Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, II-„А” въззивен състав, в открито съдебно заседание на единадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ
БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 2705 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
- чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.В.Т. срещу решение
по гр. дело № 33292/2015г. на Софийски районен съд, 124-ти състав, в частта, с
която съдът е признал за установено, на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, че жалбоподателката дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 2928. 64 лв. представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за периода м.02.2012г. – м.04.2014г., ведно със законната лихва,
считано от 16.03.2015г. до окончателното изплащане, както и сумата 536. 71 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху всяка месечна вноска за периода м.04.2012г.
- 24.02.2015г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
13493/2015г. на СРС, 124 с-в. С
решението исковете за главница и лихва са отхвърлени като погасени по давност
до пълните предявени размери и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивницата – ответник обжалва решението в частта за
уважаване на исковете, с оплакване за неправилност, поради извършено съществено
процесуално нарушение. Поддържа, че неправилно е била призована по реда на чл.
47 ГПК, поради което не й е осигурена възможност за участие в процеса. Твърди,
че представените към исковата молба писмени документи не се ползват с
доказателствена стойност като частни свидетелстващи документи, поради което
исковете са недоказани. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение в атакуваната част, като вместо него постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Въззиваемият – ответник „Т.С.“ ЕАД и третото лице – помагач на ищеца по делото „Д.”
ЕООД не заявяват становище по въззивната жалба.
Решението в частта за отхвърляне на исковете е влязло
в сила, като необжалвано.
Софийски
градски съд, II-„А”
въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на
твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства,
намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено в
обжалваната частс. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
В първоинстанционното производство е установено, че
между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, съгласно чл. 150 ЗЕ, за
процесния период. Договорът касае доставка на топлинна енергия до самостоятелен
обект, представляващ процесния топлоснабден апартамент.
В срока по чл. 131 ГПК и в хода на първоинстанционно
производство не е оспорен факта, че процесния топлоснабден имот е собственост
на ответницата, а това се установява и от представените писмени доказателства. В срока по чл. 131 ГПК ответницата е заявила
само възражение за давност и е оспорила бланкетно представените с исковата
молба писмени доказателства.
Подаването на топлинна енергия към процесния имот през
процесния период не е спорно между страните, а се и установява от приетите като
писмени доказателства по делото документи за топлинно счетоводство и отчети за
отдадена топлинна енергия, съставени от третото лице – помагач, както и от
приетото от СРС заключение на СТЕ. Измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление между
топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от
етажните собственици на третото лице помагач с договор, също приет като писмено
доказателство. Същият е сключен от упълномощени представители на етажните
собственици, съгласно представен протокол на общото събрание.
От изложеното следва изводът, че ответницата, в
качеството й на собственик на имота, е потребител на топлинна енергия за битови
нужди и съгласно чл. 155 от ЗЕ, дължи заплащане на цената на отдадената за
процесния имот топлинна енергия, за претендирания период.
Съгласно констатациите на СТЕ, остойностяването на
потребената топлинна енергия и разпределението е извършвано в съответствие с
действащите към този момент нормативни разпоредби. За процесния период отчитането
е било редовно, като от отчетеното количество ТЕ са приспадани технологични
разходи за сметка на ищцовото дружество. Вещото лице е съобразило, че в
процесния имот е имало 5 бр. отоплителни тела и 2 водомера за топла вода. Начислените
на въззивницата суми са определени като дължими на база реален отчет на уредите
за индивидуално разпределение и на СТИ в АС, на база правилно извършени дялово
разпределение и остойностяване на доставеното количество ТЕ. Ето защо,
настоящият състав намира бланектното оплакване на жалбоподателката относно представените
към исковата молба доказателства за неотносимо. От представените от третото
лице писмени доказателства и заключенията на вещите лица е установено на
самостоятелно основание количеството и
качеството на реално ползваната ТЕ, като не се релевират в жалбата конкретни
оплаквания в тази връзка.
Оплакването в жалбата за нередовно призоваване в
първоинстанционното производство поради нарушение на чл. 47, ал.2 ГПК е
неотносимо, при липса на направени с жалбата доказателствени искания и
депозираната бланкетна жалба. Отделно от това, е неоснователно, тъй като
страната е редовно призована по реда на чл. 41, ал.2 ГПК, при наличие на
предпоставките на сочената разпоредба.
Други относими за спора доводи не се сочат в жалбата.
Предвид изложеното, въззивният съд намира, че жалбата е
изцяло неоснователна на релевираните в нея основания и първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на спора, разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция не следва да бъдат присъждани на въззиваемия,
тъй като липсват реално извършени процесуални действия от негов представител.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение по гр. дело № 33292/2015г. на Софийски районен съд, 124-ти състав в
обжалваната част.
Решението е постановено при
участие на третото лице „Д.” ЕООД
– помагач на въззивника-ищец „Т.С.”
ЕАД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА решение по гр. дело № 33292/2015г. на Софийски районен
съд, 124-ти състав в обжалваната част.Решението
е постановено при участие на третото лице „Д.” ЕООД – помагач на
въззивника-ищец „Т.С.” ЕАД.