РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Перник, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500300 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 175 от 26.02.2024 г. по гр.д. № 4527/2023 г. на Районен съд - Перник са
отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Б. З. С. срещу „ЗАД Армеец”
АД, ЕИК: ********* искове, както следва: дружеството застраховател да заплати на Б. З. С.,
сумата от 2 235.80 лева - главница, представляваща неизплатен остатък от претендирано
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди вследствие на описаното по-
горе застрахователно събитие, както и мораторна лихва върху главницата, считано от
22.06.2023 г. до датата на депозиране настоящата молба в съда в размер на 73.20 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба -
25.09.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 259 от ГПК са депозирани две въззивни жалби от Б. З. С., чрез адв. М.
Б. /подадени по ЕПЕП и чрез ССЕВ/, с напълно идентично съдържание. Твърди се, че
атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при неправилно
преценка на наличните по делото доказателства. Допълва, че същото е с противоречащи си и
не кореспондиращи както със съдебната практика, така и с правната и житейска логика
мотиви, като се сочат и конкретни примери за неправилни изводи от страна на решаващия
1
съд. Сочи, че всъщност застрахователя не твърди, че стойността на вложените при ремонта
части е завишена, а прилага методиката си за намаляване размера на обезщетението,
съответстващо с прилагане на коефициент на овехтяване заради възрастта на застрахования
автомобил при изчисляване на възстановителната стойност за отстраняване на щетата.
Намира този подход за незаконосъобразен, макар същият да е залегнал в ОУ, както и, че
неправилно е приет от решаващият съд за правилен и законосъобразен. Излага съображения,
че това от своя страна води до ограничаването на стойността, която застрахователят би
платил за ремонт на увреденото МПС, което представлява заобикаляне на изискването за
обезщетяване на застрахования в размер на възстановителната стойност и до противоречие с
императивната разпоредба на чл. 400, ал. 2 от КЗ. В подкрепа на изложеното се цитира
съдебна практика. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде отменен акта на
първата инстанция, като се постанови ново решение, с което да бъде прието, че предявените
срещу застрахователното дружество искове са основателни и доказани. Прави се искане за
присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „ЗАД Армеец” АД, с който
оспорва изцяло жалбата като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно,
законосъобразно и мотивирано. Твърди се, че решаващият съд в съответствие с
представените и приети по делото доказателства правилно е възприел фактическата
обстановка, достигнал е до правилни изводи и е постановил законосъобразен акт. В
продължение се сочи, че в хода на първоинстанционното производство безспорно е
доказано, че ищецът е допуснал редица нарушения на разпоредбите на Общите условия,
които са неразделна част от застрахователния договор, като съзнателно или поради
небрежност не е изпълнил вменените му задължения, относно начина на отстраняване на
възникналите увреждания. На следващо място за несъстоятелни се сочат развитите от
въззивника съждения, че застрахователят прилага коефициент за овехтяване спрямо новите
части, вложени в ремонта. Допълва, че ищецът е имал свободата да избере един от
многобройните доверени сервизи на застрахователя, където ремонта би бил извършен
изцяло за сметка на дружеството, а ползвателя на застрахователната услуга би имал всички
права на възложителя по отношение качеството на извършения ремонт и вложените
резервни части. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното
решение да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на сторените пред настоящата
инстанция разноски, включително ю.к. възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ответника по исковете - „ОЗК - Застраховане“
АД не е подал отговор на въззивната жалба.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
2
Не се спори пред настоящата въззивна инстанция и се установява от събраните пред
РС доказателства, че ищецът Б. С. е лизингополучател по договор за финансов лизинг,
сключен с „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, ЕИК *********, с предмет - МПС "Мерцедес
АМГ ГЛЕ 63 С" (посочено в договор за фин. лизинг като „MERCEDES-BENZ GLE 63 S
AMG“), с peг. № ***. За посоченото МПС на *** е сключен застрахователен договор между
лизингодателя и ответното дружество, обективиран в Застрахователна полица № *** за
застраховка „Каско на МПС“, сключена със срок за валидност от 13,00 часа на *** до 23.59
часа на 01.02.2024г. и покрива рисковете, посочени в клауза „Пълно каско”.
Застрахователната премия в размер на 6 102.20 лева (и дължимият данък) е заплатена
изцяло от ищеца при сключването на полицата. В срока на застрахователното покритие на
*** в гр. *** на бул. “***“ е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно
произшествие /ПТП/, при което били причинени щети на застрахованото МПС. За
настъпилото застрахователно събитие, ищецът е уведомил застрахователя веднага, по повод
на което е образувана щета с №*** по ликвидационна преписка при застрахователя, по
която от негови служители са извършени огледи на автомобила и констатирани причинените
щети и съответно са изготвени описи на щетите с посочване на увредените части по
автомобила, както и от страна на застрахователя е направена калкулация на необходимите
ремонтни работи и части - „Калкулация на ремонта номер 100-23-307“. С подаденото
„Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС“ на същата дата 27.03.2023г.,
ищецът С. е посочил, че желае обезщетението да бъде определено на база на представени
фактури. На 27.03.2023г. е извършен оглед на автомобила, изготвени от застрахователя са
опис на претенцията и снимков материал. На 11.04.2023г. е извършен допълнителен оглед
на МПС, изготвени са опис на уврежданията и снимков материал. Във връзка с
възстановяването на автомобила е издадена и представена Проформа фактура от автосервиз
„КАПЧИН“ за стойността на ремонта, включваща необходимите части, материали и труд,
възлизаща на 12 505.82 лева. Автомобилът е отремонтиран и възстановен след щетите,
съгласно съставените описи по протоколи за оглед, за което от автосервиз „КАПЧИН“ е
издадена съответната фактура с № ***, която е със същото съдържание и стойност от 12
505.82 лева като предхождащата я проформа-фактура. Стойността на ремонта за
отстраняване на щетите по автомобила, получени вследствие на застрахователното събитие
възлиза на 12 505.82 лева, която сума ищецът е заплатил по банков път на автосервиза,
извършил ремонта - „КАПЧИН“ ЕООД, съгласно издадената фактура, заедно с платежното
нареждане. След извършване на ремонта - на 01.06.2023г., от ищеца на застрахователя е
представена издадената фактура за ремонта с № *** от автосервиз „Капчин“ ЕООД,
възлизаща на 12 505.82 лева, заедно с платежно нареждане за същата сума, както и
възстановеният автомобил за извършване на оглед.
От застрахователя по процесната щета е определено и заплатено /на два пъти/
застрахователно обезщетение общо в размер на 10 270,02 лева. С писмо до лизингодателя от
застрахователя „ЗАД АРМЕЕЦ АД е посочено като основание за непризнаване на цялата
заплатена стойност на ремонта, извършен от ищеца, следното: „На основание описаните
увреждания и прилаганата от ЗАД „Армеец“ „Методика за оценка на щети по МПС“, е
3
изготвена авто-техническа експертиза за преписка по щета ***. При извършената
допълнителна проверка след депозираното писмо, е изготвена нова сравнителна авто-
техническа експертиза, в условията на т.110.1. и т. 110.2. от Общите условия по застраховка
„Каско“ на МПС. При изготвянето й, са използвани средни пазарни цени на резервни части,
труд и материали, съобразени със срока на експлоатация на автомобила, както и условията
на договори със сервизи и доставчици на части, с които ЗАД „Армеец“ има партньорски
отношения, която определи нов размер на обезщетението в размер на 10 270.02 лева с ДДС.
Няма спор между страните и че ищецът е лицето, което съгласно чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ
има право да претендира и да получи обезщетение съгласно застрахователния договор за
застраховката „Каско на МПС“, сключен с полица № *** от ***
Спорният по делото въпрос включително и пред настоящата въззивна инстанция
касае дължимостта и размера на застрахователното обезщетение за възстановяване на
увреждането на процесната вещ. За неговото определяне съдът съобрази следното:
При съдебно предявена претенция обезщетението следва да бъде определено от съда
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 386, ал. 2 от КЗ. В хипотеза на частично увреждане на застрахованото
имущество, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително
претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която според
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка или по алтернативни
части. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност. Поради
това, ако застрахованият по застраховка "Каско на МПС" представи доказателства за
причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за
извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне, застрахователят не може да
откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта
средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват
реалната възстановителна стойност по смисъла на чл. 400, ал. 2 от КЗ. Съдът следва да
определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, като
ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали
не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на
КФН. В посочения случай Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не намира
приложение, тъй като действителният размер на вредата, релевантен за размера на
дължимото застрахователно обезщетение, подлежи на определяне на база представените от
застрахования разходни документи за извършен ремонт. В същия смисъл е и трайната
практика на ВКС в решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
ТК; решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, 1-во т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т. о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №
4
156/2009 г. на ВКС, т. о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о.
В настоящия случай видно от приложената по делото застрахователна полица като
начини на обезщетяване са посочени следните възможни варианта, а именно по експертна
оценка на застрахователя или възстановяване в доверен сервиз или фактури от друг сервиз.
С подаденото „Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС“ на същата дата
27.03.2023г., ищецът е посочил, че желае обезщетението да бъде определено на база на
представени фактури. Видно от представената от ищеца с исковата молба фактура № ***,
стойността на осъществения и заплатен от ищеца ремонт е в размер на сумата12 505.82 лв.,
от която сумата общо в размер на 10 270,02 лв. е изплатена от ответника – застраховател.
От заключението на САТЕ пред РС и от изявленията на вещото лице в съдебно
заседание се установява, че всички посочени в исковата молба увреждания по процесния
автомобил са в резултат на процесното ПТП, като ремонтът им е извършен с оригинални
части и материали на производителя в специализиран сервиз към датата на събитието. В
съдебно заседание вещото лице е пояснил, че е работил с оригинални части, защото голяма
част от частите са със специфични детайли и при използване на алтернативни резервни
части е установил, че същите имат различия, поради което за реално възстановяване на
автомобила са необходими оригинални части. Пояснил е още, че ползвал проформа
фактурата и фактурата на ищеца, като заплатените от ищеца и използвани за ремонта части
са с възможно най-ниските цени на пазара за оригинални части, а заплатената от ищеца сума
за труд е дори по-ниска от изчислената от застрахователя в калкулацията му за стойността
на ремонта (25 лв/час в сравнение с 35 лв/час). По фактурата няма внос за тази марка и
модел алтернативни части, всички са нови. Не се произвеждат алтернативни части.
Алтернативните са на дъщерни фирми или китайско или турско производство на други
марки автомобили. За тази марка само оригинални части на „Мерцедес“. Направил е справка
в няколко специализирани сервиза, които обслужват тази марка и модел и във всички
работят с оригинални части и са по - скъпи от представените 2 бр. фактури, приложени по
делото. Вещото лице е посочило, че при отговора на задачата под №2 от САТЕ, поставена от
ответника е посочил (цитирал) същите цени на части, като в представената Калкулация на
застрахователя, поради това, че не е намерил такива части от каквито и да е алтернативни
доставчици, включително и след разговор с фирмата - издател на Калкулацията - М Кар
Уест ООД.
Застрахователят е обосновал своя отказ/намаляване на дължимото застрахователно
обезщетение с т.110.1. и т. 110.2. от ОУ към процесния договор, която предвижда
възможност за определяне на застрахователното обезщетение по представени оригинални
фактури от друг сервиз. Посочената клауза на т. 110.2. от ОУ, на която се позовава и
ответникът, съдържа обаче и други условия за приложението й, а именно: след изрично
писмено съгласие на застрахователя и при спазване на неговите ограничения за стойност на
резервни части, за нормовремена на операциите и стойност на сервизен час и за
количеството и стойност на материалите за боядисване, но не повече от размера, който
Застрахователят би платил при обезщетяване по предходната т. 110.1. Възражението на
5
ответника, че плащането от ищеца е било извършено в нарушение на т.110.1. и т. 110.2. от
ОУ, е неотносимо, тъй като нарушението на договорения начин за избор на сервиз не дава
право на застрахователя да откаже плащане на застрахования или намаляване на дължимото
застрахователно обезщетение, щом събитието е настъпило, съставлява покрит риск и се
търси обезщетение за вреди в причинна връзка с него. Същевременно, това възражение е и
неоснователно, тъй като с обсъжданата клауза се ограничава подлежащата на обезщетяване
стойност на резервни части, труд и материали до параметрите на договорите между ЗАД
"Армеец", автосервизи и доставчици на части по негова Методика за ликвидация на
частични щети, с което се позволява на застрахователя да определи едностранно размера на
своята парична престация по застрахователния договор, като избере сам методиката, по
която да бъде остойностена възстановителната стойност на застрахованото имущество при
частична негова повреда. Факт е, че доколкото се касае за договорни отношения, то в
отношенията между страните действа принципът на свободата в договарянето- чл. 9 ЗЗД.
Той обаче сам по себе си не може да дегорира приложението на императивните норми на
закона, какъвто характер безспорно има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка
страните да уговорят начин на обезщетение, то той следва да е такъв, че да покрие
изискването на закона обезщетението да е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието. От заключението на САТЕ, в т. ч. разясненията дадени
при изслушването на вещото лице се установява, че сторените от застрахования разходи са
съответни на действителните такива за възстановяване на увреденото МПС, съгласно
представените доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното
поправяне в размер на 12 505.82 лв. с ДДС. В ползваната от застрахователя методика при
определяне на обезщетението е взето предвид овехтяване на вещта и цените на частите от
алтернативни доставчици. По- важното обаче е, че според САТЕ с така определеното от
застрахователя обезщетение не би могло да се закупят оригинални части и материали на
производителя. Следователно с ползвания от застрахователя метод на обезщетяване е
нарушено изискването за обезщетяване по реална, действителна стойност на вредата към
датата на настъпването й. Затова и предвиждането на друг ред на обезщетяване в ОУ към
полицата, влиза в противоречие с посочените норми на закона. Дори и да бе налице това
условие по делото не са установени тези цени от застрахователя, нито съответствието им с
императивната норма на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която следва да бъдат обезщетени
действителните вреди на застрахования. Освен това уговорка в смисъла, че обезщетението
се изчислява по приета от застрахователя методика са недействителни, тъй като
противоречат на императивната правна норма на чл. 386, ал. 2 от КЗ, въвеждаща
изискването, че застрахователят е "длъжен" да заплати обезщетение равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието.
От изложените от настоящия състав по-горе мотиви, че обезщетението не може да
надвишава възстановителната стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка или
по алтернативни части следва, че кредиторовият интерес на увреденото лице от настъпване
на процесния застрахователен риск ще бъде изцяло удовлетворен, в случай че изцяло бъдат
6
заместени увредените автодетайли с оригинални авточасти. Следователно лекият автомобил
ще бъде възстановен в състоянието преди увреждането му чрез влагане на мястото на
увредените автодетайли нови, но оригинални авточасти. Всеки производител на автомобили
влага в производството оригинални автодетайли, поради което докато те не бъдат
унищожени и подменени с нови, макар и заместващи, се прилага презумпция, че погиналите
авточасти са оригинални, т. е. съответни на вложените от производителя. Следва, че при
необходимост от ремонт на процесния автомобил, частите следва да бъдат заменени именно
с нови такива, тъй като всички съставни части на автомобила към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 27.03.2023 г. са били обективно оригинални. По този начин ще
бъде изпълнено изискването на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, според която
застрахователното обезщетение трябва да бъде определено според действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество се установява от
изслушаната пред РС САТЕ, в която вещото лице е работило с оригинални резервни части,
като е обосновало логично, че спецификата на автомобила изисква ползването на такива, за
да може да се каже, че автомобилът действително е възстановен до същия вид и качество.
Касае се за автомобил, който към момента на настъпване на застрахователното събитие е с
под 8-годишна експлоатация и липсват данни поддръжката му да е била извършвана с
алтернативни резервни части или с части втора употреба. Нещо повече, в съдебно заседание
пред РС вещото лице също сочи, че начислената от специализиран сервиз стойност на
ремонта на автомобила отговаря на цените на оригинални части и материали на
производителя. В ползваната от застрахователя методика при определяне на обезщетението
е взето предвид овехтяване на вещта и цените на частите от алтернативни доставчици.
С оглед на установената пряката зависимост между размера на вредата и пазарната
стойност на ремонта, и при положение, че в случая са представени доказателства за
извършени от ищеца в специализиран сервиз такива ремонтни дейности за поправяне на
увреденото застраховано МПС, то дължимото от застрахователя обезщетение се равнява на
направените разходи за това. Заплатените от ищеца разходи за ремонт и възстановяване на
автомобила очевидно не надвишават уговорената в застрахователния договор
застрахователна сума – според САТЕ пазарната стойност на процесното МПС към датата на
ПТП (27.03.2023г.) е 115 238.00 лева (117 349.80 - 1.8% овехтяване). От друга страна
сторените от застрахования разходи са съответни на действителните такива за
възстановяване на увреденото МПС съгласно изслушаната САТЕ, съгласно представените
доказателства /проформа фактура и фактура № ***/ за извършен в специализиран сервиз
ремонт за тяхното поправяне в размер на 12 505.82 лв. с ДДС - съответстват на реалната
възстановителна стойност по смисъла на чл. 400 КЗ, поради което подлежат на пълно
обезщетяване.
Посоченото дава основание на съда да приеме, че размерът на застрахователното
обезщетение следва да се съизмери с действителната вреда на застрахования, а в случая тя е
равна на доказаната с представените проформа фактура и фактура № *** стойност на
7
осъществения и заплатен от ищеца ремонт за възстановяване и поправянето на вредите на
застрахования автомобил с оригинални резервни части и без прилагане на обезценка или по
алтернативни части - в размер на 12 505.82 лв. Посочената стойност във фактура № ***,
издадена от „КАПЧИН“ ЕООД в размер на 12 505.82 лв. е стойността за възстановяване на
уврежданията на лекия автомобил по цени на оригинални части и материали на
производителя в специализиран сервиз, какъвто е „КАПЧИН“ ЕООД по отношение на
марката на процесния автомобил. Съдът намира, че само с ползването на оригинални части и
материали на производителя може да се каже, че автомобилът е възстановен до същия вид и
качество, каквито са посочените по-горе законови изисквания на чл. 386, ал. 2 и чл. 400, ал.
2 КЗ.
Ето защо дължимото се обезщетение следва да се приеме, че е в размер на 12 505.82
лева, който размер и не надхвърля застрахователната сума. Тъй като ответникът е извършил
частично плащане на застрахователното обезщетение – до сумата от 10 270,02 лв., то в полза
на ищеца съществува вземане в размер на 2235,80 лв., в който размер е предявената искова
претенция. С оглед изложеното претенцията се явява доказана освен по основание и по
размер за сумата от 2235,80 лв., поради което следва да се уважи изцяло. Върху тази сума се
дължи и законната лихва от депозиране на исковата молба в съда - 25.09.2023г. до
окончателното изплащане на задължението.
Съгласно чл. 405, ал.1 и чл. 108, ал. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати обезщетението в уговорения срок, който не
може да бъде по- дълъг от 15 работни дни и започва да тече от деня, в който застрахованият
е изпълнил задълженията си по чл. 106, ал.1 и чл. 380, ал. 1 КЗ. Застрахованият е
предоставил на застрахователя всички документи по щетата на 01.06.2023г., когато са
представени фактурата и възстановеният автомобил, от когато 15 работни дни са изтекли на
21.06.2023г. От следващия ден – 22.06.2023г. ответникът е изпаднал в забава и от тази дата
следва да бъде изчислено обезщетението за забава върху уважената главница от 2 235.80 лв.
Изчислено от съда на осн. чл. 162 ГПК, същото е в размер на 74.72 лв., считано за периода
от 22.06.2023 г. до 25.09.2023 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/, като с оглед
диспозитивното начало искът следва да се уважи за претендирания размер от 73.20 лева.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, обжалваното решение
следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което да бъдат уважени изцяло
предявените искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Въззивната жалба е основателна.
По разноските:
С оглед изхода на спора, решението на РС следва да се отмени и в частта за
присъдените на ответника разноски в първата инстанция от общо 500лв., доколкото такива
не му се дължат предвид основателността на исковете.
Ищецът претендира и доказва разноски по производство пред РС общо 923,16 лв.
(съгласно представените доказателства, включително и за това, че адв. възнаграждение е
платено в брой, и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат от
8
ответника изцяло и следва да бъдат присъдени с настоящото решение.
Жалбоподателят доказва разноски по въззивното производство общо от 580лв., от
които 50 лв. държавна такса и 530 лв. –заплатено адв. възнаграждение (съгласно
представените доказателства, включително и за това, че адв. възнаграждение е платено в
брой, и списък по чл. 80 ГПК), които му се дължат изцяло предвид основателността на
жалбата.
С оглед резултата от обжалването, на въззиваемия не се дължат разноски по
въззивното производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 175 от 26.02.2024 г., постановено по гр.д. № 4527/2023 г. по
описа на Районен съд – Перник, включително и в частта за осъждане на Б. З. С., ЕГН
********** да заплати на “ЗАД Армеец” АД, ЕИК ********* разноски за
първоинстанционното производство в размер на 500 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.София район Средец ул.Стефан Караджа № 2, да заплати на Б. З. С., ЕГН ********** от
***, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ сумата от 2 235.80 лева - представляваща неизплатен
остатък от застрахователно обезщетение по застрахователна полица № *** за имуществена
застраховка "Каско на МПС" за причинени увреждания по МПС "Мерцедес АМГ ГЛЕ 63 С"
(посочено в договор за фин. лизинг като „MERCEDES-BENZ GLE 63 S AMG"), с peг. номер
*** в резултат на настъпило на *** застрахователно събитие – пътно-транспортно
произшествие в гр. ***, на бул. “***“, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от депозиране на исковата молба в съда - 25.09.2023г. до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 409 от КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД сумата 73.20 лева – мораторна лихва върху
главницата, считано от 22.06.2023 г. до 25.09.2023 г.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.София район Средец ул.Стефан Караджа № 2, да заплати на Б. З. С., ЕГН ********** от
***, сумата 923,16 лв. – разноски за първоинстанционното производство пред РС - Перник.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.София район Средец ул.Стефан Караджа № 2, да заплати на Б. З. С., ЕГН ********** от
***, сумата 580 лв. - разноски за въззивното производство пред ОС - Перник.
Решението е постановено при участието на „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК
*********, като трето лице-помагач на страната на ответника „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10