№ 1322
гр. Варна, 11.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело №
20213100900276 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен осъдителен иск от „БОР“ ЕООД против
„ВИДА ГРУП“ ООД. Твърденията по иска са за възникнало правоотношение между
горепосочените ищец и ответник по договор за СМР от 09.10.2014 година на жилищни
сгради в поземлени имоти, представляващи УПИ XIX-199 и УПИ XX-197, кв. 12 по плана на
КК „Чайка“, както и че обектите са въведени в експлоатация съответно с Удостоверение №
132/18.05.2016 г. и № 37/28.04.2017 година.
Твърди се, че в гаранционния срок са се появили недостатъци, свързани с лошо
качество на строителството, за които дружеството-ответник, изпълнител по договора е
уведомявано многократно, но само част от същите са отстранени. Заявява претенция за
ангажиране на гаранционната отговорност на строителя в размер на 35 000 лева,
съставляваща компенсаторно обезщетение, равностойност на необходими СМР за
отстраняване на недостатъци в обектите, предмет на договора за СМР. Претендира се и
законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.
С уточняващи молби от 11.05.2021 г. и от 18.05.2021 г. /л. 81 и л. 103 по делото/
ищецът конкретизира, че е изключителен собственик на сградата, изградена в УПИ XX-197,
съгласно нотариален акт № 172, том II, рег.№ 2931, дело № 317/2012 г. на нотариус Д. Б. с
рег. № 012 при НК, както и съсобственик на обектите в сградата, изградена в УПИ XIX-199,
съгласно нотариален акт № 172, том I, рег.№ 1592, дело № 158/2013 г. на нотариус с рег.№
012 при НК, със 73.06 % притежавани от него ид.ч. от общите части на сградата.
Посочено е също че, освен фризьорски салон, снек-бар, сауна, ап.11, ап.12, ап.19,
ап.20, ап.27, ап.28, ап. 34, ап.35, ап. 36, ап.41, ап. 44, ап.45, които са собственост на
физически лица, останалите обекти в изградената в УПИ XIX-199 сграда са собственост на
1
ищцовото дружество.
Oсвен обезщетение за отстраняване на недостатъци в общите части на изградената в
УПИ XIX-199 сграда, ищецът претендира и такова по отношение на притежаваните от
него в изключителна собственост самостоятелни обекти, съгласно нот. акт № 172, том I,
рег.№ 1592, дело № 158/2013 г. на нотариус Д. Б., посочени в уточняваща молба с вх.№
9329/18.05.2021 г. /л. 103 по делото/.
При горното съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 163, ал.3, вр.
чл. 160, ал.3 от ЗУТ.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът „ВИДА ГРУП“ ООД депозира писмен с
отговор, с който релевира възражение за неподведомственост на спора на настоящия съд,
поради наличие на арбитражна клауза в процесния договор за строителство от 09.10.2014 г.
Съгласно чл. 21.2 от последния при невъзможност да се постигне решение на възникнали
спорове чрез преговори между страните, същите ще потърсят разрешение на спора при АС
на БТПП – гр. София. Ответникът твърди, че доколкото спорът касае поетата от него
гаранционна отговорност съгласно чл. 15.1 от договора, който спор не е разрешен чрез
преговори, приложение следва да намери посочената в договора арбитражна клауза, поради
което моли за прекратяване на производството по настоящото дело на основание чл. 19, ал.
1 от ГПК, вр. чл. 8 от ЗМТА. На следващо място, ответникът възразява срещу
допустимостта на предявените искове в частта, с която се претендира обезщетение,
равностойност на необходими СМР за отстраняване на недостатъци във всички общи части
на сградата, построена в УПИ XIX-199, доколкото правото на собственост на ищеца се
простира само до описаните в нот. акт № 172/2013 г. самостоятелни обекти, съответно до
припадащите им се идеални части от общите части на сградата.
В подадената в законоустановения срок допълнителна искова молба ищецът
претендира неприложимост на уговорената арбитражна клауза, доколкото предмет на
настоящия спор не е процесния договор, а са правоотношения, възникнали по силата на
закона, а именно гаранционната отговорност на строителя за недостатъци, предвидена в чл.
160 и следв. от ЗУТ. По отношение на допустимостта на претенцията в частта над
притежаваните от него идеални части от общите части в сградата УПИ XIX-199, ищецът
сочи, че правният му интерес произтича от наличието на сключено споразумение /т.2 от нот.
акт № 172/2013 г. на нотариус с рег.№ 012, рег.№ 1592, дело № 158/2013 г./, съгласно което
ищецът има задължението за доизграждането на сградата и носи отговорност за
качественото строителство спрямо собствениците на индивидуални обекти.
В подадения допълнителен отговор ответникът оспорва тезата на ищеца относно
подведомствеността на спора, като претендира, че след като страните не са изключили
изрично някои от споровете от обхвата на уговорената арбитражна клауза, то в случая
същата следва да намери приложение.
2
Съдът намира, че преди да пристъпи към подготовка на делото в закрито заседание,
следва да разреши въпросите за подведомствеността на спора и допустимостта на
производството съобразно наведените в тази насока възражения.
Възражението за неподведомственост на спора е заявено в преклузивния срок,
съгласно чл. 8 от ЗМТА, а по същество преценено, същото се явява неоснователно по
следните съображения:
Предявената претенция касае ангажиране отговорността на строителя по ЗУТ за
осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и
отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация.
Съгласно чл. 160, ал. 3 от закона е предвидено, че минимални гаранционни срокове за
изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с
наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Включената в
договора за СМР арбитражна клауза има за предмет спорове във връзка с договорната
отговорност, докато гаранционната такава по ЗУТ (чл. 163, ал.3, вр. чл. 160, ал.3 от ЗУТ)
има различно основание, същата произтича от закона и може да бъде ангажирана от всеки,
който търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя, а не само от
страната по договора за строителство. Основанието за ангажирането й възниква след
изпълнението на договора за СМР, доколкото законът изисква строителният обект да е
завършен и въведен в експлоатация. Доводът на ответника, че същият е поел задължение да
носи гаранционна отговорност в предвидените в чл. 15 от процесния договор срокове,
следователно общо уговорената арбитражна клауза важи и за нея, не опровергава горните
изводи. Както бе посочено, гаранционната отговорност произтича от закона и предвидените
минимални срокове са израз на предварително осигурената закрила, която би могла да бъде
засилена с конкретния договор и уговарянето на по-дълги срокове по силата на чл. 9 от ЗЗД,
но не и с тяхното скъсяване, което би противоречало на закона. По същия начин и за
страните не съществува възможност да променят подведомствеността на споровете,
свързани с този вид отговорност.
Така, макар формално имущественият спор между страните да не попада в
изключенията от обхвата на арбитражните споразумения, предвидени в чл. 19, ал. 1 от ГПК,
то с оглед естеството и основанието на претенцията същата е подведомствена на сезирания
съд. Не на последно място отговорността на строителя се търси от ответника не в
качеството му на страна по договора, а като собственик на обекти в сградата. Поради това,
въведеното в тази връзка възражение за неподведомственост на спора следва да бъде
оставено без уважение.
По възражението на ответника за недопустимост на претенцията в частта, с която се
претендира обезщетение, равностойност на необходими СМР за отстраняване на
недостатъци във всички общи части на сградата, построена в УПИ XIX-199, съдът намира
следното:
3
Правният си интерес от ангажиране отговорността на ответника в качеството му на
изпълнител по процесния договор за СМР по отношение на дефектите, появили се във
всички общи части от изградената в УПИ XIX-199 сграда, предмет на договора за
строителство, ищецът извежда от качеството си изпълнител по Споразумение от 10.05.2013
г., по което ищецът е заместил в дълг „КАПИТАЛ ИНВЕСТ 2006“ ЕООД, ЕИК *********,
съответно по Предварителен договор от 11.04.2006 г., по който „КАПИТАЛ ИНВЕСТ 2006“
ЕООД е заместило в дълг „БИЛДИНГС БГ“ ЕООД, ЕИК *********. По силата на
посочените споразумения изрично изброените в тях физически лица, в качеството им на
праводатели са учредили в полза на правоприемника /заместен в дълг от ищцовото
дружество/ право на строеж и са се задължили да прехвърлят съответни идеални части от
собствения си парцел /Поземлен имот № 199, целият с площ 1 314 кв.м., намиращ се в к.к.
„Чайка“, гр. Варна/ на правоприемника срещу задължението му да изгради за своя сметка с
готови документи за акт 15 сградата и заедно да въведат в експлоатация недвижимите имоти
по изготвен архитектурен проект и таблица за разпределение на идеални части общите
части.
Гаранционната отговорност по чл. 160, ал.3, вр. чл. 163 от ЗУТ е по-широка от
договорната по отношение на субектите, доколкото възможността да реализират правата си
по този ред имат всички собственици на обекти в сградите, въведени в експлоатация
/независимо, че същите може да не са възложители по договора за строителство/, както
досежно собствените си обекти, така и по отношение на общите части на сградата,
съразмерно с притежаваните от тях идеални части. В случая ищецът претендира
компенсиране на вреди, както в притежавани от него в изключителна собственост
индивидуални обекти, така и във всички общи части в сграда в режим на съсобственост.
Видно от съдържанието на посочените предварителен договор и споразумение с
физическите лица, собственици на индивидуални обекти в изградената в УПИ XIX-199, к.к.
„Чайка“, гр. Варна, ищцовото дружество е поело задължение спрямо тях за изграждане на
сградата и съвместното й въвеждане в експлоатация. Следователно по отношение на тази
сграда ищецът в качеството си на изпълнител е възложил по процесния договор за
строителство на ответника в качеството му на подизпълнител изграждането й. Доколкото
обаче, ищецът не търси да ангажира договорната, а гаранционната отговорност на
ответника, чиито обхват и функция са различни, то по отношение на общите части на
сградата в режим на съсобственост, ищецът е легитимиран да претендира обезщетяване
единствено на тези вреди, съразмерно на притежаваните от него ид.ч. от общите части на
сградата.
Противно на твърденията за учредено представителство в негова полза по силата на
споразумение от 10.05.2013 г., респ. предварителен договор от 11.04.2006 г., от
съдържанието на последните не се установява изрично учредено правомощие за ангажиране
на гаранционната отговорност на подизпълнителя-ответник. Ищецът не доказва
процесуална легитимация да упражни чужди права.
4
Горното налага прекратяване на производството в тази част от претенцията, касаеща
обезщетяване на вредите, настъпили по отношение 26.94 ид.ч. от общите части на
изградената в УПИ XIX-199, к.к. „Чайка“ в гр. Варна, сграда, представляващи разлика
между твърдения от ищеца размер на притежавани от него ид.ч. от общите части на сградата
(73.06 %) и пълния такъв.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективирано в отговор с вх.№ 12311/23.06.2021 г. на
„ВИДА ГРУП“ ООД възражение за неподведомственост на спора по образуваното т.д. №
276/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, поради наличие на арбитражна клауза в
Договор за строителство от 09.10.2014 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 276/2021 г. на ВОС в частта, с която
ищецът „БОР“ ЕООД претендира от ответника „ВИДА ГРУП“ ООД заплащане на
обезщетение, представляващо равностойност на необходими СМР за отстраняване на
недостатъци по отношение на 26.94 % идеални части от общите части на изградената в УПИ
XIX-199, к.к. „Чайка“ в гр. Варна, сграда, на основание чл. 130 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Варна в
едноседмичен срок от връчването му страните.
След стабилизиране на настоящия акт, делото да се докладва за произнасяне по чл.
374 от ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5