№ 108
гр. Русе, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Гражданско дело №
20214500100689 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 288,ал.12 КЗ/отм./.
Гаранционен фонд-София твърди,че по образувана преписка по щета № 210151 от
28.ІV.2017 год.изплатил на П. С. Д. като пострадал при ПТП на 11.VІ.2014 год.обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 41000 Твърди,че ПТП е настъпило по вина на
ответника ,който управлявал лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.№ Р****РХлева и допуснал
нарушения на правилата по ЗДП,установени с влязла в сила присъда по НОХД № 654/2014
год.на РОС.С молба пострадалият поискал от “Гаранционен фонд“обезщетение,което
ищецът определил в посочения в исковата молба размер и изплатил на пострадалия.И тъй
като водачът е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“към
момента на произшествието,за ГФ възникнало регресното право да встъпи в правата на
увреденото лице и да претендира от причинителя изплатената като обезщетение за
претърпени вреди сума,ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска
и разноски в производството.В този смисъл е искането до съда.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор,в който се оспорва
допустимостта и основателността на иска.Възраженията за недопустимост са основани на
допуснати нарушения на процедурата по чл.558,ал.6 КЗ,които са пречка за възникване на
правото на иск и водят до недопустимост на производството.
Наведени са и подробни възражения срещу основателността на иска-за определен и
изплатен размер на обезщетение,несъответен на действително претърпените от пострадалия
вреди,за неотчитане на поведението на последния,допринесло за настъпване на вредите.Въз
основа на така наведените възражения,подробно развити в отговора и в допълнително
становище,иска отхвърляне на иска като неоснователен или уважаването му в минимален
размер,съответен на действително установените вреди и при отчитане на поведението на
1
пострадалия съгласно чл.51,ал.2 ЗЗД.
Съдът,като взе предвид твърденията и възраженията на страните,и след като обсъди
събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
С присъда по НОХД № 654/2015 год.по описа на РОС Р. АЛ. АЛ. е признат за виновен
в това,че на 11.VІ.2014 год.в град Русе при управление на лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег.
№ Р **** РХ нарушил правилата за движение по пътищата по чл.42,ал.2,т.1 от ЗДвП,като
умишлено причинил на велосипедиста П. С. Д. средна телесна повреда,изразяваща се в
увреждания-счупване на черепа,кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка,контузия на
мозъка,подкожна колекция от кръв вляво челнотеменно,довели до разстройство на
здравето,временно опасно за живота-престъпление по чл.342,ал.3,б.“б“пр.1 вр.ал.1 НК.
На 28.ІV.2017 година пострадалият Д. чрез пълномощник адвокат Н. от САК подал до
ГФ заявление за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 150000 лева,по което е образувана преписка по щета № 21
01 51 от 28.ІV.2017 год.Въз основа на представените към заявлението медицински
документи-епикриза от 11.VІ.2014 год.на НХО при МБАЛ-Русе и съдебномедицинско
удостоверение І1208/2014 год.е изготвена експертиза от медицински експерт ,в която след
като са обсъдени получените травматични увреждания е предложен размер на обезщетение
от 41000 лева.С протокол от 12.V.2017 год.Застрахователно-медицинската комисия при ГФ
взела решение да предложи на УС да одобри посочения от експерта размер на
обезщетение,което последният сторил с решение 18-2 от 15.V.2017 год.С платежно
нареждане от 21.VІ.2017 год.сумата е платена по сметка на адвокат Н. съгласно изричното
заявление на пострадалия Д. в представеното пред ГФ пълномощно с нотариално заверен
подпис рег.№ 2531/2.VІ.2017 год.на нотариус рег.№ 220 на НК.
