Р Е Ш Е
Н И Е
№ 17
гр.
Габрово, 7.02.2018
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито
съдебно заседание от двадесет и шести януари,
две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: адина Бурмова,
постави за разглеждане докладваното от председателя
адм.д. № 238 на
Административен съд Габрово по описа за 2017 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Съдебното производство е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 405, във вр. с чл. 404,
ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Същото е образувано по
жалба, подадена от „***“ ЕООД, с. ***, общ. Габрово, представлявано от
управител М.Л., чрез адв. И.С. от ГАК, против Предписания, направени от
длъжностни лица на Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово /ДИТ/, обективирани
в Протокол за извършена проверка изх. № ПР 1715680 от 28.04.2017 г., като се
иска тяхната отмяна с мотива, че същите се явяват незаконосъобразни, издадени
при съществено нарушение на административно производствените правила и в
нарушение на материалния закон.
Протоколът, в който се
съдържат тези предписания, е съставен при проверка, извършена на място в
дружеството на 4.04.2017 г., както и по документи, представени в ДИТ – Габрово
на 18-ти и 19.04.2017 г., извършена от главен инспектор и старши инспектор в
същата администрация. При проверката се установило, че в обекта „Предприятие за
производство на машини за каучук и пластмаси“, находящо се в с. ***, общ.
Габрово, принадлежащ на дружеството – жалбоподател, в качеството му на
работодател, същото е начислило трудови възнаграждения на работещите в обекта.
Работодателят не е изплатил
начислено и дължимо трудово възнаграждение на месец септември, 2016 г., на
лицето Ангел Андонов Вретенаров, общ работник, като трудовото правоотношение с
това лице е прекратено със Заповед № 10 от 3.10.2016 г.
Не е изплатено и дължимо и
начислено във ведомост за заплати трудово възнаграждение за месеците януари и
февруари, 2017 г., на Наско Асенов Симеонов – заварчик. Трудовото
правоотношение с него е прекратено със Заповед № 14 от 28.02.2017 г. На същото
лице при прекратяване на трудовото му правоотношение не е изплатено и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск пропорционално на времето, което
му се признава за трудов стаж, както и обезщетението, което му се дължи при
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
С цел отстраняване на
констатираните нарушения, както и за предотвратяване на последиците от тях, на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ главен инспектор *** и старши инспектор ***
са предписали на работодателя следното:
1.На основание чл. 128, т.
2 от КТ да изплати дължимо и начислено трудово възнаграждение на *** за месец
септември, 2016 г.;
2.На същото основание да заплати на *** дължими и начислени трудови
възнаграждения за месеците януари и февруари, 2017 г.;
3.На основание чл. 224, ал.
1 и чл. 221, ал. 1 от КТ да заплати на *** парични обезщетения, съответно за
неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което му се
признава за трудов стаж и обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
Определен е срок за изпълнение
на така дадените предписания до 20.05.2017 г., като до тази дата управителят на
дружеството, М.Л., се задължава да уведоми писмено ДИТ – Габрово за
изпълнението.
Актът е връчен на
управителя на дружеството, г-н Л., който се е подписал и е изписал саморъчно „Non
so cosa firmo.“ – „Не разбрах какво подписвам.“
/преводът на изявлението е направен от преводач *** – л. 68 и не същият не са
оспорен от страните/. Непосредствено под акта и над поставения от него подпис.
Протоколът е съставен и подписан от горепосочените служители от ДИТ – Габрово,
в качеството им на длъжностни лица. След подписите на съставителите и на
адресата е изписан текст: „дата на връчване: 28.04.2017 г.“, като след този
текст не е поставен подпис нито на получател, нито на лица, удостоверяващи
връчването. Жалбоподателят представя по делото неоспорен екземпляр от
протокола, на който дата на връчване изобщо не е отбелязана, но подписите на
лицата, посочени по-горе, са положени, като е вписан и същият текст над подписа
на управителя на дружеството на италиански език /л. 70/.
Към Протокола от
проверката, съдържащ горепосочените процесни предписания, е приложена и
декларация, подписана от М.Л., в която е посочено, че същият е запознат, като
му е било прочетено съдържанието на Протокол изх. № … /два знака, които не се
четат/ 1415680/28.04.2017 и дадените в него 5 броя предписания, както и че е
запознат със съдържанието на Актове за установяване на административни
нарушения с посочени номера и дати на издаване. Деклараторът се е подписал,
като е изписал саморъчно и следния тест след подписа си: „Sono
stato notato a compilare ic modulo.“.
Декларацията е придружена с неоспорен превод относно така посочения текст на
чужд /италиански/ език, според който дописаното означава: „Помогнаха ми да
попълня формуляра.“.
Няма спор, че управителят
на дружеството – работодател, М.Л., е италиански гражданин, роден в Италия, за
което свидетелстват и приложените по делото негови документи за самоличност /л.
49 – 50/. С Разпореждане № 586 от 9.08.2017 г. ГАС е указал на ответната
страна, че в нейна тежест е да установи, че при предявяване на процесния
протокол за запознаването му на управителя на дружеството – адресат, той е бил
запознат със съдържанието му и го е разбирал, както и че същият му е бил
преведен на родния му език – писмено или устно. По делото не са налице
представени доказателства, от които да е видно дали и доколко г-н Л. знае
български език, в частност дали и в каква степен владее четирите основни
езикови умения: слушане, говорене, четене и писане. От събраните свидетелски
показания се установява само, че същият в известна степен може да разбира устна
реч и сам да говори /без да става ясно степента на владеене на езика в тези две
форми/, но по отношение на писмената комуникация на български език не са
представени надлежни и относими доказателства, че той изобщо владее такава. В
случая се оспорва именно това, че той не е разбрал съдържанието на документа,
поради което е направил писмената саморъчна отметка, че „не разбира какво
подписва“. Как му е било препредадено това съдържание от страна на неговите
съставители не може да се установи, поради което следва да се докаже, че той е
бил запознат точно със съдържанието на писмения документ, който му е връчен и
от който произлизат за него, респективно за управляваното и представлявано от
него дружество, задължения. Това, че се „подписва“ под документи, като просто
поставя свой параф, не е доказателство в тази насока. Саморъчен подпис човек
може да постави под всякакъв документи, независимо на какъв език е съставен
той. Това не е доказателство, че лицето, което го е подписало, разбира
написаното. Всеки български гражданин по същия начин може да подпише документ
на какъвто и да било чужд език, което не означава, че разбира езика и
съдържанието на документа.
Жалбоподателят излага
аргументи, в тази връзка, в две насоки. Първата е по отношение на допустимост
на жалбата, т.к. липсата на познания и възможност за боравене с писмен
български език е причина г-н Л. да не разбере какъв документ точно е подписал,
че въз основа на него възникват задължения за представляваното от него
дружество и че може да го обжалва по съответния ред и в съответните срокове. По
тази причина той не следва да се счита за подал жалба извън срока за оспорване
на акта, т.к. на него не му е станало ясно, че тече преклузивен такъв. Също
така мотивира и основателността на жалбата си по същество с това, че на
италианския гражданин и управител на дружеството – работодател именно поради недобро
владеене на български език и неумението му да борави с него писмено, в разрез с
правилата на АПК не е осигурен преводач. Освен това като аргументи по
съществото на спора страната излага и това, че органи на ГИТ не могат да
издават предписания от вида на процесните при вече прекратени трудови
правоотношения, т.к. изплащането на дължими трудови възнаграждения и
обезщетения, свързани с прекратяването на трудовите правоотношения е вече в
сферата на гражданското право и те следва да се искат въз основа на заведено
дело по реда на ГПК, макар че остават дължими на основание правилата на КТ,
като материално правно основание за възникването им.
По отношение допустимостта
на жалбата съдът отчита това, че редът за оспорване на административни актове,
издадени на основание чл. 404 от КТ, с които се прилагат принудителни
административни мерки /ПАМ/ се оспорват по реда на АПК, както предвижда чл. 405
от КТ. Според разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК индивидуалните
административни актове /ИАА/ се оспорват в 14-дневен срок от съобщаването им.
По делото не са представени доказателства, че актът е бил преведен на лицето,
представляващо дружеството – адресат, на езика, който то владее– италиански,
въпреки че лицето е заявило изрично и в писмена форма, че не разбира съдържанието
на документа, който подписва. От обясненията на проверяващите служители и
автори на процесния ИАА става ясно, че г-н Л. е заявил, че ще напише в акта, че
не го разбира, както е и постъпил и въпреки това преводач не му е бил назначен.
Да се „съобщи“ определено събитие или факт, вкл. съдържанието на даден акт,
означава съответната информация да достигне до знанието на лицето, което в
случая остава неустановено като момент. Липсата на доказателства за владеене на
писмен български език води до извода, че той на практика не е разбрал,
съответно – не е получил съобщението, че може да обжалва процесния акт в
посочен му срок.
Освен това в екземпляра от
акта, който му е бил предоставен, липсва посочена дата на връчване /л. 70/,
съответно и при положение, че в същия този момент той не е разбирал какъв
документ получава и какво точно пише в него, той не би могъл да знае от коя
дата тече срокът за обжалване и че изобщо може да го оспори. Дата е поставена
единствено на екземпляра, който се предоставя от ДИТ, но под същата, както бе
посочено по-горе, не е поставен подпис нито на получател, нито на свидетел на
връчването му или на друго лице, което може да установи, че именно това е
датата, на която ИАА е бил връчен на управителя. Тази дата спокойно е можело да
се допише и по-късно и да не удостоверява реалния момент на получаването на
акта от неговия адресат, след като тя липсва на екземпляра на жалбоподателя.
Въз основа на така
изложеното съдът намира, че не може по несъмнен начин да се установи кога точно
актът е бил съобщен на лицето – негов адресат, както и дали и кога то е
разбрало това съобщение във вид и в степен такива, че да може да реагира
адекватно на него, реализирайки правото си на защита. По тази причина и тъй
като с акта се създават едностранно задължения за дружеството-работодател, т.
к. с него се налага ПАМ, съдът приема, че жалбата е редовна и допустима, като
подадена от заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА,
поради което я разгледа по същество, с оглед нейната основателност. По тази
причина ГАС намира, че следва да бъде предоставена възможност на адресата на
акта да реализира правото си на защита по отношение на обвързващия го ИАА.
Като ответник по нея на
основание чл. 154, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 405 от КТ съдът
е конституирал служебно ответната страна, а именно – „органът, издал
административния акт“. КТ не съдържа специални правила за разглеждането на
жалби против ИАА, издадени въз основа на него, а изрично препраща към правилата
на АПК, които по императивен начин уреждат задължението на съда да конституира
страните служебно, като посочва и кои са тези страни. Разпоредбата на чл. 153,
ал. 1 от АКП изрично регламентира, че ответник е не администрацията, а
„органът, издал административния акт“. Съгласно §.1, т. 1 от ДР на АПК "Административен
орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт,
както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на
закон. В една административна структура може да има множество административни
органи и всеки от тях има собствена компетентност, която е в рамките на
функциите на административната структура. /В този смисъл: Определение № 11998
от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10851/2017 г., VII о. и др./. Субекти на
административното право са всички лица и държавни органи, които се обособяват в
три групи: граждани, организации и органи на държавно управление
/“Административно право на Република България“ – Ив. Дерменджиев, Дончо
Хрусанов, Димитър Костов/. В случая АПК признава правосубектност в споровете по
АПК, възникнали по повод оспорване на административните актове в качеството на
ответници само на административните органи, не и по принцип на
административните структури, за разлика от регламентацията на делата по ЗАНН,
при които на основание чл. 61, ал. 1 се призовават „учреждението или
организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния
фиш,...“.
Законодателят прави
разграничение между учреждение /организация/ и орган на власт, като АПК
предвижда конституиране на втория, напр.: главен архитект, кмет, изпълнителен
директор, областен управител, инспектор /по ЗМВР и в случая – по КТ/, началник
сектор и всеки друг служител, на когото по силата на закона са предоставени
правомощия да издава административни актове – актове, с които по едностранен
властнически начин се създават или засягат права и задължения за граждани,
организации или други държавни органи. Организацията /учреждението/ следва да
се конституират в административния процес само когато това е изрично предвидено
по закон.
Според чл. 402 от КТ
контролни органи от ИТ имат право да осъществяват проверки на всички предприятията
и местата, където се извършва работа, а чл. 403 от кодекса регламентира
задълженията им. Процесният акт е издаден на основание чл. 404, ал. 1 от КТ,
според която разпоредба за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на
трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях
контролните органи на инспекцията по труда могат да прилагат принудителни
административни мерки, сред които и процесната по т. 1 – да дават задължителни
предписания на работодателите. От този текст е видно, че контролните органи са
субект различен от самата инспекция по труда и на основание §. 1, т. 1 от ДР на
КТ са административен орган - принадлежат към системата на изпълнителната власт
като носител на административни правомощия, овластени по силата на закон. Не на
последно по значение място ГАС следва да установи правомощията на органите,
издали процесните задължителни предписания именно защото те се явяват
административни такива с конкретна териториална и персонална компетентност, а
не просто служители на ДИТ, чиито трудови функции не касаят трети за
администрацията лица. Именно те, с личните си действия и издавани от тях
актове, ангажират субекти извън тази администрация, като създават за тях
задължения или отнемат или ограничават техни права. Подходът при определяне на
административните органи и конституирането на ответната страна по АПК следва да
е един и същ за всички администрации, няма основания в случая само по отношение
на ИАА, издавани на основание КТ, той да бъде различен, само защото веднъж вече
е бил възприеман такъв подход.
На Дирекция „ИТ“ – Габрово,
както и на инспекторите, съставили процесния ИАА, е предоставена възможност
самостоятелно да участва по делото като страни - ответници, да представят
доказателства, да оспорват представени такива, да взимат отношение по
съществото на спора.
В тази насока и следвайки
същата логика са, напр.: Решение № 8519 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. №
1770/2012 г., VI о. – по
делото като ответници са конституиране както ДИТ, така и съответните
проверяващи лица – административни органи; Решение № 4070 от 9.04.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 1359/2015 г., VII о.; Решение № 4520 от 23.04.2015 г. на ВАС
по адм. д. № 7057/2014 г., III о.;
Въпреки това ГАС следва да
се съобрази с преобладаващата практика на ВАС, касаеща специално правни спорове
по отношение на ИАА, издадени на основание КТ, като в тези конкретни случаи според
преобладаващата такава контролните органи /проверяващите/, не се конституират
като ответници и да ги заличи, макар че
не споделя изцяло това виждане въз основа на гореизложеното. Съдът намира, че
подходът при административните дела и конституирането на страните по тях следва
да е един и същ, независимо на какво нормативно основание са издадени ИАА.
На основание чл. 168, ал. 1
от АПК съдът извърши служебна проверка не само по отношение на изтъкнатите в
жалбата съображения за незаконосъобразност, но и за наличието на всички
основания за оспорване на процесния ИАА, посочени в чл. 146 от кодекса.
Разгледана по същество тя
се явява основателна, поради следните съображения:
Съдът следва да отбележи,
че между страните не е налице спор по фактите, въз основа на които е издаден
процесният ИАА. Посочените в задължителните предписания лица са бивши работници
на дружеството – жалбоподател, които са били освободени от работа преди
извършване на проверката и даване на предписанията. На същите не са били
изплатени посочените в Протокола възнаграждения и обезщетения. По този въпрос
жалбоподателят изрично е заявил, че спори. Спорът е изцяло от правно естество –
дали при наличието на прекратени вече трудови правоотношения, каквито безспорно
са тези с двамата работника, контролните органи на Дирекция „Инспекция по
труда“ /Д „ИТ“/ имат право да дават предписания на вече бившия им работодател
за изплащане на суми на бивши работници, във връзка с вече прекратено трудово
правоотношение.
**** е назначен в дружеството
– жалбоподател като общ работник по Трудов договор № 11 от 7.07.2016 г. Със
Заповед № 10 от 3.10.2016 г. на основание чл. 71 от КТ трудовото му
правоотношение е прекратено. /л. 41, стр. 1 и 2/. На същия е начислена заплата
за месец февруари, 2016 г.
*** е назначен в „***“
ЕООД, с. ***, на длъжност „заварчик“ с Трудов договор № 001 от 23.03.2015 г.
Със Заповед № 14 от 28.02.2017 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
трудовото му правоотношение е било прекратено от същата дата. /л. 40 – стр. 1 и
2/. На същия е начислено трудово възнаграждение за януари и февруари, 2017 г.,
а за месец февруари, с. г., е начислено и обезщетение по КТ.
По делото няма спор, че
тези плащания дружеството не е осъществило. В открито съдебно заседание от
26.01.2018 г. процесуалният представител на жалбоподателя, адв. Б. изрично
сочи, че страната не твърди, че плащанията са осъществени. Същите факти са
описани в процесния протокол, който е официален документ в констативната си
част, която част жалбоподателят също изрично заявява, че не оспорва. Поради
това и съдът е преценил, че по този въпрос не е било необходимо събирането на
свидетелски показания, т. к. твърдението на контролните органи е установено и
безспорно.
Също така ГАС намира за
установено, че управителят на дружеството, М.Л., е разбирал устно български
език и сам е можел да говори такъв, видно от свидетелските показания, събрани в
тази насока. Жалбоподателят не оспорва този факт. Както вече бе посочено
по-горе не е установено, че той владее български език писмено, а именно, че
може да чете и да пише. Задълженията за управляваното и представлявано от него
дружество възникват по силата на писмен, а не на устен акт – процесния
Протокол, за който не може да се установи дали това лице изобщо или в каква
степен може да прочете, като съдържание, и да го разбере. Обясненията на
български език от страна на самите съставители на ИАА не заместват превода на
родния му език на този документ, който се прави от преводач – специалист по
чуждия език, а не посредством обяснения на самите актосъставители. Съгласно чл. 14, ал. 2 АПК, лицата, които не владеят
български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях
език. В тези случаи се назначава преводач. По този начин законодателят е
осигурил възможността на лицата, които не владеят български език да участват
пряко в производството, да представят доказателства, да се запознават с
преписката като цяло, а не само с крайния административен акт. По този повод
ГАС отчита наличие на съществено процесуално нарушение, което на самостоятелно
основание следва да доведе до отмяна на процесния ИАА, т. к. с допускането му
се накърнява правото на защита на адресата на етапа издаване на този
административен акт. След като лицето изрично и писмено е заявило, че „не
разбира какво подписва“ и е заявило това на самите проверяващи лично, то е
следвало преводач да му бъде назначен, съобразно изискванията на закона.
Съдът намира, че освен това
обаче следва да се спре на основния въпрос в правния спор, а именно – дали и
доколко Инспекция по труда има право да дава задължителни предписания във
връзка с вече прекратени трудови правоотношения, в частност – такива за
изплащане на възнаграждения и обезщетения.
По този въпрос съдът следва
да се придържа към установената вече съдебна практика, според която макар и в
случая да е налице трудов спор по чл. 357 от КТ между бившите страни по едно
вече прекратено трудово правоотношение, то те следва да ги уредят по реда на
ГПК, посредством съдебен спор. Няма спор, че Дирекция „Инспекция по труда“ е
компетентна да налага принудителни административни мерки с цел преустановяване
и предотвратяване на констатираните нарушения на трудовото законодателство, но
не може да решава трудово правни спорове. „Когато се касае за такъв спор, ИТ не
притежава правомощието да го решава посредством налагането на ПАМ.“ – Решение №
14212 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8829/2016 г. на шесто отделение;
Решение № 5879 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12521 от 2013 г. на същото
отделение; Решение № 15296 от 3.12.2012 г. по адм. д. № 10659 от 2012 г.;
Решение № 8519 от 13.06.2012 г. по адм. д. № 1770 от 2012 г.; Решение № 6583 от
15.05.2013 г. по адм. д. № 1628 от 2013 г. и др. Всички - на ВАС, VI отделение.
„В случаите, когато
трудовите правоотношения са прекратени, в преобладаващата съдебна практика е
възприето становището за имуществени спорове с гражданскоправен характер между
работници и работодатели, които следва да бъдат разрешени по исков ред пред
гражданския съд. В този смисъл ВАС VI отделение се е произнасял с Решение № 15296 от 3.12.2012
г. по адм. д. № 10659/2012 г. по аналогичен правен спор.“. – Решение № 6583 от
15.05.2013 г. по адм. д. № 1628 от 2013 г. на ВАС.
„Настоящият състав на ВАС
счита, че Инспекцията по труда не може да решава имуществени спорове между
работници и работодатели по вече прекратени трудови правоотношения. С
прекратяването на трудовото правоотношение вземането за незаплатено
възнаграждение /а и за обезщетение, свързано със същото правоотношение – б. м./
вече е с гражданскоправен характер и следва да бъде реализирано по исков ред
пред граждански съд.“ – Решение № 15296 от 3.12.2012 г. по адм. д. № 10659 от
2012 г. на ВАС.
„Всички изброени
принудителни административни мерки имплицитно съдържат в себе си изискването за
съществуващо, а не за съществувало правоотношение по престиране на работна
сила. Същият извод се налага и от разписаните в разпоредбата на чл. 402 от КТ
права на контролните органи, които в рамките на своята компетентност могат да
посещават по всяко време работодателите в предприятията и местата, където се
извършва работа, помещенията, ползвани от работниците и служителите, както и да
изискват от лицата, които се намират на територията им, да се представят с
документ за самоличност, да изискват от работодателя… документи и книжа,… да се
осведомяват пряко от работниците и служителите… Законодателят оперира с
понятието „работодател“, „длъжностни лица“, „работници“, „служители“, които
сами по себе си сочат необходимостта от налично трудово правоотношение по
престиране на работна сила. Издавайки акт във връзка с прекратено трудово
правоотношение и неизследвайки с процесуално допустими способи неговата
валидност, контролните органи са превишили своите правомощия, поради което
издадените от тях предписания са незаконосъобразни.“– Решение № 8519 от
13.06.2012 г. по адм. д. № 1770 от 2012 г. на ВАС.
ГАС не намира, че
настоящият случай се отличава от така разглежданите. Не е налице и изменение в
нормативната уредба, която да налага промяна в така създадената съдебна
практика, поради което придържайки се към нея следва да постанови, че актът, с
който са издадени задължителните предписания на жалбоподателя, е
незаконосъобразен и да го отмени.
Воден от
горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. последно, във вр. с ал.1 от АПК,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ЗАЛИЧАВА
като страни в производството Главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“
– Габрово /инж. ***/ и Старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ –
Габрово /инж. ***/.
ОТМЕНЯ
дадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда задължителни
предписания на Дирекция „Инспекция по труда“ – Габрово с Протокол за извършена
проверка изх. № ПР 1715680 от 28.04.2017 г. изготвен от Главен инспектор *** и
Старши инспектор ***.
Решението
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните чрез
Административен съд Габрово пред Върховен административен съд.
Препис от
съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА