РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Пловдив, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ - УТВЪРДЕН СЪС
ЗАПОВЕД № РД 44/26.03.2025 Г., в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислава Б. Бозева
Членове:Светлана Б. Методиева
Ина Ив. Лазарова
при участието на секретаря Мария Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Тодор П. Павлов
като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255300600371 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С Присъда № 5 от 13.01.2025 г., постановена по НОХД № 5318/2024 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХVIII наказателен състав, съдът е признал
подсъдимия И. Р. М. с ЕГН ********** за виновен за извършено престъпление
по чл.198, ал.1 от НК, за това, че на 19.06.2024 г. в гр. Пловдив, е отнел чужди
движими вещи – велосипед марка „Ragazzi“ на стойност 106.00 лева, мобилен
телефон марка „Nokia G-42“ на стойност 81.00 лева, черно спортно горнище
от анцуг на стойност 16.00 лева, сиво шушлеково яке на стойност 33.00 лева, 9
бр. секретни ключове на стойност 27.00 лева и парична сума в размер на 50.00
лева – всичко на обща стойност 313.00 лева, от владението на Д. Р. М. от с. С.,
с намерението противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила –
нанесъл му удари с дъска и с юмрук в областта на шията, главата и гръдния
кош, като на основание чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от
НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години, което
на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от пет
1
години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда е било
приспаднато от наказанието лишаване от свобода предварителното задържане
на подсъдимото лице, като съдът се е произнесъл по веществените
доказателства и разноските по делото.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от подсъдимия М., чрез
защитника му адв.М.К., с доводи за незаконосъобразност, неправилност,
необоснованост на обжалваната присъда и явна несправедливост на същата.
Моли се за изменение на присъдата посредством намаляване срока на
наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание защитникът адв.К.
излага становище за наличието на смекчаващи вината обстоятелства, като
прави искане за изменение на присъдата чрез определяне на наказанието
лишаване от свобода в по-нисък размер, който след това да се намали с една
трета, предвид проведената процедура на съкратено съдебно следствие.
Подсъдимият М. също моли за определяне на по-малък срок на наказанието
лишаване от свобода.
По жалбата не са постъпили писмени възражения. В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че присъдата на РС
- Пловдив е правилна, законосъобразна и обоснована, а наложеното с нея
наказание смята за справедливо, поради което и прави искане въззивната
жалба да не бъде уважавана.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция и събраните
доказателства и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата,
съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима,
като подадена в срок, при наличие на правен интерес и от правоимащо по
смисъла на чл. 318 от НПК лице.
Разгледана по същество въвззивната жалба настоящият съдебен състав
счете за неоснователна.
Производството по делото пред районния съд е протекло с провеждане
на съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, във връзка с чл.371, т.2 от
НПК.
Районна прокуратура Пловдив е внесла в съда обвинителен акт срещу И.
Р. М. за извършено на 19.06.2024 г. в гр. Пловдив престъпление по чл.198, ал.1
от НК.
За да постанови съдебния си акт, районният съд е възприел за
2
установена с мотивите си следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И. Р. М. е роден на **** г. в гр. П., живущ в гр. П., ул.
****, б., с българско гражданство, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН:**********. Пострадалият Д. М. живеел в с.С.. От
време на време идвал с влак в гр.Пловдив, за да си намери някаква работа и да
изкара пари, след което се връщал в селото си. До автогара „Север“ в гр.
Пловдив, на паркинга на магазин „Билла“, той държал заключен велосипеда си
– марка „Ragazzi“, черен на цвят, закупен от него втора употреба. На
багажника на велосипеда бил закрепил бяла щайга, в която държал вещите си.
Ползвал този велосипед, за да обикаля из гр.Пловдив и да търси работа.
Когато приключел и преди да си замине за с.С. отново го заключвал на същия
паркинг. На 17.06.2024 г. сутринта свид. Д. М. отново дошъл в гр.Пловдив с
влак, като слязъл на ЖП-гара „Филипово“. От паркинга на близкия магазин
„Билла“ той взел велосипеда си. През деня изчистил една изба в кв. „Кючюк
Париж“, за което му била платена сума в размер на 80 лева. Вечерта отишъл
при свой роднина в кв. „Столипиново“, където преспал. На 18.06.2024 г. свид.
Д. М. отново обикалял из гр.Пловдив, в търсене на работа, но не намерил
такава. Минал през „Руския пазар“, където пил бира със свой приятел, но тъй
като станало късно изпуснал вечерния влак. След това отишъл с велосипеда си
до Централна гара, за да се види със свой познат – бездомник, на когото дал
храна. После се отправил с велосипеда си към район „Северен“ където седнал
на пейка, в близост до хотел „Санкт Петербург“. Пил бира от пластмасова
бутилка /1.2 литра/ и слушал музика от мобилния си телефон – марка „Nokia
G-42“. След това, вече силно повлиян от алкохола, тръгнал на север по бул.
„България“ и около 03.50 часа на 19.06.2024 г. оставил велосипеда и седнал на
пейка до блок, находящ се на № 45. Оставил недопитата бутилка бира до себе
си. Бил пиян, изморен и вече му се доспивало. Около 10 минути по-късно
покрай пейката, на която бил свид. Д. М., минал подсъдимият И. М.. Той
видял пострадалия на пейката, който клюмал. Подсъдимият видял и бутилката
бира до него. Помислил, че мъжът е пиян или спи. Подс. М. продължил към
ул. „Карловска“, като от място, намиращо се зад Казино „***“, на което имало
струпани палети, изкъртил и взел една от дъските. Върнал се до пейката, на
която бил свид. Д. М. и в гръб му нанесъл три силни удара отляво по врата и
гърба. Пострадалият паднал на земята, а подс. М. му нанесъл още няколко
удара с ръце, по главата. Пострадалият не мърдал. Подсъдимият преровил
3
джобовете му. От джоба на панталоните му подсъдимият взел мобилен
телефон, марка „Nokia G-42“. След това взел велосипеда на пострадалия –
марка „Ragazzi“, както и намиращите се в кошницата на багажника вещи -
личната карта на свидетеля Д. М., парите му в размер на 50 лева, ключовете,
якето му и горнището му от анцуг. Подсъдимият тръгнал с велосипеда и
намиращите се в него вещи към дома си. Пострадалият все още лежал на
земята, без да мърда. Когато подс. М. стигнал до кв. „Захарна фабрика“,
преровил вещите в кошницата на багажника на велосипеда, като намерил
парите на свидетеля, в размер на 50 лева и ги прибрал в себе си. След това
оставил велосипеда и другите, намиращи се в кошницата му вещи, до
жилищен блок в същия квартал и се прибрал у дома си, находящ се на ул. ****.
Няколко минути по-късно свид. Д. М. се изправил от земята. Видял, че му
няма велосипеда, с всички вещи, които държал в щайгата на багажника му, а
също и че липсвал от джоба му мобилният телефон. Усетил болки в горната
част на гърба и от лявата страна на врата, като установил също, че по носа си
имал засъхнала кръв. Тогава покрай него минал свид. Л. Х., който се прибирал
от работа. Пострадалият го помолил да се обади за линейка и полиция, тъй
като бил пребит и му били взети мобилния телефон и велосипеда. Свидетелят
видял кръвта по лицето на свид. Д. М.. Обадил се на ЕЕН 112, за да повика
помощ. Поканил пострадалия да седне на пейката, но последният паднал и
останал на земята до идването на полиция. След малко дошла и линейка, като
свид. Д. М. бил откаран в болница. На 20.06.2024 г. подс. И. М. отишъл в
заложна къща „***“, находяща се на ул. „***. Заложил телефона, отнет от
свид. Д. М., представяйки на служителя – свид. С. Ж., личната карта на своята
майка - Р. М.. За този телефон – марка „Nokia G-42“ – подсъдимият получил в
заложната къща сумата от 80 лева, а свидетелят Ж. съставил заложен билет №
83668 на името на Р. М.. Подс. И. М. похарчил парите за храна и цигари. При
преглед на предадените от околни обекти видеозаписи, свид. Л. Д. – служител
в Трето РУ към ОДМВР – Пловдив, разпознал заснетия извършител на
престъплението като И. Р. М., когото по служба познавал като криминален
контингент – лице, занимавало се с кражби /докато бил непълнолетен/. След
установяване на подс. И. М., който признал на полицейските служители какво
и как е направил, на ул. „Генерал Кутузов“ в ж.к. „Захарна фабрика“ в гр.
Пловдив, до № 15, бил установен велосипедът на свид. Д. М. /марка
„Ragazzi“/, подпрян на стълб от уличното осветление. На мястото бил
4
извършен оглед на местопроизшествие, при който на багажника на
велосипеда, в монтираната бяла пластмасова щайга, били установени
следните вещи: сиво яке, черно спортно горнище с дълъг ръкав, връзка с 9 бр.
секретни ключове и лична карта на името на Д. Р. М.. При извършения оглед
на местопроизшествие на площадка пред блок на бул. „България“ № 45 в гр.
Пловдив, на намиращата се там пейка били установени слушалки за мобилен
телефон с кабел, а до пейката – 1 бр. пластмасова бутилка от бира „Ариана“ от
1.2 литра /на земята/, 1 бр. дървена дъска с дължина 1.2 метра и ширина 0.1
метра /подпряна на близката колона/ и петна от червеникаво-кафеникава
течност /на земята, отстрани на пейката/. В хода на разследването бил
проведен следствен експеримент с участието на подс. И. М., при който
подсъдимият посочил от къде е минал около 04.00 часа на 19.06.2024 г., къде е
видял пострадалия да седи на пейка, откъде е взел дървена летва, а също и
къде е заложил отнетия мобилен телефон. Дискове със записи от
охранителните камери, установени в района на бул. „България“ № 45 и зад
казино „***“, били приложени по делото с протоколи за доброволно
предаване и им бил извършен оглед като веществени доказателства. Към
делото бил приложен и диск със запис от охранителна камера от ул.
„Карловска“ № 34а, на който не били установени относими към делото
файлове. На мобилния телефон, заложен от подс. М. и предаден по делото от
свид. С. Ж. с протокол за доброволно предаване също бил извършен оглед
като веществено доказателство. В хода на досъдебното производство била
назначена и изготвена стоково - оценъчна експертиза и допълнителна стоково-
оценъчна експертиза, от заключението на които се установява, че стойността
на 1 бр. велосипед, марка „Ragazzi“ възлиза на 106.00 лева, на мобилен
телефон марка „Nokia G-42“ възлиза на 81.00 лева, на черно спортно горнище
от анцуг възлиза на 16.00 лева, на сиво шушлеково яке възлиза на 33.00 лева, а
на 9 бр. секретни ключове възлиза на 27.00 лева – всичко на обща стойност
263.00 лева. Така общата стойност на отнетите вещи, ведно с отнетата парична
сума в размер на 50.00 лева, възлиза на 313.00 лева. В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена и съдебномедицинска експертиза на
пострадалия Д. М., от чието заключение става ясно, че са му били причинени
контузия на главата, мозъчно сътресение в степен на зашеметяване, контузия
на гръдния кош, контузия на шията, охлузване и кръвонасядане в областта на
шията, кървене от носа. Описаните увреждания са били причинени от
5
действието на твърд, тъп предмет и е възможно по начин и време да са
възникнали така, както е съобщил пострадалия – при удари с юмруци и
дървен предмет. Мозъчното сътресение и носното кървене са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК /лека телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК/, а останалите травматични
увреждания са причинили болка и страдание /лека телесна повреда по смисъла
на чл.130, ал.2 от НК/. Подс. И. М. бил задържан по реда на ЗМВР със Заповед
рег. №438ЗЗ-168/20.06.2024 г. за срок от 24 часа на 20.06.2024 г. Вещите,
приложени като веществени доказателства по делото, които били собственост
на пострадалия – 1 бр. мобилен телефон марка „Nokia G42“, с IMEI:
350693142980158; 1 чифт черни слушалки, 1 бр. черен велосипед с надпис
„Ragazzi“, 1 бр. лична карта с № ***** на името на Д. Р. М.; 1 бр. черно
спортно горнище; 1 бр. сиво яке; връзка с 9 бр. секретни ключове – му били
предадени срещу разписка, въз основа на постановление на наблюдаващия
прокурор.
Така описаната фактическа обстановка районният съд е посочил да е
установил въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание в
процедурата по чл.371, т.2 от НПК, което е счел, че се подкрепя изцяло от
показанията на свидетелите М., Х., Д. и Ж., оценени от първоинстанционния
съд като обективни, логични и последователни, вътрешно непротиворечиви и
в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото. Съдът е
посочил, че установената фактическа обстановка е извлечена по несъмнен
начин и от описаните в мотивите към присъдата писмени доказателства, както
и въз основа на назначените в хода на досъдебното производство кредитирани
от районния съд две експертизи и приобщените веществени доказателства.
Настоящата съдебна инстанция, при извършената проверка, намери, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да
са съществени по своя характер. Производството пред първоинстанционния
съд е проведено при спазване на предписанията на НПК касателно
провеждането на предварително изслушване и съкратено съдебно следствие.
Видно е от съдебния протокол от проведеното пред първоинстанционния съд
последно съдебно заседание, че в рамките на същото подсъдимият е направил
искане за разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка и
от страна на съда е било изпълнено изискването на чл.372, ал.1 от НПК и
съдебният състав е разяснил надлежно на подсъдимото лице правата му по
6
чл.371 от НПК и последиците от направено от него самопризнание по реда на
чл.371, т.2 от НПК. Видно е също, че подсъдимият е заявил признание на
фактите, като в протокола от съдебното заседание се съдържа и изрично
изявление относно съгласието му да не се събират доказателства относно
фактите по обвинението. Съдът е направил правилна и съответна на
доказателствата оценка на направеното пред него самопризнание, като е
отчел, че то се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства и в тази връзка и е обявил на страните, съгласно изискванията
на процесуалния закон по чл.372, ал.4 от НПК, че при постановяване на
присъдата си ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Според настоящия съдебен състав и доказателствената преценка на
районния съд относно това, че направеното от подсъдимото лице
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, като основание за допускане и провеждане на
диференцираното производство, е била изцяло законосъобразно направена. В
тази насока е видно, че приобщените по надлежния ред на досъдебното
производство доказателства са били достатъчни за направата на такъв именно
извод и на практика убедително потвърждават направеното от подсъдимото
лице самопризнание.
Районният съд в мотивите към присъдата си е направил достатъчно
подробен анализ на събрания доказателствен материал, като настоящият
съдебен състав намира, че не е била допусната неправилна, или превратна
оценка на доказателствата, относими към фактите по делото, но напротив,
същите са анализирани при спазване на правилата за това и са оценени по
начин, който дава възможност да се изясни какво е вътрешното убеждение на
съдебния състав при постановяване на присъдата му. С оглед на посоченото и
настоящата съдебна инстанция счита, че районният съд законосъобразно е
достигнал до извод относно доказаност на престъплението, за което е
разглеждано делото.
С оглед на установеното от настоящия състав законосъобразно
допускане и провеждане на диференцираната съдебна процедура и извършена
от първоинстанционния съд законосъобразна и вярна с оглед действителното
им съдържание преценка на доказателствата и поради това, че за въззивната
7
инстанция при така проведено производство не е налице процесуална
възможност да приеме различни фактически положения от тези, очертани в
обвинителния акт, въззивният съд намира, че крайният извод на районния съд
за осъществяване на вмененото на подсъдимия М. деяние по чл.198, ал.1 от
НК от обективна и субективна страна е законосъобразен и правилен. В тази
насока и в мотивите към обжалваната присъда са изложени и достатъчни и
коректни правни съображения по отношение обективните признаци на
престъплението, за което подсъдимият бива признат за виновен, както и за
вида на умисъла на дееца.
Що се касае до конкретно възведените възражения от жалбоподателя,
свързани с определения срок на наказанието лишаване от свобода и сочената
негова явна несправедливост, то настоящият съдебен състав счита, че същите
са изцяло неоснователни. Районната съдебна инстанция е изложила изцяло
споделими мотиви по отношение на това защо наказанието лишаване от
свобода, което законът предвижда за престъплението грабеж, извършено от
подсъдимия М., следва да се определи под предвидения среден размер. В тази
връзка правилно е акцентирано върху това, че в случая не е налице
възможност за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, във
връзка с чл.58а, ал.4 от НК, доколкото районният съд е извел всички възможни
смекчаващи вината обстоятелства, които се установяват в случая – младата
възраст на извършителя, чистото му съдебно минало към датата на деянието,
невисоката стойност на причинената имуществена вреда, признанието на
вината и оказаното съдействие на разследването, които обаче не могат да се
определят нито като многобройни, нито като изключителни. Правилно като
смекчаващо вината обстоятелство е преценено отделно признанието,
направено от подсъдимото лице, независимо от вида на проведената
диференцирана съдебна процедура, в рамките на която иначе същото е
предпоставка за провеждане на съкратено съдебно следствие, доколкото това
признание е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на
обективната истина още от фазата на досъдебното производство и затова
преценката на съда в съответствие с посоченото в т.7 от ТР 1/2009 г. на ВКС,
ОСНК. Същевременно, неоснователен е наведеният от защитника на
подсъдимия пред въззивната съдебна инстанция довод в подкрепа на искането
му за изменение на присъдата относно това, че съдът при индивидуализация
на наказанието не бил взел предвид като смекчаващо вината обстоятелство
8
фактът, че подсъдимият е поискал съкратено съдебно следствие като е
признал фактите и поради това не са били събирани доказателства. Това е
така, доколкото следва да се има предвид, че възможността на подсъдимото
лице да поиска съкратено съдебно следствие с приложението на чл.371, т.2 от
НПК е обвързана от закона с благоприятната последица, предвидена в чл.373,
ал.2 от НПК при определяне на наказанието и поради това и формалното
изявление в съдебно заседание, че подсъдимото лице признава фактите и
обстоятелствата по обвинителния акт и е съгласно да не се събират
доказателства за тях, не може да се интерпретира допълнително като
смекчаващо вината му обстоятелство /виж пак т.7 от ТР 1/2009 г. на ВКС,
ОСНК/. При това положение и при сравнение с правилно отчетените
съобразно и със събраните по делото доказателства отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, районният съд е стигнал до извода, че следва
наказанието лишаване от свобода да се определи при превес на смекчаващите
такива и с оглед на този именно извод е определил и наказание под средния
законоустановен размер, а именно четири години и шест месеца лишаване от
свобода. Това наказание по размер на практика е по-близко до минималния,
отколкото до средния размер на предвиденото в нормата на чл.198 от НК
лишаване от свобода и така според съда е изцяло съобразено с предвидената
по чл.54 от НК преценка. В тази насока и районният съд е посочил изрично, че
при определяне на наказанието е съобразил и обществената опасност на
извършеното престъпление, и личността на дееца, и е счел, че наказанието би
постигнало целите на личната и генералната превенция, което се споделя
изцяло и от настоящия съдебен състав.
Определянето на по-кратък срок на наказанието лишаване от свобода,
както се иска от настоящия съд, или на такъв в размер на предвидения в закона
минимум, според въззивната съдебна инстанция изобщо не държи сметка за
завишената обществена опасност на престъплението, изведена от конкретния
механизъм на неговото осъществяване, а именно чрез използване на
значителна груба сила за сломяване евентуалната съпротива на пострадалия, в
резултат от което на същия са причинени и множество, макар и леки по
характера им, телесни увреждания, наложили оказването на медицинска
помощ. В тази насока и доколкото деецът се характеризира и чрез своето
деяние, в случая не може да не се отчете и фактът, че самият извършител,
поради начина, по който е осъществил деянието, се явява такъв с по-висока
9
степен на лична обществена опасност. Поради това и за изпълнение целите на
наказанието по чл.36 от НК, наложително е било, както това е било отчетено и
от районния съд, наказанието на подсъдимия да не бъде в минималния
предвиден в закона размер. Ето защо и определеното от първоинстанционния
съд наказание по вид и размер се явява най-адекватен и ефективен начин за
постигане целите на наказанието, осигуряващ едновременно оптимален
резултат спрямо осъденото лице и адекватен резонанс в обществото, поради
което и не е налице претендираната явна несправедливост на същото.
Законосъобразно и с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК, изрично
посочена и в присъдата, първоинстанционният съд е приложил разпоредбата
на чл.58а, ал.1 от НК и е намалил така определеното наказание с една трета,
като окончателното наказание, което е и наложено с присъдата е правилно
изчислено на три години лишаване от свобода.
Предвид наличието на формалните предпоставки по чл.66, ал.1 от НК и
като е направил правилната преценка, че за поправянето на подсъдимия не е
необходимо същият да търпи реално наказанието лишаване от свобода,
районният съд законосъобразно е отложил изтърпяването на същото, като е
определил и справедлив и съобразен с личността на дееца изпитателен срок,
чиято продължителност е съответна на изискването по чл.66, ал.2 от НК.
Законосъобразно е било извършено приспадането на предварителното
задържане на подсъдимия по реда на ЗМВР от срока на наказанието лишаване
от свобода, както и произнасянето по веществените доказателства и
разноските по делото.
При извършената служебна проверка Окръжният съд не констатира да е
бил нарушен материалният закон с признаването на подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението, за което е бил внесен обвинителния акт, както
и да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното и преценката относно липса на явна
несправедливост на наказанието, настоящата въззивна инстанция намери, че
следва да се потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна и
законосъобразна.
Предвид тези мотиви и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК
Съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 5 от 13.01.2025 г., постановена по НОХД
№ 5318/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив ХVIII наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Да се уведомят страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11