О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 02.10.2019г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 02
октомври
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 2320, по описа за 2019 година.
Производството е образувано по предявена
искова молба от „Юроспийд” ООД, с. Петърч, общ. Костинброд, Софийска област,
против Д.П.В. ***, с правно основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на
последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът в
законоопределения е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и
постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените документи,
тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по
смисъла на ГПК. Следва да се произнесе по направените искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ищеца
заверени копия на: Договор за обучение
от 15.02.2016 г.; Трудов договор № 55/31.03.2016
г.; Заповед за прекратяване на трудов
договор № 6 от 10.01.2018 г.; Молба за прекратяване на трудов договор от Д. П. В.
- вх. № 561/10.01.2018 г.
ПРИЕМА като доказателства по делото,
представените от ответника заверени копия на: ксерокопия на удостоверения от 05.03.2016
год.и от 15.03.2016 год.за успешно завършване на обучение; 3 бр. фишове за превод на заплата в
„Уникредит"
ПРИЛАГА към делото изисканото ч.гр.д.№ 217/2019г., по описа на РС-Стара Загора.
ЗАДЪЛЖАВА
ищеца да представи по делото под
опис заверени копия на всички документи намиращи се в трудовото досие
на ответника Деян П.В..
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „Юроспийд” ООД, с.
Петърч, общ.Костинброд, Софийска област, твърди в исковата си молба, че по
негово заявление до Районен съд - гр. Стара Загора, по реда на чл. 410 от ГПК е
образувано ЧГД № 217/2019 г. по описа на съда, срещу Д.П.В., ЕГН **********,
като длъжник, за сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение на
работодателя, съгласно договор за обучение и трудов договор. На основание
заявлението и преценка на съда е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, в полза на кредитора „Юроспийд” ООД. По делото е постъпило в срок
възражение от ответника, срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Сочи, че до момента на подаване
на настоящата искова молба от страна на длъжника не са предприети никакви
действия по погасяване на дължимата от него сума. Всички опити за доброволно
уреждане на възникналите отношения се оказали безуспешни, предвид прекратеното
трудово правоотношение с г-н В.. Твърди, че ответникът е неизправна страна, тъй
като не е изпълнил своето задължение.
Във връзка с тези обстоятелства
и предоставена възможност, предявява настоящия иск. Изразява становище, че
възражението, подадено от ответника е неоснователно. Същото не е подкрепено с
доказателства, защо паричното вземане не се дължи от него на „Юроспийд” ООД.
Излага следните съображения в подкрепа на иска:
Между „Юроспийд" ООД и Д.П.В.
на 15.02.2016 г. е сключен Договор за обучение, на основание на който г-н В.,
предвид това, че не е работил като Международен шофьор, преминал цялостно
обучение за международен шофьор - теория и практика. Също така Диан П.В.
преминал през обучение на терен с опитен международен шофьор, по релации в
Европа, където карал превозвача Юроспийд. На основание този Договор за
обучение, се сключил и трудов договор № 55/31.03.2016 г.. между работодателя –
ищеца, и ответника. Изрично условие в този договор, както и в договора за
обучение било ответника да работи при работодателя две години след обучението
му и от сключването на трудовия договор и изтичане на срока за изпитване /чл.
8, ал. 2/, като в чл. 8, ал. 8 на трудовия договор било упоменато изрично и
страните са се съгласили с това, ако работникът напусне работодателя преди
уговорения срок на работа след изтичане на срока за изпитване две години, то
тогава работника дължи на работодателя обезщетение в размер на 3000,00 лева.
Тези договорени клаузи не били спазени от ответника В.. Последният от
29.09.2017 г. „изчезнал” от работа, не работел в Дружеството ищец. На
10.01.2018 г. г-н В. подал молба за прекратяване на трудовия договор, с искане
за това със задна дата, както и с искане за взаимно съгласие за прекратяване на
трудовия договор. Видно от заповед за прекратяване № 6 от 10.01.2018 г., по
искане на ответника/молба за прекратяване на трудовия договор вх. № 561 от
10.01.2018 г./, трудовият договор бил прекратен на 10.01.2018 г., много по-рано
от договорения срок за работа при работодателя, като от 29.09.2018 г. ответникът
не се е явявал на работа. Освен, че ответникът В. бил обучен от ищцовото
дружество да работи като международен шофьор, то на същия били заплатени курс
за превоз на опасни товари, както и таксата за издаване на самото Свидетелство
АДР, била заплатена таксата за изпит пред ДАИ по АДР - за опасни товари, също
така бил заплатен Курс за професионална компетентност на водачи за превоз на
товари, както и издаване на Карта за квалификация на водача, също така и
издаването на Удостоверение за психологическа годност. Диан В. преминал и
обучение за международен шофьор - теория и практика в школа за обучение на
ищеца, също така бил и обучен от опитен шофьор на терен в Западна Европа. Едва
тогава В. можел да работи като международен шофьор, какъвто работел и до
момента, благодарение на предоставеното му обучение и издадени документи от „Юроспийд”
ООД.
Поради това възникнал и правния
интерес на Дружеството ищец, да предяви претенциите си да дължимото обезщетение
в размер на 3000 лева за неизпълнения договор. Неспазването на трудовия
договор, както и договора за обучение довели до това, Дружеството да потърси
правата си по съдебен ред и да иска произнасянето със съдебно решение дължимите
му се суми /Обучение, документи, обучение с опитен шофьор, квартира по време на
обучението, хранене по време на обучението/. Ищецът твърди, че е вложил много
средства и е предоставил редица услуги, срещу което, дружеството работодател-
ищец изисква ангажираността на работника. Същият, подписвайки договора за
обучение, както и Трудовия договор, се съгласил с условията по тях, а именно че
ще работи за дружеството за период от две години и шест месеца от датата на
подписване на трудовия договор, което видно от молбата на В. за прекратяване на
трудовия договор, както и заповедта за прекратяване, този срок, в случая, не е
спазен.
Ищецът моли, съдът, след като
се увери в основателността на претенцията да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът Д.П.В., ЕГН **********, с адрес ***, п.к 6000, му
дължи сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение на работодателя, съгласно
договор за обучение и трудов договор, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ЧГД № 217/2019 г. по описа на СтРС, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението. Претендира за направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
В законоопределения срок
ответникът Деян П.В. е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и
размер. Не оспорва обстоятелството, че със Заповед № 6/10.01.2018 год.
трудовото му правоотношение с ищеца възникнало на основание Трудов договор №
55/31.03.2016 год. и е прекратено на основание чл.326, ал.1, т.1 КТ, считано от
10.01.2018 год.
Не оспорва
обстоятелството, че на основание Договор от 15.02.2016 год. бил на обучение в
гр.София - Българска Асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт за
водач, превозващ опасни товари от 26.02.2016 год. до 05.03.2016 год. видно от
представените удостоверения № 134-000300/05.03.2016 год. и обучение за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари от 09.03.2016
год. от 09.03.2016 год.до 15.03.2016 год. видно от удостоверение №
1-040722/15.03.2016 год. От представените удостоверения било видно, че успешно е
завършил обучението си и е изпълнил условията на договора за обучение от
15.02.2016 год.
С трудов договор №
55/31.03.2016 год. бил назначен на работа при ищеца на основание чл.70, ал.1,
т.1, във вр.с чл.67, ал.1 от КТ, считано от датата на подписване на трудовия
договор 31.03.2016 год. Изпълнявал трудовите си задължения добросъвестно. Счита,
че не дължа сумата в размер на 3 000.00 лв., задължение по чл.8, ал.2 от ТД да
работи две години след назначаването му на работа, което задължение изтичало на
31.03.2018 год. по следните съображения:
Твърди, че е бил добросъвестен
работник при работодателя и е изпълнявал стриктно своите трудови задължения.
От 22.08.2017 год. бил в
редовен платен годишен отпуск до 26.09.2017 год. От 26.09.2017 год., по негово
искане, му бил разрешен неплатен отпуск в размер на 6 месеца, който изтичал на
26.03.2018 год.
Както посочил по-горе
със Заповед № 6/10.01.2018 год. трудовото му правоотношение с ищеца възникнало
на основание Трудов договор № 55/31.03.2016 год. било прекратено на основание
чл.326, ал.1, т.1 КТ, считано от 10.01.2018 год., т.е. по време на разрешен от
работодателя неплатен отпуск, който изтичал на 26.03.2018 год.
Прекратяване на
трудовото му правоотношение по време на редовен отпуск е незаконосъобразно
съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ. Работодателят следвало да издаде
нарочна заповед за прекратяване на разрешения му неплатен отпуск и след това да
предприеме прекратяване на трудовото правоотношение. Действително с негова
молба от 03.01.2018 год. направил искане пред работодателя да му изплати
дължимите му се заплати, като изразил съгласие трудовото му правоотношение да
бъде прекратено, като отбелязал, че от края на м. септември 2017 год. не работи
при работодателя, тъй като бил в разрешен неплатен отпуск от 6 месеца. След
изтичане на неплатения отпуск на 26.03.2018 год. щял да отработи предизвестието
от един месец до 26.04.2018 год. и щял да изпълни поетото задължение да работи
при работодателя 2 години. Работодателят не бил коректен при изплащане на трудовото
му възнаграждение и командировъчните му във Франция и моли в тази насока съда
да има предвид следното:
неизплатено трудово
възнаграждение за 2016 год. за 12 месеца по 420.00 лв. МРЗ ПМС № 375/28.12.2015
год. било в размер на 5040.00 лв.; за м.ноември 2016 год. за девет работни дни
по 19.10 лв. се дължали 171.90 лв.; за
2017 год. за 8 месеца от м.януари 2017 до 22.08.2017 год. МРЗ съгласно ПМС №
141 от 13.07.2017 год. била в размер на 460.00 лв. или дължимото му се трудово
възнаграждение било в размер на 3680.00 лв.
Заплатите му за периода от постъпване на работа 31.03.2016 год. до
26.09.2017 год./неплатеният му отпуск/ работодателят не му изплащал, а вземана
от задграничните му командировки и привеждана по друга сметка след приспадане
на дължимите осигуровки и ДОД / в ДСК/ видно от фишовете.
Съгласно командировъчната
заповед, работодателят бил длъжен да заплаща по 9.73 евро по часова ставка за
времето на командироването на работника на територията на Франция. Това
работодателят не заплащал.
Работодателят системно
нарушавал трудовият договор, не изплащайки заплата и посочената от него
почасова ставка.
Ответникът моли съдът да
отхвърли предявения иск, като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
От
изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран
с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя характер и има за предмет
съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което за издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 217/2019г. описа на Районен съд-Стара Загора,
съществува. В тежест на ищеца е да докаже фактите, от които произтича вземането
му. Тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че
вземането произтича от трудов договор и договор за обучение, в това
производство ищецът следва да докаже с допустимите от процесуалния закон
доказателствени средства сключването на договорите между страните, изпълнението
на задълженията си по договорите. Ответникът следва да докаже възраженията си.
УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят
взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на
спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба – извънсъдебна или
съдебна. По този начин разноските по делото за всяка от страните ще бъдат
значително намалени.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 02.12.2019г.
от 9.50ч., за която дата да се призоват страните.
Препис от определението да се връчи на
страните.На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответницата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: