№ 15063
гр. *********, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д.Б.А.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110170145 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Г.
К. К. против ***********, с която са предявени искове с правно основание чл. 439, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане в размер на 380,50 лв. -
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно с
мораторна и законна лихва върху нея, сумата от 4,39 лв. - за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата от 857,03 лв. - цена за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно с мораторна и законна лихва върху
нея, както и сумата от 7,90 лв., представляваща цена на доставена услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., поради извършен отказ от
наследство и изтекла в полза на ищцата погасителна давност.
Ищцата твърди, че срещу нея били издадени изпълнителни листове, въз основа на
влезли в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
53185/2021 г. по описа на СРС и заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. дело
№ 18330/2022 г. по описа на СРС, 177 състав, с които ищцата е осъдена да заплати на
*********** сумата в размер на 380,50 лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно с мораторна и законна лихва върху нея, сумата от 4,39
лв. - за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата от 857,03
лв. - цена за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно с
мораторна и законна лихва върху нея, както и сумата от 7,90 лв., представляваща цена на
доставена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. Твърди
още, че било образувано изпълнително дело № 20228560401830 по описа на ЧСИ Б.Б.. Счита
процесните суми за недължими, поради заявен отказ от наследството на починалия
наследодател Т.В. К.. Поддържа, че отказът бил вписан в специалната книга на Софийски
районен съд под № 570/29.03.2021 г. Счита, че не е била наследник за периода от смъртта на
наследодателя до извършения отказ, нито е придобила качеството собственик и потребител
на топлинна енергия за процесния имот. Твърди още, че вземанията на ответника били
погасени с кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в” ЗЗД съобразно практиката на
ВКС. Претендира разноски в настоящото производство, вкл. възнаграждение за един
адвокат.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
Съгласно чл. 439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
В тежест на ищцата е да докаже, че срещу нея е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания спрямо тях
и е образувал посоченото изпълнително дело, както и да докаже твърдените от нея
положителни факти, в т.ч. правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвиденият в
закона срок за извършване на изпълнителни действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ. спирането
или прекъсването на предвидения в закона срок.
Между страните не е налице спор, поради което с доклада по делото съдът е отделил
за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е издаден изпълнителен
лист в полза на ответника срещу ищцата във връзка с дължимите суми, по които е
образувано изпълнително дело № 20228560401830 по описа на ЧСИ Б.Б..
По делото не е налице спор, че наследодателят на ищцата /Т.В. К., ЕГН **********/ е
бил потребител на топлинна енергия за процесния период за посочения в исковата молба
топлоснабден имот. Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и следва да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. В случая се твърди, че ищцата не дължи, тъй като се е отказала от наследството на
своя наследодател, както и че вземанията на ответника са погасени по давност, поради което
не се дължат.
От приетите по делото доказателства се установява, че въз основа на заявление,
подадено от “********** *********” ЕАД, е издадена Заповед за изпълнение № 10973/2022
г. по ч.гр.д. № 20221110118330/2022 г. по описа на СРС, 177 състав. Въз основа на
подлежащата на изпълнение заповед е издаден изпълнителен лист № 16892 от 12.09.2022 г.
за осъждане на ищцата Г. К. К., лицето В.К.К. и лицето К.Л.К., при разделна отговорност –
за ищцата 1/6. Ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество следните суми: 857,03
лева, цена на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за
имот с адрес: гр. *********, ж.к. “************”, ***********, ведно със законната лихва
върху тази сума от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 89,21 лева –
мораторна лихва върху тази сума за периода от 15.09.2019 г. до 29.03.2022 г., 7,90 лева – цена
за предоставена услуга дялово разпределение за имот с адрес: гр. *********, ж.к.
“************”, *********** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 05.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
1,50 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от 01.07.2019 г. до 29.03.2022 г.,
както и сторените в заповедното производство разноски, а именно държавна такса в размер
на 19,11 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 8,33 лева.
За принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист срещу ищцата
е образувано изпълнително дело № 20228560401830 по описа на ЧСИ Б.Б.. По делото е
прието съобщение за образувано изпълнително дело с изх. № 553/09.01.2023 г. от ЧСИ Б.Б., с
рег. № 856 в регистъра на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, до ищцата Г. К.
К., че с изпълнителен лист, издаден на 12.09.2022 г. от СРС, на основание заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8330/2022 г. по описа на СРС, 177 състав, ищцата е
осъдена да заплати на “********** *********” ЕАД сума в общ размер 1 412,45 лв.,
изчислени към 23.01.2023 г., от които 857,03 лв. – главница, 70,50 лв. – законна лихва за
периода 05.04.2022 г. – 23.01.2023 г., 7,90 лв. – главница, 0,65 лв. – законна лихва за периода
05.04.2022 г. – 23.01.2023 г., 90,71 лв. – присъдени неолихвяеми вземания в гр. пр-во,
съгласно горепосочения изпълнителен титул (мораторни, договорни, наказателни лихви,
обезщетения и т.н.); 27,44 лв. – присъдени разноски по гр. пр-во за държавни такси,
2
юрисконсултско възнаграждение и др.; 50,00 лв. – приети разноски за юрисконсултско
възнаграждение по изпълнителното дело; 308,22 лв. – такси и разноски по Тарифата към
ЗЧСИ. В съобщението е посочено, че за обезпечаване на вземането на взискателя е наложен
запор върху движима вещ, собственост на ищцата – МПС АУДИ А3 с рег. № *********,
както и запор върху вземанията по всички притежавани от ищцата банкови сметки –
левови/валутни, депозитни, вложени вещи в трезори, съдържание на касети, суми,
предоставени за доверително управление, открити при **************.
От служебно извършена справка се установява, че въз основа на заявление, подадено
от “********** *********” ЕАД, е издадена Заповед за изпълнение № 12601/2021 г. по
ч.гр.д. № 20211110153185/2021 г. по описа на СРС, 51 състав. Въз основа на подлежащата на
изпълнение заповед е издаден изпълнителен лист № 4745 от 15.03.2022 г. за осъждане на
ищцата Г. К. К., лицето В.К.К. и лицето К.Л.К., при разделна отговорност – за ищцата 1/6.
Ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество следните суми: 380,50 лева - цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно с мораторна и законна лихва върху нея и сумата от 4,39 лева - за дялово разпределение
за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно с мораторна и законна лихва върху нея,
както и сторените в заповедното производство разноски.
По делото е прието съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд, 83
състав, в уверение на това, че Г. К. К., ЕГН **********, се отказва от наследството на Т.В.
К., ЕГН **********, починала на 15.12.2020 г., като отказът е вписан в специалната книга на
съда под № 570/29.03.2021 г.
Съдът разполага с правомощието да се произнесе по валидността на отказ от
наследство, само ако в производство е направено възражение за това или е предявен
инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на отказа. При липса на спор
съдът следва да зачете правните последици на отказа. В този смисъл постановеното по реда
на чл. 290 ГПК решение № 244/19.10.2012 г. по гр.д. № 252/2012 г. на ВКС, ІІ ГО. В случая
ответникът не е оспорил валидността на направения от ищцата Г. К. К. отказ от наследство.
Отказът от наследство съгласно чл. 52 ЗН поражда действие от датата на вписването
му в особената книга, водена за това в районния съд по местооткриване на наследството, от
който момент настъпват последиците му. Наследникът може да се откаже от наследството на
своя наследодател по всяко време. Отказът от наследството се извършва с писмено
заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството и се вписва в
особена книга за това. Съобразявайки трайната съдебна практика по приемането и отказа от
наследство - ППВС № 4/30.10.1964 г., определение № 1ЗЗ4/29.09.2009 г. по гр. д. №
1034/2009 г. на ВКС, ІV г. о., ГК, определение № 1397 от 29.12.2009 г. по гр. д. № 1298/2009
г. на ВКС, I г. о., ГК и посочената в него трайна съдебна практика на ВС от 1991 г., както и
закона, съдът приема, че отказът от наследство, направен по реда на чл. 52 ЗН във връзка с
чл. 49, ал. 1 ЗН има за последица не само невъзможността за отказалия се наследник да
придобие включените в откритото наследство права, но и невъзможността да му се възложат
задълженията, които се включват в същото наследство. Тези правни последици настъпват с
обратна сила, т.е. счита се, че отреклият се от наследство никога не е бил носител на
останалите след смъртта на наследодателя права и никога не е бил отговорен за неговите
задължения.
Съдът намира, че направеният отказ от наследство от страна на ищцата, вписан в
особената книга за това, водена в Софийски районен съд, под № 570/29.03.2021 г. е
действителен и е произвел действието, предвидено в закона, а именно: лицето, извършило
отказ от наследство, се изключва от числото на наследниците, като, губейки облагите от
наследството, наследникът се освобождава от всички тежести и задължения - в този смисъл
решение № 2762 от 10.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 3277/2019 г.
По делото липсват данни на коя дата е влязла в сила заповедта по чл. 410 от ГПК, въз
основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, поради което съдът приема за
такава датата на издаване на самия лист, а именно – 12.09.2022 г. Съдът приема, съгласно
съдебната практика, че заповедта за изпълнение на парично задължение, когато е влязла в
3
сила, се приравнява по силата си на пресъдено нещо на съдебното решение, поради което
вземанията по една влязла в сила заповед по чл. 410 или чл. 417 от ГПК се погасяват всякога
с 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав намира, че давността по отношение на процесните вземания не е
изтекла.
Кредиторът, който търси изпълнение на задължения на наследодателя от наследника
му, следва да докаже, че последният е приел наследството. По делото не бяха ангажирани
доказателства в тази насока от страна на ответното дружество. С оглед на горното следва да
се приеме, че с извършения отказ от наследство от страна на ищцата, същата се е лишила
както от правата, така и от задълженията, включени в наследството.
С оглед на горното ищцата не се явява наследник на Т.В. К., ЕГН **********,
починала на 15.12.2020 г. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че предвид
липсата на настъпило наследствено правоприемство, ищцата не е станала и съсобственик на
топлоснабдения имот – ап. 94, находящ се в гр. *********, ж.к. “************”,
**********, аб. № *******, за който са начислени сумите за доставена, но незаплатена
топлинна енергия и дялово разпределение, предмет на издадения изпълнителен лист от
12.09.2022 г. Пo аргумент от противното от разпоредбата на чл. 153, aл. 1 от ЗЕ, ищцата не
се явява клиент на топлинна енергия и ползвател на услугите на топлопреносното
предприятие, съответно не дължи заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на изложеното, предявеният отрицателен установителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да бъдат
присъдени сторените в настоящото производство разноски за държавна такса в размер 50,00
лева.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 31.07.2023 г. на
ищцата е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., поради
което в полза на адв. Ю. О. Г., САК, следва да бъде присъдена сумата 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, предявен от Г. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ж.к.
“************”, ***********, против “********** *********” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. *********, ул. “**********” № *******, че Г. К. К.,
ЕГН **********, не дължи на “********** *********” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. *********, ул. “**********” № *******, следните
суми: 380,50 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно с мораторна и законна лихва върху нея, сумата от 4,39 лева - за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата от 857,03 лева - цена за
потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно с мораторна и
законна лихва върху нея, както и сумата от 7,90 лева, представляваща цена на доставена
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., за които суми са
издадени изпълнителен лист от 15.03.2022 г. по ч.гр.д. № 53185/2021 г. по описа на СРС, 51
състав и изпълнителен лист от 12.09.2022 г. по ч.гр.д. 18330/2022 г. по описа на СРС, 177
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК “********** *********” ЕАД, ЕИК
4
**********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, ул. “**********” №
*******, да заплати на Г. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, ж.к.
“************”, ***********, сумата 50,00 лева - разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. “**********
*********” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, ул.
“**********” № *******, да заплати на адв. Ю. О. Г., САК, с адрес на упражняване на
дейността: гр. *********, ул. “*********” № ******, сумата 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5