РЕШЕНИЕ
№ 4814
гр. София, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. В.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110205055 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от К. М. И., с ЕГН:
********** с адрес: ............................ против Наказателно Постановление №
22 - 4332 – 010359, издадено на 10.06.2022г. от Началник група в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания
глоба в размер на 200 лева, глоба в размер на 120 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца и глоба в размер на 10 лева за извършени
административни нарушения по чл.25, ал.2, чл.123, ал.1, т.2 б.Б и чл.100, ал.1,
т.1 ЗДвП.
В жалбата си наказаното лице възразява срещу законосъобразността на
наказателното постановление с оплакването, че същото е издадено при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и едно от
изпълнителните деяния не съставлява нарушение, тъй като лицето не е
напуснало възникналото ПТП, а е било транспортирано до болница в град
Перник за оказване на медицинска помощ. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
1
В съдебно заседание жалбоподателят К. И., редовно призован, се явява
лично. Пред съда поддържа поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена.
Административно – наказващият орган Началник група в СДВР, отдел
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на съдебното производство
гласни и писмени доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал съдът
възприема следната фактическа обстановка:
На 15.04.2022г., около 16:40ч. в Столична Община, на път Втори клас №
Е 871, с посока към град Перник, жалбоподателят К. И. управлявал лек
автомобил ,,..................... с рег.№ ........................., регистриран на името на
свидетелката С. И., която се возила при него. При движение в лявата пътна
лента на 700 метра след първия разклон за с.Драгичево, след
бензиностанцията ,,Ави", на водача на МПС - то му прилошало, вдигнал
високо кръвно, което довело до частично навлизане в средна дясна пътна
лента, което довело до възникване на ПТП с движещия се в нея лек
автомобил ,,...................", с рег.№ ................., управляван от свидетеля Д. Г..
След възникналото съприкосновение между двете МПС - та, лекият
автомобил ,,............." се отклонил в ляво и се ударил в пътната мантинела,
след което напуснал платното за движение в дясно и се спрял в крайпътната
канавка. На място пристигнал екип на Бърза помощ, който откарал
свидетелката И. и жалбоподателя К. И. в МБАЛ ,,Рахила Ангелов" АД - град
Перник. При прегледа било установено, че на свидетелката била поставена
работна диагноза фрактура на десен глезен. Местопроизшествието било
посетено от полицейските служители Д. К., Й. Д., П.Х. и М. К.. Последните
посетили болничното заведение, където уведомили жалбоподателя, че трябва
да се върне на местопроизшествието, за да бъде тестван за наличие на
употреба на алкохол. По техни думи водачът на лекия автомобил Ауди А 6
отказал да стори това, за което го предупредили, че ще му бъде съставен
АУАН. Впоследствие жалбоподателят К. И. и свидетелката С.а И. напуснали
2
болницата и заедно се върнали на местопроизшествието, където бил само
свидетеля Г.. По - късно и с помощта на полицейски служители в РУ - град
.................., жалбоподателят бил установен откъм самоличност. На
06.06.2022г. му бил връчен АУАН, който отказал да подпише, което било
установено чрез подпис на свидетел. Въз основа на акта било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от показанията на свидетелите С. И. и Д. Г. е, че същите
са били непосредствени очевидци на влошеното здравословно състояние на
пострадалата и жалбоподателя и на възникналото ПТП, на пристигането на
медицинска помощ и последващото завръщането на местопроизшествието.
Техните показания частично се потвърждават от тези на Д. К., Й. Д., П. Х. и
М. К.. Полицейските служители обаче описват по - различна версия на
случилото се като заявяват, че действително са посетили ПТП, установили са
на място единият участник в лицето на свидетеля Д. Г., част от тях отишли до
болничното заведение в град Перник, където били настанени жалбоподателя
К. И. и свидетелката С. И.. Впоследствие констатирали, че пострадалите по
свое собствено желание си били тръгнали от болничното заведение и след
проведен разговор с него, същият категорично отказал да се върна на
местопроизшествието и да бъде тестван за употреба на алкохол. В този
смисъл са и наведените от жалбоподателя твърдения в жалбата, че
действително не се е върнал на мястото на възникналото ПТП поради
здравословни причини и препоръка на лекарите.
В случая са налице диаметрално противоположни твърдения от страна
на две групи свидетели относно механизма на напускане на възникналото
ПТП. При съвкупния анализ на доказателставата по делото съдът счита, че
следва да даде вяра на първата група свидетели като приеме, че макар и да е
заявил пред полицейските служители, че няма да се върне на
местопроизшествието, жалбоподателят все пак го е сторил впоследствие. В
тази насока са изложените показания най - вече на другия участник в ПТП
свидетел Д. Г., както и тези на свидетелката И. Косвено техните твърдения се
потвърждават и от факта, че на местопоризшествието е бил останвал
единствено Г., а посутилите го полицейски служители си били тръгнали за
установяване на другия участник. По делото липсват доказателства, които да
3
оборят показанията на двамата свидетели, а единствено признания на част от
останалите свидетели, пред които жалбоподателят заявил че е напуснал
болничното заведение в град Перник и няма да се върне на
местопрозшествието. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
като правдиви и подкрепящи се от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства. В частност медицинската документация, представена
от жалбоподателя в последното съдебно заседание доказва, че на 15.04.2022г.
му бил издаден лист за преглед на пациент и епикриза, в които било отразено,
че лицето е с влошено здравословно състояние и не се препоръчва да шофира.
От друга страна са налице признания на жалбоподателя в самата жалба, че е
бил транспортиран до дома си в град Кюстендил, което не се потвърждава от
останалите гласни доказателствени средства. В нея лицето заявява, че не
останало на местопроизшествието и впоследствие, след като очевидно
доброволно е напуснало здравното заведение в град Перник, не се е
завръщало поради влошеното си здравословно състояние. При наличие на
противоречиви доказателства остава неясно дали действително К. И. се е
върнал на местопроизшествието след като са си тръгнало полицейските
служители или не. Нелогично е обстоятелството на мястото на възникналото
ПТП да е останал единствено другия участник без посетилите го полицейски
служители.
Въпреки това е доколкото липсват насрещни доказателства, от които
безспорно да е установено дали изявлението на жалбоподателя пред
полицейските служители, че отказва да се върне на местопроизшествието
впоследствие не е било променено, следва да се приеме че обжалваното
наказателно постановление, в частта относно вмененото нарушение по чл.123,
ал.1, т.2 б.Б от ЗДвП се явява необосновано и недоказано. Освен това съдът
счита, че в конкретния случай нормата се явява и неприложима, тъй като
законодателят е въвел задължение на участник в ПТП, с пострадали хора, да
остане на местопроизшествието и да изчака идването на полицейските
служители, а не да се върне на същото, когато го е напуснал по обективни
причини. От данните по делото се установява, че на жалбоподателят също е
била оказана медицинска помощ, като впоследствие му е било разпоредено от
полицейски служител да се върне на местопроизшествието, за да бъде тестван
за алкохол. В случая е налице друг вид нарушение, изразяващо се в
неизпълнение на полицейско разпореждане по чл.64, ал.2 от ЗМВР, което,
4
независимо че предвижда по – лека санкция отколкото вмененото деяние,
обуславя съществено изменение на обстоятелствената част на деянието и
невъзможност за изменение на наказателното постановление с приложение на
закон за по – леко наказуемо нарушение.
В сходен смисъл са и съжденията на съда относно административното
нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП. Налице са събрани гласни и писмени
доказателства, които подкрепят изложеното в жалбата оплакване, че
жалбоподателят е бил с влошено здравословно състояние към момента на
възникналото ПТП. Показателен е фактът, че освен свидетелката С. И., на К.
И. също е била оказана медицинска помощ и то за увреждания, причинени
извън произшествието. По признания на самата свидетелка И., както и на тези
на Г. се установява, че след възникване на произшествиеито, на място е имало
друг водач, който упражнявал медицинска професия и който установил, че
водачът на лекия автомобил ................. е с ,,високо кръвно и поради това е
припаднал на волана". Твърденията на двамата свидетели, които
непосредствено са възприели поведението на жалбоподателя към момента на
възникване на произшествието и малко след това и които са му оказали
помощ, се потвърждават от приложената медицинска документация. Ето
защо може да се направи извод, че причината за възникналото ПТП не е
свързана с виновно поведение на дееца, поради което и това нарушение се
явява несъставомерно от субективна страна.
По отношение на последното деяние по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът
приема, че и то се явява необосновано, тъй като нито един от разпитаните
свидетели не установява в показанията си, че жалбоподателят не е носил в
себе си контролен талон към СУМПС. Освен че в жалбата си К. И. навежда
противоположни твърдения, същият не бил проверяван към момента на
възникване на ПТП, нито впоследствие след напускането му на болничното
заведение, поради което и няма как да се приеме обвинителната теза, че към
момента на деянието не е носил в себе си изискуемия от закона документ.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че в хода на
проведеното административно производство е било допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е накърнило правото на защита
на наказаното лице. Видно от данните по преписката е, че съставеният на
15.04.2022г. от страна на свидетеля Д. К. АУАН № 027088, въз основа на
5
който е било издадено обжалваното наказателно постановление, е бил връчен
на жалбоподателя на 06.06.2022г. Същевременно санкциониращият
административен акт е бил издаден от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна
Полиция" СДВР на 10.06.2022г. като по този начин е бил игнориран
законоустановения в чл.44, ал.1 от ЗАНН 7 - дневен срок за подаване на
възражение от страна на нарушителя. В закона изрично е посочено, че срокът
започва да тече от момента на подписването на АУАН и независимо, че
същият е отказал да го стори това, което се удостоверява с подпис на
свидетел по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН, правото му да подаде възражение, не
се преклудари със заявения отказ. и срокът за подаване на евенутално
възражение е следвало да бъде съобразен.
С оглед изложените правни съображения, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде изцяло
отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22 - 4332 – 010359 издадено
на 10.06.2022г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция" СДВР, с
което на К. М. И., с ЕГН: ********** с адрес: .............................. са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева, глоба в размер на 120 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 2 месеца и глоба в размер на 10 лева за
извършени административни нарушения по чл.25, ал.2, чл.123, ал.1, т.2 б.Б и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6