Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. Глава ХХІ НПК. С Решение № 570 от 02.09.2011г., постановено по НАХД № 591 по описа на Горнооряховския районен съд за 2011г., обвиняемият КРИСТИАН Н. Д. - роден на 23.09.1964 г. в гр.Бургас, с постоянен адрес гр.Бургас, жк „Изгрев” № 43, вх.В, .7, А. и с настоящ адрес село В., общ.С.,български гражданин, неосъждан, с висше образование, с ЕГН *, е признат за ВИНОВЕН ЗА ТОВА, че в периода от 04.09.2006 до 16.11.2006 година като извършител в съучастие с неизвестен извършител, в условията на продължавано престъпление съставил неистински частни документи – декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от името на Милена Николаева Александрова за липса на задължения, декларация за гражданство и гражданско състояние от името на Милена Н. Александрова, както и пълномощно от името на Милена Николаева Александрова, като употребил тези документи в град Горна Оряховица пред нотариус Иван Мазнев, рег. № 284 на Нотариалната камара, за да докаже липсата на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения на Милена Николаева Александрова, наличието на българско гражданство и липсата на граждански брак на Милена Николаева Александрова, както и наличието на упълномощаване на Кристиан Н. Д. от Милена Николаева Александрова за извършване на разпоредителни сделки със ±ъсобствените й недвижими имоти – ниви в землището на село В. - престъпление по чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК (ред. ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 13.10.2006 г.), съдът го ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност, като му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 500 ЛВ. (петстотин лева). Освен това съдът ОСЪДИЛ Кристиан Н. Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА сумата 248 лв. (двеста четиридесет и осем лева), представляващи направените по делото разноски. Решението е обжалвано в срок от защитника на обвиняемия Кристиан Н. Д., А.П. С. като неправилно. Твърди се, че съдебният акт е произнесен в нарушение на материалния закон и се иска отмяна на същия, съответно постановяване на друго оправдателно. В съдебно заседание се поддържа жалбата и не се представят нови писмени доказателства. Според А.С. подзащитният му не е полагал подписите върху инкриминираните документи а и самите вещи лица са изследвали копия а не оригинални книжа. Имало нарушения и при допускането на повторната експертиза, определянето на нейният състав. Прокурорът от Окръжна прокуратура гр.В. дава становище за неоснователност на въззивната жалба, твърди, че наказанието глоба е определено съразмерно и съответно на тежестта на извършеното престъпление и обществената опасност на личността на дееца. Оспорва твърденията за нарушения на процесуалния закон при събирането на доказателствата и изготвянето на заключенията. Иска се потвърждаване на съдебното решение на ГОРС. Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите на страните във връзката им със събраните писмени и гласни доказателства на досъдебното производство и пред първата инстанция, достигна до следните правни изводи: ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА. С жалбата е сезиран родово и функционално компетентен съд. Обжалва се невлязъл в сила съдебен акт, за който е предвиден инстанционален контрол по реда на Глава двадесет и първа, съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 5 НПК. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, имаща право и интерес да обжалва постановения съдебен акт. Правото на жалба е упражнено валидно и срочно, като тя отговаря на изискванията за редовност уредени в чл. 320 НПК и е депозирана в срока за обжалване по чл. 319 НПК, предвид и което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди посочените в жалбата и инициирани от страните, по реда на съдебните прения правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение независимо от основанията посочени от страните, намира за установено следното: Към 2006г. обвиняемият Кристиан Н. Д. се занимавал по занятие с изкупуване на земеделски земи в землищата на различни населени места от името на фондове за земеделски земи. Свидетелката Милена Николаева Александрова по същото време била съсобственик на земеделски земи в землището на село В., общ.С. и не е упълномощавала обвиняемия да се разпорежда със земите й, не му е предавала подписани от нея декларации по чл.264, ал.1 от ДОПК и за гражданство и гражданско състояние. В периода от 04.09.2006 г. до 16.11.2006 г. обвиняемият сам изпълнил ръкописния текст а в съучастие с неизвестно по делото лице и подписите в декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от името на Александрова за липса на задължения, в декларация за гражданство и гражданско състояние от името на Александрова, както и в пълномощно от името на същата свидетелка. Обвиняемият именно действал в съучастие с неизвестен извършител, който положил в пълномощното неистински подпис за упълномощител № 2 на името на Руси Панайотов Митев и неистински подпис вместо кмет в нотариалните заверки от 04.09.2006 г. Така изготвените неистински пълномощно и декларации обвиняемият употребил пред нотариус с рег. № 284, Иван Мазнев за да докаже липсата на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения на Милена Николаева Александрова, наличието на българско гражданство и липсата на граждански брак на Милена Николаева Александрова, както и наличието на упълномощаване от Милена Николаева Александрова на негово име за извършване на разпоредителни сделки със съсобствените й недвижими имоти – ниви в землището на село В.. Допуснати и назначени са били на досъдебното производство няколко експертизи, които отчасти са оспорени от защитника на обвиняемия, А.С. по отношение твърденията в тях свързани с положените подписи. От заключението на съдебно-графическата експертиза по протокол № 54/03.05.2010 г. (л.29 – 31 от ДП) се установява, че ръкописният текст в представените за изследване пълномощно от името на Милена Николаева Александрова, декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от името на Милена Николаева Александрова за липса на задължения и декларация за гражданство и гражданско състояние от името на Милена Николаева Александрова е изпълнен от обвиняемия Кристиан Н. Д.. Видно от заключението на графическата експертиза по протокол № 139/08.12.2010 г. (л.44 – 46 от ДП), подписът срещу упълномощител № 3 в пълномощното (от името на титуляря Милена Николаева Александрова) е положен от обвиняемия Кристиан Н. Д.. Подписът срещу упълномощител № 2 в същото пълномощно не е положен от титуляря Руси Панайотов Митев. Поради малкото количество информация, съдържаща се в графичните елементи, вещите лица дават заключение, че не може да се определи от кого е положен този подпис. От заключението на графическата експертиза по протокол № 112/12.10.2010 г. (л.34 – 36 от ДП) се установява, че подписът срещу „Декларатор” в декларацията по чл.264, ал.1 от ДОПК и в декларацията за гражданство и гражданско състояние, двете от името на Милена Николаева Александрова, е положен от обвиняемия Кристиан Н. Д.. Тези заключения както по своето същество и изводи така и като процедура на изготвянето им, са оспорени от адвокат С. който твърди, че подзащитният му и обвиняем по делото Д. не е полагал подписите върху инкриминираните документи а и самите вещи лица са изследвали копия а не оригинални книжа. Имало нарушения и при допускането на повторната експертиза, определянето на нейният състав. Не можело според него да участват в състава на повторната експертиза вещи лица писали заключение по оспорената такава. Настоящия състав счита, че направените от процесуалният представител на обвиняемия възражения в тази насока се явяват неоснователни. Правилно и изчерпателно първоинстанционния съд е възприел фактическа обстановка която съответства изцяло на събраните по делото доказателства,вследствие на което по-късно е и направил своите правни изводи. Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа доказателствата събрани в хода на досъдебното производство – № ЗМ-191/2010 г. по описа на РУ”Полиция” гр.С., приобщени на основание чл. 378, ал. 2 НПК, а именно: показанията на свидетелите Милена Николаева Александрова, Руси Панайотов Митев, които съдът кредитира като годно доказателствено средство, предвид това, че същите напълно се подкрепят и кореспондират с всички доказателства по делото, писмените доказателства и писмените доказателствени средства – справки и документи от кметство с.В. приложени към ДП, справка за съдимост на обвиняемия. На първо място, в заключението по съдебно-графическата експертиза по протокол № 54/03.05.2010 г. , която е единична такава е казано, че на вещото лице са предоставени за изследване пълномощно и два броя декларации описани точно и изчерпателно, съхранявани в кантората на нотариус Ани Маркова, които са именно оригинални книжа. Това опровергава твърденията на адвокат С., че са били изследвани само ксерокопия по делото. Вещото лице Пламен Момчев е бил категоричен че ръкописният текст по документите от името на Милена Николаева Александрова е изписан от обвиняемият Д.. Този факт се потвърждава и от обясненията на самият Д., който прави признание за него, макар и да привнася други причини за изписването. Подобно е положението при останалите две посочени по горе заключения, макар че в тях се говори за обект на изследване – предоставени ксерокопия. Те в последствие са приобщени към ДП от разследващия полицай на лист 66 и следващите по делото. Не съществува в теорията или практиката изрична забрана заключения по съдебно-графическа експертиза да не се изготвят по копия на документи. Всичко се решава конкретно с оглед на сравнителния материал и от всяко вещо лице според поставените задачи. В настоящия случай експертите са изпълнили поставените им задачи като са сметнали предоставените им копия за достатъчно годни материали . Освен това съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от НПК експертното заключение не е задължително за съда като то се преценява през призмата на всички останали доказателства. Така че, при наличие на форма на съучастие в конкретното обвинение с друго лице и то като съизвършител, направените възражения не водят и не налагат друг краен извод за виновността и причастността на Д. към деянията освен направеният от ГОРС. При извършената по реда на чл. 314, ал. 1 НПК проверка, относно правилността на постановеното решение, настоящият състав на въззивния съд намира, че извършеното от обвиняемият деяние, описано в обстоятелствената част на постановлението за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание съдържа признаците на престъпление по смисъла на чл.309, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.Поради тази причина и правилно е било повдигнато обвинението от прокурора. По отношение на наказанието, което следва да бъде наложено на Д., съдът констатира, че обвиняемият е действал в условията на продължавано престъпление. Съставянето и използването на всеки от трите неистински документи осъществява поотделно един състав на едно и също престъпление – по чл.309, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време – от 04.09.2006 до 16.11.2006 година, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което всяко следващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Поради това съдът прие, че обвиняемият е извършил едно продължавано документно престъпление. Съдът прецени, че са налице предпоставките по чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Извършеното от обвиняемия деяние е умишлено престъпление, за което в НК е предвидено наказание лишаване от свобода до две години. При определяна размера на административното наказание, което е необходимо да се наложи на Д., съдът правилно е взел предвид високата степента на обществена опасност на деянието и ниската степен на обществена опасност на дееца. Минималният размер на административното наказание глоба, предвидено в приложимия наказателен закон, е 500 лв. Поради което първоинстанционния съд е освободил обвиняемия от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложил административно наказание глоба в размер точно на този размер. Водим от изложеното по горе и на основание чл.378,ал. 5 НПК, вр. чл. 338 от НПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 570 от 02.09.2011г., постановено по НАХД № 591 по описа на Горнооряховския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |