасящи се до уведомяването в рамките на съдебното производство,
формират извод за общоприет в правото принцип на сигурност в
уведомяването и гарантиране правата на лицето, до което е адресирано
съобщението, да узнае за неговото съдържание – в този смисъл е константната
съдебна практика. Волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на
предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, за да породи
действието си, следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на
обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да
упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Законодателят
не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между
страните по договорните правоотношения, следователно кредиторът не е
ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. В случая
кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез съдебен
изпълнител, като в случая са приложими правилата за връчването по ГПК.
5
Поради това съдът намира, че уведомлението за обявена предсрочна
изискуемост на вземането е редовно връчено и е породило действие, тъй като
е редовно връчено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК (видно от приложената по
делото справка за адресна регистрация на лицето съдебният изпълнител го е
търсил именно на заявения от него в националната база данни адрес, като е
извършил и справка за липса на месторабота). При последното трето
посещение на адреса на 09.08.2023 г. длъжностното лице, на което съдебният
изпълнител е възложил връчване на книжа, е залепило уведомление на
входната врата на адреса, като двуседмичният срок за получаване на книжата е
изтекъл на 23.08.2023 г., която е и датата, на която съобщението се смята за
връчено с оглед разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ето защо и съдът намира,
че цялото задължение по договора за кредит е обявено за предсрочно
изискуемо на 23.08.2023 г. и ответникът е надлежно уведомен за това по
правилата на ГПК.
Съдът намира, че праводателят на ищеца е изпълнил
договорното си задължение и е предоставил заемната сума – видно от
представените писмени доказателства и заключение на вещото лице сумата е
била усвоена, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
насрещното си парично задължение по договора да върне предоставения му
заем, ведно с начислените договорни лихви, в сроковете, уговорени в
договора. Доказателства за заплащане на договорените суми от страна на
ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по делото
доказателствена тежест. Според заключението на вещото лице Б. размерът на
главницата, останала незаплатена от кредитополучателя, възлиза на сумата
56267,27 лева, от която редовно падежирали главници в размер на 3481,43
лева за периода от 20.01.2023 г. до 20.08.2023 г. и предсрочно изискуема
главница от 24.08.2023 г. в размер на 52785,84 лева. С анекса към договора от
10.01.2022 г., подписан от двете страни, Н. е признал задължението си за
главница в размер на 56267,27 лева, като банката се е съгласила за периода
20.01.2022 г. – 20.01.2023 г. кредитополучателят да не заплаща вноски за
погасяване на главница, а да погасява само договорна лихва върху главницата.
Още през този период Н. е спрял да плаща изискуемите месечни вноски,
които първоначално са били само за лихва, а от 20.01.2023 г. – и за главница
съобразно приложения погасителен план. Ето защо и първата незаплатена
вноска за главница е с падеж 20.01.2023 г. До датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем са дължими 8 броя вноски за главници на обща
стойност 3469,39 лева, която сума съдът изчисли на база представения по
делото погасителен план, а останалата дължима главница, която е предсрочно
изискуема, възлиза на сумата 52797,88 лева. Общият размер на дължимата
главница е 56267,27 лева (който е посочен и в уведомлението за предсрочна
изискуемост), до който размер искът за заплащане на главница следва да бъде
уважен, а за разликата над тази сума до предявения размер от 56267,57 лева
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за заплащане на договорна лихва
6
съдът намира, че същата е в следния размер: съобразно сключения между
страните анекс от 10.01.2022 г. ответникът е признал дължимост на лихва в
размер на 2209,39 лева, част от която определена към датата на подписване на
анекса и дължима за периода 20.01.2021 г. – 09.01.2022 г., а другата част
отложена за плащане съобразно чл. 4 от анекса. Същата е включена в общия
размер на задължението, което е обявено за предсрочно изискуемо, тъй като е
отнапред определена и призната за дължима от страна на кредитополучателя.
Останалата претендирана от ищеца лихва в размер на 3347,66 лева е за
периода 20.05.2022 г. – 23.08.2023 г. Вещото лице е посочило, че Н. е заплатил
изцяло задълженията си за лихва до 20.05.2022 г., като за периода до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем последната вноска е била с
падеж 20.08.2023 г. Претендираната от ищеца сума за периода отговаря по
размер на сумите на вноските за лихва съобразно погасителния план.
