Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 05.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл.съдия
Евелина Маринова в. гр. д. № 5604 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 50600 от 25.02.2020 г. по гр. д. №
6353/2019 г. на СРС, I ГО, 34 състав е признато за установено по предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу Е.Б.П. и Р.Л.П. искове, че Е.Б.П. и Р.Л.П. дължат солидарно на
„Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД, сумата от 485, 96 лв., представляваща главница за ползвана
топлоенергия за периода 06.03.2015 г. –
30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. „*******,
ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК - 06.03.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, и на основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 82, 83 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 16.09.2015 г. – 15.02.2018 г. Отхвърлен е искът за главницата
за доставена топлинна енергия за разликата над сумата 485, 96 лв. до пълния
предявен размер от 636, 92 лв. и за периода от 01.05.2014 г. до 05.03.2015 г. и
искът за обезщетението за забава за разликата над сумата 82, 83 лв. до пълния
предявен размер от 120, 30 лв. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 56, 34 лв. разноски за заповедното
производство и сумата от 709, 84 лв. разноски за исковото производство. Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т.с.“
ЕООД.
Срещу така постановеното решение в частта, с която
отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
В жалбата са изложени съображения, че решението в обжалваната част е неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон. Навежда се оплакване, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че част от сумите по обща фактура №
**********/30.07.2015 г. са погасени по давност. Поддържа се, че в раздел IX от
Общите условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.33, ал.1 са определени редът и срокът за
заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия. Развиват се доводи, че
срокът на задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия, както и че първоинстанционният съд не
е съобразил, че сумата по обща фактура № **********/30.07.2015 г. за периода
м.05.2014 г. – м.04.2015 г., изд. м.07.2015 г., става изискуема едва на 15.09.2015
г. Поддържа се, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано на 06.03.2018 г., с което е била прекъсната давността. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което
да уважи предявените искове. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор
на въззивната жалба от ответниците Е.Б.П. и Р.Л.П., чрез назначения особен представител
адв. Т.Т.. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Третото лице-помагач „Т.с.“ ЕООД не е взело становище
по въззивната жалба.
Решението в частта, с която са уважени предявените
искове, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответниците Е.Б.П. и Р.Л.П. са
клиенти на топлина енергия за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент №
13, находящ се в гр. София, ул. „*******, като му дължат солидарно сумата от
общо 757, 22 лв., от която: сумата от 636, 92 лв. главница, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.04.2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата от 06.03.2018 г. до изплащане на вземането,
и сумата от 120, 30 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода 16.09.2015
г. – 15.02.2018 г. Във връзка с подадено на 06.03.2018 г. заявление, по ч. гр.
д. № 14694/2018 г. по описа на СРС, 34
състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Ищецът
претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за
изпълнение, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Е.Б.П. и Р.Л.П. са
депозирали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове по
основание и размер. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират
направените по делото разноски.
На 06.03.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е.Б.П. и Р.Л.П.
за сумата от 636, 92 лв. – главница, както и 120, 30 лв. – мораторна лихва за
периода 16.09.2015 г. – 15.02.2018 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че
длъжниците са ползвали доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.05.2014
г. – м.04.2016 г. за топлоснабден имот: апартамент № 13, находящ се в гр.
София, ул. „*******, с аб. № 018598.
С разпореждане от 12.03.2018 г. по ч. гр. д. № 14694/2018
г. по описа на СРС, 34 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 120, 30 лв., от които: 25 лв. държавна така и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 ГПК - чрез залепване на уведомление.
В срока по чл.415, ал.4, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
Представен
е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40, том I, рег.
№ 758, дело № 61 от 08.03.2007 г., по силата на който К.Л.М.и Ц.К.И.-М.продават
на Е.Б.П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 13,
находящ се в гр. София, ул. „******, на петия етаж вдясно, със застроена площ
от 85 кв.м., състоящ се от: две стаи, вестибюл, кухня, баня, клозет и
гардеробно антре.
Видно
от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр. София, ул. „****** от 28.07.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост.
На 30.09.2002
г. е сключен договор № 4549 между „Т.С.“ ЕООД и етажната собственост с адрес: в
гр. София, ул. „******, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията
на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща
и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до
45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на
топломера за отчетния период.
Пред
СРС е ангажиран договор № У94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД –
възложител и „Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По
силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
От
заключението на вещото лице инж. И.У.по изслушаната съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че
общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на
всеки месец, като посредством т.н. „терминал“ се снема показанието на топлинна
енергия в 0:00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна
енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители,
което в случая е сторено. Констатира се, че преди процесния период е било
прекъснато отоплението в процесната сграда и през исковия период е ползвана
само топлинна енергия за БГВ. Дяловото разпределение през исковия период е
извършвано от „Т.с.“ ЕООД. Задължението за исковия период възлиза на сумата от 1 024,
99 лв., формирана като сбор на общо фактурираната по прогнозни стойности сума
от 313, 87 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 711, 12
лв. В така определения размер не са включени предишни неплатени и просрочени
суми, както и лихви по тях. Констатира се, че на общия топломер в абонатната
станция е бил изправен.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Виолета
Панчева, се установява, че за исковия периода за процесния абонатен номер са
били платени суми в размер на 388, 10 лв., като при ищеца е отразено непогасено
задължение за главница в размер на 636, 92 лв. Мораторната лихва за периода 16.09.2015
г. – 15.02.2018 г. е изчислена на сумата
от 119, 90 лв.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В
предмета на делото са включени установителни искове, предявени от кредитор, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
С оглед
релевираните от жалбоподателя-ищец възражения, извън предмета на въззивна
проверка са въпросите относно качеството на ответниците на клиенти на топлинна
енергия за исковия период, съществуването на облигационно правоотношение между
тях и ищцовото дружество с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди, стойността на реално потребената през исковия период топлинна енергия.
Спорът
се съсредоточава до приложения от страна на първоинстанционния съд институт на
погасителната давност, поради което от страна на въззивния съд следва да бъдат
обсъдени наведените от страна на жалбоподателя оплаквания в тази връзка.
С ТР №
3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни
разяснения, че вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно
чл.33, ал.1 от Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008
г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., в сила от
13.02.2008 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С
Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „24 часа“ – броя от 10.02.2014 г. и вестник „19
минути“, в сила от 12.03.2014 г., приложими в случая с оглед заявения исков
период, е въведен различен момент, от който вземанията на ищеца стават изискуеми.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т. е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл.32, ал.2, т. е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.
Настоящият
иск е предявен на 06.03.2018 г., поради което погасени по давност се явяват
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 06.03.2015 г., каквито в случая
се явяват вземанията за периода м.05.2014 г. – м.02.2015 г., с оглед момента на
настъпване на изискуемостта на месечните дължими суми за топлинна енергия,
а именно – от датата на възникването им по арг. от чл.114, ал.2 ЗЗД.
Доводите
на жалбоподателя, които ограничават предмета на спора пред въззивната инстанция
по чл.269 ГПК, във връзка с приетия от
СРС период, за който вземанията са погасени по давност, се свеждат до
позоваване на клаузи относно неприложими към исковия период Общи условия на
ищеца и твърдения относно момента на настъпване изискуемостта на вземания, за
които е издадена обща фактура.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че изискуемостта на задължението по обща
фактура № **********/31.07.2015 г. е настъпила едва м.09.2015 г., тъй като
релевантен в случая е периодът на потребление, за който фактурата е издадена, а
именно: м.05.2014 г. – м.04.2015 г., видно от съобщение към фактура № **********/31.07.2015
г.
От
страна на жалбоподателя не са релевирани доводи във връзка с формираните от
съда изводи относно размера на погасеното по давност вземане, поради което този
въпрос е извън предмета на въззивна проверка.
По
изложените съображения решението в обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Ответниците
по жалбата имат право на разноски, но доколкото не е заявено искане за
присъждане на такива и не са ангажирани доказателства за извършването им,
разноски не следва да им се присъждат.
Воден
от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 50600 от 25.02.2020 г. по гр. д. № 6353/2019
г. на СРС, I ГО, 34 състав в ЧАСТТА,
с която са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******срещу Е.Б.П.,
ЕГН ********** и Р.Л.П., ЕГН ********** искове за признаване на установено, че Е.Б.П.,
ЕГН ********** и Р.Л.П., ЕГН ********** дължат солидарно на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД,
сумата над 485, 96 лв. до пълния предявен размер от 636, 92 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „*******, и на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата над 82, 83 лв. до пълния
предявен размер от 120, 30 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
Решението
в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице
- помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *****.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.