№ 53
гр. Стара Загора, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530100262 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД.
Ищцата В. Х. Г. твърди в исковата си молба, че с ответницата се познавала от дълги
години, ходили си на гости, имала й доверие. През 2019г. ответницата й казала, че била
финансово затруднена и я помолила да й даде пари на заем, които обещала че щяла да й
върне. За периода от 01.2019 г. до 12.02.2020 г. ищцата дала на ответницата в заем сумата от
общо 15000 лв., като предаването на заемната сума се извършило в брой, на три пъти по
5000 лева, като на предаването на сумите винаги присъствали познати на ищцата. При
предаване на последната сума от 5000лв. на 12.02.2020г. ответницата собственоръчно
попълнила и издала запис на заповед за цялата дадена заемна сума от 15000 с уговорката да
й върне целия заем от 15000 лв. в срок до 20.02.2020 г., като в записа на заповед
ответницата вписала тази дата за падеж. На 20.02.2020 г. настъпила датата за падеж, но
ответницата не върнала заемната сума, като всъщност до настоящия момент ответницата не
била върнала нищо от дадения заем, въпреки многобройните обаждания по телефона и
молби от страна на ищцата при личните им срещи. Ответницата обяснявала, че била
финансово затруднена и щяла да върне цялата сума в най-скоро време. След 20.02.2020г.
също продължили непрестанните контакти с ответницата, говорили почти всеки ден по
телефона, често се срещали и ищцата я молила да й върне парите, а ответницата постоянно
намирала оправдания за невръщането на сумата, но винаги обещавала, че това щяло да се
случи в най-скоро време. Ответницата не била върнала сумата от 15000 лв. и до настоящият
момент. Във връзка с претенцията си ищцата депозирала в PC-... заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което съдът образувал ч.гр.дело №
2016/2021г., като с разпореждане № 743 от 28.06.2021г. съдът отхвърлил заявлението. В
1
уточняваща молба ищцата посочва, че на 23.02.2019 г. в гр. ... ищцата предала на
ответницата в брой и в присъствието на свидетели сума в размер на 5000 лева, като
уговорката била сумата да се върне от заемополучателя на заемодателя в срок до
20.02.2020г. На 30.04.2019 г. в село ..., общ. ... ищцата предала на ответницата в брой и в
присъствието на свидетели заемна сума в размер на 5000 лева, като уговорката е била
сумата да се върне от заемополучателя на заемодателя в срок до 20.02.2020г. На 16.06.2019г.
в село ..., общ.... ищцата предала на ответницата в брой и в присъствието на свидетели
заемна сума в размер на 5000 лева, като уговорката е била сумата да се върне от
заемополучателя на заемодателя в срок до 20.02.2020 г. Представеният запис на заповед с
падеж 20.02.2020 г., който бил собственоръчно попълнен и подписан от ответницата, бил
доказателство, че ответницата получила от ищцата общо заемна сума в размер на 15000 лв. и
трябвало да я върне на датата на падежа 20.02.2020г. Сочи, че предявява три кумулативно
съединени осъдителни иска с правно основание чл. 240 ЗЗД, като цената на всеки един от
исковете е в размер на от по 5000 лв. Ищцата моли съда да постанови съдебно решение, с
което да осъди ответницата да й заплати следните суми: 5000лв. главница по сключен на
23.02.2019 г. в гр. ... устен договор за паричен заем, като заемната сума следвало да бъде
върната до 20.02.2020 г., 5000лв. главница по сключен на 30.04.2019 г. в с. Г. ..., общ. ...
устен договор за паричен заем, като заемната сума следвало да бъде върната до 20.02.2020г.,
5000лв. главница по сключен на 16.06.2019г. в с. Г. ..., общ. ... устен договор за паричен
заем, като заемната сума следвало да бъде върната до 20.02.2020г., ведно със законната
лихва върху тези суми считано от датата на депозирането в PC-... на заявление за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 2016/2021г. по
описа на Районен съд гр. ....
Ответницата П. В. И. счита предявените искове за неоснователни. В исковата молба
не били посочени конкретни обстоятелства относно наличието на три отделни договора за
заем, за което ищцата твърдяла. Не били посочени конкретни обстоятелства и доказателства
относно времето, мястото и начина на устно сключените договори за заем. Ответницата
твърди, че между страните не били сключвани три отделни договора за заем, всеки за сумата
от по пет хиляди лева. Оспорвал твърдението, че на всяка от посочените дати в съответните
населени места ищцата предала в брой на ответницата сумата от по пет хиляди лева, както и
твърдението, че това ставало винаги в присъствието на свидетели. Изложените в
уточняващата молба обстоятелства относно устно сключените договори за паричен заем
били неверни.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Правното твърдение на ищцата е, че между страните са възникнали три
правоотношения по договор за заем: на 23.02.2019 г. - за сумата 5000 лв., на 30.04.2019 г. –
за сумата 5000 лв., и на 16.06.2019 г. – за сумата 5000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
2
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. По правната си
характеристика договорът за заем е реален договор, доколкото предаването на вещите,
предмет на договора, е елемент от фактическия състав на неговото сключване.
В процесния случай за доказване сключването на договори за заем между страните са
разпитани свидетели, чиито показания са допустими с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3
ГПК. От тях единствено свидетелят Л.И.Л. /във фактическо съпружеско съжителство с
ищцата/ твърди, че е присъствал при предаването на парични суми от ищцата на
ответницата. Той сочи, че на три пъти В. е дала на П. по 5000 лева. Първият път през
февруари месец 2019г. отишли до село ... с В.. Там видял как В. дава 5000 лева на П. И..
Следващото предаване било през април месец 2019г., пак в село ..., като В. предала на П.
5000 лева. Третият път, през юни месец 2019г. в гр.... на паркинг до църква, В. предала на П.
5000 лева. И трите суми трябвало да бъдат върнати през месец февруари 2020г., като за
уговорките за връщане свидетелят уточнява, че знае от В.. Също В. му е казвала, че
издаденият от ответницата запис на заповед е свързан с тези три предавания на парични
суми. Свидетелят М.В.П. заявява, че е чувал от В., че е давала пари на заем на П.. Веднъж,
докато пътували в колата, В. казала на Л., че ще даде сума от 5000 лева на П.. В края на
месец февруари на 2019г. в гр.... В. дала на П. пакет, в който свидетелят предполага, че е
имало пари. На 30-и април 2019г. в гр. ... също В. предала пакет, в който свидетелят
предполага, че се намирали пари.
Според свидетеля И. Г. И. /съпруг на ответницата/ В. имала претенции, че П. не й
изплаща вноска за някакъв апартамент. Ставало въпрос за апартамент на В., тъй като
банката й завишила лихвите, имало някакво просрочие и ответницата трябвало да заведе
дело. Не е виждал В. през 2019 г. да посещава ответницата през събота и неделя, но му се е
обаждала по телефона, за да му каже, че е в село .... Свидетелят Р. Й. М. /племенник на
ищцата/ заявява, че в началото на 2020г. разбрал, че В. има проблеми с разплащане към
банка Алианс - за плащане на вноските за апартамент. От нея знае, че са се разбрали
ответницата да поеме вноските за този апартамент. Месец по-късно разбрал, че В. се е
сдобила със запис на заповед от ответницата на стойност 15000 лева. Ищцата му казала, че
вноските не са толкова големи, но имало и други дългове и плащания. По настояване на В. е
посещавал родителите на ответницата в с.... с цел да бъдат притеснявани, че ответницата
дължи 15000 лв. В. му е казала, че е ходила там само веднъж с ответницата да подпише
запис на заповед през февруари 2020г. Свидетелят уточнява, че ответницата е поела
задължение да плаща някакви вноски по кредит, а за даване на пари в заем не е чувал.
Според трайно устаноВ. практика на ВКС при преценка на свидетелските показания
съдът следва да обсъди, на първо място, установява ли се противоречие в показанията,
съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в
показанията на всеки един свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да
приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на
установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При
извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са
3
основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. Само ако се
приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и
непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани (решение
№176/28.05.2011 г. по гр.д.№759/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС и решение №250/21.12.2015 г. по
гр.д.№3897/2015 г., I г.о. на ВКС). Гласните доказателства, щом са относими и допустими се
преценяват от съда по вътрешно убеждение наред с останалите доказателства при
съобразяване на обстоятелството, че могат да са и евентуално необективни /в този смисъл са
решения на ВКС: № 65/16.07.2010 год. по гр.д.№ 4216/2008 год. на ІV г.о.; № 131 от
12.04.2013 год. по гр.д.№ 1/2013 год. и др./.
От анализа на свидетелските показания по делото става ясно, че само един от
разпитаните свидетели /Л. Л./ има непосредствени възприятия за предаване на парични суми
от ищцата на ответницата. Свидетелят П. само предполага, че предаваните пакети са
съдържали парични суми, като неговите показания се разминават с показанията на свидетеля
Л. по въпроса къде е осъществено предаването през м.февруари и м. април 2019 г. – според
свид.Л. това е станало в с...., а според свид. П. - в гр..... Никой от разпитаните свидетели не
твърди, че като очевидец е възприел изявление на ответницата, с което същата е поела
задължение за връщане на ищцата на получени парични суми. Свидетелите Л. и П. ясно
сочат, че за такова задължение са чули единствено от ищцата.
По приложеното ч.гр.д.№ 2016/2021 г. на РС – ... е представен запис на заповед от
12.02.2020 г., с който ответница безусловно и неотменимо се е задължила да заплати на
ищцата сумата 15000 лв. на 20.02.2020 г. Никъде в съдържанието на този документ не е
отразено обстоятелството, че ищцата е предала на ответница сумата 15000 лв. със
задължение за връщане. В документа се съдържа единствено обещание на ответницата да
изплати на ищцата сумата 15000 лв., без да е ясно какво е основанието на задължението.
Предвид показанията на свидетелите И. и М. за наличие и на други отношения между
страните, относими към изплащането на банков кредит, връзката между записа на заповед и
твърдените от ищцата правоотношения по договори за заем не може да се приеме за
безспорно установена.
С оглед на това съдът намира, че от доказателствата по делото не се установява по
категоричен и безспорен начин истинността на ищцовите твърдения, че между страните са
възникнали три правоотношения по договор за заем: на 23.02.2019 г. - за сумата 5000 лв., на
30.04.2019 г. – за сумата 5000 лв. и на 16.06.2019 г. – за сумата 5000 лв. Липсата на доказани
заемни правоотношения налага извода за неоснователност на претенциите за връщане на
тези суми.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове за заплащане на
сумата 5000 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от 23.02.2019
г., сумата 5000 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем от
30.04.2019 г., и сумата 5000 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за
заем от 16.06.2019 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателното им
изплащане, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
4
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Х. Г. от гр...., ... против П. В. И. от гр...., ... искове за
заплащане на сумата 5000 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за заем
от 23.02.2019 г., сумата 5000 лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за
заем от 30.04.2019 г., и сумата 5000 лева, представляваща неизпълнено задължение по
договор за заем от 16.06.2019 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателното
им изплащане, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5