О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2023 година, гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
Х-ти кас. състав
, в закрито заседание на 16.03. 2023 г., в
състав :
Председател
: Красимир
Кипров Членове : Евелина Попова
Ралица Андонова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно
дело № 420/2023 г. по описа на съда , за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. с
чл. 229 – чл. 235 от АПК и чл. 144 от АПК вр. с чл. 248, ал.3, пр. ІІ от ГПК.
Образувано е
по частна жалба на упълномощения процесуален
представител на ТД Митница Варна – главен юрисконсулт Т.К., против определение
№ 140/27.10.2022 г. по НАХД № 104/2021 г.
по описа на ДРС, с което е оставена без уважение частната жалба срещу
определение № 94/21.07.2022 г. , с което Митница Варна е осъдена да заплати на „Силвърсан България“
ЕООД сумата от 1914,39 лв. за направени по делото разноски. Изложени са в
жалбата доводи за липсата на произнасяне от районния съд по своевременно
направеното възражение за прекомерност на претендираните от „Силвърсан България
„ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на обжалваното определение
и присъждане в полза на касатора на разноски за юрисконсултско възнаграждение
за касационното производство , а в условията на евентуалност се иска намаляване
на присъдената в полза на „Силвърсан
България“ ЕООД сума за разноски.
От противната
страна „Силвърсан България“ ЕООД е представен писмен отговор с вх. № 822/13.02.2023
г. , с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Обжалваното
определение е съобщено на ТД Митница Варна
на 3.11.2022 г. , а частната жалба е подадена на 8.11.2022 г., т.е. при
спазване на 7-дневния срок по чл. 230 от АПК, поради което съдът намира същата за процесуално допустима.
Разгледана по
същество, касационният съд намира
частната жалба за основателна.
Обжалваното
определение е постановено при допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалния закон. Независимо от обстоятелството, че искането на
ТД Митница Варна по отношение на разноските присъдени с постановеното от ДРС
определение № 94/21.07.2022 г. е било
предявено като подадена пред АС-Варна частна жалба, същото по естеството си
представлява такова за изменение на определението в частта му за разноските по
смисъла на чл. 248 от АПК. Приложимостта на този ред е била ясно указана на ДРС
с постановеното от АС-Варна определение № 2922/11.10.2022 г. по КАНД № 2174/2022 г. , с което производството
по делото е било прекратено и изпратено на ДРС с указания за произнасяне по
искането за изменение на определение № 94/21.07.2022 г. в частта му за
разноските съгласно общите правила в чл. 248 от ГПК. Тези правила не са били
приложени от районния съд при постановяване на сега обжалваното определение № 140/27.10.2022
г., което е видно от неговият диспозитив, имащ следното съдържание : „ОСТАВЯ
без уважение като неоснователна частна жалба, депозирана в РС Девня срещу
Определение № 94/21.07.2022 г., с което Митница Варна е осъдена да заплати на „Силвърсан
България“ ЕООД сумата от 1914,39 лв. за направени по делото разноски“. Съществено
процесуално нарушение е допуснато при постановяване на обжалваното определение
и поради това, че същото не съдържа мотиви – изложението, че частната жалба на ТД Митница Варна била неоснователна, защото
присъдените разноски в размер на 1914,39
лв. били изцяло съобразени с предмета и сложността на делото и установената по него
фактическа обстановка и били в съответствие с правилата на ГПК и Наредба №1/9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , на практика сочи на
липсата на мотиви, тъй като от него по никакъв начин не става ясно каква степен на сложност на делото се приема от
районния съд и точно кои разпоредби на
ГПК и цитираната Наредба същият има предвид.
Така
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила не позволява
извършването на касационна проверка за материалната законосъобразност на
обжалваното определение , поради което същото следва да бъде отменено , а въпросът решен
по същество от касационния съд съгласно изискванията на чл. 235, ал.1 от АПК.
Определение
№ 94/21.07.2022 г., с което в полза на „Силвърсан България“ ЕООД са присъдени
разноски в размер на 1914,39 лв. е било постановено в проведено на същата дата
закрито съдебно заседание и съобщено на ТД Митница Варна на 2.08.2022 год. Със същото е постановено прекратяване на
производството по НАХД № 104/2021 г. по описа на ДРС, като в него е посочено, че подлежи на съдебен
контрол в 14-дневен срок от уведомяването пред Административен съд-Варна. Представляващата
по съществото си искане за изменение на определението в частта му за разноските
частна жалба е била подадена на 9.08.2022 г. , т.е. в срока за обжалване на
определението по смисъла на чл.248, ал.1 от ГПК, поради което съдът намира
искането на ТД Митница Варна за процесуално допустимо.
Разгледано
по същество, искането е основателно. Сумата от 1914,39 лв. е присъдена на „Силвърсан
България“ ЕООД съгласно представен списък на разноските , според който тя
представлява сбор от сумата 233 лв. /част от фактура №********** от 31.08.2021
г. за изготвяне на съдебни книжа по нах.д № 104/2021 г./ и сумата от 1681,39 лв. по фактура №
********** от 30.11.2021 г. за представителство по нах.д № 104/2021 г. В приложената по въззивното дело фактура №
********** е посочена обща стойност от 1962,59 лв. , а като наименование на
услугата е посочено изготвяне на молби за повторно прилагане на такси по нах.д.
№ 101, 102, 103, 104 , 105 на РС Девня , изготвяне на молби и обосноваване на
правен интерес от обжалването по адм. дело № 1843/2021 г. и 1846/2021 г. на
АС-Варна. , т.е. в случая не е ясно как точно са разграничени цените на услугите
по отделните дела за да се посочи в
списъка за разноски по процесното
дело № 104/2021 г. размер на адвокатско възнаграждение именно от 233 лв. Във фактура № ********** е посочена обща стойност от 2017,67 лв. включваща данъчна основа в размер на 1681,39 лв. и ДДС
в размер на 336,28 лв. , а като наименование на услуга е посочено процесуално представителство по адм. дело №
104/2021 г. на РС Девня, като предвид разпоредбата на чл.2а, пр. ІІ от ДР на
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения неясно остава защо по отношение на тази фактура в списъка за разноски е посочен размер на адвокатско възнаграждение
, който е такъв без ДДС. За присъждането
на разноски от значение е факта на тяхното действително заплащане от съответната страна,
за което по дело № 104/2021 г. е приложено преводно нареждане от 13.01.2022
г. на Пощенска банка за сумата от 5 117,56
лв. , с посочени в него наредител „Силвърсан България“ ЕООД и основания
– издадени от Адв. д-во „Й, Р и с ци“
фактури ********** , 00000007073 и ********** , а за плащането по фактура № ********** е приложено
платежно нареждане до същата банка от 12.10.2021 год. Процесното
въззивно дело не съдържа данни за посочените в преводното нареждане от
13.01.2022 г. фактури № ********** и №
**********, поради което е невъзможно да бъде установено точно каква сума от
релевантната фактура № ********** е платена с
него. При тази неопределеност в представения от „Силвърсан България“
ЕООД списък на разноските и като се има
предвид ниската степен на сложност на делото, обусловена от обстоятелството, че
същото е прекратено без разглеждането му по същество /отпаднал правен интерес ,
поради отмяна по друго дело на
обжалваното НП/, то своевременно предявеното от процесуалните представители на
ТД Митница Варна възражение за прекомерност на размера на платеното от
противната страна адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно. Неправилно
в жалбата на ТД Митница Варна е посочено, че присъдената за разноски сума 1914,39 лв. включва освен адвокатско
възнаграждение и платена държавна такса за касационно обжалване на определение
№ 28/12.05.2021 г. – според представения от „Силвърсан България“ ЕООД списък на
разноските, приложен на л.98 от въззивното делото, сумата включва само и единствено
разноски за адвокатско възнаграждение. Противно
на изложеното в писмения отговор на „Силвърсан България“ ЕООД, размерът на адв. възнаграждение не е определен в съответствие с разпоредбите на Наредба №1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според изложеното в
писмения отговор становище, адв. възнаграждение е определено съгласно
разпоредбата на 18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата при материален
интерес в размер на митническата
стойност от 22 944,82 лв. на отнетата с НП стока – делото е било
образувано по жалба на „Силвърсан България“ ЕООД срещу НП № 10/21 г. на
директора на ТД Северна морска само в частта му, с която е била отнета стоката явяваща се предмет на
митническото нарушение. Цитираната разпоредба на чл. 18, ал.2 от Наредбата
препраща към чл.7, ал. 2 само в случаите
касаещи обжалването на адм. наказание под формата на глоба , имуществена
санкция или когато е наложено
имуществено обезщетение – нормата не съдържа уредба за случаите при които се
обжалва отнемането на стоката предмет на митническото нарушение, поради което редът
по чл. 7, ал.2 е неприложим. Той не е приложим и по аналогия,
тъй като за случаите извън хипотезите на чл.18, ал.2 съществува изричната разпоредба
на чл.18, ал.4 от Наредбата, съгласно
която : „ За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е 500 лв.“. По делото, действително
е било осъществено процесуално представителство от двамата упълномощени от „Силвърсан
България“ ЕООД адвокати, поради което дружеството има съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал.2 от АПК право на разноски за платеното от него
адвокатско възнаграждение. Като има предвид
и горепосочената основателност на предявеното от ТД Митница Варна на основание
чл.78, ал.5 от ГПК възражение за прекомерност , такива следва да бъдат
присъдени в размера по приложимата за случая разпоредба на чл.18, ал. 4 от Наредбата , а
именно 500 лв. , в който смисъл следва да бъде изменено определение №
94/21.07.2022 год.
При тази
основателност на частната жалба на ТД
Митница Варна срещу постановеното от ДРС определение №140/27.10.2022 г., то за
осъщественото от упълномощения юрисконсулт К процесуално представителство в
касационното производство, насрещната страна „Силвърсан България“ ЕООД следва да
заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв. съгласно чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ – претенция за разноски за
платената от ТД Митница Варна по сметка на АС-Варна държавна такса от 30 лв. не
е налице, поради което такива разноски не следва да се присъждат.
Предвид изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
определение № 140/27.10.2022 г. по НАХД № 20213120200104/2021 г. по описа на ДРС и вместо него ПОСТАНОВИ : ИЗМЕНЯ определение № 94/21.07.2022 г. по същото дело на ДРС в частта му, с която ТД
Северна морска - Агенция Митници е
осъдена да заплати на „Силвърсан България“ ЕООД, ЕИК : ********* сумата от
1914,39 лв. представляваща направени по
делото разноски , която намалява на 500 лв. ОСЪЖДА „Силвърсан България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Х, ет.3 да заплати на
ТД Митница Варна за разноски по касационното дело сумата от 80 лв.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: