Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
гр. Габрово, 9.10. 2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание
от двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от
председателя адм. д. № 243 на Административен съд Габрово по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово Жалба с вх. № СДА-01-1458 от 6.08.2020 г., подадена
от В.Г.Я. *** с ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № РД-14-1732 от 1.08.2020 г. на Началник областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Видин /ОО“АА“/ към Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ /ИА“АА“/, с искане за отмяна на заповедта, като
незаконосъобразна.
С оспорения индивидуален
административен акт /ИАА/ на жалбоподателката Я. е наложена ПАМ – спиране от
движение за срок от 10 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с
регистрационни номера и отнемане на свидетелството за регистрация на лек
автомобил „***, собственост на същата.
Мярката е наложена на
основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1
от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ затова, че на 1.08.2020 г., при
извършена проверка за спазване разпоредбите на същия закон и на ЗДвП е установено,
че И.Г.Г. извършва обществен превоз на пътници в Република България с лекия
автомобил, собственост на В.Г.Я., за който от направена справка в
информационната система на ИА „АА“ – София се установява, че не притежава лиценз
за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз
на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение
за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници. Административният орган е приел, че е налице
правно основание за прилагането на процесната мярка по така посоченото правно
основание.
Съгласно чл. 106а, ал. 1,
т. 1, б.“а“ от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца: а) с което се извършва превоз на пътници или товари, без
да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
няма заверено копие към лиценза на Общността. Според цитираната в Заповедта ал.
2, т. 1 от същия закон налагането на ПАМ по ал. 1 се осъществява от органите по
контрол чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й
заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в
случаите по ал. 1, т. 1. Съгласно ал. 3 в тези случаите по регистрационната
табела и посочените документи се изземват със съставянето на акта за
установяване на административно нарушение, т. е. законодателят е предвидил
предварително изпълнение на мярката. Разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ЗАвтП
също регламентира изрично, че подадената жалба не спира изпълнението на
приложената административна мярка.
Жалбата е подадена в законния срок от
заинтересовано лице против подлежащ на съдебно оспорване индивидуален
административен акт /ИАА/ и се явява редовна и допустима, поради което съдът
следва да се произнесе по нейната основателност.
Мотивите на
жалбоподателката, поради които тя намира, че заповедта е незаконосъобразна, са
следните: Не е спорно, че на процесната дата И.Г., син на жалбоподателката,
действително е управлявал процесното МПС и не притежава лиценз за превоз на
пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване
на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация и извършване
на таксиметров превоз на пътници. Но той не е и бил длъжен да притежава такива
документи, т. к. не е извършвал таксиметров превоз на пътници изобщо. Не всеки
превоз на хора отговаря на това определение и не за всеки превоз следва да се
отправят подобни изисквания. Няма забрана човек да превозва пътници в
автомобил, нито да се разбере с тях да си поделят консумативите – основно
гориво, за превоза. Това обаче не съставлява таксиметрова дейност. По тази
причина и ИАА е издаден в нарушение на материалния закон, при липса на
реализация на хипотезата на приложената правна норма.
Освен това
жалбоподателката счита, че същата е немотивирана, като не е посочено в какво се
състои административното нарушение, за което се налага процесната ПАМ, не е
посочено дали е съставен АУАН за него. Не е ясно по какъв начин е установено
извършването на нарушение и конкретно – че Г. е извършвал таксиметров превоз на
пътници с лек автомобил или на нерегламентиран превоз на такива, в случай, че
се обвинява в това.
Водачът Г. живее от 2016
г. в Германия, където и работи. През лятото си дошъл по време на отпуската си в
България и на 1.08. отново потеглил, за да се прибере в Германия, където живее
постоянно. Майка му била част от пътниците и тя тръгнала с него за да види
внуците си. Имало е и други пътници. В случая ставало въпрос за споделено
пътуване, което не е регламентирано в закона, но не е и забранено от него и за
извършването му не следва да се носи административна отговорност, вкл. да се
налагат ПАМ. Споделеното пътуване е ненаименован от законодателството ни
договор, по силата на който шофьорът и пътниците в управлявания от него
автомобил си поделят разходите за транспорта, какъвто се явява и случаят. Нито
в процесната заповед, нито в преписката се установява, че е налице друго
споразумение между тези лица. При пътуването в автомобила се е намирала и
племеницата на жалбоподателката и общи приятели, с които именно решили да си
поделят горивото, т. к. до Германия този разход не е евтин. Няма данни Г. да се
е занимавал по занятие с превоз на пътници.
На следващо място не е
мотивиран и размерът на мярката, който клони към законово предвидения максимум.
Освен немотивиран, този размер се явява и несправедлив, т. к. в процесната
заповед липсва посочване за извършено нарушение, няма данни, че е налице
такова, извършено преди това. Автомобилът е собственост на майката на водача,
пътувала също в него, която не разполага с друго транспортно средство.
Спирането му от движение за толкова дълъг срок я лишава от възможността за
собствен превоз за период от близо година, без самата тя да е реализирала
правно укоримо поведение.
В проведено по делото
о.с.з. жалбоподателката се представлява от адв. Е. П. от ГАК, който поддържа
жалбата.
Ответната страна не
изпраща представител.
Съдът направи проверка
както за наведените в жалбата доводи за отмяна на процесния ИАА, така и за
наличието на всички основания по чл. 146, във вр. с чл. 168, ал. 1 от ЗАвтП.
От фактическа и правна
страна се установява следното:
Заповедта е издадена от
началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Видин към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, определен от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщения за длъжностно лице по реда на чл. 172,
ал. 1, от ЗДвП и от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ по
реда на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, съгласно който текст принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. В тази връзка
поделото е приложена Заповед № РД-01-43 от 23.01.2020 г. изп. директор на ИА
„АА“ към МТИТС, с която на това основание са упълномощени посочените в нея
длъжностни лица, които могат и следва да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по
чл. 106 и чл. 106а от същия нормативен акт, сред които са и началниците на
Областни отдели „АА, какъвто е автора на процесната заповед и настоящ ответник
по делото. С оглед така изложеното съдът намира, че процесният ИАА е издаден от
компетентен орган, в изпълнение на предоставените му по закон правомощия.
По делото няма спор, че
на процесната дата – 1.08.2020 г., И.Г.Г. е управлявал лек автомобил “****,
собственост на жалбоподателката – В.Г.Я., която е и негова майка. Няма спор и
за това, че нито Г., нито Я. са имали посочените в процесната заповед документи
– лицензи, удостоверения, разрешителни, за извършване на таксиметров и/или
обществен превоз на пътници. В процесната заповед не е посочено нито колко са
били останалите пътници, нито кои са били, нито по каква причина ответникът е
счел, че Г. е извършвал именно таксиметров и/или обществен превоз и изброените
документи са били необходими за пътуването му, реализирано на процесната дата. Не
е посочено, дали с автомобила на жалбоподателката по този повод е било
извършено нарушение и ако да – какво, на коя нормативна разпоредба и кое лице
следва да носи отговорност за това, има ли съставен АУАН, като съответно не са
посочени номер и дата на съставянето на такъв.
Според разпоредбата на
чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвтП, посочени като основания
за издаването на акта, за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: … временно спиране от
движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече
от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има
издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма
заверено копие към лиценза на Общността. Налагането на ПАМ в този случай се
осъществява от органите по контрол чрез сваляне на предната табела с
регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и 3, букви
"б" и "в". В случая заповедта не съдържа описание на
нарушение, а само на определена фактология, без да е посочено, че въз основа на
нея се приема, че е извършено такова, без да се посочи от кого, в какво се
изразява то и коя норма е нарушена.
Към преписката са
приложени различни писмени обяснения на няколко лица, но те не са цитирани в
процесната заповед и не могат да допълват липсващите в нея мотиви. Също така по
своя вид и съдържание те не обосновават нуждата от налагането на процесната ПАМ,
т. к. не доказват наличието на предпоставки за това.
Самият водач И.Г. сочи в
такива обяснения, че автомобилът е на майка му - В.Я., и той, заедно с
пътниците, с които се познава лично, пътували за Германия, където той работи в
строителството от 4 години. С някои от пътниците са се разбрали да си поделят
цената на горивото, но плащане още не било налице.
В писмените си обяснения
друго лице – ***, потвърждава, че пътувала за Германия на гости на роднината си
И., който бил водач на буса и работи там, но не сочи, че като негова близка ще
плаща каквото и да било за превоза до там.
Другият пътник е Георги Г.
– син на И.Г., който пътува с баща си за Германия, тъй като самият той учи там.
И за това лице няма каквито и да било данни, че ще плаща за транспорта. За това
лице съдът не може да приеме, че е получило от баща си услугата „обществен
превоз на пътници“.
Самата жалбоподателка
сочи в обясненията си това, което разяснява и в подадената от нея жалба.
Изрично сочи, че не заплаща нищо за транспорта, осъществен с нейния автомобил
от сина й И.. Пътничката също не е получател на такава услуга.
Друго лице – ***, сочи,
че водачът И. е приятел на неин роднина, който роднина работи също в Германия.
Тя пътувала заедно със съпруга си на гости на този техен роднина – колега на И.Г.,
като се кани също да започне работа. Не е заплащала нищо за превоза, пише, че
когато стигнат в Германия, щели да се разберат кой колко да плати „за разходите“.
Съпругът на ***, потвърждава написаното от съпругата си, като той самият
заявява, че работи в Германия от 4 месеца и когато пристигнат, с шофьора щели
да си „поделят горивото“ – т.е. отново става въпрос за подялба на разход по
транспорта, а не на заплащане на възнаграждение и печалба в полза на Г. или
жалбоподателката. Към момента на проверката нищо не било платено, нито била
договорена конкретна сума.
*** е приятел на Г. и също
пътувал за Германия, където започвал работа. Пише, че пътните такси и гориво
щели да се платят там, не са говорили предварително за парите.
Вивиан Кирилова познава
водача, тъй като той е колега на родителите й, които също работели с него в
Германия и тя пътувала до там, за да отиде при тях. Пътничката не е плащала
нищо за превоза и не знае колко ще струва той.
От изложеното до тук,
макар че заповедта не почива върху тези писмени обяснения, те не се цитират в
нея и тя не е мотивирана с тях, съдът намира, че става въпрос не за
осъществяване на таксиметров и/или обществен превоз на пътници, а за споделено
пътуване, като част от тези пътници са роднини на водача и няма да заплащат
нищо за транспорта, а другите са също негови познати и с тях той евентуално ще
раздели единствено разходите за гориво и пътни такси. Няма данни, че Г. е
извършвал по занятие такава дейност – нито че е превозвал и друг път пътници,
нито че е правил това срещу възнаграждение, което включва не само подялба на
разходите, а и печалба, а именно това е търговската цел на занятието, което
отличава търговската дейност от обикновеното гражданско споразумение.
Неясно става и какво
приема административният орган относно това, колко и кои пътници са били
обслужени от водача под формата на „обществен превоз“, т. к. очевидно не всички
лица, дали писмени обяснения изобщо могат да влязат в подобна категория.
Също така остава
немотивиран определеният размер на ПАМ – административният орган може да наложи
такава мярка, но в един доста широк диапазон – до 12 месеца. В случая не става
ясно по каква причина мярката е наложена за срок, близък до максималния, след
като не се твърди, нито се сочат доказателства, че Г. е осъществявал и друг път
такава „дейност“ или че с процесното превозно средство е била осъществявана
такава. Не е взето предвид, че в автомобила са пътували хора, роднини на
водача, които не са платили нищо за превоза, нито има данни, че и занапред ще
платят. Останалите също не са заплащали, не е договаряна „цена“, тъй като
такава няма, понеже Г. не е предоставял таксиметрова услуга за обществен превоз
на пътници, а е договорил с хора, негови познати, пътуващи в същата посока, да
си поделят разходите по пътуването с цел на всички да излезе по-евтино, която
цел, както бе посочено по-горе, не е търговска и не е доказателство за
осъществяване на търговска дейност по занятие.
Едва в съдебното
производство поделото е приложен АУАН, издаден срещу И.Г., за нарушение на чл.
6, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП за извършване обществен превоз на пътници на
територията на Република България. В случай, че е имал предвид такова
нарушение, то авторът на процесния ИАА е следвало да го посочи в процесната
Заповед. Същата не може да бъде мотивирана допълнително и то с актове и
документи, които дори не са цитирани в нея. Недопустимо е съдът да предполага
какво нарушение е имал предвид ответникът, за да бъде наложена процесната
мярка. Това следва да е ясно изписано в самия ИАА, с който тя се налага.
Освен това в този АУАН
като лица, спрямо които е бил осъществен твърдяният обществен транспорт, са
изброени „7 бр. пътници“. Видно от гореизложеното няма никакво основание това
да се твърди, особено по отношение на тримата роднини на водача. Следва и да се
отбележи, че пътниците всъщност са общо 6, като седмият е самият водач. В
заключение този АУАН не може да се приеме като обосновка за издаване на
процесната заповед, нито да замести липсата на мотиви в нея. Самият той е
неясен и неточен, но дали той би довел до административно-наказателна
отговорност на Г. е въпрос, който не се разглежда в рамките на настоящото
административно производство.
За прилагане на процесната ПАМ на посоченото
правно основание е необходимо да е осъществено административно нарушение - извършване
на обществен превоз на пътници или товари с пътно превозно средство, без за
него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Легална дефиниция на понятието "обществен превоз" се съдържа в §. 1, т. 1 ДР на ЗАвП и представлява превоз,
извършван за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се
извършва с моторно превозно средство. Няма нито твърдения, нито доказателства,
че Г. е превозвал пътниците „за чужда сметка“, нито че е договорил с тях
заплащане на услугата „превоз“ или икономическа облага за себе си или друго
лице. Облага би била налице, ако той печели, придобива нещо в своя полза или в
полза на лицето, „за чиято сметка“ осъществява превоза. В случая той би получил
евентуално, в един бъдещ момент, само част от реално направените от него
разходи – гориво и пътни такси, но не и нещо горница, за да се счита, че ще
придобие облага или печалба. Превозът на пътници е услуга с търговска цел,
която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз на пътници за
собствена сметка" по смисъла на §1, т. 4 ДР на ЗАвП, който представлява
превоз на пътници без заплащане „с нетърговска или нестопанска цел“, какъвто е
безспорно случаят. Следователно, за да бъде установено нарушение на визираните
в заповедта разпоредби на ЗАвП за извършване на
обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на
доказване по чл. 170, ал. 1 АПК и това съдът е посочил
изрично в своя съдебен акт, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има
уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Следва да се има предвид
изложеното по-горе, а именно, че заплащането на услугата превоз е правна
фигура, различна от плащането само на част от разхода за гориво и пътни такси,
което става при т.н. споделено пътуване, който разход е само един от
компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете по никакъв начин не
могат да бъдат еквивалентни. В този смисъл: Решение № 2234 от 27.02.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о.; Решение № 70 от 5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. №
6864/2014 г., VII о.; Решение № 92 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г., VII о.
В заключение настоящият
съдебен състав намира, че обжалваната Заповед следва да бъде отменена като
издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и изискване за форма
на ИАА и по-конкретно – за неговото фактическо и правно мотивиране, както и поради
липса на установеност на хипотезата на правната норма, която се сочи като
основание за налагане на ПАМ.
При този изход на спора претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателката, адв. Евгени Попов, за възлагане
в полза на тази страна на направените от нея разноски, се явява обоснована и
следва да бъде уважена, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Същите се равняват
на 10.00 заплатена държавна такса и 500.00 /петстотин/ лв. договорен и заплатен
адвокатски хонорар, който не е оспорен от ответника по размер като прекомерен,
а и съдът намира, че не се явява такъв.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № СДА-01-1458 от 6.08.2020
г., подадена от В.Г.Я. *** с ЕГН: **********, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № РД-14-1732 от 1.08.2020 г. на
Началник областен отдел „Автомобилна администрация“ – Видин /ОО“АА“/ към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИА“АА“/, с което на същата
жалбоподателка е наложена принудителна административна мярка: спиране от
движение за срок от 10 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с
регистрационни номера и отнемане на свидетелството за регистрация на лек
автомобил „***, собственост на същата.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Автомобилна
администрация“ - Видин към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация –
София, да заплати на жалбоподателката В.Г.Я. *** с ЕГН: ********** направените
от нея разноски в настоящото производство на обща стойност 510.00 /петстотин и
десет/ лв., от които 10.00 лв. заплатена държавна такса и 500.00 /петстотин/
лв. договорен и изплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето на настоящия
съдебен акт.
Препис от съдебното решение да се връчи на страните
в едно със съобщението.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА