№ 1740
гр. Варна, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня К.
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня К. Гражданско дело № 20223110112930
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. Б. К. срещу * ЕАД,
с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
искане да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца следните суми:
Сумата от 50 лева частично предявени от 88,90 лева,
представляващи неустойка уговорена в чл. 19, ал. 2 от Договор за
комбинирани услуги № МПМТ - */08.04.2021г. за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане
на мрежови услуги по условията на продукт „* * +24", дължима поради
едностранно и предсрочно прекратяване на Договора с предизвестие
отправено от ответника до ищеца съгласно чл. 18 ал. 1 б. „ж" от Договора,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на иска /29.09.2022г./ до окончателното плащане, на основание чл. 92 ЗЗД.
Сумата от 350 лева, представляващи неустойка уговорена в чл. 19, ал.
6 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ - */08.04.2021 г. за покупко-
продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „* * +24", дължима
поради неспазване на задължение на ответника по договора, а именно заради
едностранна промяна в цената на доставяната ел. енергия /чл. 11 във връзка с
чл. 4/, в условията на евентуалност дължима поради неспазване на срока
уговорен в чл. 18 ал. 1 б „ж" от Договора, респективно неговото предсрочно
прекратяване, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на иска /29.09.2022 г./ до окончателно изплащане на задължението,
на основание чл. 92 ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че между страните по делото е подписан
Договор за комбинирани услуги № МПМТ - */08.04.2021г. за покупко-
1
продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „* * +24", като било
договорено захранване с ел. енергия на два обекта на потребление -
нотариална кантора с адрес гр. * кл. № * и офис с адрес гр. *, кл. № *, за което
било сключено Приложение №1 към договора. Сочи се, че ответното
дружество е прекратило едностранно сключения между страните договор по
реда на чл. 18, ал. 1, б. „ж" като е отправило до ищеца 30-дневно
предизвестие, считано от първо число на месеца следващ месеца, през който
изтича предизвестието. Сочи се, че договорът е прекратен преди изтичането
на срока на същия, считано от 01.01.2022г., поради което счита, че ответникът
дължи неустойка, съгласно уговореното в чл. 19, ал. 2 от договора. Подробно
обосновава начина на формиране на претендираната неустойка и заявява иск
от 50 лв., представляваща част от вземането в общ размер 88,90лв. Отделно
от това, по вторият предявен иск се твърди, че ответникът е инициирал
промяна в уговорената цена в нарушение на чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от договора.
Сочи се, че * ЕАД е заявило писмено на ищеца, че цената на доставяната
енергия следва да бъде променена с по-висока, което е довело до
обстоятелството сключеният договор да е икономически неизгоден за
изправната страна -купувача, като и до преждевременното му прекратяване.
Излага се, че това действие представлявало неизпълнение на задължението на
ответното дружество да не променя уговорената цена за доставка на
електрическа енергия в рамките на 24 месеца от сключването на договора.
Позовавайки се на чл. 19 ал. 6 от Договора, счита, че неизправната страна -
ответник дължи неустойка в размер на 350 лева. Намира, че отправеното
писмено предложение за сключване на анекс и промяна на уговорената цена
представлява неизпълнение на поетото задължение по чл. 11 ал. 1 и ал. 2 от
Договора, за което се дължи неустойка в размер на 350 лева. Евентуално
навежда съображения, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл.
18, ал. 1 б. „ж“ от договора, като едностранно и предсрочно е прекратил
договора преди 01.02.2022 г., от която дата следвало да се счита прекратен.
Счита се, че с прекратяване на договора на 01.01.2022 г. ответникът е
нарушил договора и му дължи неустойка от 350лв. По тези съображения се
моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание искът се поддържа чрез процесуален представител.
Настоява се, че ответникът е дал повод за завеждане на иска, поради което
следва да понесе отговорността за разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който се оспорва предявените искове като неоснователни.
Признава предявения иск за сумата от 50 лв., представляваща неустойка
уговорена в чл. 19, ал. 2 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ -
*/08.04.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията
на продукт „* * +24", дължима поради едностранно и предсрочно
прекратяване на Договора с предизвестие отправено от ответника до ищеца
съгласно чл. 18 ал. 1 б. „ж" от Договора като основателен. Не се оспорва
сключването на договора, едностранното прекратяване на договора преди
изтичането му и дължимостта на тази неустойка по основание и размер. В
2
тази връзка твърди, че на 25.11.2022 г. в срока за доброволно изпълнение е
заплатил претендираната като неустойка по чл. 19, ал. 2 от договора от ищеца
сума от 50 лева, поради което моли за прекратяване на производството в тази
част, поради липса на правен интерес. Отделно от това, оспорва втория
предявен иск като неоснователен. Твърди се, че * ЕАД не е променяло цената
по договора, като до датата на прекратяването му, доставяната енергия от
страна на ответника е остойностявана по договорената между страните в чл.
11, ал. 1 от договора цена. Отправеното от страна на ответника уведомително
писмо от 20.10.2022 г. представлявало предложение за изменение на договора
по реда на чл. 17 от същия, но не водело до едностранно изменение на цената
или до прилагане на такава по отношение на доставяната до прекратяване на
договора енергия. Твърди се, че с уведомителното писмо се целяло запазване
на облигацията между страните чрез промяна на съществен елемент на
същата – цена. Сочи се, че с писмото е отправено предложение и че при
неприемането му, ответника се възползва от правото си да прекрати
едностранно договора, уговорено в чл. 18, ал. 1,6. „ж" от договора. Поради
това намира, че не е налице неизпълнение на чл. 11 от договора и
претендираната по реда на чл. 19, ал. 6 неустойка от страна на ищеца е
недължима. Предявеното в условие на евентуалност искане за присъждането
й, поради неспазване на срока на предизвестие, намира за неоснователно.
Сочи се, че двата иска се основават на противоположни фактически
твърдения и предвид неосъществяване на фактическия състав на втория,
същият подлежал на отхвърляне. Сочи се, че ответникът няма задължение да
сочи начален срок на предизвестието. Обосновава, че съгласно договора
/чл.18, ал.2/ следва да се посочи причината за прекратяването и датата, на
която прекратяването ще се счита за настъпило, което ответникът изпълнил.
Оспорват се твърденията, че едномесечният срок е започнал да тече от
16.12.2021 г., тъй като до тази дата купувачът можел да подпише анекса.
Сочи се, че предизвестието, отправено до ищеца е породило действие от
момента на получаване на уведомителното писмо. Намира за несъстоятелно
твърдението, че до 15.12.2021 г. срок на предизвестие не е текъл, тъй като
можело да бъде оттеглено. Сочи се, че датата до която било посочено, че
купувачът е можел да подпише анекса била ирелевантна към действието на
предизвестието. Същата била относима единствено към административната
услуга по захранване на обекта. Моли се за прекратяване, евентуално
отхвърляне на исковете и се претендират разноски.
В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуален
представител признава дължимостта по целия предявен първоначален иск и
изразява готовност за плащането му. Твърди се, че съобразно договора е
следвало да се отправи покана за плащане в десетдневен срок, след което
вземането ставало изискуемо. С този довод намира, че ответникът не е дал
повод за завеждане на делото и е платил в десетдневен срок от отправеното
искане за това – връчване на исковата молба и увеличението на иска в
съдебно заседание. Оспорва втория предявен иск. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Така предявения иск възлага в тежест на ищеца да установи сключен
между страните на Договор за комбинирани услуги № МПМТ - */08.04.2021г.
за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
3
„* * +24"; както и индивидуално договорена валидна неустоечна клауза. За
отблъскване на исковата претенция ответникът следва да докаже точно
изпълнение на договорните си задължения, или направените
правоизключващи възражения; че е изправна страна по договора, в т.ч. че е
отправил предизвестие за прекратяване на договора; че е платил.
Не е спорно между страните, както е прието и с окончателния доклад по
делото, наличието на сключен Договор за комбинирани услуги № МПМТ -
*/08.04.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в
стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията
на продукт „* * +24“.
По иска за заплащане на сумата от 90,61 лева, представляващи
неустойка уговорена в чл. 19, ал. 2 от Договор за комбинирани услуги №
МПМТ - */08.04.2021г. за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт „* * +24", дължима поради едностранно и предсрочно
прекратяване на Договора с предизвестие отправено от ответника до ищеца
съгласно чл. 18 ал. 1 б. „ж" от Договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на иска /29.09.2022г./ до
окончателното плащане, на основание чл. 92 ЗЗД, съдът намира следното:
Видно от представения договор чл. 19, ал. 2 е договорено, че при
прекратяване на договора по чл. 18, ал.1, б. „ж“ /прекратяване на договора от
страната с отправено на едностранно 30 дневно писмено предизвестие до
другата страна, считано от първо число на месеца следващ месеца, през който
изтича предизвестието/, в случай че предизвестието за прекратяване е
отправено след започване на доставката за съотв. обект и преди изтичане на
срока по чл. 4, ал. 2, страната отправила предизвествието дължи неустойка за
прекратяване на договора за дните на датата на прекратяването до края на
срока на договора, но за не повече от 360 дни в размер на 10% от
прозведението на договорената цена и среднодневната консумация, но не по-
малко от 50 лв.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено се установява, че размерът на така договорената неустойка възлиза на
сумата от 90, 61лв.
Не е спорно между страните, че е налице едностранното прекратяване
на договора от ответника преди изтичането му и дължимостта на неустойката,
уговорена в чл. 19, ал. 2 от договора по основание и в предявения размер от
50лв. Дължимостта на неустойката в пълния предявен размер от 90,61 лв. се
признава и в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника.
От представеното с отговора на исковата молба от 19.12.2023г. от
ответника – платежно нареждане от 25.11.2022 г., се установява, че
ответникът е представил доказателства за заплащане на първоначално
претендираната сума от 50лв. Извършеното плащане в размер на 50 лв. не се
оспорва от ищцовата страна.
4
От коментираните по-горе писмени доказателства, съдът намира за
установено, че ответникът е погасил задълженията си към ищеца в размер на
50 лв. с извършеното от негова страната плащане в хода на процеса на
25.11.2022г., който факт следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3
от ГПК.
В съдебно заседание на 21.04.2023 г. ищецът е направил изменение на
иска чрез неговото увеличаване, като същият е предявен за сумата от 90,61
лв.
След приключване на съдебното дирене с молба от 03.05.2023 г.
ответникът е представил доказателства за извършено плащане за сумата от
40,61лв. на 24.04.2023 г. /разликата над платената част от 50 лв. до
предявения размер от 90,61лв./, които доказателства обаче не могат да бъдат
взети предвид при постановяване на решението, тъй като не са приобщени
надлежно към доказателствения материал до приключване на съдебното
дирене пред настоящата инстанция.
По аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК съдът може да цени само факти и
обстоятелства настъпили до приключване на съдебното дирене, но не и след
този момент, след обявяване за решаване на спора. Извършеното плащане
може да бъде съобразено в хода на евентуален изпълнителен процес, в случай
че ищецът инициира такова /чл.433, ал. 1, т.1 ГПК/.
С оглед горното, искът за осъждане на ответника да заплати неустойка,
уговорена в чл. 19, ал. 2 от договора следва да се уважи за сумата от 40,61лв.,
като в останалата част до пълния претендиран размер от 90,61 лв.
предявеният иск е неоснователен, предвид извършеното плащане, и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска за заплащане на сумата от 350 лева, представляващи
неустойка уговорена в чл. 19, ал. 6 от Договор за комбинирани услуги,
дължима поради неспазване на задължение на ответника по договора, а
именно заради едностранна промяна в цената на доставяната ел. енергия /чл.
11 във връзка с чл. 4/, в условията на евентуалност дължима поради
неспазване на срока уговорен в чл. 18 ал. 1 б „ж" от Договора, респективно
неговото предсрочно прекратяване, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на иска /29.09.2022 г./ до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 92 ЗЗД, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 19, ал. 6 от Договора при
неизпълнение на кое да е от поетите задължения по договора с изключение на
задълженията за плащане, неизправната страна дължи неустойка в размер на
350 лв. за всеки случай неизпълнение.
В случая ищецът се позовава на неизпълнение, изразяващо се в
неизпълнение на задължение на ответника едностранно да променя в цената
на доставяната ел. енергия, предвидено в чл. 11 във връзка с чл. 4 от
договора.
Съгласно чл. 11 вр. чл 4. от договора цената, която се заплаща за срока
на договора е 0.12950 лв. за КВтч без ДДС, който се сключва за срок от 24
5
месеца, считано от датата на доставката на ел. енергия до обекта.
Видно от писмо от 20.10.2021 г. /л.24/ от ответника е отправено
предложение за допълнително споразумение, с което от 01.01.2022 г. да се
прилага цена по договора, обвързана с цените на БНЕБ, които се различават
съществено от цените по договора, евентуално при несключване в срок до
15.12.2021 г. да се счита за 30 дневно предизвестие за прекратяване на
договора с 30-дневно предизвестие, считано от 01.01.2022 г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
на всички издадени фактури с получател ищеца П. К. цената на Квтч е
толкова, колкото е договорена – 0,12950 лв. Фактурираната доставена ел.
енергия за целия срок на договора от сключването му до прекратяването му е
идентична с уговорената в чл. 11, ал. 1, т.е. не е променяна.
С оглед така установеното, съдът намира, че не е налице едностранна
промяна в цената на доставената ел. енергия по време на действие на
договора, която да обоснове заплащане на неустойка. Предложението да бъде
променена цената не води до автоматична промяна на цената по договора,
което да се приравни на неизпълнение на договора. През цялото действие на
договора до неговото прекратяване цената по него не е променяна, поради
което не е налице нарушение на договора. Поради това и искането за
заплащане на неустойка на това основание е неоснователно.
В условие на евентуалност се претендира неустойка, поради неспазен
срок на предизвестие по чл. 18, ал. 1, б.“ж“ и предсрочното му прекратяване.
Както се коментира по-горе страните са договорили, че прекратяването
на договора от страната се постига с отправяне на едностранно 30 дневно
писмено предизвестие до другата страна, считано от първо число на месеца
следващ месеца, през който изтича предизвестието.
В случая не е спорно, че уведомителното писмо е връчено на 20.10.2021
г. на ищеца, но с предложение в срок до 15.12.2021 г. да се сключи договор за
изменение за преуреждане на цената, приложима по договора. В условие на
евентуалност е заявено, че при несключване на допълнително споразумение
до този срок, да се счита за 30 дневно предизвестие.
С оглед отправеното изявление и постигнатите между страните
договорки, съдът намира, че срокът на предизвестието е започнал да тече от
срока, предоставен на страната за отговор – 15.12.2021г., доколкото до този
момент страните са валидно обвързани и само при несъгласие след този срок,
започва да тече срокът на предизвестието. С писмото от 20.10.2021 г. няма
категорично волеизявление, че от получаване на писмото започва да тече
срокът на предизвестието за прекратяване на договора, поради което
тълкувайки отправеното предложение, съдът намира, че същият е започнал да
тече на 16.12.2021 г., поради което изтича на 16.01.2022 г., а съобразно
уговорката за първо число – т.е. на 01.02.2022 г. следва договорът да се счита
за прекратен.
Не е спорно, че договорът е прекратен на 01.01.2022 г., поради което
съдът намира, че ответникът не е спазил срока на предизвестието и е
6
прекратил преждевременно договорната връзка на 01.01.2022г., вместо на
01.02.2022 г., което се явява неизпълнение на договора и се дължи неустойка
по смисъла на чл. 19, ал. 6 от договора.
С оглед изложеното съдът намира иска за заплащане на сумата от 350
лв. за основателен, поради което следва да се уважи.
Основателно е и искането за присъждане на законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
По иска по чл. 92 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 2 от договора ответникът е
направил възражение за недължимост на разноските, поради липса на
писмено уведомяване на ответника за нея.
В случая видно от постигнатите между страните уговорки в чл. 19, ал. 7
от договора, изискуемостта и поставянето в забава на ответника за заплащане
на неустойката е обусловена от отправяне на писмено поискване от
изправната страна в десетдневен срок от поискването.
Ищецът не е ангажирал доказателства, че извънсъдебно е отправил
писмено изявление с искане за заплащане на неустойка, ответникът е платил
в срока за доброволно изпълнение и е признал дължимостта й с отговора на
исковата молба /исковата молба е връчена на 17.11.2022г., а плащането е
извършено на 25.11.2022 г./, признанието е направено и след увеличението на
иска, поради което последният не следва да понася отговорността за разноски
по този иск. На ответника обаче също не се следват разноски по този иск, тъй
като същият е неизправна страна по договора и не може да черпи права от
неизправното си извънсъдебно поведение.
По отношение обаче иска за заплащане на иска за неустойка на
основание чл. 19, ал. 6 от договора, ответникът следва да понесе
отговорността за разноските, доколкото същият е оспорил нейната
дължимост. Същият е неизправна страна по договора и следва да понесе
сторените от ищеца, които съобразно договора за правна защита и съдействие
по този иск /с евентуален петитум/ възлизат на сумата от 450 лв.
Възражението за прекомерност на ответника е неоснователно, предвид броя
предявените искове и че уговореното възнаграждение е в близък до
предвидения в Наредбата минимален размер.
Ето защо на ищеца се следват разноски по така уважения евентуален
иск в общ размер на 600 лв. за заплатена държавна такса от 50 лв. по този иск,
100 лв. за ССчЕ по този иск и 450лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „* ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * да
7
заплати на П. Б. К.-нотариус с рег. №* към НК , ЕИК *, с адрес гр. *, сумата
от 40,61 лева /четиридесет лева и шестдесет и една стотинки/,
представляващи неустойка уговорена в чл. 19, ал. 2 от Договор за
комбинирани услуги № МПМТ - */08.04.2021г. за покупко-продажба на
електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане
на мрежови услуги по условията на продукт „* * +24", дължима поради
едностранно и предсрочно прекратяване на Договора с предизвестие
отправено от ответника до ищеца съгласно чл. 18 ал. 1 б. „ж" от Договора,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на иска /29.09.2022г./ до окончателното плащане, на основание чл. 92 ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 40,61 лв. до
предявения размер от 90,61лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на П. Б. К.-нотариус с рег. №* към НК , ЕИК *, с
адрес гр. *, срещу * ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. *, за
заплащане на сумата от 350 лева, представляващи неустойка уговорена в чл.
19, ал. 6 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ - */08.04.2021 г. за
покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
„* * +24", дължима поради неспазване на задължение на ответника по
договора, а именно заради едностранна промяна в цената на доставяната ел.
енергия /чл. 11 във връзка с чл. 4/, ведно със законна лихва върху главницата
от датата на подаване на иска /29.09.2022 г./ до окончателно изплащане на
задължението, на основание чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА * ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * да
заплати на П. Б. К.-нотариус с рег. №* към НК , ЕИК *, с адрес гр. *, сумата
от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляващи неустойка уговорена в
чл. 19, ал. 6 от Договор за комбинирани услуги № МПМТ - */08.04.2021 г. за
покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
„* * +24", дължима поради неспазване на задължение на ответника по
договора, а именно поради неспазване на срока уговорен в чл. 18 ал. 1 б „ж"
от Договора, респективно неговото предсрочно прекратяване, ведно със
законна лихва върху главницата от датата на подаване на иска /29.09.2022 г./
до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА * ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. * да
заплати на П. Б. К.-нотариус с рег. №* към НК , ЕИК *, с адрес гр. *, сумата
от 600 лева /шестстотин лева/ , представляваща сторени по делото разноски
в първоинстанционното производство, съобразно уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени доброволно от
ответника по посочения от ищеца начин – по Б. път Б.а сметка – IBAN
BG53BUIN95615100688683, с титуляр нотариус П. К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
8
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9