№ 209
гр. Благоевград, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20241210201511 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. Л., ЕГН **********, с адрес с.Л., общ.С.,
ул. „Д.“ № против Наказателно постановление № 24-7852-000807 от
18.06.2024г. на Началник 02 РУ – Благоевград, с което на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200.00
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г на МВР са му
отнети 10 (десет) контролни точки.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Сочи се, че
неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността
на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП,
тъй като същото не осъществява признаците на престъплението от субективна
страна. Развиват се и съображения за приложение в случая на нормата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, ангажира процесуален
представител в лицето на адвокат Г., чрез който ангажира доказателства в
подкрепа на тезата си и взема становище по същество, като моли съдът да
постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление. Претендират се и присъждането на съдебни разноски по
делото за тази съдебна инстанция.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован,
1
не ангажира представители по делото, не ангажират допълнителни
доказателства. С нарочно писмо изпращат жалбата, ведно със заверени копия
на административно-наказателната преписка, като се иска да се потвърди
наказателното постановление като законосъобразно.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и
становище по същество на спора.
Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна на следното:
На 01.04.2024 г. в 15.50 часа свидетелите С. С. и Е. Д., двамата полицаи
при 02 РУ – Благоевград констатирали, че жалбоподателят К. Д. Л., в
с.Черниче по ул. „Георги Д.“ в посока на движение от гр.Симитли към
бензиностанция „Мишел“ управлява лек автомобил марка „Мерцедес Виано“
с рег. №, собственост на „Г.“ АД, като при извършената проверка с работна
станция с отдалечен достъп е установено, че водачът управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред и е спряно от движение на 20.03.2024 г.
Справката, извършена с работна станция с отдалечен достъп е установила, че
автомобилът е с прекратена регистрация и е спрян от движение на 20.03.2024г.
във връзка с чл.143 ал.15 от ЗДвП. С оглед констатираното актосъставителят
С. С., в присъствието на свидетеля Е. Д., на място на проверката съставил на
жалбоподателя К. Д. Л., Акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 1144913 от 01.04.2024г., в който квалифицирал установеното
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно: за управление на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на
нарушителя К. Д. Л., подписан е лично от него, като същият не отразил по
акта възражения. Писмени възражения не постъпили и в законоустановения
срок. Въз основа на така съставения акт, на 18.06.2024 година, Началник 02 РУ
– Благоевград в ОДМВР – Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от
02.12.2021г. издал атакуваното Наказателно постановление № 24-7852-000807
от 18.06.2024г., с което на жалбоподателя К. Д. Л. за извършено
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200.00
(двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест)
месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г на МВР са му
отнети 10 (десет) контролни точки.
С показанията на разпитаните по делото свидетели С. С. и Е. Д. се
установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си
задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от
жалбоподателя К. Д. Л., като при извършената му проверка се установило, че
за автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, заради
което автомобилът е с прекратена регистрация. Свидетелите сочат, че
проверявания автомобил имал регистрационни табели, актът се връчил на
жалбоподателя, който го подписал и не направил възражения.
2
По делото е представено копие на преписка № 4218/2024 г. по описа на
Районна прокуратура - Благоевград, преписка № 7852 ЗМ-200/2024 г. по описа
на 02 РУ – Благоевград, съдържаща писмени доказателства /докладни
записки, писма, справки/ за извършената проверка по отношение на
установеното нарушение от жалбоподателя К. Д. Л., с оглед преценката
същото представлява ли престъпление по чл.345 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
Съгласно Мотивирана резолюция № 24-7852-М000021 от 18.06.2024 г. на
02 РУ – Благоевград административно-наказателното производство по акт за
установяване на административно нарушение № 1144913 от 01.04.2024 г. е
прекратено и материалите са изпратени в Районна прокуратура - Благоевград
по компетентност, по повод образувана преписка № 4218/2024 г. по описа на
Районна прокуратура - Благоевград, преписка № 7852 ЗМ-200/2024 г. по описа
на 02 РУ – Благоевград, като мотивираната резолюция е получена лично от
жалбоподателя на 01.07.2024г.
От представеното Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 03.06.2024 г. се установява, че за същия случай е отказано
образуването на наказателно производство за извършено престъпление от общ
характер по чл.345 ал.2 във връзка с ал.1 от НК и е прекратена преписката на
основание чл.24 ал.1 т.1 от НК, като е прието, че се касае за деяние и деец с
явна незначителна степен на обществена опасност, както и липсмва умисъл –
съзнание у дееца, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред и въпреки това да е привело в движение същото и да го управлява.
Решаващият прокурор е приел, че се касае за административно нарушение по
ЗДвП, като материалите по преписката са изпратени по компетентност на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград.
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят
К. Д. Л. с ЕГН ********** е правоспособен водач на МПС с категория С,
както и същият е наказван на нарушения по ЗДвП.
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР,
удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното
наказателното постановление.
Приложена е разпечатка от Гаранционен фонд , от която е видно, че към
момента на проверката – 01.04.2024г. просеното МПС „Мерцедес Виано“ с
рег. № е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в
ЗАД ОЗК-Застраховане АД, с начална дата 03.12.2023г. и валидност до
02.12.2024г. Това обстоятелство се потвърждава и от приложената по делото
Застрахователна полица № BG/23/123003596504 на ЗАД ОЗК-Застраховане
АД – 2 броя, съответно на името на „Г.“ АД, София и името на „П. – Л.“ ООД,
с.Л..
От представеният Договор за покупко-продажба на МПС от 17.01.2024г.,
нотариално заверен под рег. № 316 от 17.01.2024г. на нотариус с № на
Нотариалната камара, действащ в района на Районен съд – С. се установява, че
3
МПС „Мерцедес Виано“ с рег. № е продадено от „Г.“ АД, София на „П. – Л.“
ООД, с.Л. на 17.01.2024г., като на същата дата последното дружество е
встъпило във владение на веща.
От справка за промяна на регистрация от 05.04.2024г. и Свидетелство за
регистрация на МПС, част I от 05.04.2024г. се установява, че МПС „Мерцедес
Виано“ с рег. № е пререгистрирано на новият собственик „П. – Л.“ ООД, с.Л.
на 05.04.2024г., като са променени и регистрационните табели на автомобила,
съответно с рег. №.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, дадените обяснения от
жалбоподателя посредством разгледаната жалба и от приложенията към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана (20.11.2024г.) от надлежно лице в установения 14-
дневен срок от връчване на наказателното постановление (13.11.2024г.),
поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН,
както и относно недоказаност на нарушението са неоснователни. В случая са
съобразени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата
при които е извършено нарушението са точно и конкретно посочено, както в
АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме
наличието на такива процесуални нарушения от категорията на съществените
и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото
наказателното постановление. В същото коректно е посочено въз основа на
кое административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за
установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща
към последния. Както в акт, така и в наказателното постановление точно, ясно
и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които
санкционния орган е приел, че се касае за административни нарушения по
ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че при издаване
4
на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил
възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са
нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушенията е връчен
надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение
е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят не е
направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като му е
предоставена възможност да представи и писмени такива в
законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу
процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и
упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като съществено процесуално нарушение,
от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално
основание на обжалваният санкционен акт. От внимателното запознаване с
отразеното в процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на
закона е съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя К.
Д. Л. и свидетеля Е. Д., присъствал при установяване на нарушението и
съставяне на акта.
Наред с горното съдът счита, че със събраните по делото писмени и
гласни доказателства, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят е и извършил от субективна страна, вмененото му
административно нарушение по чл.140 ал.1 от НК.
Съгласно чл.140 ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а по пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата. Съгласно нормата на чл.143 ал.15
от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства с
отбелязване в автоматизираната информационна система, когато собственик
на пътно превозно средство не изпълни задължението си по чл.143 ал.1 от
ЗДвП, да го регистрира на свое име в двумесечен срок от придобиването му.
В конкретният казус безспорно се установи, че на процесната дата –
01.04.2024г. в 15.50 часа и на процесното място – в с.Черниче по ул. „Георги
Д.“ в посока на движение от гр.Симитли към бензиностанция „Мишел“
жалбоподателя е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Виано“ с рег. №,
собственост на „Г.“ АД, според посоченото в наказателното постановление, а
според Договор за покупко-продажба това МПС от 17.01.2024г. е било
собственост към този момент на „П. – Л.“ ООД, с.Л., с управител и
представител Д. И. Т. който е бил без регистрация заради служебното му
дерегистриране, респ. прекратяване на регистрацията му по реда на чл.143
ал.15 от ЗДвП и неизвършеното пререгистиране на автомобила в указания
5
двумесечен срок от името на новият собственик след 17.04.2024г., какъвто
обаче не е жалбоподателя К. Д. Л.. С това си поведение, жалбоподателят К. Д.
Л. е извършил от обективна страна формално вмененото му нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, управлявайки МПС, което е било към този момент със
служебно прекратена регистрация на регистрирано МПС.
По делото обаче не се доказа, че жалбоподателят К. Д. Л. е осъществил
процесното нарушение и от субективна страна, т. е. виновно и съзнателно. В
тази връзка не се представиха никакви доказателства по делото от
санкционния орган, като знанието за извършената служебна дерегистрация на
управлявания от жалбоподателя автомобил на процесната дата и място, се
опровергава с представения по делото договор за покупко-продажба на МПС
от 17.04.2024г., в който не фигурира като страна дееца К. Д. Л. като страна, с
неговите обяснения, както и с показанията на свидетелите С. и Д., пред когото
К. Д. Л. изрично е заявил, че не е знаел за констатираната дерегистрация
служебно на управляваният от него автомобил на процесната дата. Не се
наведоха такива твърдения и при разпита на свидетелите по акта, още повече,
че жалбоподателят не е собственик на автомобила (същият е собственост на
търговско дружество – юридическо лице) и за него не съществува задължение
за пререгистрирането му в срок по ЗДвП при смяна на собствеността, респ. не
може да се презюмира знанието му за това негово задължение за регистрация
в качеството на преобретател на процесното МПС. Отделно от изложеното, по
делото не се представиха и доказателства за служебно уведомяване на
жалбоподателя от страна на санкционният орган за извършената
дерегистрация на процесния автомобил преди процесната дата. Това
неуведомяване на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на
процесния автомобил и при липсата на публичен регистър за МПС с
информация за такава прекратена служебно регистрация, също опровергава
тезата на санкционният орган за извършено от субективна страна нарушение
от К. Д. Л. по чл.140 ал.1 от ЗДвП на процесната дата. /В тази насока е и ТР №
2/05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., Първа и Втора
колегия на ВАС./
Предвид изложеното, съдът констатира, че със събраните по делото
доказателства не се потвърди, а по-скоро се опроверга тезата на санкционният
орган, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно
нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което ангажираната негова
административно-наказателна отговорност с обжалваният акт за деяние, което
не е осъществил, обосновава и материалната незаконосъобразност на това
наказателно постановление и мотивира неговата отмяна и на посоченото
основание. /В тази насока е съдебната практика по Решение № 3 от
02.01.2025г. по НАХД № 854/2024г. на Районен съд – Благоевград, потвърдено
с Решение № 1722 от 04.04.2025г. по КНАХД № 244/2025г. на
Административен съд – Благоевград и Решение № 432 от 02.12.2024г. по
НАХД № 1105/2024г. на Районен съд – Благоевград, потвърдено с Решение №
2137 от 29.04.2025г. по КНАХД № 454/2025г. на Административен съд –
6
Благоевград/.
При този изход на делото, право на разноски за производството възниква
само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива в размер
на 500 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващия орган чрез процесуалния си представител релевира възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което съдът намира за
неоснователно. Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно акона за
адвокатурата, който от своя страна препраща към Наредба № 1 от 09.072004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за
правна помощ редакция. В случая е наличен Договор за правна помощ №
173361 от 13.01.2024г.у според който хонорара от 500 лева е заплатен авансово
и в брой от страна на жалбоподателя К. Л. на неговият защитник – адв. Г..
Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията
на цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна
помощ, към който момент страната е договорила адвокатското
възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер, като
съгласно 18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен материален
интерес до 1000 лева, адвокатското възнаградени е в размер на 400 лева. Така
наложените две административни наказания – глоба и лишаване от право да
управлява МПС и една административна мярка – отнети контролни точки в
случая, съотнесени към заплатения адвокатски хонорар изцяло обуславят
извод за неговата съразмерност и адекватност, поради което и съдът уважи
искането в пълен размер. Съгласно § 1 т.6 отДР на АПК разноските следва да
бъдат възложени в тежест на ОДМВР Благоевград, която е юридическото
лице, в чиято структура е включен административният орган – издател на
оспореното наказателно постановление.
Водим от изложено и на основание чл.63 ал.2 т.1 във връзка с ал.3 т.1 от
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 24-7852-000807 от 18.06.2024г. на Началник 02 РУ – Благоевград, с което на
К. Д. Л., ЕГН **********, с адрес с.Л., община С., ул. „Д.“ №, за
административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200.00 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
(шест) месеца, както и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г на МВР
са му отнети 10 (десет) контролни точки.
7
ОСЪЖДА ОДМВР – Благоевград, в чиято структура се намира 02 РУ –
Благоевград, да заплати на К. Д. Л., ЕГН **********, с адрес с.Л., община С.,
ул. „Д.“ №, сумата 500 (петстотин) лева, представляващи заплатен адвокатски
хонорар за процесуалното му представителство по делото пред Районен съд -
Благоевград
Решението може да се обжалва от страните пред Административен съд-
Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8