РЕШЕНИЕ
№ 1427
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20225300501755 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е Решение №260290 от 29.04.2022г. постановено по гр.д.
№6115/2017г. по описа на ПРС, шести гр.с., с което се е отхвърлена
претенцията на Ж. П. Г., ЕГН **********, по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в
негов дял на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.505.302.4.8, находящ се в гр.Пловдив, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.
***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.505.302, с предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, целият с площ по документ 57
кв.м., с прилежащи части: изба № 2, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 56784.505.302.4.7, 56784.505.302.4.9, под обекта:
56784.505.302.4.5, над обекта: 56784.505.302.4.11.; ПОСТАНОВЕНО е на
основание чл. 348 ГПК да бъде изнесен на публична продан допуснатия до
съдебна делба имота, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
1
идентификатор 56784.505.302.4.8, находящ се в гр.Пловдив, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-
18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота гр.
***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.505.302, с предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, целият с площ по документ 57
кв.м., с прилежащи части: изба № 2, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 56784.505.302.4.7, 56784.505.302.4.9, под обекта:
56784.505.302.4.5, над обекта: 56784.505.302.4.11, с пазарна стойност от 74
500 лв. (седемдесет и четири хиляди и петстотин лева), като получената от
проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените
им права в имота, както следва: 7/12 ид. част за Ж. П. Г., ЕГН **********, и
5/12 ид. част за Р. Н. С., ЕГН **********; отхвърлен е предявения иск от Ж.
П. Г., ЕГН **********, срещу Р. Н. С., ЕГН **********, с правно основание
чл. 30, ал. 3 ЗС, за осъждане на Р. Н. С. да заплати на Ж. П. Г. сумата от общо
2 191,93 лв., съразмерно с частта на Р. С. от съсобствеността й върху
делбения имот, и представляваща стойността на извършените от Ж. Г. през
първата половина на 2013 г. подобрения в имота, изразяващи се в СМР в
кухнята и банята, подмяна на входната и интериорните врати и смяна на
прозорците. С постановеният съдебен акт Ж. П. Г., ЕГН **********, е осъден
да заплати държавна такса в размер на 1 738,32 лв., представляваща 4 %
върху стойността на дела му, както и държавна такса в размер на 87,68 лв.
дължима за отхвърлената претенция по сметки, а съделителката Р. Н. С., ЕГН
********** е осъдена да заплати , държавна такса в размер на 1 241,68 лв.,
представляваща 4 % върху стойността на дела й.
Жалбоподателят Ж. П. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител адв.Г. И. обжалва изцяло решението на първоинстанционния
съд, като неправилно и незаконосъобразно, иска се отмяна на съдебния
акт, като вместо това въззивният съд постанови друг, с който уважи
претенцията му за възлагане на имота на основание чл.349 ал.2 ГПК, като
изцяло основателна и претенцията му общо 2 191,93 лв., съразмерно с частта
на Р. С. от съсобствеността й върху делбения имот, представляваща
стойността на извършените от Ж. Г. през първата половина на 2013 г.
подобрения в имота, изразяващи се в СМР в кухнята и банята, подмяна на
входната и интериорните врати и смяна на прозорците. за сметки. Подробни
2
съображения в тази насока са изложени в жалбата. Претендират се направени
разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер на 400лв.
Въззиваемата Р. Н. С., ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител адв. В. К. оспорва жалбата и наведените в нея доводи като
неоснователни, моли да се остави без уважение възлагателната претенция на
жалбоподателя по реда на чл.349 ал.2 ГПК като неоснователна, доколкото е
налице смесена съсобственост, изключваща приложението на цитираната
разпоредба. Иска се потвърждаване на първоинстанционния акт, като
правилен и законосъобразен. Претендират се разноски пред настоящата
инстанция, съгласно представения списък с направени такива..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен
интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на настоящото разглеждане е решението на
първоинстанционния съд по извършването на делбата, с която имотът
допуснат до делба е изнесен на публична продан. Атакува се избрания от
съда способ за извършване на делбата.
Установено е, че с влязло в сила Решение № 3536/13.10.2017 г.,
постановено по гр. д. № 6115/2017 г. по описа на ПРС, VI с-в, е допуснато
извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.505.302.4.8, находящ се в гр.Пловдив,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота
гр. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда № 4, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.505.302, с предназначение на обекта:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, целият с площ по документ 57
кв.м., с прилежащи части: изба № 2, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 56784.505.302.4.7, 56784.505.302.4.9, под обекта:
56784.505.302.4.5, над обекта: 56784.505.302.4.11, която да се извърши
между: Ж. П. Г., ЕГН ********** и Р. Н. С., ЕГН **********, при квоти от
3
правото на собственост: 7/12 идеални части за Ж. П. Г., и 5/12 идеални части
– за Р. Н. С..
Безспорно е, че процесния имот е неподелям и е жилищен, както и че
ищецът не притежава друго жилище. Доколкото претенцията на
съделителителят Ж. П. Г., по реда на чл.349 ал.2 ГПК е своевременно
предявена, спорът между страните се свежда до това - дали са налице
условията за възлагане на имота на Ж. П. Г. или имотът като неподеляем,
следва да бъде изнесен на публична продан, като цената му се разпредели
по-равно между двамата съделителите.
С оглед събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав направи следните правни изводи: Фактическият състав на чл.349 ал.2
ГПК поставя изискването от една страна към обекта на собствеността, а от
друга – към субекта направил възлагателната претенция. Необходимо е да се
налице кумулативно следните предпоставки, а именно: имотът, чийто
възлагане се претендира да е неподеляемо жилище, а съделителят поискал
възлагане - да има качеството на наследник, да е живял в имота към
момента на откриване на наследството и да няма друго жилище.
Следователно, право на възлагане по чл.349 ал.2 ГПК има онзи съделител,
който в делбата на наследство има качеството на наследник, живял е с
наследодателя при откриване на наследството и не притежава друг
жилищен имот. В конкретният случай допуснатия до делба имот е останал в
наследство от бащата на ищеца П. Ж. Г. починал на ***г.. Наследници на
общия наследодател се явяват: сина му П. Ж. Г., сестрата на ищеца П. П. Г. и
майката на ищеца М. О. Г., починала на ***г. Установява се от
представените по делото писмени доказателства, че с договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт №***г. М. О. Г. и П. П. Г. са
продали на ищеца следните свои идеални части от процесния недвижим
имот: първата от тях 4/6 идеални части, а втората -1/6 идеална част.
Доколкото възмездната сделка е извършено по време на брака на ищеца с
ответницата, придобитите 5/6 идеални части са в режим на съпружеска
имуществена общност. С прекратяване на гражданския брак
между страните през август 2015г., се е прекратила и възникналата
съпружеска имуществена общност, като от бездялова, се е превърната в
обикновена дялова съсобственост.
4
С оглед изложеното съдът приема, че съсобствеността за ищеца Г. е
възникнала по наследяването от неговия баща и и по силата на възмездна
транслативна сделка, сключена по време на брака му с ответницата. Спорът
се свежда до това налице ли е така наречената комбинирана /смесена/
съсобственост, възникваща в резултат на повече от един юридически факт , а
именно – наследяване и сделка с част от имота. След разясненията дадени в
Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д.№1/2004г, ОСГК,
съставите на ВКС, в рамките на постановените по реда на чл.290 ГПК
съдебни решения, разшириха приложеното поле на чл.349 ал.2 ГПК,
приемайки, че сделките сключени измежду сънаследниците с части от
делбения имот, макар и да сочат на хипотезата на смесена съсобственост,
поради предмета на разпореждане – а именно в рамките на наследствения
имот, не са пречка да се възложи сънаследствения неподеляем имот в полза
на сънаследника, ако разбира се са налице и останалите предпоставки, тъй
като разпоредителната сделка не променя наследствения характер на имота, а
само уголемява квотата в съсобствеността на някой от наследниците./ В
този смисъл е Решение №239/06.08.2012г. на ВКС по гр.д.№81/2011г. , първо
гр.о., по реда на чл.290 ГПК/
В конкретният случай, доколкото се установява по делото, че е
извършена разпоредителната сделка между сънаследници, с която се
уголемява квотата в съсобствеността на един от наследниците – настоящия
ищец, то съдът приема, че не е възникнала т.нар. „смесена съсобственост“ по
смисъла на Тълкувателно решение №1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр.д.
№1/2004г, ОСГК, поради което е изпълнено изискването на разпоредбата на
чл.349 ал.2 ГПК, съделителят поискал възлагане - да има качеството на
наследник.
Разпоредбата на чл.349 ал.2 ГПК, обаче поставя и изискването при
откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището с
наследодателя към момента на смъртта му през декември 1991г. Разпитаният
пред първата инстанция свидетел И. В. Х. /без родство със страните/
няма преки впечатления относно ползването на процесния имот към 1991г.,
доколкото посочва, че познава ищеца от 6-7 години. Показанията на
свидетелката Н. Н. П.,/ сестра на ответницата/, макар съдът да преценява
предвид заинтересоваността и от изхода на делото, внасят съмнения относно
5
обстоятелството, доколко към момента на откриване на наследството към
1991г. ищецът е живял с наследодателя си. Към релевантния момент, страните
вече са били съпрузи, като свиделката сочи, че родителите на Ж. са живеели
в З., а в Пловдив са идвали само на гости. Когато бащата на Ж. се разболял,
двамата със съпругата му са дошли в Пловдив, последният да постъпи в
болница на лечение, но е починал. От друга страна, въпреки че в жалбата,
жалбоподателят се позовава на извършени от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, доколкото ищецът е поискал допускане на трима
свидетели, а съдът му е допуснал двама, един от които за обстоятеството
при откриване на наследството сънаследникът да е живял в жилището с
наследодателя към момента на смъртта му, което от своя страна го е лишило
от възможността да докаже фактите на които се позовава, настоящият
съдебен състав намира, че твърдените процесуални нарушения не са
допуснати от районния съд, доколкото изрично в съдебно заседание
проведено на 25.11.2021г., процесуалния представител на ищецът – адв. И. е
заявил, че оттегля искането си да им бъде допуснат втори свидетел за
обстоятелството, „ ищецът живял ли е в жилището на наследодателя към
момента на смъртта му“ .Искане за ангажиране на гласни доказателства са
посоченото обстоятелство не са своевременно направени от жалбоподателя с
жалбата, поради което е преклудирана възможността за събирането им пред
въззивната инстанция.
Ето защо, доколкото не се установи при условията на пълно и главно
доказване, че ищецът е живял в делбеното жилище заедно с наследодателя
към момента на смъртта му, което е изцяло в тежест на съделителя с
възлагателната претенция, то настоящият съдебен състав приема, че не е
налице тази предпоставка за възлагане на имота.
Гореизложеното обосновава извода за неоснователност на претенцията
на жалбоподателя за възлагане на имота по реда на чл.349 ал.2 ГПК,
доколкото не са налице всички законоизискуеми предпоставки затова. .Ето
защо и доколкото имотът е неподеляем, способа за извършване на делбата е
и изнасяне на процесния имот на публична продан. Първоинстанционният
съд макар и с различни от гореизложените мотиви, е достигнал до правилен
и законосъобразен извод, поради което първоинстанционния акт, в тази част
следва да бъде потвърден.
6
По отношение на претенцията за сумата от общо 2 191,93 лв.,
съразмерно с частта на Р. С. от съсобствеността й върху делбения имот,
представляваща стойността на извършените от Ж. Г. през първата половина
на 2013 г. подобрения в имота, изразяващи се в СМР в кухнята и банята,
подмяна на входната и интериорните врати и смяна на прозорците, съдът
намира за неоснователна по следните съображения: Ищецът твърди, че
претендираните от същия подобрения са извършени от него самият с негови
лични средства и такива предоставени от покойната му майка, преди нейната
смърт, през първата половина на 2013г. Действително разпитания свидетел
на ищцовата страна И. Б. П. /без родство/ посочва, че е посещавал процесния
имот и е извършвал подобрения в него, за които му е заплащал ищеца, но със
средства на майка на ищеца. Свидетелят обаче не е посочил кой месеци на
2013г. е извършван ремонта, имайки предвид че майката на ищеца е починала
през декември същата година.. От друга страна свидетелката на ищцовата
страна А. Г./без родство/, чийто показания съдът кредитира като
незаинтересовани и основани на непосредствени възприятия, посочва, че
ответницата е работила през 2010-2011г. в Гърция и тя е била тази , която е
заплатила извършения в жилището ремонт, в което са живеели съпрузите.
Като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав, намира, че не се установи при условията на пълно
и главно доказване, че претендираните от ищеца подобрения са извършени
от него самият с негови лични средства и такива предоставени от покойната
му майка, преди нейната смърт, през първата половина на 2013г., поради
което претенцията като недоказана, следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от гореизложеното, жалбата се явява неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционният съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора на въззимаемата страна се дължат направени
пред настоящата инстанция разноски, представляващи договорен и заплатен
адвокатски хонорар в размер на 1500лв, които не следва да бъдат редуцирани,
предвид фактическата и правна сложност на делото, наличието на отговор и
участието на працесуалния представител на въззиваемата страна в съдебно
заседание.
7
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260290 от 29.04.2022г. постановено по
гр.д.№6115/2017г. по описа на ПРС, шести гр.с.
ОСЪЖДА Ж. П. Г., ЕГН ********** от гр.*** да заплати Р. Н. С., ЕГН
********** гр.*** направени пред въззивната инстанция разноски в размер на
1 500лв/ хиляда и петстотин лева/
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8