Определение по дело №207/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20227200700207
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 май 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

     

гр.Русе, 14.11.2022 г.

          Административен съд-Русе, І-ви състав, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ: Ивайло Йосифов

като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 207 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

          С определение от 01.06.2022 г. съдът, на основание чл.154, ал.1 и чл.162, ал.2 от АПК, е конституирал като страни по делото жалбоподателя „С.У.К. – 3“ ООД, със седалище в с.Сандрово, общ.Русе, обл.Русе, комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на кмета на Община Русе, в качеството на ответник по жалбата, и А.И. ***, в качеството на заинтересована страна.

          Според чл.153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Същевременно разпоредбата на чл.215, ал.2 от ЗУТ, към която се препраща в чл.210, ал.3 вр. чл.215, ал.1 от ЗУТ във връзка с обжалваемостта на решението на комисията, предвижда, че по реда, предвиден в ал. 1, могат да се обжалват и решенията на комисията по чл.210, ал.3, като по делото се призовават общината и заинтересуваните страни.

Няма спор, че ЗУТ се явява специален по отношение на АПК, поради което, при наличие на общ и специален закон, регламентиращи една и съща материя, се прилага специалният (lex specialis derogate legi generali) по арг. от чл.11, ал.2 от ЗНА. Няма спор също, че заинтересовани страни в производството по оспорване на определената с решението на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ цена на правото на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, са собствениците на господстващия и на служещия имот – арг. от чл.193, ал.8 вр. ал.3 от ЗУТ. В случая, конституирането на тези заинтересовани страни е надлежно извършено – търговското дружество - собственик на служещия имот е конституирано в качеството на жалбоподател, а собственикът на господстващия имот, в чиято полза е издаден облагоприятстващият административен акт, е конституиран, на основание чл.162, ал.2 от АПК,  в качеството на заинтересована страна.

          Спорно е дали разпоредбата на чл.215, ал.2 от ЗУТ се явява специална спрямо разпоредбата на чл.153, ал.1 от АПК от гледна точка на това кой следва да бъде конституиран като ответник в производството – колективният орган, издател на административния акт (т.е. комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ), съгласно чл.153, ал.1 от АПК, или общината, съгласно чл.215, ал.2 от ЗУТ. При конституирането на страните съдията-докладчик е приел, че двете разпоредби не уреждат една и съща материя от гледна точка на въпроса кой има качеството на ответник в производството, поради което не е налице съотношение на специален (ЗУТ) към общ (АПК) закон. По разбирането на съда, чл.215, ал.2 от ЗУТ и изрично предвиденото в него конституиране на общината като страна, т.е. на самото юридическо лице, каквото качество има тя съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА, намира приложение, само когато оспореният административен акт засяга субективни материални права на общината. Така ще е например в случаите на чл.193, ал.8 вр. ал.4 от ЗУТ – когато оценяваното право на прекарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е през общински поземлени имоти (самият сервитут се учредява върху имот – общинска собственост), в хипотезата на чл.187, ал.5 от ЗУТ – когато собствениците на сгради, в които с ПУП се предвиждат разширения и връзки с тротоара на прилежащата улица като пешеходни проходи, колонади и пасажи за улесняване на пешеходния достъп в дълбочина на квартала или по протежение на улицата, се обезщетяват еднократно от общината (за общината се създава едно парично задължение) по реда на чл.210 от ЗУТ, както и в др. пододобни случаи. В тези случаи, както беше посочено, с административният акт се засягат материални субективни права, титуляр на които, като юридическо лице, е именно съответната община, което именно обстоятелство обосновава и конституирането й като страна в производството по делото, на основание чл.215, ал.2 от ЗУТ, но не вместо, а наред с колективния административен орган, участващ като ответник.

          В настоящия случай проектното трасе на сервитута преминава изцяло през имота на жалбоподателя, а задължението за заплащане на неговата цена, определена от комисията, възниква за конституираната заинтересована страна, т.е. не се засяга материално субективно право с титуляр Община Русе, поради което съдът не е конституирал същата като страна.

          В същото време обаче такова, по мнение на настоящия докладчик, разумно разграничение (препращане към конкретните хипотези, в които общината следва да участва, но не като ответник, а също като заинтересована страна) в чл.215, ал.2 от ЗУТ не е проведено. Поради това, стъпвайки на буквата на закона, в установилата се практика на ВАС (вж. решение № 15537 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10063/2020 г., II о., решение № 3760 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2019 г., II о., решение № 14293 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8250/2018 г., II о., решение № 15510 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5699/2018 г., II о., решение № 7130 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13196/2016 г., II о.) се приема, че като ответник в производството, независимо от хипотезата, в която е извършено определянето на обезщетението от комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ, следва да участва не този колективен орган, а общината.

          По изложените съображения, доколкото посоченото процесуално нарушение би се явило съществено и би обусловило обезсилването на постановеното по делото решение, съдът намира, че то следва да бъде своевременно отстранено като бъде бъдат отменени определенията по чл.149, ал.2 и ал.3 от ГПК вр.чл.144 от АПК, с които е даден ход на устните състезания (даден е ход по същество) и на страните е обявено, че съдът ще се произнесе с решение в срок. В производството следва да бъде конституирана като ответник по жалбата Община Русе като делото бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с участието на новоконституирания ответник. В случая, макар да не се касае до отнемане на компетентност, следва, на основание чл.253 от ГПК вр. чл.144 от АПК и по аналогия на чл.153, ал.3 от АПК, съдът да заличи досегашния ответник, в лицето на комисията по чл.210, ал.1 от ЗУТ.

          Така мотивиран и на основание чл.215, ал.2 от ЗУТ, чл.154, ал.1 от АПК, чл.253 и чл.142, ал.4 от ГПК вр.144 от АПК, съдът

 

 

      О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ свои определения, постановени в съдебно заседание от 18.10.2022 г., с които е даден ход на делото по същество и на страните е обявено, че съдът ще се произнесе с решение в срок.

ЗАЛИЧАВА комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на кмета на Община Русе, в качеството на ответник по жалбата.

КОНСТИТУИРА Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Пламенов Милков, в качеството на ответник по жалбата.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.12.2022 г. от 09:15 ч. в I-ва зала на Административен съд - Русе, за когато да се призоват страните.

Препис от жалбата да се изпрати на новоконституирания ответник, който в 14-дневен срок от получаването й може да представи писмен отговор и да посочи доказателства, както и да приложи към отговора други писмени доказателства, с които разполага.

Определението, в частта, с която досегашният ответник по жалбата - комисията по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед № РД-01-134/15.01.2020 г. на кмета на Община Русе, е заличен и на негово място служебно е конституирана Община Русе, може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: