Р Е
Ш Е Н
И Е № 558
гр.Сливен, 17.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 173 по
описа за
Предмет на разглеждане са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване отрицателни
установителни искове за установяване недължимост на сума, представляваща
стойност на предоставени ВиК услуги за определен период от време с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК и иск за установяване недължимост на сума,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение – с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, поради погасяване на вземанията, поради изтекла
погасителна давност.
В исковата молба ищецът твърди, че когато отишъл да плати текущата си
сметка при ответника му обяснили, че по партидата му има задължения за
изразходвана питейна вода в размер на 7705.95 лева за периода 29.12.2000 год. - 30.04.2012г., за сумата в размер на 7705.95 лв., и че
за да заплати текущата си сметка следва първо да заплати дължимата сума за
предходния период. Счита, че претенцията на ответното дружество е неоснователна
и незаконосъобразна, тъй като по смисъла на чл. 111 б. "В" от ЗЗД
част от задължението е погасено по давност. Периода от 29.12.2000 год. до
30.04.2012 год.
Иска от съда
да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът не дължи сума в размер на 3216.23 лева главница, представляваща
стойност на доставена и консумирана питейна вода и сумата от 3766.51 лева -
представляваща лихва за забава начислена върху нея за периода 29.12.2000 год.
до 30.04.2012 год.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор е депозиран. С него се
прави признание на исковете за периода
от 01.12.2000 год. до 31.08.2006 год Сочи се, че ответното дружество не е предприемало
никакви действия по принудително събиране на задължението на ищците и в този
смисъл не е дало повод за завеждане на исковете. Твърди, че в действителност
задължението на ищците е съществувало, тъй като не е изпълнено, а
прогласяването на изтекла в тяхна полза погасителна давност погасявало правото
на ответното дружество да предяви правата си по съдебен ред. Сочи се още, че
ответното дружество било в правото си да води задълженията за посочените
периоди по партидата на потребителя, тъй като последния би могъл сам да заплати задължението си и да се стигне
до хипотезата на чл. 118 ЗЗД. Доколкото с поведението си ответника не
е дал повод за предявяване на настоящите искове, то се претендират разноски
съгл.чл.78, ал.2 ГПК.
За периода 01.09.2007 год. до
30.04.2012 год. оспорва исковете като неоснователни.Счита, че вземанията не са
конкретизирани. Сочи, че вземанията за този период са предмет на принудително
събиране по ИД №1659/2018 год.
по описа на ЧСИ П.Г.
и по отношение на тях не е изтекла предвидената в закона погасителна давност и
поради това исковете са неоснователни.
В съдебно заседание, процесуалния
представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба като допустима и
основателна.
Представителят на ответното
дружество сочи, че поддържа изложеното в отговора на исковата молба..
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства
се установява, че на името на ищеца има открита партида в ответното дружество за
доставка за питейна вода на имот в гр. Сливен, ул. "А." №49. От
справка – състояние фактури по партидата ищцата и отписмо от ВиК Сливен се
установява също, че последната има задължения в ответното дружество за периода 29.12.2000 год. до 30.11.2018 г. възлизащи на в размер на общо
7707.95 лева.
Видно от изпълнителен лист
от 06.11.2015 год. издаден по ч.гр.д. № 3712/2015 год. по описа на РС Сливен
въз основа на Заповед за изпълнение № 2396/13.10.2015 год. ищцата по настоящото
производство е била осъдена да заплати на ответното дружество главница в размер
на 1992.18 лева за доставена и консумирана питейна вода в имот в гр. Сливен,
ул. "А" № 49 за периода 01.09.2007 год. до 30.04.2012 год. до
окончателното изплащане на сумите, както и мораторна лихва в размер на 1143.88
начислена към 01.09.2015 год. Въз основа на издадения изпълнителен лист, след
подадено заявление от ответника на 11.10.2018 год., било образувано
изпълнително дело № 1659/2018 год. по описа на ЧСИ Павел Георгиев с район на
действие ОС Сливен.
Исковата
молба е депозирана на 16.01.2019 г
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените
отрицателни установителни искове за установяване недължимост на парични суми,
формирани в резултат на изпълнение на договорни задължения, а именно доставка,
респ. консумация на питейна вода и други ВиК услуги и неплащането им в срок са допустими,
но само в периода 29.12.2000 год. до 31.08.2007 год. За останалия исков период
- 01.09.2007 год. до 30.04.2012 год. предявените отрицателни искове са
недопустими, поради липса на правен интерес. За да е допустим
установителният иск, предявен по реда на чл124 от ГПК, е необходимо да е
налице правен интерес от търсената защита. Установителният иск по чл.124
от ГПК
е субсидирана форма на защита и правният интерес от този иск съществува, ако
няма друг път за защита на твърдяното за нарушено право. В конкретния
случай това условие не е на лице. Едно от средствата за защита
срещу признато в заповедно производство по реда на чл.410
и сл. от ГПК
и индивидуализирано във влязла в сила заповед за изпълнение или заповед за
незабавно изпълнение, вземане, подлежащо на принудително изпълнение е
разпоредбата на чл. чл.414
от ГПК
- чрез възражение на длъжника против издадената заповед за изпълнение или
заповед за незабавно изпълнение, при подаване на което като последица настъпва
възникване на задължение за заявителя да предяви иска по чл.422
от ГПК.
Видно от събрания доказателствен материал, за периода 01.09.2007 год. до
30.04.2012 год по подадено заявление от ответното дружество е
било образувано ч.гр. дело 3712/2015 год. по описа на РС Сливен, по което е
била издадена Заповед за изпълнение №
2396/13.10.2015 год. Длъжникът не се е възползвал от правото си да подаде
възражение, нито от другото му предоставено средство за защита - това по чл.423
от ГПК,
при наличие на съответните предпоставки Напротив, издадената Заповед за
изпълнение е влязла в законна сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен
лист от 06.11.2015 год., въз основа на който е образувано и цитираното изпълнително
производство. Ето защо, съдът намира исковата претенция в тази й част за
недопустима.
Относно предявените отрицателни установителни искове за
периода 29.12.2000 год. до 31.08.2007 год. съдът намира същите за основателни и
доказани. Още повече, че за този период е налице признаване на исковата
претенция от ответното дружество.
В този смисъл е безспорно между
страните, че ищцата е потребител на ВиК услуги, предоставяни от ответника и че
в недвижимия му имот находящ се гр. Сливен, ул. "А" №49, през
процесния период са предоставяни ВиК услуги. Няма спор между страните и за техния
обем и стойност. Ищцата се е позовала
единствено на изтекла погасителна давност на задълженията за главница и лихви в
процесния период.
Вземанията на ответното дружество за доставяне на
питейна вода са вземания по периодични плащания - за заплащане стойността на
доставена питейна вода и други ВиК услуги, което задължение възниква ежемесечно
за съответната текуща година, както и за вземане за лихви, които съгласно
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност
/ ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/.
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг.
чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор “ВиК” Сливен/.
Исковата молба е депозирана на 16.01.2019 год.
Следователно до този момент, имайки предвид тригодишния давностен срок, задължението
на ищците към ответника за стойност на доставена питейна вода за периода от 29.12.2000
год. до 31.08.2007 год., съобразно представената справка сметка –фактура,
възлизащо на сумата 1224.05 лева е погасено по давност.
Акцесорното задължение за мораторна лихва в размер на 1971.40
също е погасено по давност на основание чл.111, б.”в” ЗЗД.
Ответното дружество е признало исковете като
основателни и не е навело доводи и не е ангажирало доказателства, относно спиране
или прекъсване на давността.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че предявените
претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени за периода от
29.12.2000 год. до 31.08.2007 год .
Досежно
възлагането на разноските, относно допустимата искова претенция, съдът счита, че в конкретния случай е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, тъй като са налице и двете
кумулативно предвидени в цитираната разпоредба предпоставки: от една страна
ответникът е направил признание на исковете и то още с отговора на исковата
молба, а от друга страна ответното дружество не е дало повод за предявяване на
исковите претенции за периода от 29.12.2000 год. до 31.08.2007 год и това е
така, тъй като по делото не се събраха доказателства, че тези вземанията на
ответното дружество се претендират съдебно, не се събраха доказателства дори,
че са претендирани извънсъдебно /в този смисъл Определение № 95/22.02.2018 год. на ВКС по ч.гр.дело №
510/2018 год., докладчик Б.Белазелков/.
Относно исковия период за който съдът счита, че
исковата претенция е недопустима ищцата също дължи разноски на ответника на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Ето защо съдът счита, че ищцата следва да заплати на
ответното дружество претендираните деловодни разноски в размер на 360.00 лева.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че П.Й.С.,
ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на
“Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД гр.Сливен, ул.”Шести септември” № 27,
ЕИК: *********, представлявано от управителя Севдалин Рашев сума в размер на 1224.05 лева /хиляда двеста двадесет и четири лева и 05
ст/ - главница за доставени ВиК услуги за периода 29.12.2000 год. до
31.08.2007 год. на обект, находящ се в гр. Сливен, ул. "Аспарух" №49 както и сума в размер на 1971.40 /хиляда
деветстотин седемдесет и един лева и 40
ст./, обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на
законната лихва до 31.08.2007 год.
ОТХВЪРЛЯ, като недопустими, отрицателните установителни искове в останалата им част над уважения до пълния претендиран размер от 3216.23
лв./три хиляди двеста и шестнадесет лева и 23 ст./ главница за доставени ВиК
услуги за периода 01.09.2007 год. до 30.04.2012 на обект, находящ се в гр.
Сливен, ул. "Аспарух" №49 и 3766.51 /три хиляди седемстотин шестдесет
и шест лева и 51/ лева - мораторна лихва.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, П.Й.С.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
“Водоснабдяване и канализация-Сливен” ООД гр.Сливен, ул.”Шести септември” № 27,
ЕИК: *********, представлявано от управителя С.Р., деловодни разноски в размер
на 360.00 лева.
Решението, в частта с която се отхвърлят исковите
претенции като недопустими подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
В останалата част,
решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: