№ 185
гр. Варна, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110204878 по описа за 2021 година
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от КР. СТ. УЗ. против НП № 81/ 02.11.2021г. на
Изпълнителния директор на ИА ”Медицински надзор” гр. София, с което на
КР. СТ. УЗ. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на
1500 лева на основание чл.116б ал.1 от Закона за лечебните заведения.
В жалбата въззивникът моли съда да отмени НП. В съдебно заседание
въззивникът редовно призован се явява лично и се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва
жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
В 18.00 часа на 26.05.2021 г. е постъпило повторно повикване от г-жа
Лалова, чрез тел. 112, проведена конферентна връзка с дежурен лекар в РКЦ
на ЦСМП - Варна, за влошено състояние на майка й, г-жа Теменужка Тотева
от предходния ден: „говори несвързано, постоянно ляга и става, супер буйна,
нищо не дава да и се направи". При телекомуникационния триаж,
1
повикването е кодирано с код зелено СЗ - (Минимална спешност - стабилен
спешен пациент). Повикването е прието и своевременно е подадено за
изпълнение на дежурен екип. Екипът на д-р У. е бил на място в 18:24 ч.
Видно от Фиш за спешна медицинска помощ, при снетия статус е установено,
че пациентката е стабилна, с изразен мускулен спазъм на горни крайници,
психомоторно възбудена с речево разстройство, GLASGOW скала = 7 т.
(признак за тежки неврологични нарушения). При прегледа са установени и
високи стойности на кръвно налягане: RR-160/110 и тахикардия (сърдечна
честота - 102/мин.). Поставена е работна диагноза съмнение за туморен
процес в мозъка. Определена е триажна категория - код жълт, В2
„Относителна спешност - нестабилен/потенциално нестабилен спешен
пациент". Поради персистиращата психомоторна възбуда на пациентката е
поставена една ампула диазепам. В 18.54 ч. екипът е отпътувал от адреса.
Дадени са препоръки на г-жа Лалова, дъщеря на пациентката, да я подготви
за приемане в болница и да потърси хора, които да я пренесат до линейката,
след което да се обади до 112 за изпращане на екип. В становището си д-р У.
е записал, че той и шофьорът не са в състояние сами да пренесат пациентката
до линейката, затова са предложили на дъщерята на г-жа Тотева да подготви
майка си за приемане в болница и да осигури хора, които да помогнат за
пренасяне на болната до санитарния автомобил и отново да позвъни на тел.
112. Д-р У. е обяснил на близката, че т.к. трябва да издаде санитарния
автомобил на следващата смяна, екипът ще се оттегли, но ще поеме
ангажимента да предупреди дежурните в РКЦ да изпратят екип на този адрес,
когато получат обаждане от роднините на г-жа Тотева. Д-р У., въпреки
установените при прегледа промени в неврологичния статус, хемодинамиката
и определената при прегледа на място триажна категория код жълто В2, не е
осигурил спешен първичен транспорт на пациентката г-жа Теменужка
Трифонова Тотева до лечебно заведение за болнична помощ, с цел
хоспитализация, с което свое бездействие е нарушил разпоредбите на т.
2.1.5.2. от т. 2.1.5. от Раздел V на медицински стандарт "Спешна медицина",
утвърден с Наредба № 3 от 6.10.2017 г., съгласно който в Раздел V
„Транспорт на спешния пациент", т. 2.1.5. „Спешен първичен транспорт се
извършва само в случите на изпълнени критерии по състояние, нозология и
медицински нужди при спешен пациент във или със:", т. 2.1.5.2. „очаквано
влошаване с потенциал за достигане на критично състояние", във връзка с чл.
2
6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Нарушението е извършено на
26.05.2021 г., датата на извършения преглед, отразен във Фиш за спешна
медицинска помощ с № 21775/26.05.2021 г. Нарушението е извършено в гр.
Варна. Нарушението е установено на 31.08.2021 г., последен ден на
извършваната проверка от длъжностни лица на ИАМН.
