Р Е Ш Е Н И Е №
гр.София, 16.01.2024
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14
състав, в о т к р и т о съдебно заседание на осемнадесети октомври през
две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Георгиева
гражд.дело №241 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Софийски градски съд е сезиран с предявен от И.Г.С. с ЕГН **********
против „И-**“ АД (н.) с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** и синдика иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1
от ТЗ за установяване съществуването и дължимостта на вземане, предявено в
производство по несъстоятелност на „И.-**“ АД, открито с решение № 2095 от
22.11.2019 г. по търг. дело № 681/2019 г. по описа на СГС, ТО VI-21състав, което е било включено в обявения в
ТРРЮЛНЦ Списък на неприети вземания и спрямо което, подаденото от ищеца
възражение е било оставено без уважение с определение на съда от 22.01.2021 г.
Ищецът твърди, че
вземането му е възникнало на основание, издаден от длъжникът в несъстоятелност „И.“
АД, ЕИК ****** запис на заповед от 15.02.2018 г., с който се е задължил
неотменяемо и безусловно, без протест и разноски, да му заплати сумата от 625
807,40 лв. с падеж - 15.02.2020 година.
Издаденият запис на заповед обезпечавал изплащането на наследствения му дял от
общия размер на предоставени под формата на заеми на дружеството-длъжник
парични средства от наследодателя му Г.А.С., починал на 04.04.2015 г., съгласно
Акт за смърт №0366 / 04.04.2015 г., които не са върнати от длъжника. Сочи, че
записът на заповед е редовен от външна страна и съдържание, доброволно подписан
от издателя, че съдържа реквизитите, изчерпателно изброени в чл.535 от ТЗ и е
годен да породи целения правен ефект. Твърди, че от вписването му дружеството е
било управлявано и представлявано от наследодателя му, който предоставил лични
парични средства за осигуряване на нормалното функциониране на дружеството, за
което са съставени първични счетоводни документи и същите са отразени в
счетоводните регистри на дружеството длъжник.
Също така, че в
срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, удължен на основание чл.3, т.1 от Закона за
мерките и действияа по време на извънредното положение обявено с решение на НС
от 13.03.2020 г. е предявил вземането си в откритото производство по
несъстоятелност и е представил доказателства, но същото не било прието. В срока
по чл.690, ал.1 ТЗ възразил против списъка на неприетите вземания, в който вземането
било включено, но съдът по несъстоятелността отхвърлил възражението, поради
което за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен
иск.
С определение от
23.07.2021 г., на основание чл.694, ал.4 ТЗ, по делото е конституирано трето
лице помагач на ответника. С отговор от 06.10.2021 г. третото лице оспорва
иска, като неоснователен, с твърдения, че вземането не съществува и не е
доказано от представените от кредитора-ищец доказателства.
Синдикът депозира
писмено становище от 08.09.2021 г., че искът е основателен и следва да се уважи
и да се признае за установено съществуването на вземане, възоснова на редовен
от външна страна запис на заповед, който е валидна едностранна търговска сделка
по смисъла на чл.535 ТЗ.
В срока за писмен отговор
ответникът, редовно уведомен по чл.50, ал.2 ГПК, не е депозирал такъв.
СЪДЪТ, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводи на страните при спазване на разпоредбата на
чл.235, ал.1-3 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени
доказателства и справка по партидата на търговското дружество – длъжник и
деловодната програма на СГС се установи, че спрямо ответното дружество с Решение № 2095 от 22.11.2019г.
по търговско дело № 681/2019 г. по описа на Софийски градски съд, VI-21 състав, обявено в ТРРЮЛНЦ с рег.
20191127133528 е открито производство по несъстоятелност, на основание чл.632,
ал.1 от ТЗ. Със същото решение „И.“ АД е обявено в несъстоятелност, постановено
е прекратяване на дейността на предприятието на „И.“ АД, постановена е обща
възбрана и запор на имуществото на „И.“ АД и е спряно производството по
търговско дело № 681/2019 г. по описа на Софийски градски съд, VI-21 състав. В производството по несъстоятелност, в срока по чл. 688,
ал. 1 от ТЗ е постъпила молба с вх.№ 57435 от 22.06.2020 г., с която е
предявено вземане от ищеца в производство в общ размер на 625 807,40 лв., ведно
със законна лихва върху главницата за периода от датата на депозиране на
молбата в съда до окончателно изплащане на вземането, на основание на запис на
заповед, издаден на 15.02.2021 г. от длъжника „И.“ АД, който обезпечава изплащането
на наследствения дял от общия размер на предоставен под формата на заем на
дружеството-длъжник парични средства от наследодателя Г.А.С., които не са
върнати от длъжника.
|
\ |
В
изпълнение на изискванията на чл. 686, ал. 1 от ТЗ, синдикът е съставил
Допълнителен списък №1 на приетите предявени вземания на кредиторите на „И.“
АД, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ, и Допълнителен списък №1 на
неприетите предявени вземания на кредиторите на „И.“ АД, предявени в срока по
чл.688, ал.1 от ТЗ, в който вземането на ищеца е включено под №4. Списъците са обявени в търговския регистър по партидата на „И.“ АД /н/ на
17.08.2020 г. под № 20200817113521.В срока по чл.
690, ал. 1 от ТЗ е постъпило писмено възражение с вх. № 87215/26.08.2020
г., е което ищецът в настоящото производство е възразил срещу включването на
предявеното от него вземане в Допълнителен списък №1 на неприетите предявени
вземания на кредиторите на „И.“ АД. По постъпилото възражение с Определение №
260437 от 22.01.2021 г., обявено в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ на
22.01.2021 г. с № 20210122120319,съдът по несъстоятелността е оставил без
уважение възражението.
Съдът е счел, че макар и записът на заповед да е
абстрактна сделка, съобразно трайно установената практика при въвеждане на
твърдения за връзката й с каузални правоотношения, то същите подлежат на
доказване по съдържание като основание за издаването на ценната книга, респ. не
съществуването на обезпеченото каузално правоотношение – с оглед липсата на
каквито и да е доказателства това кога, как и възоснова на какви уговорки и съдържание на правоотношението са
възникнали такива между Г.С. и „И.21“ АД,
обосновало извода за липса на вземането и по записа на заповед.
От представените и приети по
делото писмени доказателства Запис на заповед от
15.02.2018 г., издаден от „И.“ АД, ЕИК ******; Удостоверение за наследници
изх.№ РЛН20-УГ01-5793/1 от 12.05.2020 г., издадено от Столична община - Район
Люлин; Ведомост по дебита и кредита на счетоводна сметка 4603: Разчети по
наследени парични средства на „И.“ АД за периода от 01.01.1999 г. до декември
2019 г., ведно с хронологичен регистър на счетоводните записвания на сметка
1518 за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.2018 г.; Удостоверение от 01.11.2019
г., издадено от „И.“ АД; Молба за предявяване на вземане от с вх.№ 57435 от
22.06.2020г. от И.Г.С. в производството по т.д. №681/2019 г. на СГС;
Допълнителен списък №1 на неприетите предявени вземания на кредиторите на „И.“
АД, предявени в срока по чл.688, ал.1 от ТЗ; възражение по чл.690 от ТЗ от
ищеца, определение на СГС по т.д.№ 681/2019 г. и ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2009
-2014 г. и ГФО към 31.12.2017 г. и заключението на съдебно счетоводната експертиза,
преценени в съвкупност по делото се установи, че процесното вземане, предявено
от ищеца и неприето в производството по несъстоятелност е възникнало възоснова
на запис на заповед 15.02.2018 г. Длъжникът
„И.“ АД, ЕИК ******, издавайки запис на заповед, се е задължил неотменяемо и
безусловно, без протест и разноски, да му заплати сумата от 625 807,40 лв. / с
падеж - 15.02.2020 година. Ищецът е низходящ и
законен наследник на Г.А.С., ЕГН **********,
починал на 04.04.2015 г. бивш изпълнителен директор и представляващ
търговското дружество длъжник. В счетоводството на „И.-**“АД е осчетоводено по
счетоводна сметка 1518 „ОТП заемни средства“ получени в заем суми от Г.А.С. към 01.01.2009 г. по счетоводната
сметка е отразено салдо – непогасено задължение към Г.А.С. в размер на 807 070, 22 лв., колкото е и
непогасения остатък към същата дата. За периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2014
г. получените в заем суми са в общ размер на 2 506 211, 77 лв., а
върнатите от дружеството суми са в общ размер на 1 436 414, 69 лв. От
заключението е видно, че към 31.12.2014 г. неплатеният остатък от задължението
на „И.-**“ АД към наследодателя на ищеца е в размер на 1 876 867, 30
лв., съгласно отразените в счетоводните записвания. Категорично вещото лице
сочи, че е налице документална обоснованост на счетоводните операции във връзка
с представените под формата на заемни средства от Г.А.на дружеството за период
от 01.09.2009 г. до м.12.2011 г. и че за процесния период от 2009 г. до 2014 г.
„И.“АД е водило редовно счетоводство по отношение на получените суми. В годишните
данъчни декларации на Г.С. предоставените заеми в полза на дружеството били
съответно декларирани, като за 2014 г. възлизали на сума в общ размер от 1 953
712 лева. (л.112 от делото). От последно публикувания в
търговския регистър по партидата на дружеството годишен финансов отчет към
31.12.2017 г., придружен с независим одиторски доклад, който също е приложен
към настоящата искова молба, дружеството-длъжник е оповестило заеми, дължими на
наследниците на Г.С. в размер на 1 823 хил. лева, при годишен лихвен процент от
5% /пет на сто/. Доказателствената сила на счетоводните книги се преценява
от съда по вътрешно убеждение с оглед всички останали обстоятелства по делото,
защото е производна. Това следва от изискването на чл. 182 от ГПК и чл. 55, ал.
1 от ТЗ тези книги да бъдат редовни. А това означава всяко вписване в тях да
бъде съставено въз основа на редовен първичен счетоводен документ, който да го
оправдава. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ТЗ всеки търговец е длъжен да
води счетоводство, в което отразява движението на имуществото на своето
предприятие. Редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се
приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки,
както и за осъществени разходи. Редовно водените счетоводни книги обвързват
съда с материална доказателствена сила да приеме, че фактите са настъпили така,
както е обективирано в тях. Ако търговските книги не са водени редовно - в
нарушение на изискванията на ТЗ и ЗСч, те не могат да служат като доказателство
в полза на тези, които са задължени да ги водят ( чл. 55, ал. 2 от ТЗ).
На следващо място - за да е налице
създадена между страните връзка по договор за заем, е установена съдебна
практика в постановените от ВКС Решения № 78/17.07.2008 г. по т. д. № 29/2009 г. на I
т. о., Решение №
21/15.03.2012 г. по т. д. № 1144/2011 г. на I т. о., Решение № 16/28.02.2013
г. по т. д. № 218/2012 г. на II т. о., съгласно която предоставената сума
представлява съществен елемент от договора за заем, затова установяване на
предаването на паричната сума с поето задължение за връщане, е доказване на
договора, тъй като без доказване на реалния елемент, не е завършен фактическият
състав на договор за заем. В случая се установи редовното
водене на счетоводните книги и с оглед характера на договора за заем – който е
реален, както и на извършените от търговското дружество изявления, съдът приема
за доказано съществуването на облигационно правоотношение между Г.С. и „И.“АД и
възникването на вземане за останалата невърната заемна сума. За ищецът и
останалите наследници по закон, на основание чл.5, ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗНасл
възниква вземане за съответния им (равен) дял от същото вземане на основание
наследствено правоприемство. Дружеството длъжник е издало запис на заповед от 15.02.2018 г.с
поемател ищеца, с който се е задължил неотменяемо и безусловно, без протест и
разноски, да му заплати сумата от 625 807,40 лв. с падеж - 15.02.2020 година.
Предмет
на настоящето производство е предявеният установителен иск с правно основание
чл. 694, ал.2, т.1 от ТЗ, който е допустим, тъй като са налице специалните процесуални предпоставки за това - спрямо
ответника е открито и висящо производство по несъстоятелност, вземанията на
ищеца са предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, като са били включени в
съставения от синдика списък на неприетите вземания и той е направил възражение
по чл.690, ал.1, което е оставено без уважение с определението по чл. 692, ал.
4 ТЗ на съда по несъстоятелността от 22.04.2021 г. Искът по чл. 694 ТЗ е
предявен в преклузивния срок по чл. 694, ал. 6 ТЗ.
Производството по чл. 692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци обхваща: /1/ предявяване на вземанията от кредиторите пред съда по несъстоятелността /с изключение на подлежащите на служебно вписване вземания по чл. 687 ТЗ/; /2/ включването им в списъците, изготвени от синдика; /3/ възможност за оспорване на списъците чрез възражение от кредитор и/или длъжника в производството по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ пред съда по несъстоятелността и /4/ постановяване на определение по чл. 692, ал. 1 и/или, ал. 4 ТЗ от съда по несъстоятелността за одобряване на списъците на приетите и служебно вписаните вземания след съответна промяна при уважаване на възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ. В случай на развило се и приключило производство по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него кредитор, за който резултатът от определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл. 694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл. 692, ал. 4 ТЗ в търговския регистър. (Така и решение № 53 от 16.07.2015 г. по т. д. № 3170/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС; решение № 185 от 10.12.2014 г. по т. д. № 3199/2013 г., ТК, I т. о. на ВКС). Специалният установителен иск по чл. 694 ТЗ е обусловен от развилия се спор относно вземане /основание, размер, обезпечение, привилегия/ на кредитор в производството по несъстоятелност по реда на чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. Ето защо, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение се разпростират върху длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност. От изложеното следва, че предметът на исковото производство по чл. 694 ТЗ съвпада с този на производството по възраженията по чл. 692, ал. 2 и, ал. 3 ТЗ по делото по несъстоятелност, поради което, това което може да бъде предмет на възражението по чл. 690, ал. 1 ТЗ, може да бъде и предмет на установителния иск по чл. 694 ТЗ.
Вземането
на ищеца в производството по несъстоятелност е предявено на основание запис на
заповед, като по делото е несъмнено че в издадената ценна книга е включен
изразът „запис на заповед“, като документът е озаглавен „Запис на заповед“ и
след данните на издателя, извършващ волеизявлението, е записан текстът „с
настоящия запис на заповед безусловно и неотменимо се задължаваме да платим по
този запис на заповед на датата на падежа без протест“, което означава, че в
съдържанието на документа изрично се съдържа изразът „запис на заповед“ и от
тази гледна точка разпоредбата на чл. 535, т. 1 ТЗ е спазена. Същият съдържа
задължителните реквизити съгласно чл.535 от ТЗ, които следва да се съдържат в
него и следва- преценявайки само от формална страна неговата редовност, да се
приеме че материализира вземането срещу ответника. Въпреки абстрактния характер на
едностранната сделка запис на заповед, това правоотношение не е поначало
абстрактно, поемането на парични задължения винаги става с определена цел,
която е свързана обаче с други извънменителнични, каузални правоотношения и няма основания да се разглежда откъснато
от тях, тъй като не може да има сделка, лишена от основание. В т. 17 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането на
твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. Ищецът има интерес, но не и
задължение от установяване на каузална причина за издаване записа на
заповед, само с оглед разглеждането на
релативните възражения на ответника, с цел преодоляване защитата на ответника -
да обори доказвана от ответника, различна от действителната каузална причина за
издаването на ефекта; да обори твърдяна от ответника недължимост на вземането
по направени правопогасяващи, правоизключващи или правоунищожаващи възражения.
Когато ответникът се защитава с общо оспорване на вземането, или не прави
такива възражения, ищецът не е длъжен да доказва каузално правоотношение.
Съдът
намира, че с оглед обсъдените доказателства безспорно се установи предаването
на сумите и основанието за това, както и обезпечителния характер на записа на
заповед, доколкото са въведени такива твърдения и страните не спорят по този
факт. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед. Тъй като по делото бе
установено, че е налице редовен от външна страна записът на заповед с настъпил
падеж, с което е настъпила изискуемостта на вземането по записа на заповед.
Ищецът доказа вземането си, основано на редовен менителничен ефект, а в тежест
на ответника бе да докаже своите евентуални възражения – от тяхна страна обаче,
не се представиха доказателства оборващи извода за възникване и съществуване на
вземането. Същевременно ищецът посредством събраните по делото доказателства
установи, че е налице основание за възникване и съществуване на обезпеченото с
ценната книга вземане в претендирания размер, което не е погасено. От горното
следва извода, че в правната сфера на ищеца е възникнало право на вземане за
сумата 625 807,40 лева, изискуемостта на което е настъпила с настъпването на
конкретен ден – 15.02.2020 г., доколкото падежът на записа на заповед е на
определен ден по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 4 вр. чл. 537 ТЗ. В случая е предявен
иск за установяване на цялото предявено и неприето вземане на И.С., като спорен
по делото е въпросът дали вземанията на
кредитора за сума по издаден запис на заповед съществува. По изложените по-горе
съображения, съдът приема, че несъмнено се установи възникването и
съществуването на вземането, предявеният иск е доказан от представените по
настоящето производство доказателства и
като такъв е основателен, поради което следва да се уважи.
Като последица, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски в размер съгласно списъка по чл.80 ГПК и
доказателства за плащането им – 860 лв. за възнаграждение на вещо лице.
На основание чл. 694, ал.2
от ТЗ ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 6258,
07 лева – дължима държавна такса, която се определя върху една четвърт от вземането, за
което е предявен установителен иск и не се внася предварително.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО,
по иск с правно основание, чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, предявен от И.Г.С. с ЕГН ********** против „И.“ АД (н), ЕИК ******, че съществува парично вземане за
сумата 625 807,40 лева, произтичащо от запис на заповед, издаден на 15.02.2018
г. от „И.“ АД (н), ЕИК ******, с падеж 15.02.2020 г. и с поемател И.Г.С. с ЕГН **********, предявено в
производство по несъстоятелност на „И.-**“ АД, открито с решение № 2095 от
22.11.2019 г. по търг. дело № 681/2019 г. по описа на СГС, ТО VI-21състав, което е било включено в обявения в
ТРРЮЛНЦ Списък на неприети вземания и спрямо което, подаденото от ищеца възражение
е било оставено без уважение с определение на съда от 22.01.2021 г.
ОСЪЖДА „И.“ АД
(н), ЕИК ******, да заплати на И.Г.С. с ЕГН **********, сума в
размер на 860 лв. за разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „И.“ АД
(н), ЕИК ******, да заплати по сметка на СГС сумата
от 6258, 07 лева за държавна такса.
Решението е постановено на основание чл.
694, ал.4 от ТЗ при участието на синдика на „И.“ АД (н), ЕИК ****** и на трето лице
помагач на ответника М.Г.С. с ЕГН **********.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се
връчи на страните.
СЪДИЯ: