и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.208 от ГПК. Обжалва се решение № 145/07.02.2007 г. по гр.д. № 810/ 2006 г. на Районен съд – Кърджали , с което Красимир Митев Орешков от г. Кърджали е осъден да заплати на Красимир Асенов Моллов от с.г. сумата от 800 лв. ,произхождаща от запис на заповед от 25.07.2001 г. , представляваща неоснователно обогатяване поради неплащане на сумата , ведно със законната лихва , считано от 24.07.2006 г. до окончателното й изплащане , както и разноски по делото в размер на 133 лв., а в частта за мораторна лихва върху сумата от 800 лв. за периода от 30.10.2003 г. до 24.07.2006 г. искът по чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен. В жалбата на Красимир Асенов Орешков от г. Кърджали се твърди , че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон , допуснати са съществени процесуални нарушения и е необосновано. Нарушението на материалния закон е свързано с с факта , че записа на заповед бил нищожен поради противоречие с чл. 535,т.1 от ТЗ, тъй като няма обещание да се плати определена сума. Записаната сума е нечетлива и поправяна, при което не може да се приеме, че е налице обещание за плащане на определена сума , тъй като съществува съмнение за точността на сумата. Освен това съдът се произнесъл по нередовна искова молба , в която не бил уточнена размера на иска за мораторна лихва. искът бил погасен по давност и в тази насока съдът е е изложил мотиви. Записа на заповед бил свързан с друго каузално отношение между страните – договор за заем , като сумата по заема била изплатена, а записа на заповед представлявал лихви по договора за заем. Моли съдът да отмени решението на районния съд и п остави друго по същество на делото като отхвърли иска в уважената част и се присъдят разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания. Въззиваемия редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Окръжния съд , след преценка на доказателствата , приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предявен е иск по чл. 534,ал.1 от ТЗ , за неоснователно обогатяване, произхождащо от вреди от неплащане на парично задължение по запис на заповед , издаден на 24.07.2001 г. От съдържанието на исковата молба се установява, че ищецът потърсил изпълнение на задължението по записа на заповед от издателя , но не успял да го намери и да му предяви записа на заповед в мястото на плащане в деня на падежа и през следващите работни дни. Предявяването на записа на заповед останал без резултат и това обстоятелство препятства възможността да се позове на неплатения на падежа и редовен от външна страна минителничен ефект като несъдебно изпълнително основание. Възможността да предяви пряк менителничен иск по чл. 531,ал.1 от ТЗ срещу издателя на записа на заповед е погасен по давност поради изтеклите три години от падежа. Менителничения ефект бил прескрибиран , но въпреки това записа на заповед бил действителен, редовен от външна страна, подписан от издателя и сумата не била изплатена до момента. Като последица от това търпял вреди , при което издателя на записа на заповед се е обогатил с исковата сума в негова вреда и това обогатяване е без основание. Друга възможност да получи сумата по записа на заповед на друго основание не съществува освен да претендира обезщетение по правилата на менителнично неоснователно обогатяване по чл.534,ал.1 от ТЗ. В подкрепа на иска представя запис на заповед от 24.07.2001 с падеж 30.10.2001 г. По делото е изслушана единична и тройна съдебно-графологична експертиза , заключението по която е в смисъл , че подписа на „издател” на запис на заповед от 24.07.2001 г. е положен от Красимир Митев Орешков. Св.Д. Минев и С.Орешков установяват, че през 2000 г. в тяхно присъствие ответника върнал на ищеца заем , но бил принуден от ищеца за лихвите по заема да „напише „ запис на заповед за сумата от 800 лв. Въз основа на доказателствата съдът е приел , че искът по чл.534,ал.1 от ТЗ е основателен и доказан. Прието е, че записа на заповед е действителен, съставен е в предписаната от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 535 от ТЗ. Установено е , че не е предявен за плащане от поемателя и в срока по чл. 491 във вр. с чл. 537 от ТЗ не е предявен пряк менителничен иск срещу издателя. И тъй като издателя не може да се освободи от отговорност за плащане , защото веднъж поето , задължението по менителничния ефект е неотменимо.Записа на заповед е преюдициран , тъй като не са били извършени никакви действия , необходими за запазване правата по регресни искове , и е прескрибиран , т.е. погасен по давност , при което искът е основателен и доказан и като такъв е уважен. Искът по чл.534,ал.1 от ТЗ е поставен на разположение на онзи преносител на конститутивна ценна книга на заповед , който е загубил правото си на иск по нея – поради погасяването и по давност , а така също и на този преносител , който е загубил правото си на иск , поради неизвършване на необходимото действие за запазване на правата по ефекта. Тези обстоятелства се установяват по делото и в тази връзка правилно и законосъобразно районния съд е разгледал иск по чл.534,ал.1 от ТЗ като е преценил , че в случая са налице материалноправни предпоставки за уважаване на иска. По делото не се спори, че записа на заповед не е предявен на издателя за плащане в сроковете по чл. 491 във вр. с чл.537 от ТЗ и към момента на предявяване на иска не е платена посочената в него сума. Ищеца не е извършил необходимите действия за запазване правата по записа на заповед и за него е останала възможността да иска от издателя сумата, с която последния се е обогатил в негова вреда съгласно чл.534,ал.1 от ТЗ. Установено е, че вредата на преносителя е резултат от невъзможността да реализира правата си по записа на заповед и обогатяването на пасивно легитимирания издател в резултат на спестеното от него плащане на конкретна сума от 800 лв. , която безусловно се е задължил да плати на определената дата или на падежа 30.10.2001 г. Безспорно налице е разместване на имуществени блага. След като издателя не е платил на ищеца сумата от 800 лв. , налага се извода , че е неизправна страна , при което правилно съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 800 лв. Независимо от това , че записа на заповед е абстрактна сделка , той може да бъде издаден при наличието на възникнали между страните отношения на каузална сделка . В исковата молба няма такова твърдение , но от показанията на св. Минев и С. Орешков се установява, че между страните е имало сключен договор за заем, отношенията по който са били уредени през 2000 г. , а записа на заповед е издаден на 24.07.2001 г. , или фактите които установяват двамата свидетели не са относими към спора . Със записа на заповед не е предвидена мораторна лихва върху сумата от 800 лв., от което следва извода , че обезщетението за забава не е елемент от задължението по записа на заповед . Това обаче дава възможност на ищеца да отправи покана за плащане, а в случая исковата молба има такова действие, при което правилно съдът е присъдил лихва върху сумата , считано от дата на предявяване на иска. По изложените съображения следва решението на районния съд да бъде оставено в сила, поради което съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/ 07.02.2007 г. , постановено по гр.д. № 810/ 2006 г. на Районен съд гр. Кърджали. Решението е окончателно.
Председател: Членове:1.
|