№183
гр.Силистра 02.11.2016 год.
Силистренски окръжен съд наказателна колегия, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ 1 .АНЕЛИЯ В.
ЧЛЕНОВЕ:
2.АНА АВРАМОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВЧНД №264 по описа за 2016 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243, ал.7 НПК.
Постъпила е жалба от В.В.П. чрез адв.Куртев против определение №330/21.09.2016г. постановено по ЧНД №777/2016г. на Силистренски районен съд, с което е потвърдено постановление от 02.09.2016г. на Районна прокуратура гр.Силистра, с което е прекратено наказателното производство по ДП №32/2015г. по описа на РУМВР гр.Силистра. Жалбоподателката счита определението за неправилно и незаконосъобразно с оглед приетите изводи за липсата на квалификационния признак „хулигански подбуди“, като елемент от състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 НК. Предвид на това се иска отмяна на определението, без да се сочи какво следва да се направи и от кой орган на съдебната власт.
Въззивната инстанция, като прецени посочените в жалбата доводи и взе предвид събраните по делото доказателства констатира следното:
От фактическа страна е установено, че на 11.09.2015г. свидетелките П. и К. посетили бар „Бизар“ в гр.Силистра, а около полунощ се преместили в дискотека „Руж“, където предварително запазили пет места. И двете консумирали алкохол. След около половин час в заведението влезли и сестрите С. и Я. Ш., които поискали позволение и седнал на две от местата до П. и К.. Между тях останал празен стол на който били поставени чантите на присъстващите. Около ОЗ.ООч между свидетелките П. и С.Ш. възникнал конфликт, по повод паднала чанта на пода и чии по право са местата които заемат. Станал свидетел на този конфликт, барманът-св.Добрев се намесил и го потушил. По-късно към компанията на св.П. се присъединили и свидетелите У., С.Д.и Д.Д.. Дразненето между свидетелките Ш.и св.П. продължили, изразяващи се в отправянето на жестове и подвиквания. Св.У.останал с впечатлението, че св.Ш. търсят съприкосновение със св.П., което го принудило да отправи забележка към по-високата от сестрите да не се занимава със св.П.. Тя обаче не пожелала да разговаря с него като му направила жестове, с които искала да му каже да не се занимава с нея. В около 04.00ч си тръгнал св.Д.Д.. След около половин час решили да си тръгнат и свидетелите П., К., У. и С.Д.. При излизането най-напред вървяла св.К., след нея била св.П., след това св.С.Д. и накрая св.У., който се спрял да разговаря със свой познат. Преминавайки покрай сестрите Ш., св.П. им отправила предизвикателен жест и казал нещо. Въпреки, че не я чула вследствие високия шум, двете сестри я бутнали с ръце в гръб. Вследствие на това, св.П. залитнала напред и надясно, като си ударила главата в намиращата се там колона, като паднала на колене. Св.С.Д. й помогнал да се изправи и цялата компания излязла навън. Св.К. си тръгнала, а след като установили, че св.П. има кръв по главата, свидетелите У.и С.Д. я откарали в Спешно отделение.
От назначената съдебномедицинска експертиза е видно, че св.П. е получила следните увреждания: контузия на главата, умерено изразена церберастенна симптоматика, разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане на дясната мишница, кръвонасядане на дясното бедро, контузия на 3,4 пръсти на дясната ръка с оток и кръвонасядане. По своя характер уврежданията обуславят наличието на временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Според въззивната инстанция подадената жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.
При осъществяване на контролните си функции по отношение на прокурорското постановление, СРС е изложил аргументите си относно взетото решение, които се споделят от настоящата инстанция. За да потвърди постановлението, първоинстанционният съд правилно е приел, че събраните доказателства в своята съвкупност не обосновават правния извод за наличието на квалифициращия признак „хулигански подбуди“ включен в изпълнителното деяние на престъпния състав по чл.131, ал.1, т.12 НК.
Именно в тази насока са и възраженията изложени във въззивната жалба. Според жалбоподателя неправилно СРС е приел, че деянието е осъществено по личен мотив, което изключва този квалифициращ елемент, тъй като изпълнителното деяние на това престъпление може да се извърши и при евентуален умисъл, при което телесното увреждане е съпроводено с грубо нарушение на обществения ред и изразява явно неуважение към обществото.
Според въззивната инстанция, приетата от СРС липса на хулигански мотиви при извършване на телесното увреждане се оправдава от фактическа, а следователно и от правна страна. Действително, хулиганските мотиви не са несъвместими с чисто личните мотиви, но те следва да са в съчетание с останалите елементи от състава, а именно: действията да са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и да изразяват явно неуважение към обществото. Въз основа на приетите за установени фактически положения, извода за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 ЕК не може да бъде изведен по несъмнен начин. Конфликтът който възникнал между подсъдимата и пострадалата е предизвикан от незначителен повод, като мястото и обстановката са предразполагали към такова поведение. До нанасяне на телесното увреждане, този конфликт се е изразявал единствено в отправянето на реплики /повечето от които не били възприемани реално, поради силната музика/, отправяне на жестове, побутвания. Тези действия били възприети единствено от бармана-св.Д., който е направил забележка на св.С.Ш. и св.П., при което те декларирали, че повече няма да си обръщат внимание. Предизвикателствата между двете обаче се възобновили след пристигането на свидетелите У., С.Д. и Д.Д., но не са надхвърляли вербалната форма. Едва след тръгването на св.П. е последвало физическо съприкосновение /механизма на извършване на което е извън предмета на настоящото производство/ между нея и св.С.Ш. /евентуално и със св.Я.Ш./ довело до установените увреждания. Тези действия са станали достояние единствено на свидетелите У. и С.Д. /показанията им относно механизма на получаване на уврежданията съществено се различават/, като никой друг, дори и св.Костадинова не е разбрала в този момент какво се е случило. Никой от обслужващият персонал, включително т.нар. „охрана“ /която най- вероятно е била заета със събирането на незаконна входна такса/ не са разбрали, че е възникнал инцидент за да вземат отношение. Още по-малко пък, други клиенти на заведението са разбрали за случилото, се поради което липсва каквато и да е реакция от други лица.
При тази хронология, последователност и интензитет на възникване и развитие събитията е законосъобразен извода, че цел на св.С.Ш.е било уязвяването и дори нанасянето на телесно увреждане на св.П., но не и демонстрирането на явно неуважение към обществото.
Действително, ППВС №2/74г. приема, че при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство извършено при евентуален умисъл, но ако са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, каквито правни характеристики не съдържа установената по настоящото дело фактическа обстановка.
Словесният конфликт възникнал между сестрите Ш.и св.П., завършил с физическо съприкосновение при което са получени установените телесни увреждания, не надхвърля представата за личен конфликт и не съдържа желание за демонстрация на явно неуважение към обществото.
Този извод може да се извлече от няколко обстоятелства.
На първо място, липсата на реакция на лица извън компанията на св.П. по отношение на възникналия конфликт, т.е. той не е станал достояние на трети лица. Единствено св.Д. е направил забележка за поведението и на двете страни, при което е последвало деклариране, че те повече няма да си обръщат внимание. Ако целта е била грубо нарушаване на обществения ред и предизвикване на обществено възмущение, то тогава реакцията на сестрите Ш.нямаше да е такава, а конфликтът би ескалирал.
Следва да се отбележи, че реакцията на св.Д. е по отношение на поведението на двете страни в началото на възникване на конфликтната ситуация, ограничаваща се единствено във отправяния на реплики и побутвания и от двете страни, а действията довели до физическите увреждания не са възприети от нито един от останалите клиенти на заведението, поради което и липсват реакции на обществено възмущение.
На следващо място, следва да се отбележи и липсата на адекватна реакция от страна на свидетелите У. и С.Д., които твърдят, че са видели действията причиняващи уврежданията, но не са сигнализирали органите на полицията. Св.У.оправдава поведението си с възможността това да стори охраната на заведението, но пропуска обстоятелството, че този инцидент не е станал достояние на никой друг, включително и на охраната за да се изисква подобна реакция от тях. Дори и нуждата от оказване на медицинска помощ на пострадалата /за такава се е установило след напускането на заведението/, не отнема възможността и задължението да се сигнализират компетентните органи, ако свидетелите на инцидента /в случая свидетелите У. и С.Д. са възприели случилото се като проява, нарушаваща обществения ред и демонстрираща явно неуважение към обществото. Това с особена сила важи за св.У., който предвид професионалната му компетентност е следвало да е наясно, че при извършено престъпление от общ характер следва да се уведомят компетентните органи, а навременните процесуално-следствени действия са изключително важни за установяване на съставомерните данни. Поведението на тези свидетели е показателно за това, че те не са възприели инцидента като проява надхвърляща представата за личен конфликт.
Този извод се налага именно от показанията на св.У. /л.39/ в които той заявява: „Двете дърпаха и бутаха В. с ръце. Според мен имаха намерение да се саморазправят с нея. След това двете момичета си махнаха обеците от ушите, което за мен беше индикация, че се готвят за саморазправа“, т.е. още на место той е преценил, че конфликта е на лична основа, и намеренията на сестрите Ш.не надхвърлят желанието им единствено да се „саморазправят“ със св.П.
Последващите действия също потвърждават този извод. Жалбата срещу действията на сестрите Ш. не е подадена непосредствено след инцидента, а това е сторено едва на 17.09.2015г., след като между участниците е проведена среща, на която с помощта на медиаторските способности на св.Узунов е направен опит, да се ангажират някакви репарационни задължения от страна на сестрите Ш., свързани с нанесените на П. увреждания. Претенциите са насочени изцяло към нанесените телесни увреждания и свързаните с тях медицински интервенции.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция приема, че наказателното производство е проведено законосъобразно и при спазване процесуалните правила, при всестранно и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с предмета на доказване, въз основа на което първоинстанционният съд е достигнал до верния правен извод за липсата на квалифициращия признак „хулигански подбуди“, което изключва съставомерността на деянието по чл.131, ал.1, т.12 НК.
Ето защо, според настоящата инстанция, съдебния акт постановен от СРС е обоснован, тъй като приетите за установени в него и изложени в мотивите фактически положения напълно кореспондират с наличния събран в досъдебното производство доказателствен материал и проверен по реда на чл.243, ал.4 и сл. от НПК, поради което и са налице основанията за потвърждаването му.
Водейки се от тези си съображения Окръжния съд
ПОТВЪРЖДАВА определение №330 от 21.09.2016г. постановено по ЧНД №777/2016г. на Силистренски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.