Ответникът е направил възражение за обстоятелството, че
договорна лихва не следва да се начислява при предсрочна изискуемост. В
случая кредитодателят е начислил договорна лихва само до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като в настоящото
производство се претендира договорна лихва до 23.08.2023 г. Договорът за
банков кредит е възмезден и едновременно със сключването му се поражда
задължение и за заплащане на лихва на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. с
чл. чл. 240, ал. 2 ЗЗД така, както е уговорено. Действително договорна лихва
се дължи от кредитополучателя само по време на действие на договора, като
след обявяването на цялото задължение за предсрочно изискуемо срокът на
действие на договора се прекратява и договорна лихва не се дължи. Ищецът
обаче не претендира такава след датата на предсрочна изискуемост, поради
което и възражението е неоснователно.
Относно дължимото обезщетение за забава съдът взе
предвид заключението на вещото лице Б., като направи и собствени
изчисления поради направеното от ответника оспорване на експертизата в
тази част. Претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата до
подаване на заявлението отговаря по размер на сумите, изчислени от вещото
лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, а според направеното от
съда изчисление дори надвишава претендираната сума, поради което следва
да бъде изцяло уважена.
Съгласно утвърдената актуална практика на ВКС съдът
следи служебно за неравноправни клаузи в договора за кредит, в случай че
същият е потребителски такъв.
Разпоредбата на § 13 ДР на ЗЗП дава следната дефиниция на
понятието потребител: „всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор
по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност”, а в т. 12 е посочено, че „финансова услуга е всяка услуга, свързана с
7
дейността на кредитни институции, застрахователни компании и
инвестиционни фирми, като отпускане на кредит, в т.ч. потребителски кредит
или кредит, обезпечен с ипотека“. Ето защо съдът намира, че ответникът е
потребител по смисъла на дефинициите, дадени в ЗЗП, на банкова услуга на
основание сключения с праводателя на ищеца договор за кредит.
Текстът на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава изрична
дефиниция на понятието неравноправна клауза, като в т. 3 е посочено, че
такава е тази, която поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля, което условие в случая не е налице. Неравноправна би била
клауза, след приложението на която значително се накърнява
еквивалентността на насрещните престации или се ограничават способите за
защита на потребителя при виновно неизпълнение на договорни задължения
от търговеца. Съдът не открива в процесния договор за кредит неравноправни
клаузи, поставящи кредитополучателя в неблагоприятно положение.
Ето защо и съдът намира, че е претенциите са доказани по
основание, както и по размер посредством приетата по делото експертиза и
съобразно представените по делото писмени доказателства и направени от
съда математически изчисления.
Предвид уважаване на главните установителни искове
предявените в условията на евентуалност такива не подлежат на разглеждане.
На ищеца се дължат разноски в настоящото и заповедното
производство в размер на общо 4759,01 лева, в които е включено и
определеното на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл.
25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ за
настоящото производство юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Д. Н.,
ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. М. р., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, че дължи на
„Обединена Българска Банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша № 89Б, представлявано от Светла
Атанасова Георгиева и Теодор Валентин Маринов – изпълнителни директори,
следните суми по договор за потребителски кредит № *** от 09.01.2020 г.,
сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД като кредитодател и И. Н.
като кредитополучател: 56267,27 лева – непогасена изискуема главница,
2060,26 лева – отложена лихва съобразно анекс № 1/10.01.2022 г., 149,13 лева
– договорна лихва за периода от 20.12.2021 г. до 09.01.2022 г., 3347,66 лева –
8
договорна лихва за периода от 20.05.2022 г. до 23.08.2023 г., 294,19 лева –
обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 20.01.2023
г. до 23.08.2023 г., 1827,57 лева – обезщетение за забава върху предсрочно
изискуемата главница за периода от 24.08.2023 г. до 26.11.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
27.11.2023 г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по
чл. 417 ГПК от 29.11.2023 г. по ч. гр. д. 7156/2023 г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над 56267,27 лева до претендирания размер от
56267,57 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените в условията на
евентуалност искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
процесните суми.
ОСЪЖДА И. Д. Н., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ж.к. М.
р., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на „Обединена Българска Банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша
№ 89Б, представлявано от Светла Атанасова Георгиева и Теодор Валентин
Маринов – изпълнителни директори, сумата 4759,01 лева (четири хиляди
седемстотин петдесет и девет лева и една стотинка) съдебно-деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9