Р Е Ш Е Н И Е
№………….../ 03 .07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на трeти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл.с. ФИЛИП
РАДИНОВ
при секретар Румяна Дучева,
като разгледа докладваното от съдия
Маринов
т.д.№
352
по описа на ВОС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е въз основа на въззивна жалба, подадена от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул."Д-р Петър Дертлиев" № 25, ет. 2, оф. 4, , чрез
юрисконсулт Б.Р., срещу Решение № 4854/12.11.2019 г., постановено по гр.д.№
18705/2018 г. по описа на ВРС, 49 състав, с което са отхвърлени исковете на
жалбоподателя за приемане на установено по отношение на Р.Б.Г./М./, ЕГН **********,*****,
че ответникът му дължи присъденото с издадена по ч.гр.д. № 8477/2018г. на ВРС
заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумите от: 1126.27 лева /хиляда сто двадесет
и шест лева и двадесет и седем стотинки/ - главница, дължима по Договор за
кредит „Бяла карта“ № 415710 от 22.08.2014 г., сключен между Р.Б.Г. и „Аксес
Файнанс“ ООД и Приложение № 01/11.12.2015 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) сключен на 01.07.2014 г. между „Аксес Файнанс“
ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД /правоприемник на който е „Агенция
за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД;
сумата 225.83 лева обезщетение за забава от 01.06.2016 г. до 31.05.2018 г. и
законната лихва върху главницата от 31.05.2018 г. до изплащане на задължението.
Въззивникът излага становище, че
решението е незаконосъобразно, тъй като решаващият извод на съда на
предсрочната изискуемост не е обявена на длъжника е неправилен. Твърди, че
съгласно чл. 21, ал. 2 страните са договорили, че последната настъпва
автоматично в случай, че кредитополучателят не е заплатил 15 % от одобрения си
кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като поне в един месец
да бъдат внесени 15 % от сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му
задължение автоматично става предсрочно изискуемо.. Поради това, че ответникът
не е заплатил дължимите суми в срок, кредиторът е обявил цялото му задължение
за предсрочно изискуемо на 07.05.2015 г. На следващо място сочи, че вземанията,
предмет на съдебното производство не произтичат от банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а кредитодателят не е банкова институция и попада в обхвата на чл. 3 от
ЗКИ, поради което сключеният между страните договор има характеристика на такъв
за заем по чл. 240 от ЗЗД. Поради изложеното обосновава становище, че
задължителното тълкуване, дадено с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, на което се е позовал първоинстанционният съд е неприложимо в
процесните отношения, а изискването за обявяване на предсрочната изискуемост на
длъжника се отнася единствено до банковите кредити, предоставяни от банкови
институции. Позовавайки се на съдебна практика на ВКС сочи, че когато заемът е
предоставен от небанкова финансова институция, клаузата, включена в договор за
заем за потребление за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени
условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не
противоречи на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като с настъпване на
предвидените в договора предпоставки длъжникът изгубва преимуществото на срока,
без да е необходимо нарочно обявяване на предсрочната изискуемост на
задължението. По гореизложените съображения и с оглед твърдения за осъществено
доказване на валидна облигационна връзка между страните и наличието на
изискуеми задължения на ответника, въззивникът отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове с присъждане на
съдебно-деловодните разноски в заповедното и двете искови производства.
Идентично становище се поддържа с писмена молба в открито съдебно заседание.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна. В
съдебно заседание се представлява от особен представител, който изразява
становище за отхвърляне на жалбата.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема следното от фактическа и правна страна :
Производството пред ВРС е образувано по предявен
от„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, иск против Р.Б.Г./М. с правно
основание чл. 422 ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за
установено по отношение на същата, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД сума в общ размер на 1126,27 лв. /хиляда и сто двадесет и
шест лева и 27 стотинки/, представляващи главница към Договор за кредит „Бяла
карта"; 225,83 лв. /двеста двадесет и пет лева и 83 стотинки/,
представляващи обезщетение за забава: считано от 1.06.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението
От приложеното
към първоинстанционното дело ч.гр.д.
№ 18477/2018 г. на ВРС се установява, че в
полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК срещу длъжника Р.Б.Г. за същите суми.
От
писмените доказателства - договор за кредит „Бяла карта“ от 22.08.2014
г. с Приложение № 1 към договора; рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 07.11.2014 г. с допълнително споразумение № 1/11.12.2015г.
към договора, уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с
известие за доставяне, се установява,
че: на
22.08.2014г. между „Аксес файнанс“
ООД, като заемодател, и Р.Б.Г., като
заемател бил сключен договор
за заем, чрез издаване на кредитна карта с максимален размер на 1200 лв. Съобразно чл.
15 ал. 1 от договора при неплащане на дължима вноска на падежа й, заемателят
следвало в тридневен срок да осигури поръчителство. С чл. 21 т.1 било уговорено
право на кредитодателя да обяви предсрочна изискуемост на целия кредит при
забава в падежирало плащане повече от 10 дни или при невнасяне на минимум 15 %
от кредитния лимит в два последователни месеца. В чл. 21 т. 5 било уговорено,
че при забава в плащането на текущо задължение кредитополучателят дължи разходи
за събиране на задълженията в размер на 2,50 лв. на ден. Съобразно чл. 21 т. 6
от договора при обявяване на предсрочна изискуменост на вземането,
кредитополучателят дължи и еднократна такса в размер на 120 лв. С договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 01.07.2014г. и приложение №1/11.12.2015г към
него „Аксес Файнанс” ООД прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания” ООД,
ЕИК ********* /прамоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК *********/ цялото непогасено вземане по договора за заем в размер на
1442,97лв. За извършеното прехвърляне на вземането, длъжника бил уведомен по
пощата с обратна разписка, която била върната с отбелязване, че не е
потърсена.от получателя.
От
заключението на приетата по делото ССчЕ се установява, че предоставения кредитен лимит от 1200
лева е усвоен и от страна на ответника са извършени погашения на главница,
лихнви, неустойки и разходи за събиране, като към датата на подаване на
заявлението в съда усвоения и непогасен лимит е в размер на 1126.27 лева, а
непогасените лихви са в общ размер от 225.83 лева.
Особеният представител на ответника
оспорва надлежното уведомяване за придобиване на вземането от ищеца. Доколкото
в приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава
към новия кредитор е конкретно определено, съдът намира, че по делото се
установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на
чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно тази норма, както и задължителните указания, дадени
в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от
цедента.
С оглед предмета си процесният договор
за заем попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 от ЗПК, тъй като не е сред
изключенията посочени в чл. 4, поради което основният спорен въпрос е свързан
настъпването на предсрочната изискуемост.
По отношение на предпоставките, при
които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за кредит са
дадени задължителни за съдилищата указания с Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Твърдения, че
заемодателят е уведомил длъжника за упражненото право не са наведени и не са
доказани от въззиваемия-ищец, като изложените подробни съображения от
първостепенния съд в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция,
поради което съдът препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Предвид съвпадението в решаващите
изводи на двете съдебни инстанции, постановеното първоинстанционно решение
следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него въззивна жалба – оставена
без уважение.
С оглед резултата от спора на
въззивника не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение №
4854/12.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 18705/2018 г. по описа на ВРС, 49
състав.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, по арг. на чл. 280, ал. 3, т. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.