РЕШЕНИЕ
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР А.
при секретаря Р. Манолова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 8152 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът С.М.
твърди, че на 15.10.2017 г. на път III-811 в община
Костинброд е настъпило ПТП, причинено от водача на л.а. „БМВ 316И“ с рег. № *****,
който, управлявайки автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, губи
контрол върху него, напуска пътното платно вдясно, в резултат на което
автомобилът се преобръща на покрив. При инцидента като пътник в автомобила е
пострадал ищецът, който е получил увреждания, подробно описани в исковата
молба. Процесното събитие, както и получените наранявания, включително и
останалите по главата на ищеца белези, са се отразили отрицателно и на
емоционалното му състояние, и на начина му на живот. Ищецът твърди и че във
връзка с лечението си е извършил разходи, като разполага с документи за такива
в размер на 17,40 лв. Твърди още, че гражданската отговорност на водача на
автомобила към момента на процесното събитие е застрахована при ответника,
поради което иска ответникът да му заплати сумата от 26 000 лв. (частичен
иск от цялата претенция в размер на 30 000 лв.) – обезщетение за неимуществени
вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от 12.03.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 17,40 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, заедно със законната лихва върху последната сума от
19.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски по
делото.
Ответникът З. „Б.И.“
АД оспорва исковете. Не оспорва, че гражданската отровност на водача на л.а.
„БМВ 316И“ е застрахована при ответника към момента на процесното събитие.
Оспорва това, че процесното ПТП се е осъществило по сочения от ищеца начин,
както и че причинените на ищеца увреждания са в резултат от това събитие, като
оспорва и интензитета на страданията на ищеца. Евентуално твърди, че ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, пътувайки без поставен
предпазен колан. Оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като
прекомерно. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:
Между страните е
безспорно обстоятелството, че на 15.10.2017 г. на път III-811 е настъпило процесното ПТП. От
заключението на автотехническата експертиза по делото, изготвено въз основа на представените
по делото констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на
местопроизшествието, се установява, че на посочената дата водачът на л.а. „БМВ
316И“ с рег. № ***** се е движел по път III-811 в района на град Костинброд. Пътят
е двулентов, двупосочен, без неравности и наклони, като по това време пътната настилката
е била суха. Движейки се по пътя, водачът на лекия автомобил е загубил управление
върху превозното средство, което е напуснало платното за движение в дясно,
удряйки се в крайпътни дървета, като след последния удар автомобилът се е преобърнал
на таван. Описаният от вещото лице механизъм на настъпване на процесното ПТП
съответства на посоченото в показанията на разпитания по делото водач на лекия
автомобил И.Г.. Съгласно нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, поради
което с поведението си водачът на л.а. „БМВ 316И“ е нарушил това правило. Видно
от констативния протокол за ПТП и от изготвената в хода на настоящото
производство съдебномедицинската експертиза, при процесното ПТП, предизвикано
от поведението на водача на автомобила, е пострадал ищецът С.М., който се е
намирал на предната дясна седалка на автомобила. Съгласно презумпцията на чл.
45, ал. 2 ЗЗД посоченото противоправно поведение на водача на лекия автомобил,
причинило уврежданията на ищеца, е и виновно, поради което за ищеца е
възникнало вземане за обезщетение за причинените му вреди.
Според
заключението на съдебномедицинската експертиза, което е съобразило и представената по делото медицинска
документация, вследствие
на процесното ПТП ищецът е получил контузия на главата със сътресение на мозъка,
рана в дясното слепоочие, множество охлузвания по челото, навяхване на шийните
прешлени, контузия на дясното рамо. От заключението се установява, че на
15.10.2017 г. след процесното ПТП ищецът е приет в болница, където са
установени и горните увреждания. Той е изписан от болницата на същия ден. На
17.10.2017 г. отново е бил приет в болница с оплаквания от главоболие и
световъртеж, свързани с черепно-мозъчната травма. Ищецът е престоял в болницата
до 20.10.2017 г., след което е изписан за домашно лечение. За навяхването на
шийните прешлени на ищеца е била поставена шийна яка за срок от тридесет дни. На
дясното слепоочие на ищеца вследствие на получената рана е останал траен белег
с размери 2 см. на 1 см. Възстановителният период за получените увреждания е общо
два месеца и половина. В резултат на мозъчното увреждане през лечебния период ищецът
е изпитвал упорито главоболие, световъртежи, безпокойство, светобоязън, имал е
влошен сън, понякога е изпитвал гадене, но без повръщане. През първите тридесет
дни болките и страданията в областта на прешлените са били най-интензивни. През
остатъка от периода ищецът е търпял само периодично главоболие със световъртеж,
провокирано от преумора и промяна на времето. През периода на възстановяване ищецът
е бил неработоспособен (видно от представените болнични листове). След този
период и към настоящия момент ищецът се е възстановила напълно, както е
посочено в експертизата.
Показанията на свидетелката
В.М.(сестра на ищеца) потвърждават установеното от медицинската експертиза по
делото. Освен това в показанията си свидетелката допълва, че в първите седмици
след инцидента ищецът е бил предимно на легло, нуждаел се от помощ от близките
си, поради което не е бил в състояние да отделя необходимото внимание на
3-годишното си дете. В тази част показанията на свидетелката съответстват на
установеното от медицинската експертиза, тъй като през първите седмици след ПТП
затрудненията в предвижването, потребността от допълнителни грижи,
невъзможността за осъществява на пълноценен контакт с близките са типични негативни
последици при травми като тези на ищеца (мозъчното сътресение, увреждането на
шийни прешлени и свързаното с това поставяне
на ограничаваща движението шийна яка, контузия на водещата ръка). Съществено
разминаване обаче се установява между показанията на свидетелката и експертизата
относно продължителността на възстановителния период. Според вещото лице последиците
от травматичните увреждания на ищеца окончателно са отзвучели за два месеца и половина.
Според свидетелката ищецът не се е възстановил и още продължава да има силно
главоболие, усеща гадене при физическо натоварване или продължително излагане
на екран, продължава да изпитва болки от натъртванията. Оценявайки показанията
на свидетелката съгласно чл. 172 ГПК и при липса на данни от медицинската
документация по делото (представляваща една епикриза и три болнични листа),
няма основания да се приеме, че в конкретния случай са налице причини
възстановителният период да е по-дълъг от посочения от вещото лице обичаен
такъв.
Следва да се
съобрази и че поначало всяко лице, пострадало от ПТП, изпитва нормален стрес от
това събитие. В тази връзка типично е описаното от свидетелката поведение на ищеца – първоначално
след инцидента той не е искал да шофира, изпитвал е стрес, който с времето е
намалял. Обичайно е и ищецът още да продължава да изпитва нервност при
споменаване на инцидента, предвид механизма на настъпване на процесното ПТП,
който се отличава с подчерта динамичност – включва неколкократни удари както
между автомобила и заобикалящата го среда (довели и до неговото преобръщане), така
и между ищеца и вътрешността на автомобила, включително със стъклата от
счупения преден прозорец. Ищецът е преживял описаните удари, а такава травма
оставя продължително отрицателно въздействие върху психиката за каквото
свидетелства обстоятелството, че съзнанието на ищеца е блокирало спомена за
инцидента.
При това
положение, като се съобрази характерът на получените физически увреждания,
наложили прием в болница (макар и краткотраен), както и че пълното физическо
възстановяване на ищеца е завършило за период от около два месеца и половина,
през който ищецът е изпитвал по-интензивни болки за период от около един месец,
а след това е имал само по-слаби болки, че от процесното ПТП на ищеца е останал
макар и малък, скриващ се от косата, но постоянен белег на слепоочието, че
процесното ПТП се е отразило негативно и върху обичайния начин на живот на ищеца,
че към момента на инцидента през 2017 г. ищецът е бил на възраст 28 години,
както и че освен белега за него няма трайни последици, освен негативното
отражение на събитието върху психическото му състояние, което в случая може да
се приеме за не особено съществено, съдът намира, че обезщетението за претърпените
от ищеца неимуществени вреди следва да се определи на 12 000 лв.
Ищецът претендира
и обезщетение за имуществени вреди, представляващи направените от него разходи
за лечение на получените телесни увреждания. От представената фактура и касов
бон за сумата от 17,40 лв. се установява, че ищецът е направил разходи за
заплащане на потребителска такса за стационарно лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“,
където е бил настанен по повод получените от него увреждания. Поради това
претенцията за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди следва да се уважи изцяло в размер на 17,40 лв.
Неоснователно е
възражението на ответника за това, че ищецът е допринесъл за настъпването на
вредите от процесното ПТП, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан. Според
показанията на водача на лекия автомобил ищецът е пътувал на предната
пасажерска седалка с поставен предпазен колан. Това обстоятелство се
потвърждава и от заключението на съдебномедицинската експертиза, според което,
ако ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, по време на преобръщането на
автомобила тялото му е щяло да напусне седалката, което би довело до значително
повече увреждания. Същевременно при обръщане на автомобила дори правилно
поставеният предпазен колан не би могъл да ограничи движението на тялото на
ищеца настрани, което е довело до удара с дясната врата и стъкло, който от своя
страна е причинил черепно-мозъчната травма, раната в дясното слепоочие и
контузията на дясното рамо. Освен това нараняванията по главата на ищеца са
причинени от счупването на предното стъкло, което е следствие от преобръщането
на автомобила, а тези наранявания не биха могли да бъдат избегнати с поставяне
на предпазен колан.
По делото е
безспорно, че гражданската отговорност на водача на л.а. „БМВ 316И“, причинил
процесното ПТП, към момента на ПТП е застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД.
Поради това предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени
вреди следва да се уважи за сумата 12 000 лв., а за имуществени вреди за сумата
17,40 лв.
Съгласно
чл. 429, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на
гражданската отговорност на причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на
застрахованото лице за лихви за забава върху дължимото обезщетение за
причинените вреди от датата на уведомяване за застрахователното събитие или
предявяване на претенция от увреденото лице. В случая претенцията е предявена
на 12.03.2018 г. – датата, отбелязана на писмото от ответника до ищеца, от
който момент следва да се уважи претенцията за заплащане на лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Лихва за забава върху
обезщетението за имуществени вреди се претендира от датата на подаване на
исковата молба – 19.06.2018 г., поради което от този момент следва да бъде
уважено искането.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски, съответно на уважената част от исковете,
които възлизат общо на 770 лв. Видно от приложения договор за правна защита и
съдействие ищецът не е заплатил на адвоката си по делото възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА
ответникът следва да заплати на адвоката на ищеца възнаграждение в размер на 605,33
лв., което е съответно на уважената част от исковете. На ответника също следва
да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на
отхвърлената част от исковете, които възлизат общо на 1 014,32 лв., като
при определяне на тази сума размерът на адвокатското възнаграждение е взет с
включен в него ДДС.
С оглед на
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Л.М., ЕГН **********, адрес
*** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от настъпилото
на 15.10.2017 г. ПТП на път III-811 в община Костинброд, причинено от
водача на л.а. „БМВ 316И“ с рег. № *****, заедно със законната лихва върху
тази сума от 12.03.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 17,40 лв. (седемнадесет лева и 40 ст.) – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за лечение, причинени от същото събитие, заедно със
законната лихва върху последната сума от 19.06.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен
размер от 26 000 лв., предявен като частичен иск от цялата претенция в
размер на 30 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на С.Л.М., ЕГН **********, адрес
*** сумата 770 лв. (седемстотин и седемдесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. М. *** на основание чл. 38, ал. 1 ЗА сумата 605,33
лв. (шестстотин и пет лева и 33 ст.) – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Л.М., ЕГН **********, адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление *** сумата 1 014,32 лв. (хиляда и четиринадесет лева и 32 ст.) – разноски по
делото (включително и за адвокатско възнаграждение, в което е включен ДДС).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: