Решение по ЧНД №302/2025 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 133
Дата: 24 ноември 2025 г.
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20253500200302
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Търговище, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора В. Анг. В.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ Частно наказателно
дело № 20253500200302 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции ( ЗПИИАКОРНФС ).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Търговище Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено от несъдебен орган на Република Австрия -
Областна администрация Амщетен (Bezirkshauptmannschaft Amstetten), който е постановил
Решение № AMS2 – V – 25 14573/3, постановено на 09.04.2025 г., влязло в сила на
02.07.2025 г., по отношение на българският гражданин Е. А., роден на ***** г., с последен
известен адрес гр. О., ул. „В. № 66.
Решението е издадено за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата:
„На 09.11.2024 г. в 07.45 ч. управлявайки превозно средство с български регистрационен
номер Т **** КК не е заплатил дължимата пътна такса“, представляващо поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата.
Наложените финансови санкции се изразяват в налагане на задължение на глоба в
размер на 400 евро и 5 евро административни разноски.
В съдебното заседание прокурорът посочва, че Удостоверението от австрийската
страна е пълно, отговоря на изискванията на закона, не са налице основания за отказ и
следва да бъде признато.
Засегнатото лице Е. Я. А., с установени след справка в НБДН ЕГН ********** и
постоянен и настоящ адрес в гр. О., ул. „В. № 66, вх. Б, ет. 2, нередовно призован, се
1
представлява от назначения му от съда служебен защитник. Последният изразява становище
за наличие на основание за отказ от признаване на решението, изразяващо се в неяснота
относно вида на незаплатената от засегнатото лице такса.
Съдът като се запозна с представените по делото доказателства съобрази следното:
Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции от
несъдебен орган на Австрия - Областна администрация Амщетен (Bezirkshauptmannschaft
Amstetten), който е постановил Решение (дело) № AMS2 – V – 25 14573/3, постановено на
09.04.2025 г., влязло в сила на 02.07.2025 г., по отношение на българският гражданин Е. Я.
А., с което е наказан да заплати финансова санкция в размер на 400 евро.
Присъдените от несъдебния орган на издаващата държава разноски за производството
– 5 евро, представляват разноски по административната процедура по смисъла на чл. 3, ал. 1,
т. 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции, довели до постановяване на акта.
Същото се отнася за извършено нарушение на закона за движение по пътищата на
**********а именно управление на МПС с превишена скорост, което нарушение е и по
българското законодателство, каквото е изискването на чл. 30, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС.
Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища.
Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от
Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното
признаване на финансови санкции.
Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяния
в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е
постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции.
Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят
изпълнение на решението недопустимо.
В приложеното удостоверение не е посочено да е извършено частично плащане, не са
представени доказателства и пред настоящият съд.
Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство, и
решението не се отнася за решение на български съд.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В конкретния случай наложената финансова санкция,
подлежаща на изпълнение, е в размер 400 евро и 5 евро административни разноски, или
общо 405 евро.
Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита
извършено изцяло или отчасти на територията на Република България, или са били
извършени извън територията на издаващата държава, и българското законодателство не
2
позволява предприемане на наказателно производство по отношения на такива деяния.
Решението се отнася за деяние, както се посочи по - горе, което съставлява
административно нарушение и според българското законодателство – „управление на МПС
без заплатена пътна такса“, което е и нарушение по законодателството на Република
България, въпреки, че това условие не е задължително в случая, тъй като съгласно чл. 30, ал.
2 т. 1 от ЗПИИАКОРНФС двойна наказуемост не се изисква за административно нарушение,
което нарушава правилата за движение по пътищата.
Решението е постановено срещу засегнатото лице Е. Я. А., който към момента на
извършване на нарушението е бил пълнолетен, носи административно - наказателна
отговорност и подлежи на административно наказание.
Видно от представеното Удостоверение Решение № AMS2 – V – 25 14573/3,
постановено на 09.04.2025 г., влязло в сила на 02.07.2025 г., по отношение на българският
гражданин Е. Я. А., същото е било писмено. Бил е уведомен съгласно законодателството на
Австрия лично на 17.06.2025 г. относно правото си да обжалва решението, както и за
сроковете за обжалване.
Официалния курс на Еврото към българския лев е фиксиран с Решение № 223 на БНБ
от 31.12.1998 год. за определяне на валутния курс към еврото като Официалния курс на лева
към еврото е 1955,83 лева за едно евро. Следва да се приложи и закона за деноминацията на
лева (обн. в ДВ бр.20 от 05.03.1999 год. в сила от 05.07.1999 год.), като видно от чл. 1 на
този закон считано от 05.07.1999 г. българския лев се деноминира, като 1000 стари лева се
заменят за нов 1 лев. Или иначе казано официалния фиксиран курс на 1 евро е 1.95583 лева.
От така посоченото равностойността на 400 евро и 5 евро административни разноски към
датата на постановяване на решението по официалния фиксиран курс на БНБ е 792.11 лева.
От така представените доказателства се установява, че представеното Удостоверение е
пълно и отговаря на Решението.
Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.
Не са налице условията за намаляване на финансовата санкция, тъй като не попадат
под юрисдикцията на българските съдилища, както се посочи по-горе.
Поради изложеното следва представеното решение да бъде признато и изпратено на
органите на НАП за изпълнение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение № AMS2 – V – 25 14573/3, постановено на 09.04.2025 г., влязло в
сила на 02.07.2025 г., от несъдебен орган на Република Австрия - Областна администрация
Амщетен (Bezirkshauptmannschaft Amstetten), по отношение на българският гражданин Е.
Я. А., ЕГН ********** и постоянен и настоящ адрес в гр. О., ул. „В. № 66, вх. Б, ет. 2,, с
което е наказан да заплати „Глоба“ и административни разноски общо в размер на 405 евро,
3
равностойни на 792.11 лв. (седемстотин деветдесет и два лева и 11 стотинки) по курс на БНБ
към датата на постановяване на решението.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото решение на Национална агенция за приходите
за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс.
След получаване на решението Националната агенция за приходите незабавно да
уведоми настоящия съд за предприетите действия по изпълнение на решението на
основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключването на
изпълнението, следва да бъдем уведомени, за да се уведоми компетентния орган на
издаващата държава.
ДА СЕ УВЕДОМИ за решението компетентния орган на издаващата държава в
**********както и Министерството на правосъдието на Република България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от днес пред
Апелативен съд - Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от
ЗПИИАКОРНФС, не спира изпълнението на решението.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
4