№ 11522
гр. София, 13.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б С
при участието на секретаря А А
като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110153647 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Т С“ ЕАД срещу О. Б. Н. ЕГН **********, адрес: гр. С......, с
която се иска признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 138,87 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ведно със
законна лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 24,21 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г., сумата от 7,23
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021г. ведно със законна лихва от 29.11.2022
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3,27 лв. за
периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г., за които суми има издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65275/2022 г. по описа на СРС, 168
състав.
В исковата молба ищецът, поддържа, че ответникът, в качеството си на
собственик на топлоснабден имот гр. С......, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се
явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания
имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от „Т С” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с Общи условия
от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните задължения в
определения за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите
1
на интернет страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява
само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на
данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се
извършва в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано
от „МХ Е” ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в
етажна собственост договор. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД върху главницата.Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е е постъпил отговор на исковата
молба с която се оспорва качеството на потребител и се прави възражение
изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали,
че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на
обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Първият спорен въпрос е дали ответника има качеството на потребител
на доставената топлинна енергия.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно
правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.
1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1
2
ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни
общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна
енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според
легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от
17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149,
чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови
нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ
(отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.
2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Ето защо установяването на качеството потребител зависи от
установяването на две групи факти или че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот или че същият е сключил договор за доставка на
топлинна енергия.
В настоящия случай е представено заявление-декларация за откриване
на партида, подадено от В Н Н 11.12.2001г.
Заявлението-декларация по своето правно естество е предложение
(оферта) за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл.
13 ЗЗД. На база на представените по делото фактури и обстоятелството, че
ищецът е приел офертата за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия- в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК.
От изложеното следва че за процесният топлоснабден имот потребител
на топлинна енергия е лицето В Н Н
3
По изложените обстоятелства ответникът не е материално легитимиран
да отговаря по предявения иск.
Ето защо искът подлежи на отхвърляне.
Предвид обстоятелството че не се установява първата предпоставка за
уважаване на предявените искове съдът намира за безпредметно да разглежда
останалите.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ срещу О. Б. Н. ЕГН
**********, адрес: гр. С......, с която се иска признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 138,87 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. ведно със законна лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 24,21 лв. за периода от 15.09.2020 г.
до 16.11.2022 г., сумата от 7,23 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021г. ведно със
законна лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 3,27 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г., за които суми
има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65275/2022 г.
по описа на СРС, 168 състав;
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ищеца – „Т С“ ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4