Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 610 / 01.11.2018 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На първи октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател
: Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Павлина Николова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 968 по
описа за 2018 година; взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.440 ал.1 и 2 от ГПК от Д.Ж.А. с ЕГН ********** ***;
против П.В.К. с ЕГН ********** ***; и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ул.
„Хенрик Ибсен” № 15 ет.6, представлявано от изпълнителния директор А. В. Г.
Ищцата твърди,
че първият ответник е неин племенник, на когото през м.03.2018 г. предала
сумата от 9 700 лв., за да занесе същата в гр. София за лечение на дъщеря й,
страдаща от онкологично заболяване, за чието лечение месечно се заплащали по
около 2 700 лв. За да подпомогнат това лечение, ищцата и нейният съпруг продали
всичките си налични недвижими имоти, като последната продажба била от
12.09.2017 г. – на последните на ищцата наследствени ниви. От тази продажба на
ищцата била преведена сумата от 26 342,16 лв., която тя и съпругът й
употребявали за лечението на дъщеря им – Т. Д. А. – Д.. На 12.01.2018 г.
изтеглили последните останали пари от този превод. И през м.02.2018 г. те
изпратили по първия ответник, да занесе в София сума за лечението, както и в
предходни случаи. В началото на м.03., след разговор с дъщеря си, отново решили
да й изпратят средства за лечението в размер на последните им останали 9 700
лв., които щели да покрият лечението й за 3 месеца. Тази сума пари
представлявала лични средства на ищцата, т.к. произхождала от продажбата на
лично нейно имущество, и била предадена на първия ответник, според уговореното.
Същата сума пари този ответник загубил на 12.03.2018 г. в парк „Кенана“,
по-късно намерена и предадена в полицията. За доказване произхода на парите,
ищцата представила в полицията документи, приложени и към нейно искане за
връщане на парите, отправено до РП-Хасково на 30.03.2018 г. За случая имало
постановление от 03.04.2018 г. на РП-Хасково, с което отказала образуване на
досъдебно производство. От същото на ищцата станало ясно, че ЧСИ е изпратил
запорно съобщение по изп.дело № 20108750400895 до РУП-Хасково с искане, да му
бъде преведена намерената сума пари, ако се окаже на първия ответник. На среща
от 18.04.2018 г. РУП-Хасково отказвало, да върне на ищцата сумата. Понастоящем
сумата се намирала на съхранение в РУП-Хасково по преписка №1970р-8628/2018 г.
Предвид
изложеното и на горепосоченото правно основание, ищцата иска, съдът да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че сумата от 9 700 лв. не принадлежи на първия ответник, длъжник
по изп.дело № 20108750400895, взискател по което дело е вторият ответник, а
принадлежи на нея; като й се присъдят направените по делото разноски. Ищцата се
явява лично в открито съдебно заседание, като поддържа иска си и претендира уважаването
му изцяло като основателен и доказан.
Ответникът
П.В.К. представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок, като изцяло признава предявения иск и изложената от ищцата
фактическа обстановка. Иска уважаването на иска. Това си становище той поддържа
лично в открито съдебно заседание.
Ответникът
„Фронтекс Интернешънъл” ЕАД представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за
допустим, но за изцяло неоснователен. Представена от ищцата операционна бележка
от 12.01.2018 г. за изплатена й сума от „Банка ДСК“ ЕАД била неотносима към
случая, доколкото не индивидуализирала копюрите, оставени на съхранение при
ОДМВР-Хасково. Това се отнасяло и до платежно нареждане от 12.09.2017 г.
Представената фактура, за която се твърдяло, че удостоверява стойността на
медикамент, нужен за лечението на дъщерята на ищцата – била на чужд език, при
което не бил съобразен чл.185 от ГПК. Без отношение към предмета на спора било
и здравословното състояние на дъщерята на ищцата. Същевременно, настоящото
производство целяло осуетяване на принудителното изпълнение, т.к. в материалите
на прокурорска преписка с вх. № 657/2018 г. на РП-Хасково се съдържали
противоречиви данни, от които не можело по безспорен начин да се установи, че
собственик на процесната сума пари е ищцата. На 11.03.2018 г. самият ответник
К. се явил в РПУ-Хасково и заявил, че той в качеството си на собственик е
изгубил 90 банкноти с номинална стойност 9 700 лв. От публикации в интернет се
установявало, че това той е заявил и пред медиите. Така дадената гласност
възбудила у задълженото лице основателното съмнение, че сумата ще послужи за
удовлетворяване на неговите кредитори, поради което убедил свои роднини, да се
явят през полицията и да заявят, че парите са всъщност техни – 3 дни след
издаденото запорно съобщение на ЧСИ. На 23.03.2018 г. ищцата се явила пред
РП-Хасково и заявила, че с процесната сума пари надарила племенника си, понеже
им е роднина и им помагал, без да има твърденията, изложени в настоящото
производство. Едва на 30.03.2018 г. за пръв път в прокурорската преписка се
сочело обстоятелството, че сумата е била предназначена за лечението на Т. А..
Тези множество противоречиви твърдения налагали извода за горепосочената цел на
настоящото производство. Доказателствената тежест по настоящия иск, за разлика
от останалите отрицателни установителни искове, била за ищеца, при което в
случая се явявал изцяло недоказан. Предвид изложеното, ответното дружество иска
отхвърлянето на предявения иск изцяло като неоснователен и недоказан. Това си
искане поддържа в допълнителна молба по делото, а в открито съдебно заседание
не изпраща свой представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Като
писмено доказателство по настоящото дело се приложи и прие прокурорска преписка
с вх. № 657/2018 г. по описа на РП – Хасково, образувана по повод преписка №
1970р-8628/2018 г. на РУМВР-Хаскво за намерена в парк „Кенана“ – Хасково и
предадена сума в размер на 9 700 лв. /90 банкноти с номинал 100 лева и 14
банкноти с номинал 50 лева/ от страна на Д. М. М. на 11.03.2018г. По преписката
с постановление от 03.04.2018 г. на РП-Хасково е отказано образуването на
досъдебно производство и преписката е прекратена, на основание чл.24 ал.1 т.1 и
чл.191 от НПК, поради липса на данни за извършено престъпление, без същото да е
било обжалвано. В това постановление е коментирано, че същия ден в РУ-Хасково
се е явил ответникът К., който заявил, че той е лицето, загубило сумата пари,
за намирането и предаването на която узнал от медиите. В първоначалните си
обяснения от същия ден казал, че това са парите с които разполага, а в други
обяснения от 19.03.2018 г. – че сумата му е дадена от ищцата, от която също са
снемани обяснения, според които сумата била дадена от нея на племенника й –
отв. К., т.к. им бил роднина и им помагал. На 20.03.2018 г. в ОДМВР-Хасково
постъпило запорно съобщение от ЧСИ за налагането на запор на вземането на
длъжника К., представляващо описаната сума, като същият бил длъжник по изп.дело
№ 20108750400895. На 30.03.2017 г. постъпила молба от ищцата и съпруга й - св.
А., да им бъде върната сумата, която била оставена на съхранение в РУ-Хасково.
В тази молба се излагат обстоятелствата по процесната искова молба. РП-Хасково
е приела, че е налице спор относно собствеността на процесната сума пари, който
не е компетентна да разреши. Изложените в постановлението обстоятелства се
установяват от приложените по преписката писмени документи – две запорни
съобщения до РП-Хасково с изх. № 20379/11.04.2018 г. по изп.дело №
20108750400895 по описа на ЧСИ с рег. № 875; молба с вх.рег. № 657/2018 г. от
дата 30.03.2018 г. от Д. В. А. и Д.Ж.А. ***/2018 г. от дата 02.04.2018 г. от
П.В.К. *** и приложени към нея епикриза на Т. Д. А. – Д. и ненаименован
документ на чужд език с посочена дата 10.08.2017 г.; справки, докладни и
протокол за доброволно предаване, писмени обяснения; платежно нареждане за
кредитен превод от дата 12.09.2017 г. за сумата от 26 342,16 лева;
операционна бележка, вальор на транзакцията с дата 12.01.2018 г. за сумата от
13 285,29 лева; искане за закриване на банкова сметка № 06/24705035 с дата
12.01.2018 г. от Д.Ж.А.; запорно съобщение с изх. № 15864/16.03.2018 г. по
същото изп.дело до ОД на МВР – Хасково.
Като
писмено доказателство по настоящото дело се представи и прие писмо с вх.рег. №
9496/17.05.2018 г. от ЧСИ с рег. № 875 относно процесното изпълнително дело.
Видно от него, длъжник и взискател по делото са ответниците в настоящото
производство, съответно – отв. К. и ответното дружество, с предмет парични
вземания по два изпълнителни листа, непогасени към момента в общ размер от 14
603,44 лв. Приложени са три запорни съобщения върху „вземането на длъжника,
претедирано от същия“, представляващо сума, намерена от посочено лице и
предадена в РУ-Хасково, като по случая била заведена преписка с рег. №
1970р-8628/18 г. на РУ-Хасково, след произнасяне по същество на РП-Хасково.
Първото запорно съобщение с изх. № от 16.03.2018 г. е изпратено до
ОДМВР-Хасково, а вторите две от 11.04.2018 г. – до началник РУ-Хасково и до
РП-Хасково, и трите получени.
В
подкрепа на твърденията си по делото, ищцата представи множество писмени
доказателства, като не е спорно, че Т. Д. А. – Д. е нейна и на св. А. дъщеря.
На името на дъщеря им са представените по делото епикриза И.З.№ 13784/2016 г. по
КП № 193, постъпила на 12.12.2016 г., изписана на 20.12.2016 г.; и епикриза
И.З. № 14525/2017 г. с дата на постъпване 15.08.2017 г. и дата на изписване
21.09.2017 г. Видно от първата епикриза, на 13.12.2016 г. А. – Д. е претърпяла
онкологична операция, а видно от втората – през посочения период й е било
проведено лъчелечение. На нейно име се представи и фактура № 14321/10.08.2017
г., с дата на плащане 20.08.2017 г., в превод на български език и в оригинал на
немски език, относно закупен медикамент на стойност 1 400 евро. Ищцата в
настоящото производство е превеждала в полза на дъщеря си суми от по 5 640 лева
по банков път, с вносни бележки от ПИБ-Хасково от дати както следва– 11.10.2017
г., 11.11.2017 г., 12.12.2017 г., 13.02.2018 г. и 29.03.2018 г. По сметка на
ищцата в Банка ДСК ЕАД, на 12.09.2017 г. е постъпила сумата от 26 342,16
лева от покупка на земеделска земя, видно от представено платежно нареждане за
кредитен превод от същата дата на Райфайзенбанк – клон Раднево. От срочен
депозит 24705035 тя е изтеглила сумата от 13 285,29 лева, видно от операционна
бележка, с вальор на транзакцията от дата 12.01.2018 г. на Банка ДСК ЕАД, като същия
ден е подала до банката искане за закриване на банкова сметка № 06/24705035.
По
искане на ищцата, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Д. В. А. и Ц. В. К.. Св. А. е неин съпруг и вуйчо на отв. К.. Той
сочи, че единствената им дъщеря Т. се разболяла, оперирали я на 26.12.2016 г.,
след което и след химиотепарпията й им изпратили една разписка и оферта за една
инжекция, която струвала 1400 евро плюс 40 евро за куриер. Спешно трябвало да
съберат първата вноска и двамата с майка й решили да й изпращат пари на вноски.
Дъщеря им си поставила 14 такива инжекции и имала да поставя още 2. Тя се
обърнала към родителите си за помощ - работела, но съпругът й бил съкратен от
работа точно в този момент. Св. А. и ищцата решили, да продадат наследствени
ниви от дядото на Т., за което получили сумата от 26 000 лв. по банкова
сметка *** „ДСК“ ЕАД. За банковите преводи обаче се оказало, че таксите са
много големи, поради което теглели парите в брой и отново ги внасяли по сметка
на дъщеря им, по около 3000 лева на месец. Притеснили се обаче, че са
възрастни, а се движат с големи суми пари по улиците. Затова изтеглили всичките
пари и ги взели вкъщи. Детето на отв. К. *** и решили да му ги дадат, когато
отива там и да ги даде на Т. за три месеца напред, за което той се съгласил. Те
му имали доверие, живеели в една къща, бил син на сестрата на свидетеля.
Ответникът обаче се върнал разплакан, че е загубил парите. По-късно същия ден
те се намерили и отишли в ОДМВР-Хасково. Св. А. разказал всичко това в
полицията и показал документи, къде отиват всички тези пари, но не искал да се
записва, за да не се тревожат болната му дъщеря, а и останалият без работа
негов зет. Самият отв. К. не разполагал с такива големи суми. В годините назад,
когато той е имал по-голяма сума пари – оставял я при ищцата и съпруга й, да му
я пазят. Той имал две деца, едното в Испания, а другото в София, и никога не се
бил видял с много пари.
Св.
К. е майка на отв. К.,***, а синът й – в София и пътувал често, т.к. имал дете
там. За тези пари разбрала, защото синът й се обадил веднага по телефона, че ги
е загубил.Носел ги със себе си, защото щял да тръгва за София да ги занесе на
кака си, на която тези пари трябвали непременно. После от телевизията
свидетелката разбрала, че парите са намерени, но не ги върнали. Тези пари били
на ищцата и на съпруга й, като ги дали на отв. К., т.к. пътувал често и носел
на болната им дъщеря, каквото е необходимо. Той носел и парите, защото тя всеки
месец си слагала някакви инжекции. Св. К. сочи, че синът й е затруднен и не бил
толкова добре финансово, тъй като всички му помагали.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по
основателността на предявения иск:
Преди всичко, съдът намира настоящия установителен
иск за допустим, респ. приема наличието на правен интерес у ищцата за
предявяването му. Относно това, в настоящото производство е налице влязло в
сила определение на въззивния съд – определение № 437/01.06.2018 г. по
в.ч.гр.д. № 361/2018 г. на ХОС, с което настоящият съдебен състав е длъжен да
се съобрази. С предявяването на отрицателния установителен иск по чл.440 ал.1 от ГПК, че
вещта, върху която е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на
длъжника – първият ответник, е предоставена защита на трето на изпълнението
лице - ищцата. Третото лице разполага с исковата защита, доколкото негово право
е засегнато от предприетите изпълнителни действия, което предопределя и
обосноваване на правния му интерес в обстоятелствената част на исковата молба с
твърдения относно принадлежността в патримониума на ищеца на конкретно вещно
или облигационно право и с отричане на правото на собственост на длъжника върху
вещта, предмет на изпълнението. В този смисъл, третото лице би могло да отрича
правото на длъжника, като твърди, че той /ищецът/ е собственик на вещта, както
е в случая, което му право на собственост би се погасило при принудителното
изпълнение. Твърденията относно правата на ищеца и връзката им с вещта, предмет
на изпълнението, обуславят съществуването на правния интерес от исковата
защита. Доказването на посочени факти е определящо за основателността на
претенцията, поради което по правилото на чл.154 ал.1 от ГПК ищецът следва да
докаже въведените с исковата молба твърдения за факти, които са релевантни за
спорното право. В случай като настоящия, когато ищецът твърди, че вещта, върху
която е насочено изпълнението му принадлежи, той следва да проведе пълно и
главно доказване на правото си на собственост, което ищцата стори в настоящия процес.
При въведено възражение относно правата на ищеца с твърдение, че длъжникът е
собственик на вещта, то този факт подлежи на доказване от възразилия ответник –
ответното дружество, което той не стори в настоящия процес. Ето защо
предявеният иск се явява основателен и доказан.
Не
са спорни по делото обстоятелствата, при които процесната сума пари – 9 700 лв.
/90 банкноти с номинал 100 лева и 14 банкноти с номинал 50 лева/ се е оказала
на съхранение при РУ на МВР – Хасково, където се намира и понастоящем. Установи
се, че тази сума пари е била намерена и предадена на 11.03.2018 г., за което е
била образувана преписка, по която с постановление на РП-Хасково от 03.04.2018
г. е отказано да се образува досъдебно производство, поради липса на данни за
извършено престъпление. Процесната сума пари обаче не е била върната поради
наличието на спор за собствеността й, като спрямо нея са предприети
принудителни действия от ЧСИ по образувано пред него изп.дело с длъжник –
ответникът и взискател – ответното дружество. Основният спорен въпрос по делото
е, дали същата всъщност е собствена на ищцата, а не на ответника К., който е
бил само приносител на парите. След съвкупния анализ на събрания по делото
писмен и гласен доказателствен материал, съдът достига до положителен отговор
на този въпрос. Установи се по делото произходът на парите – от продажба на
наследствени на ищцата земеделски земи, останали от баща й, получени от нея по
банков път на 12.09.2017 г. общо 26 342,16 лева, като остатъка от 13 285,29
лева тя е изтеглила на 12.01.2018 г. и е закрила банковата си сметка. Тези
средства представляват нейни лични, придобити от отчуждаване на нейно лично
имущество, макар и през време на брака й със св. А. /чл.22 и 23 от СК/.
Установи се още причината, поради която сумата от 9 700 лв. на 11.03.2018 г. се
е озовала у отв. К.. Единствената дъщеря на ищцата и на св. А. страда от
онкологично заболяване, като на 13.12.2016 г. е претърпяла операция, последвана
от лъчелечение, като същевременно е започнала курс на лечение с ежемесечно
поставяне на инжекции, закупувани от Германия, всяка на стойност от по 1 400
евро, с разходи за куриер от 40 евро, като до момента си е поставила 14 и й
остават още 2 такива. Тя се обърнала за помощ към своите родители, в момент в
който съпругът й бил съкратен от работа, на което те се отзовали. Решили да
продадат останалите от дядо й земи и да й превеждат ежемесечни суми за
лечението й. Ищцата е превеждала в полза на дъщеря си суми от по 5 640 лева по
банков път, с вносни бележки от дати както следва – 11.10.2017 г., 11.11.2017
г., 12.12.2017 г., 13.02.2018 г. и 29.03.2018 г. Прави впечатление, че като
поредност и хронология предаването на процесната сума от 9 700 лв. именно на
11.03.2018 г. на отв. К. съвпада с периодичността на ежемесечните преводи в полза
на болната. Изложеното съдът приема за доказано от еднопосочните и
непротиворечиви писмени и гласни доказателства по делото. Същевременно,
ответното дружество не доказа, процесната сума пари да принадлежи именно на
ответника К.. В тази насока то изложи само възражения, базиращи се на
предположения, в подкрепа на които представи единствено разпечатка на статия от
интернет страница ****** със заглавие ,,Добротата съществува: Изгубените в
,,Кенана“ пари намериха собственика си“, публикувана на дата 12.03.2018 г.
Касае се за медийна публикация, която сама по себе си нито оборва коментирания
и кредитиран от съда изобилен доказателствен материал по делото, нито
обосновава ответните възражения. Ответното дружество се позовава още на
промяната на позицията на отв. К. относно парите, заявена по полицейската
преписка. В настоящото производство обаче се установи причината за това –
ищцата и съпругът й разказали всичко в полицията и показали документи, къде
отиват парите, но не искали да се дава гласност, за да не се тревожат болната
им дъщеря, а и останалият без работа техен зет. Това им поведение намира
житейско оправдание при създалата се ситуация, в т.ч. при наличния медиен
интерес към случилото се. Същевременно, нито се твърди, нито се доказа отв. К.
да е в състояние да разполага в брой със суми като процесната, както и
основание, различно от гореописаното, да ги пренася в себе си. Разпитани по
делото, неговите майка и вуйчо сочат, че той е в затруднено материално
положение, което кореспондира с обстоятелството, че е длъжник по процесното
изпълнително дело с взискател ответното дружество, с предмет парични вземания
по два изпълнителни листа, непогасени към момента в общ размер от 14 603,44 лв.
Предвид
изложените съображения, следва да се приеме за установено, че сумата от 9 700
лв. /90 банкноти с номинал 100 лева и 14 банкноти с номинал 50 лева/, подробно
описана в протокол за доброволно предаване от 11.03.2018 г., намираща се на
съхранение при РУ на МВР – Хасково по преписка № 1970р-8628/2018 г. на
РУМВР-Хаскво и прокурорска преписка с вх. № 657/2018 г. по описа на РП –
Хасково – не принадлежи на отв. К., а на ищцата в настоящото производство.
С оглед изхода на производството, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, в полза
на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски за държавна такса в
размер на 388 лв. Отговорността за заплащането на тези разноски следва да
понесе само вторият ответник – търговското дружество, доколкото по отношение на
първия ответник – физическо лице намира приложение разпоредбата на чл.78 ал.2
от ГПК - същият не е дал повод за образуване на производството и е признал
основателността на предявения иск в срока за отговор на исковата молба.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
По предявения иск с правно
основание чл.440 ал.1 и 2 от ГПК от Д.Ж.А. с ЕГН ********** ***; против П.В.К.
с ЕГН ********** ***; и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен” №
15 ет.6, представлявано от изпълнителния директор А. В. Г; последните двама -
съответно длъжник и взискател по
изпълнително
дело № 20108750400895:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че сумата от 9 700 лв. /90 банкноти с
номинал 100 лева и 14 банкноти с номинал 50 лева/, подробно описана в протокол
за доброволно предаване от 11.03.2018 г., намираща се на съхранение при РУ на
МВР – Хасково по преписка № 1970р-8628/2018 г. на РУ на МВР-Хаскво и
прокурорска преписка с вх. № 657/2018 г. по описа на РП – Хасково – НЕ
ПРИНАДЛЕЖИ на П.В.К. с ЕГН **********, а ПРИНАДЛЕЖИ на Д.Ж.А. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Ж.А. с ЕГН ********** деловодни разноски в
размер на 388 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
- Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.