№ 417
гр. Перник, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20231720100057 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Х. Ц. срещу „Електрохолд
Продажби“ ЕАД. В исковата молба се твърди, че ответното дружество се е снабдило
срещу ищеца с изпълнителен лист от 06.07.2009 г., издаден въз основа на влязла в сила
Заповед за изпълнение, за принудително събиране вземанията по който е образувало
изп.д. № 567/2009 г. по описа на ЧСИ А.В.. Твърди се, че действия по изпълнение не са
били предприемани, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на
закона, като новата давност за вземанията, е изтекла към 30.09.2014 г. Твърди се, че
въпреки това въз основа на същия изпълнителен титул ответникът като взискател
инициирал образуването на второ поред изпълнително производство – изп.д. №
2354/2022 г. по описа на ЧСИ А.В., което се явява материално незаконосъобразно
поради липсата на изпълняемо право в полза на взискателя.
С оглед на изложеното, моли съда да приеме за установено, че в полза на
ответника не съществува право на принудително изпълнение за сумата от 446,76 лева –
главница за ползване на електрическа енергия за периода 07.06.2008 г. до 09.12.2008 г.,
сумата 24,89 лева – законна лихва за забава за периода 30.07.2008 г. – 26.03.2009 г.,
както и сумата 88,00 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 06.07.2009 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1006/2009 г. на РС-Перник и е образувано изп.д. № 2354/2022
г. по описа на ЧСИ А.В., поради изтекла погасителна давност за вземанията.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни с твърдението, че в хода на образуваните изпълнителни
производства взискателят и съдебният изпълнител своевременно са предприемали
изпълнителни действия, надлежно прекъсващи давността за вземането, поради което
същата не е изтекла.
Претендира разноски.
1
В съдебно заседание ищецът не се представлява като поддържа вече изложеното
с писмено становище.
Ответникът оспорва исковете. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124,
ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на
спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е отричаното от
ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника въз основа на
факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до
погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността
на длъжника (така Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г., IV
г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК).
Наличието на изпълнителен титул срещу ищеца в полза на ответника
свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателен
установителен иск (така Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021
г., III г. о., ГК). В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на
нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен
лист.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК).
При въведено възражение/позоваване на някоя от страните по спора за
приложимия давностен срок, съдът следи за изтекла давност. В случая е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В съдебната практика съществуваха
колебания относно приложимия срок на погасителна давност относно вземане
установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Тези колебания бяха преодолени с
постановена по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика - Решение № 37/24.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. и окончателно с Решение № 118/ 07.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о., в които се приема, че пет годишен срок на новата
давност се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно
решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
За прекъсването на давността в рамките на изпълнителното производство е от
значение на коя дата е влязла в сила заповедта за изпълнение, както и кога е било
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази
дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение е погасено по давност.
При бездействие на кредитора в период от две години производството се
прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на
изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически
факт. По силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията, дадени в т. 10 от ТР № 2/2015 г.
на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.
2
По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че
към момента на образуване на изпълнителното дело е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като
с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено
различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено
цитираното ППВС.
С ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че
погасителната давност не тече до 26.06.2015 г. докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
По делото се установи, че давността е била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, което е станало на 31.05.2009 г. – денят след изтичане срока
за възражение по чл. 414 ГПК. Следващото прекъсване не е доказано, въпреки
признанието на ищеца, че такова е направено на по късен етап с образуване на
изпълнително дело и предприемане на действия по изпълнение.
Съдът е указал на ответника, че в негова доказателствена тежест е да установи
твърдения факт на прекъсването на давността, както и че не сочи и не представя
доказателства в тази насока. Въпреки това, до приключване на съдебното дирене той е
представил доказателства, установяващи пълно и главно прекъсване на погасителната
давност. Представено е съобщение от ЧСИ А.В., съгласно което и.д. № 567/2009 г. е
прекратено. При липса на обективни данни за извършване на действия по изпълнение
съдът приема, че нова давност е започнала да тече първо на 31.05.2009 г. (влизане в
сила на заповедта за изпълнение). Същата е прекъсната и не тече в рамките на и.д. №
567/2009 г. до 26.06.2015 г. съгласно приетото в ТР № 3 от 28.03.2023 г. по т.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като на 26.06.2020 г. е изтекъл законоустановения
петгодишен срок. Следващо действие, водещо до прекъсване (ако не бе изтекла) се
установява с депозиране на молба от 27.10.2022 г. и възлагане действия по изпълнение
в рамките на и.д. № 2354/2022 г. по описа на ЧСИ А.В., но това е след като
погасителната давност вече е изтекла.
При горния извод и правните съображения за прекъсване на давността,
предявените искове са изцяло основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответната страна е да заплати разноските за платена държавна такса (50,00 лева). За
процесуално представителство на ищцовата страна е претендирано адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева. Ответникът своевременно е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото съдът намира за
неоснователно, тъй като уговорения и заплатен адвокатски хонорара е съобразен с
минималния такъв, определен в Наредба № 1/2004 г., действала към датата на
сключване на договора за правна помощ.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124,
ал. 1 ГПК, че в полза на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ АД , с ЕИК: ********* не
съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение) срещу Т. Х.
Ц., ЕГН ********** за сумата от 446,76 лева – главница за ползване на електрическа
енергия за периода 07.06.2008 г. до 09.12.2008 г., сумата 24,89 лева – законна лихва за
забава за периода 30.07.2008 г. – 26.03.2009 г., както и сумата 88,00 лева – съдебни
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.07.2009 г. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1006/2009 г.
на Районен съд Перник, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“
АД да заплати на Т. Х. Ц. сумата от 450,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4