№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Нели Катрикова-Добрева и с участието на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 398 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 128, ал. 1, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 270, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по
искане от Сдружение с нестопанска цел
„Отворен обществен съвет на протестиращите“ – гр. Варна за обявяване на
нищожността на Решение № 166 от 01.02.2019 г. на Административен съд – Варна,
ХХІІІ състав, постановено по адм.д. № 2315/2018 г. по описа на съда.
В исковата
молба се твърди, че в производството по посоченото дело не е установена
обективната обстановка и констатациите са преправени, съдията е проявил явна
пристрастност. По-конкретно ищецът твърди, че ответник по делото е кметът на
Община Варна, а секретарят на общината е лице, упълномощено по ЗДОИ, което не е
изискало от трето лице информацията, поискана от сдружението по реда на ЗДОИ,
че полученият отговор е от некомпетентен орган. Посочва, че в производството
пред съда не са били взети предвид множество молби, като изброява твърдяни от
него процесуални нарушения. Иска решението да бъде прогласено за нищожно.
Ответникът
в производството, Кметът на Община Варна, изразява становище за неоснователност
на исковата молба. Посочва, че решението на съда е валидно, като постановено в
законен съдебен състав, разбираемо, в установената писмена форма. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена и в полза на Община Варна да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в иска
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на искането за прогласяване
на нищожност е Решение № 166 от 01.02.2019 г. на Административен съд – Варна,
ХХІІІ състав, постановено по адм.д. № 2315/2018 г. по описа на съда.
Решението е постановено в
производство по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр.
чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация. Предмет на обжалване е
бил отказ на Кмета на Община Варна да предостави обществена информация по
заявление за достъп до обществена информация вх. № ДОИ****ВН/11.07.2018 г.
Въз основа
на твърденията на страните и на събраните по делото доказателства
Административен съд – Варна, ХХІІІ състав, е приел за установено, че с
посоченото заявление до Кмета на Община Варна за достъп до обществена
информация заявителят е отправил въпросите: „1.Какви мерки предприемате за нормализиране
движението на автобусите по линия № 13, тъй като на 10.07.2018 г. автобус №13
пристигна на спирка „Пирин“ с 35 мин закъснение – 18,20 ч., а на 09.07.2018 г.
автобус №13 изобщо не спря на спирка „Електрон“ в 16,33 ч. /двама души чакахме
светофара да светне в зелено, а автобусът беше зад нас, на зелено се затичахме
към спирката, но автобусът изобщо не спря, въпреки ръкомахането и виковете ни; 2.
Какви санкции наложихте на Изпълнителния директор на „Градски транспорт“, тъй
като това е трети сигнал, а промяна няма.“
След
постъпване на заявлението Кметът на общината го е препратил на изпълнителния
директор на „Градски транспорт“ ЕАД на основание чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, който е
уведомил жалбоподателя с писмо, че на 10.07.2018 г. в 18,20 ч. автобус №13 е
пристигнал на сп. „Пирин“ точно по разписание. Предният курс също е изпълнен,
съгласно разписанието, респ. автобусът е пристигнал на сп. „Пирин“ точно в
18,10 ч. На 09.07.2018 г. автобус № 13 е изчакал бягащите към автобуса пътници
и към сп. „Електрон“. В случай, че водачите изчакват пътници, които не са на спирките,
автобусите реализират закъснения, за което провинилият се работник/служител се
наказва с налагане на дисциплинарно наказание по КТ.
При така
установените факти, съставът на Административен съд – Варна е приел, че кметът
на общината е задължен субект по Закона за достъп до обществена информация,
който на основание чл. 32 от ЗДОИ е длъжен да препрати заявлението, в случай че
не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение.
Посочил е, че „Градски транспорт“ ЕАД е задължен субект по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 1 от ЗДОИ, вр. пар. 1, т. 4, б. „а“ от Допълнителните разпоредби на
ЗДОИ, поради което отговорът от изпълнителния директор на дружеството до
заявителя не е нищожен. Приел е също така, че предмет на искането по т. 1 не е
съществуваща, обективирана информация, а е отговор на въпрос по посочени в
заявлението критерии, поради което създаването на нова несъществуваща
информация за удовлетворяването на искането не отговаря на критериите за
обществена информация по чл. 2 от ЗДОИ. Изложил е и мотиви, че ЗДОИ не се
прилага по отношение на предложенията и сигналите, за които се прилага глава Осма
от АПК. Предвид това е счел жалбата за неоснователна.
Настоящият състав
намира искането за прогласяване на нищожност на посоченото решение за
допустимо, но неоснователно, по изложените по-долу съображения.
За Сдружение с
нестопанска цел „Отворен обществен съвет на протестиращите“ – гр. Варна е
налице правен интерес от искането, в качеството му на жалбоподател по адм.д. № 2315/18
г. на Административен съд – Варна, завършило с атакуваното съдебно решение. В
чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е изрично предвидена възможност да бъде искано
прогласяване на нищожност на съдебно решение. Тази възможност не е ограничена
със срок, решението не е било предмет на инстанционен контрол, в който да е
била обсъждана валидността му съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК (служебно или по
наведени от страна твърдения).
По съществото на
искането съдът посочва, че обхватът на проверката в производството по чл. 128,
ал. 1, т. 8 от АПК, насочена срещу необжалваемо съдебно решение, по
необходимост се ограничава само до валидността на съдебния акт.
Това е така, тъй
като съдебното решение, в качеството си на държавен правосъден акт, с който е
разрешен правен спор, се ползва от стабилитет, настъпващ вследствие неизменимостта
му от съда, който го е постановил, необжалваемостта му пред горната инстанция и
неотменимостта му по реда на отмяната. Необжалваемостта на решението заздравява
недопустимите и неправилните съдебни актове. Тя е условие за пораждане на
правните последици от решението и по-специално на силата на пресъдено нещо. В
случая предмет на контрол е съдебно решение, необжалваемо по силата на чл. 40,
ал. 3 от ЗДОИ.
След като решението
се ползва от сила на пресъдено нещо, не е възможно ново повдигане на същия
правен спор, тоест преразглеждане на установяванията, правните квалификации и
изводите по същество, което става чрез оспорване на допустимостта и
правилността на съдебното решение. Тази необжалваемост е препятствие и за
проверка на правилността при конституиране на страните, тъй като проверката за
допустимост се извършва в хода на инстанционния контрол на съдебните актове.
Безсрочната
възможност по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е открита само за нищожните решения,
тъй като само те не са годни в нито един момент да породят присъщите на
съдебния акт правни последици.
Изискванията за
валидност на съдебното решение са свързани с това то да бъде постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната дейност на съда, да са спазени изискванията за писмена
форма и подпис, както и да може да бъде разбрана изразената от съда воля.
В настоящия случай
атакуваното съдебно решение е постановено от състав на административен съд, на
който на основание чл. 294 от АПК са подведомствени по-конкретно жалбите срещу
постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. Съдебното
решение е постановено от надлежен състав от един съдия, избран на принципа на
случайното разпределение. Спазени са изискванията за писмена форма и решението
е подписано. Не се твърдят и не се констатират пороци, водещи до неразбираемост
на изразената в съдебното решение воля на съда.
Твърденията на
сдружението за нищожност по същество са свързани с фактическите установявания
на съда, допуснати процесуални нарушения, както и неправилни правни изводи. Твърди
се и неправилно определяне на ответника по делото, какъвто трябвало да бъде
секретарят на общината.
По изложените
по-горе съображения за обхвата на проверката по чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК тези
доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Атакуваното в настоящото
производство съдебно решение е необжалваемо, влязло в законна сила.
По изложените
съображения съдът счита искането за неоснователно. При този изход на спора, в
полза на ответника следва бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Сдружение с нестопанска цел „Отворен
обществен съвет на протестиращите“ – гр. Варна за обявяване на нищожността на
Решение № 166 от 01.02.2019 г. на Административен съд – Варна, ХХІІІ състав,
постановено по адм.д. № 2315/2018 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска
цел „Отворен обществен съвет на протестиращите“ – гр. Варна да заплати на
Община Варна сумата 100 (Сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.