№ 288
гр. Пещера, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20225240101228 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Д. С. Ч., ЕГН: **********, от град ***, чрез адв.
Мирослайв М., против "СТИК КРЕДИТ" АД ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Шумен, пл. Оборище 13 Б, представлявано от
Стефан Топузаков, по чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди че е страна по Договор за кредит
№689616 / 28.04.2021 г., сключен със „Стик-Кредит" АД. Съгласно чл. 1 от
Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на
Кредитополучателя кредит в размер на 700 лева, а Кредитополучателят
/ищецът/ се задължава да върне сумата от 875.41 лева, съгласно условията на
договора. Съгласно Договор за кредит № 689616 / 28.04.2021 г., ГПР по
кредита е в размер на 42.58 %, а ГЛП в размер също на 36 %, при срок на
кредита от 12 вноски. В чл. 17 от договора е предвидено, че ако ищеца не
предостави допълнително обезпечение дължи на КРЕДИТОРА неустойка в
размер на 0.9 % (нула цяло и девет на сто) от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното
обезпечение.
Твърди, че начислена неустойка в общ размер на 877.06 лева,
разпределена на 12 вноски, всяка от който добавена към дължимата главница
и лихва по Договора за кредит, като по този начин общата сума нараства до
1752.47 лева. Това било видно и от предоставения погасителен план към
Договор за кредит № 689616 / 28.04.2021 г. Счита, че търсената, неустойка по
чл.17 от Договор за кредит № 689616 / 28.04.2021 г., в размер на 877.06 лева е
1
нищожна и недължима на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и при неспазване на нормите на чл. 143,
ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Ищецът е погасил търсените и суми по Договор за кредит № 689616
/ 28.04.2021 а именно: главница 700 лева, лихва 175.41 лева и тази за
неустойка в размер на 50 лева, която сума за неустойка се явява недьлжимо
заплатена.
Твърди че търсената неустойка по чл. 17 от Договор за кредит №
686371 / 19.04.2021 г., в размер на 54 лева е нищожна като противоречаща на
добрите нрави и неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и предвижда
заплащането на неустойка, която е необосновано висока. Сочи практика.
Формулира петитум да се приеме за установено, клаузата на чл. 23 от
Договор за кредит № 689616 / 28.04.2021 г.,сключен между ищеца и „Стик
Кредит" АД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 отЗЗП., както и на
основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да бъде осъден „Стик Кредит" АД, да
заплати на ищеца , сумата в размер на 50 лева, недължимо платена по
недействителната клауза за неустойка по Договор за кредит №689616 /
28.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Прави доказателстевни искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Оспорва иска по
основание. Твърди че на 28.04.2021 година между „СТИК - КРЕДИТ" АД като
кредитор и ищеца Д. С. Ч. , като Потребител по смисъла ЗПК е сключен
ДОГОВОР за потребителски кредит предоставен от разстояние с № 689616,
по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер
на 700 лв. (седемстотин лева), която сума същият е била длъжен да върне
заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен
план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от Кредитора
и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУ. На същата дата Дружество
е предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, като
служебно е погасило задължението на ищеца към Дружеството по предходен
кредит с № 686371 и остатъкът от сумата в размер на 440 лева е предоставена
2
на ищеца съгласно изразеното от него желание в заявката за изплащане в
брой на каса на „Изипей".
Твърди, че комуникацията между страните се извършва по инициатива
на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на
кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини:
1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за
отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по
телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора
своите телефон (т.нар. Идентификационен номер) и електронна поща (имейл).
В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „СТИК -
КРЕДИТ" АД и ищеца като кредитополучател на 28.04.2021 година е сключен
във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит -
кредитна линия предоставен от разстояние с № 689616. Сключването на
договора във формата на електронен документ е било изцяло със ЗЕДЕУУ,
ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.
Твърди, че договореният размер на неустойката, като определен
процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, цели и не предвижда
неоснователно разместване на блага Неустойката освен обезщетителна
функция има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да
се стимулира изпълнението. Ето защо счита че неустойката не е нищожна.
Претендира разноски.
Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 26, ал. 1,пр.3 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1,във вр. чл.146 ал.1
от ЗЗП и чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД .
В съдебно заседание е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК
изменение на предявения от Д. С. Ч. осъдителен иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 50,00 лв., представляваща недължимо платена при начална липса на
правно основание по нищожна клауза за неустойка, уговорена в Договор за
потребителски кредит № 689616 / 28.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, чрез
увеличаване на нейния размер от 50,00 лв. на 210,27 лв.
Между страните не са спорни следните обстоятелства –
3
сключването на договора за потребителски кредит № 689616 / 28.04.2021 г.,
усвояването на сумата по него, както и че е извършена пълно погашение.
Горните обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени
доказателства.
За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана съдебно -
икономическа експертиза, която дава заключение, че сумата по договора за
кредит е погасена, като за главница са платени – 700 лева, за договорни лихви
– 42,06лв., за уведомителни СМС- 10,00 лева, за наказателни лихви – 0,87 лв.,
и за неустойка – 210,27 лева. Експертизата е приета в съдебно заседание , като
неоспорена от страните по длето.
Настоящия състав кредитира заключението като компетентно
изготвено.
Единственото спорно обстоятелство е дали клаузата за неустойка е
нищожна.
В съдебно заседание не се явява ищеца, излага съображение по
същество с писмени молби по делото и претендират разноски.
В съдебно заседание ответника се представлява чрез адв. Хр. Н.,
поддържа отговора и излага съображение за действителност на неустоечната
клауза.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор за кредит №689616 / 28.04.2021 г., с
който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 700 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент от 36,0 % и годишен процент на разходите от 42,58
%, като погасяването на кредита се извършва на 12 месечни вноски, съгласно
приложен към договора погасителен план, с падежна дата за внасяне на
месечната вноска - 28-во число на месеца. Съгласно чл. 7 от процесния
договор ищецът Д. С. Ч. дължи неустойка, в случай че не представи
обезпечение, съгласно реда и условията, предвидени в чл. 17 от договора.
4
Неустойката е уговорена в размер на 0,9 % от усвоения размер на кредита за
всеки ден , през който не е представено обезпечение. Договорено е в чл. 17
ал.2 , че сумата за неустойка се дължи и заплаща периодично заедно с
месечната вноска. Предвидено е изрично, че неизпълнението на задължението
за даване на обезпечение, причинява ВРЕДИ на кредитора в размер на
договорената неустойка.
В чл. 7 от договора е предвидено, че вземането по него се обезпечава
с поръчителство за пълния размер на кредита, като кредитополучателят с
задължава в срок от 3 работни дни от сключването на договора, да обезпечи
кредита с поръчителство на едно физическо лице, одобрено от кредитора или
да предостави банкова гаранция.
От приетата експертиза се установява, че за главница са платени –
700 лева, за договорни лихви – 42,06лв., за уведомителни СМС- 10,00 лева, за
наказателни лихви – 0,87 лв., и за неустойка – 210,27 лева. Първата вноска
е била дължима на 28.05.2021г., а последната на 28.04.2022г. Сумата по
договора е изцяло погасена.
Неустойката служи като обезщетение на кредитора за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на неустойката са обезпечителна, обезщетителна и
санкционна. Уговорената в процесния договор за кредит неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение -
поръчителство или банкова гаранция е нищожна, тъй като противоречи на
добрите нрави. Нищожна е клаузата за неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции / ТР № 1
от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК/. Прието е че клаузата за
неустойка, уговорена в договора, е проявление на принципа на автономия на
волята в частното право (чл. 9 от ЗЗД), както и че неустойката следва да се
приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Извод за нищожността на неустойката поради накърняване на
добрите нрави се прави в зависимост от конкретния случай и обстоятелства
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент. В
настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на
5
отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по
договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Уговорената между страните неустойка не
обезпечава изпълнението на задълженията по договора за кредит, нито
вредите от неизпълнението на задълженията по договора за кредит, а
евентуални такива от непредставяне на обезпечение. От неизпълнението на
задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и
да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.
Непредоставянето на обезпечение , води до увеличение разходите по
кредита., т.е. „неустойката" се явява разход по кредита, а не обезщетение.
Възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в
предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно
действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.
Следва да се посочи и че в случай че бъде включена при наличния уговорен
процент на ГПР, то същият ще надхвърли 50 %. Това задължение всъщност
представлява скрито, под формата на неустойка, допълнително
възнаграждение за кредитора.
С клаузата за неустойка е предвидено допълнително възнаграждение
за кредитора, видно и от начина, по който е установено това задължение,
доколкото в договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски,
подобно на главницата и възнаградителната лихва. В случая неустойката
представлявала сигурна печалба за кредитора, която печалба би увеличила
стойността на договора. Уговорената неустойка води до увеличаване на
подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на кредитополучателя. Тази клауза нарушава съществено принципа на
добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението.
Следва да се посочи и че потребителят реално няма избор да даде
или да не даде обезпечение, тъй като е предвидено , че при непредоставянето
му, кредиторът търпи всякога вреди – чл. 17 ал. 2 от договора. Тоест
потребителят всъщност няма избор.
6
Ето защо, съдът счита, че клаузата на чл. 17 от Договора за
потребителски кредит № 689616 / 28.04.2021 г., установяваща задължение за
заплащане на неустойка, с което задължение се увеличават разходите по
кредита, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора,
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.
Ищецът е платил тази сума , но същата се явява недължимо платена
като престирана при начална липса на основание.
Ето защо и като последица от основателността на иска по чл. 26 ал.
1 пр. 3 от ЗЗД , то предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху
уважения размер на иска, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 23.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
По разноските: Предвид изхода на делото право на разноски има
ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в размер на 100,00 лв. за заплатена
държавна такса и 150,00 лева за експрептиза. В производството по делото
ищецът е представляван, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата от адв. М. М., видно от представения договор за правна защита
и съдействие на л. 8. В полза на упълномощения процесуален представител -
адв. М. М. следва да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определи в
минималния размер от по 400 лв. за двата иска с включено ДДС, предвид и
регистрацията по ДДС/л.92/, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, или за всеки 480 лева или общо 960 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата предвидена в чл. 17 от
Договора за потребителски кредит № 689616 / 28.04.2021 г., сключен между
Д. С. Ч., ЕГН ********** и „СТИК КРЕДИТ“ АД ЕИК: *********,
предвиждаща заплащането на неустойка, като противоречаща на добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от
7
ЗЗП.
ОСЪЖДА „СТИК КРЕДИТ“ АД ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл . Оборище 13 Б, представлявано от
Стефан Топузаков,, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 210.27 лева,
представляваща недължимо платена при начална липса на правно основание
по нищожна клауза за неустойка, уговорена в Договор за потребителски
кредит № 689616 / 28.04.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.11.2022 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „СТИК КРЕДИТ“ АД ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл . Оборище 13 Б, представлявано от
Стефан Топузаков, ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 250,00 лв. за
държавна такса и разноски за експертиза по делото.
ОСЪЖДА „СТИК КРЕДИТ“ АД ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл . Оборище 13 Б, представлявано от
Стефан Топузаков ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. - АК - Пловдив, с адрес: гр.
Пловдив, бул. ***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, сумата в размер на 960,00 лв., адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по делото.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, присъдени
в полза на ищеца Д. С. Ч., съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК: ***
Банкова сметка, по която може да бъде платена сумата за адвокатско
възнаграждение на адв. М. В. М. - АК - Пловдив, съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7
от ГПК: ***
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
8