№ 369
гр. Варна, 10.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деян Ив. Денев
СъдебниГалина Стоянова Илиева
заседатели:Любка Тенева Тодорова
при участието на секретаря Катя К. Апостолова
и прокурора Г. Н. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Деян Ив. Денев Наказателно дело от
общ характер № 20223100200449 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 12:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ АЛ. ЮС. М. - редовно призован, явява се лично, воден се от
органите на РД „Охрана“ – Варна и с адв. А. Друмев и адв. Фичева – редовно
упълномощени.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. ДРУМЕВ: Да се даде ход на делото.
АДВ. ФИЧЕВА: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.270, ал.1 НПК
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВ. ДРУМЕВ: Поддържам молбата. Няма да соча доказателства.
АДВ. ФИЧЕВА: Поддържам молбата. Представям у-ние за наследници на съпругата
и сина на на подзащитният ми, както и акт за смърт на съпругата му.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам, да се приемат.
Съдът намира, че така представените документи следва да бъдат приети като
писмени док-ва по делото, поради което и
1
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към док-вата по делото представените от защитата на подс.
М. писмени документи.
СЪДЪТ дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. ДРУМЕВ: Уважаеми г-н Председател и съдебни заседатели, поддържам така
подадената от моя подзащитен молба с искане за изменение на мярката за неотклонение.
Като защитник на подсъдимия също считам, че са налице основанията за изменение на
мярката за неотклонение. Не еднократно в досъдебната фаза на процеса съм изразявал това
мое становище. Считам и сега, че и да са били налице, то към настоящия момент са
отпаднали всички изискуеми от закона процесуални основания за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Видно от обв. акт, който вече е внесен в
съда, в действителност е повдигнато обвинение на моя подз. за две престъпления и следва
да бъде отразено обстоятелството на изключително ниската стойност на наркотичните
вещества и тези които е държал, и отделно това което е разпространено. При последното
привличане на обвиняем, същия се признава за виновен и желае да сключи споразумение с
прокуратурата, но просто не бяха постигнати параметри с които да е съгласен за това
споразумение.
Считам, че към настоящия момент са отпаднали всички изискуеми от процесуалния
закон обстоятелства и най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се явява
несъразмерно тежка, поради което моля същата да бъде изменена в по-лека такава. По-
леката мярка също би обезпечила един справедлив наказателен процес.
В тази насока моля да уважите молбата и измените мярката в по-лека.
АДВ. ФИЧЕВА: Уважаеми г-н Председател и съдебни заседатели, също се
придържам към становището на колегата. Считам че от първоначалното вземане на мярката
за неотклонение е изминал един значителен период от врече, а именно 5 месеца, като целта
на мярката за неотклонение не е лицето, което очаква да бъде съдено да изтърпи част от
наказанието с мярка за неотклонение, а целта на закона е да предотврати извършването на
ново престъпление и да се укрие. Смитам, че са отпаднали основанията за това с оглед на
следните обстоятелства:
На първо място преклонната възраст на подзащитният ни, а той е вече почти
седемдесет годишен, на второ място тежкото семейно положение и обстоятелството, че
същият не е осъждан до настоящия момент. Той е осъждан, но реабилитиран на основание
чл.88а, последното му престъпление е през 1978 г., което показва, че той се е бил поправил и
целта на мярката за неотклонение към настоящия момент считам, че е изиграла своята
превантивна роля. Считаме, че целта на мярката за неотклонение може да се постигне с една
по-лека мярка за неотклонение, каквато е домашния арест или парична гаранция.
С решение на КС № 10 от 27.07.1992 г., КД № 13/92 г. мярката за неотклонение
2
„Домашен арест“ е приравнена към мярката за неотклонение „Задържане под стража“ и в
този смисъл са и европейските стандарти изразени в чл.5 т.4 от ЕКЗПЧ. Това е наложило и
през 1999 г. да се предприемат мерки за изменение законодателството, с цел контролиране
на мярката за неотклонение „Домашен арест“. Спазването на забраната за напускане на
подсъдимия на дома му, може да се обезпечи и със електронно наблюдение по смисъла на
чл.62 ал.6 НПК вр. чл.262, 275 от ЗИНЗС, както и инструкция № 1/20.12.2018 г.
При постановяване на Вашия съдебен акт, аз ще Ви моля да се съобразите и с
международния пакт за граждански права, където изрично е посочено, че задържането на
лица, които следва да бъдат съдени не следва да бъде правило, а освобождаването им следва
да бъде след представяне гаранции за явяването им на всеки етап от процеса. Не е без
значение и обстоятелството, че същия е съдействал още в началния етап, като е показал на
органите на реда къде се намират наркотичните вещества.
Предвид на това Ви моля да постановите Вашия съдебен акт. В случай, че прецените,
че адекватна ще бъде мярката за неотклонение „Парична гаранция“, ще ви моля да се
съобразите със семейното му положение.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение така отправената молба от
подсъдимия. Считам, че не са налице нови обстоятелства които да са разколебали наличието
на предпоставките за вземането на тази мярка за неотклонение, както обоснованото
предположение за авторството, така и опасността от извършване на престъпление. Не съм
съгласна, че задържане от 5 месеца е неразумен срок, както е видно от материалите по
делото, работено е достатъчно ритмично и в ускорени темпове, не съм съгласна, че се е
променила и възрастта на подсъдимия, че да е станала преклонна.
Семейното положение: видно от представените днес писмени док-ва е видно, че и
децата му са пълнолетни, и то във възраст трудоспособна, няма данни за някакво
заболявания на някого. Факта, че са приравнени двете мерки като последици, това не
означава, че целта която има всяка една от тях съвпада. В смисъл такъв, предвид характера и
начина на извършване на този вид престъпление, а именно разпространение и държане на
наркотични вещества, видно от материалите по делото те са в дома му, разпространението
също се извършва от дома му. Така, че не виждам с по-лека мярка как би могла тази
опасност от извършване на друго, дори и същото по вид престъпление да се осуети. Именно
затова Ви моля да потвърдите мярката му за неотклонение „Задържане под стража“, като
адекватна и към настоящия момент.
ПОДС. М.: Аз се признавам за виновен. Моля да ми измените мярката за
неотклонение, аз съм болен искам да отида да се лекувам. Имам малки вкъщи, дето стоят и
чакат да отида да им помогна, признавам се за виновен, разбрах си големите грешки.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Производството е по реда на чл.270 ал.1 от НПК, макар и въпроса за изменение на
мярката за неотклонение да е бил наличен преди образуването на съдебното производство.
Това е така, тъй като молбата на подс. М. е била изпратена до ОС-Варна на 28.04.2022г. и
3
препратена по компетентност до ОП-Варна за администрирането й. Неглежирайки
служебните си задължения във връзка с обжалване на мярката за неотклонение по време на
досъдебното производство обаче, прокуратурата е задържала молбата до изготвяне на
обвинителен акт и изпращането му в съда, с което е счетено, че ДП е приключило. Такъв
подход, който не еднократно е използван от прокурорските органи, според съдебната
преценка, не следва да бъде толериран. Но така или иначе производството се намира в
съдебна фаза и съдът, разглеждайки молбата на подсъдимия на посоченото по-горе
процесуално основание, само констатира установеното при запознаване с материалите по
делото.
В с.з. молбата се поддържа, като защитниците на подсъдимия доразвиват
съображенията изложени в нея, акцентира се на отсъствие на опасност от укриване или
извършване на престъпление, на ниската степен на обществена опасност на конкретното
деяние и на процесуално изрядното поведение на подсъдимия.
Опонирайки, представителят на прокуратурата намира, че взетата по време на ДП
мярка за неотклонение е единствената адекватна на обществената опасност на деянието и
дееца и в състояние за постигане на процесуалните си цели.
Съдебният състав констатира, че М. е подсъдим за извършено престъпление по
чл.354а ал.1 от НК, престъпление тежко по смисъла на закона и наказуемо с лишаване от
свобода за един не малък срок от време. По отношение на него е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, по точно е задържан от 01.12.2021 г
Целта на мярката за неотклонение постулатно е отнемане възможността на
обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, като и да осуети привеждането
на присъдата в изпълнение.
В конкретния случай избраната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е
изпълнила предназначението си, досъдебното производство е приключило и делото е
внесено в съда с обвинителен акт.
Съдът в настоящия си състав намери, че реалната опасност, като условие за
задържането на обвиняемия в изпълнение на мярка за неотклонение, към настоящия момент
е престанала да съществува. От материалите по делото такъв категоричен извод според
съдебната преценка не може да бъде направен. М. е неосъждан, има постоянен адрес,
утежнено семейно положение, обстоятелствата по делото са изяснени и отсъства
категоричност, че след изменение на мярката за неотклонение обвиняемия може да осуети
наказателната репресия срещу себе си.
Този съдебен състав принципно поддържа становище, че мярката за неотклонение не
може да бъде наказание, а адекватността й следва да бъде преценявана във всеки конкретен
случай.
Настоящия според съда е такъв, който да му позволи обоснованост на извод, че
опасност от укриване или извършване на престъпление при изменение на мярката за
4
неотклонение с различна от атакуваната, няма.
С оглед тежестта на престъплението по чл.354а от НК съдът намира, че следва да
измени мярката за неотклонение с такава, която да отговаря на целите по чл. 57 НПК, като
подходяща намира домашния арест, като счита, че изпълнението на забраната за
напускането на дома следва да се контролира освен от структурите на МВР и чрез
електронно наблюдение.
По изложените съображения и на основание чл.270 от НПК съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на АЛ. ЮС. М. – ЕГН **********, взета по ДП
№ 1315/2021 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР-Варна от „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“, която ще се изпълнява на адрес в гр.Варна, ул.“Кап.Георги Георгиев“ № 1.
На основание чл.62 ал.9 НПК ПОСТАНОВЯВА мярката да се контролира чрез
средство за електронно наблюдение.
Определението подлежи на обжалване по реда на глава XXII пред ВАпС като
основавайки се на чл.343 НПК евентуалното обжалване не спира изпълнението.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:05
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5