В хода на съдебното производство бе разпитан свидетелят Светлана
Кръстева, чиито показания съдът кредитира, като дадени обективно и
безприрастно, и цени като доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства
събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и
кредитирани от съда изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от
надлежна страна и приета за разглеждане от съда.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Изпълнителния директор на ИА ”Медицински надзор” гр.София.
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното наказателно
постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло
обстоятелствата, сочени в акта за нарушение.
Съдът счита, че административнонаказателното производство,
образувано по отношение на въззивникът е проведено правилно и
законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният
преклузивен срок по чл. 34 ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно
постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Вмененото във вина на жалбоподателят нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво нарушение се обвинява и срещу
какво да се защитава. В тази връзка съдът не споделя становището на
жалбоподателят, че в хода на АНП са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Мястото на нарушението е индивидуализирано,
3
обстоятелствата при които е било извършено нарушението са описани в
достатъчна степен и по никакъв начин не е било нарушено правото на защита
на жалбоподателя същия е могъл да разбере в какво е обвинен и срещу какво
да се защитава.
Съдът намира, че правилно е наложено наказание на въззивникът,
като АНО е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Административно наказващият орган е квалифицирал нарушението по
Наредба №3 от 06.10.2017г. във вр. чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения
и на осн. чл.116б ал.1 от Закона за лечебните заведения е наложил наказание.
Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти,
които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти
за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на
правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на
министъра на здравеопазването. Със своето бездействие жалбоподателят е
нарушил разпоредбите на т. 2.1.5.2. от т. 2.1.5. от Раздел V на медицински
стандарт "Спешна медицина", утвърден с Наредба № 3 от 6.10.2017 г.,
съгласно който в Раздел V „Транспорт на спешния пациент", т. 2.1.5. „Спешен
първичен транспорт се извършва само в случите на изпълнени критерии по
състояние, нозология и медицински нужди при спешен пациент във или със:",
т. 2.1.5.2. „очаквано влошаване с потенциал за достигане на критично
състояние", във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.
Въпреки установените при прегледа промени в неврологичния статус,
хемодинамиката и определената при прегледа на място триажна категория
код жалто В2, не е осигурил спешен първичен транспорт на пациентката до
лечебното заведение с цел хоспитализация. При положение, че има утвърден
стандарт за действие при подобни ситуации, не е следвало да се поставят
задачи на близките на пациентката да звънят отново на тел. 112 за да бъде
изпращан друг екип, който да се погрижи за пренясянето на пациентката до
болнично заведение. Следвало е според утвърдения стандарт да бъде
осигурен спешен транспорт, което е било сторено от въззивника. Съдът
намира, че това поведение на жалбоподателя е било в разрез с установените
медицински стандарти. Причините за извършване на деянието са
ирелевантни. Съдът намира, че нарушението е безспорно извършено. Съдът
не приема становището, че забавянето на транспорта било по вина на
близките на пациентката. Същите нямат задължение да пренасят, да се
4
обаждат повторно и да търсят друг екип, който да им съдейства за спешен
транспорт.
Съдът не приема възраженията, че нарушението представлява
маловажен случай. Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице маловажен случай
на административно нарушение. Не са били спазени законовите норми,
свързани със здравното законодателство, като в следствие на това биха могли
да настъпят реални вреди за пациента. Следвало е въззивникът да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите,
условията и реда на ЗЗ и свързаните с него актове. Нарушението по нищо не
се отличава от други нарушения от същия вид. Поради изложеното до тук,
съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като
маловажно.
При индивидуализацията на наказанията, наложени на въззивникът
административнонаказващия орган се е съобразил с тежеста на извършеното
нарушение и с обстоятелството, че нарушенията са извършени за първи път,
наказанието е определено в минималния размер и е справедливо и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от
ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ИА ”Медицински надзор” гр. София да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева. Производството по делото
продължи в едно съдебно заседание, с разпит на един свидетел, не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА против НП № 81/ 02.11.2021г. на Изпълнителния
директор на ИА ”Медицински надзор” гр. София, с което на КР. СТ. УЗ. е
наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1500 лева на
основание чл.116б ал.1 от Закона за лечебните заведения.
ОСЪЖДА КР. СТ. УЗ. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-
Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
по НАХД №4878/2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред ВАС по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6