На 3.VІІ.2017 год.пострадалият предявил иск против ГФ за обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от ПТП на 11.VІ.2014 год.за сумата от 109000
лева,разлика между изплатеното от ГФ обезщетение от 41000 лева и действително
претърпените вреди,по която е образувано гр.д.№ 8442/2017 год.на СГС.С определение от
6.Х.2017 год.ответникът А. е конституиран по делото като трето лице-помагач на страната
на ответника.В становището по иска той е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия,който управлявал велосипеда след употреба
на алкохол и повлиян от него не е владеел велосипеда и това негово поведение е в причинна
връзка с вредоносния резултат.В мотивите на постановеното решение № 1822/21.ІІІ.2018
год.съдът е счел за недоказано възражението за поведение на пострадалия,допринесло за
настъпване на ПТП.В решението на въззивната инстанция по гр.д.№ 578/2019 год.на САС
съдът е счел за безпредметно обсъждането на възражението за съпричиняване, доколкото
крайният му извод е за неоснователност на предявения иск поради пълното обезщетяване на
пострадалия за причинените вреди чрез доброволно изплатеното от ГФ обезщетение от
41000 лева.Но съдът е счел за нужно да отбележи липсата на пълно и главно доказване на
твърденията за неправомерно движение на пострадалия велосипедист и как конкретни
действия,в които се изразява,са допринесли за удара с управляваното от ответника МПС.
2
Изложените фактически обстоятелства,които съдът приема за установени след
обсъждане на събраните по делото доказателства, обуславят следните правни изводи:
Регресното право на иск,включително това на ГФ,се урежда от закона,действал към
момента на неговото пораждане.Този момент е датата на настъпване на застрахователното
събитие по риска „гражданска отговорност“-в разглеждания случай ПТП на 11.VІ.2014
год.,към който е действал КЗ/отм./.Правото да получи обезщетение от ГФ възниква за
увреденото лице от момента на деликта,съобразно действащата към този момент
нормативна уредба,което обуславя приложението й и към регресното право на ГФ към
прекия причинител.Моментът на плащане на обезщетението е свързан не с възникването,а
само с изискуемостта на регресното право.
По тези съображения съдът намира,че предявеният иск е с правно основание
чл.288,ал.12 КЗ/отм./,както е посочил и в доклада по делото.Ето защо съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на производството,обосновани
с неизпълнение на изискването по чл.558,ал.6,изр.2 от действащия КЗ-липса на уведомяване
от страна на ГФ на пострадалото лице за размера на обезщетението и извършеното
плащане,доколкото последният е направил изявление плащането да се извърши чрез
пълномощник.Приложимата правна уредба не въвежда като предпоставка за суброгиране в
правата на увреденото лице изричното му уведомяване.Поради това съдът намира
предявеният иск за допустим и подлежащ на разглеждане по същество.
Разпоредбата на чл.288,ал.12 КЗ/отм./урежда правната възможност ГФ да предяви
регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди,причинени при ПТП,срещу
причинителя на вредите,чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване
на договор за застраховка „Гражданска отговорност“-чл.288,ал.1,т.2,б.“а КЗ/отм./По
последното обстоятелства-за липса на застраховка ГО към момента на ПТП спор по делото
няма.
Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на
четири групи юридически факти,а именно:1.ищецът да е платил обезщетение на увреденото
лице за причинените му вреди от противоправното поведение на деликвента в търсения
размер;2.за увредения да е възникнало право на вземане на основание непозволено
увреждане,т.е.вредите да са причинени чрез виновното и противоправно поведение на
деликвента;3.деликтната отговорност да е възникнала във връзка с използването на МПС от
причинителя на територията на РБ и 4.за МПС да не е сключена застраховка Гражданска
отговорност,обезпечаваща отговорността на причинителя,към момента на
ПТП.Осъществяването на този фактически състав има за последица встъпване на ГФ в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288,ал.8 КЗ/отм./.
В настоящото производство са установени посочените елементи на фактическия
състав.Ищецът е заплатил обезщетение на пострадалото лице за претърпените от ПТП
вреди,чийто размер е определен с решение на УС на ГФ въз основа на становище на
експертна комисия,на 41000 лева.Виновното и противоправно поведение на ответника е
установено с влязлата в сила присъда по НОХД № 654/2014 год.на РОС,която съгласно
3
чл.300 ГПК е задължителна за съда,разглеждащ гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото при ПТП лице е
определено по уредените в Правилника за устройството и дейността на ГФ правила,т.е.в
производство,в което ответникът по делото не е участвал.И доколкото предмет на
разглеждане по гр.д.№ 8442/2017 год.на СГС е обезщетение за неимуществени вреди над
размера на изплатеното от ГФ обезщетение до претендираните в съдебното производство
като действителни вреди 109000 лева,то съдът счита,че възражението на ответника за
несъответствие на платеното обезщетение в размер на исковата сума и действително
търпените от пострадалия вреди,е допустимо и подлежи на разглеждане.От събраните по
делото доказателства е видно,че в резултат на ПТП пострадалият Д. е получил счупване на
черепа,кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка,контузия на мозъка,подкожна колекция от
кръв вляво челнотеменно,довели до разстройство на здравето,временно опасно за
живота.Проведено е консервативно лечение в периода 11-16.VІ.2014 год.в отделение по
неврохирургия на МБАЛ-Русе ,като при изписването е назначено лечение с
медикаменти.Състоянието му и проведената терапия са посочени в представената епикриза
и препис от изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза.Медицинската експертиза,въз основа на която УС на ГФ е определил
обезщетението,е основала заключението си само на тези два документа,без да са
представени нови доказателства за състоянието на пострадалия в изминалия тригодишен
период от ПТП до определяне на обезщетението.Доказателства за състоянието му след
16.VІ.2014 год.,за проведено лечение,наличие или липса на пълно възстановяване,неговата
продължителност и прогноза,търпените болки,ограничения и неудобства и др.п.за всички
обстоятелства,относими към определяне на справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди, не са представени и при разглеждане на гр.д.№ 8442/2017 год. на
СГС.Тоест,единствено е ясно,че пострадалият е претърпял контузии,довели го до състояние
временно опасно за живота,за което е проведено петдневно болнично лечение.Това дава
основание на съда да заключи,че определеното и изплатено от ГФ обезщетение от 41000
лева е прекомерно завишено и не отговаря на действително претърпените неимуществени
вреди,преценявани с оглед на представените по делото писмени доказателства.Като
съобразява установените по делото факти съдът намира,че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди е 20000 лева.До този размер е налице основание за
ангажиране на отговорността на ответника по предявения регресен иск.В останалата част
иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В производството по гр.д.№ 8442/2017 год.на СГС ответникът е участвал като трето
лице-помагач на ГФ.В този процес съдът е разгледал като част от предмета на делото
наведеното от настоящия ответник възражение за съпричиняване .Както СГС,така и САС
при разглеждането на делото като въззивна инстанция са счели възражението за
неоснователно.В мотивите на решението на въззивната инстанция е посочено,че :„..сам по
себе си фактът,че ищецът в качеството на велосипедист е бил в сериозно алкохолно
4
опиянение ,лишаващо го от множество възможности ,свързани с двигателни и адекватни
реакции,не е достатъчен за обосноваване на поведение,допринесло за удара,без надлежно
установяване на конкретно такова.Необходимо е пълно и главно доказване на
твърденията,че велосипедистът се е движил неправомерно,в какво се изразява това
поведение,съответно как е допринесло за процесния удар.В тази насока не са ангажирани
надлежни доказателства“.Съгласно чл.223 ,ал.2 ГПК това,което съдът е установил мотивите
на решението си,е задължително за третото лице в отношенията му със страната,на която
помага или която го е привлякла.Следователно,по така наведеното възражение,съдът по
гр.д.№ 8442/2017 год.на СГС се е произнесъл с обвързваща за страните сила и този въпрос
не може да бъде пререшаван по настоящото дело.
При този изход на спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
иска,или 820 лева за платена държавна такса и 250 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът също е претендирал и има право на разноски съобразно отхвърлената част
от иска или 850 лева платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. АЛ. АЛ. от град Русе ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд
София,съдебен адрес гр.Силистра,ул.„Отец Паисий“№ 33,адвокат С.Н. сумата 20000 лева
,представляваща изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за неимуществени вреди на
пострадало при ПТП на 11.VІ.2014 год.в град Русе лице по щета № 210151/28.ІV.2017
год.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 26.Х.2021 год.до окончателното й
изплащане,както и сумата 820 лева разноски съобразно уважената част от иска и 250 лева
юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за размера над 20000 до 41000 лева.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр.София да заплати на Р. АЛ. АЛ. от град Русе 850
лева разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5