РЕШЕНИЕ
№ 519
гр. Силистра, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на шестнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100410 по описа за 2021 година
Ищецът Г. В. Р. с ЕГН **********, гр. Т., обл. С., ул. Ш. п. № , със
съдебен адрес: гр.Р., ул.” Ц. Н. № , офис , чрез процесуалния си представител
адв. С.С. претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците Прокуратурата на Република България и ОДМВР- гр.Силистра
да му заплатят на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. и имуществени вреди в размер на
500.00 лева, претърпени в следствие воденото срещу него наказателно
производство по АНД № 69/2017г. по описа на ТРС, приключило с
оправдателно решение по повдигнатото обвинение, ведно със законната лихва
от 11. 04. 2017 г. до окончателното изплащане на задължението и разноските
по делото.
За да обоснове претенциите си, ищецът излага обстоятелствата, че на
16.02.2017г. вечерта управлявал лек автомобил марка „ Хонда" с английска
регистрация X 119 HKW и около 21,00 часа , придвижвайки се по ул. А. К.,
бил спрян за проверка от служители на РПУ - гр.Т. В хода на проверката бил
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело
отрицателен резултат. След това бил проверен за употреба на наркотични
вещества с тест Дрегер „DrugChek 3000". Полицейските служители го
уведомили, че тестът е отчел положителен резултат на наркотичното
вещество марихуана. Въпреки възраженията му, че не е употребявал
наркотични вещества, му бил съставен АУАН, свидетелството му за
управление било иззето и му бил издаден талон за изследване, който отказал
1
да получи. След това, в 22.00 часа бил задържан за срок от 24 часа с
полицейска заповед на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР - затова, че
извършил престъпление от общ характер. Въз основа на извършената
проверка и съставените документи било образувано бързо производство БП
№ 362 ЗМ-49/2017г. по описа на РУ-МВР-Т. срещу него за извършено
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. В хода на разследването бил привлечен
в качеството на обвиняем за това, че на 16.02.2017г., в гр.Т. е управлявал
МПС след употреба на наркотично вещество - марихуана , установена по
надлежния ред-престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК.
На 23.02.2017г. Районна прокуратура-Т. / сега РП-С. - ТО -Т./ внесла в
Районен съд - Т. материалите от бързото производство с предложение за
разглеждане на делото по реда на чл. 78а от НК и по обвинението за
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, поради което, на 27.02.2017г. ищецът
ангажирал адвокат да го защитава в съдебната фаза на наказателното
производство, като уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на 500.00 лева.
С решение № 62 / 24.03.2017г. по АНД № 69/2017г., Тутраканският
районен съд го признава за невинен и го оправдава изцяло по повдигнатото
му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК. Решението е влязло в
законна сила на 11.04.2017г.
Твърди се, че от момента на задържането му до влизане в сила на
съдебното решение животът му драстично се променил в негативна насока –
ищецът бил в състояние на стрес, несигурност за завършването на процеса,
емоционален дискомфорт в положението на обвиняем с наложена мярка за
неотклонение, ограничаваща драстично свободата му, ограничени били
личните му контакти, както и отнето правото му да управлява МПС. Изтъква,
че в резултат на незаконосъобразните действия на МВР и необосновано
повдигнатото му обвинение са му причинени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически и психически дискомфорт, силен стрес, срам,
неудобство, унижение, накърняване на честта и достойнството му.
Ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен
отговор, с който изцяло оспорва исковата претенция. Счита, че липсват
доказателства, че вредите, за които се търси обезщетение, са пряка последица
от конкретна дейност на прокуратурата. Счита, че липсват доказателства за
наличието на каквито и да било негативни последици за ищеца в следствие на
повдигнатото обвинение, поради което намира исковете за неоснователни и
недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност
се изтъква, че размерът на претенциите е силно завишен, а по отношение на
обезщетението за забава – прави правопогасяващо възражение за
погасяването му по давност.
Ответникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР СИЛИСТРА е подал
2
писмен отговор, с който изцяло оспорва исковата претенция. Счита, че не е
легитимиран да отговоря по претенциите на ищеца, както и няма основания за
ангажиране на солидарната му отговорност. Излага подробни доводи във
връзка със становището си. Счита, че липсват доказателства, че вредите, за
които се търси обезщетение, са пряка последица от конкретна дейност на ОД
на МВР, както и че липсват доказателства за наличието на каквито и да било
негативни последици за ищеца в следствие на действията на служителите му,
поради което намира исковете за неоснователни и недоказани и моли същите
да бъдат отхвърлени. В условията на евентуалност се изтъква, че размерът на
претенциите е силно завишен, поради което моли да бъда намален размера на
обезщетението.
Като прецени доводите и становищата на страните и представените
писмени доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ, обективно съединени с иск по чл. 86 ЗЗД.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е
обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно
производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по НК, което е
поддържано от органа и впоследствие наказателното производство е
прекратено или лицето е оправдано. Това е достатъчно основание, за да се
квалифицира обвинението като незаконно независимо дали отделните
процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със
закона и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство, като незаконосъобразност е налице винаги,
когато обвиняемият е оправдан.
Отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата и ОД на МВР
за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена
от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата
или администрацията – чл. 4, ал. 1, изр. Последно от ЗОДОВ. Тя може да бъде
ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство – законен
повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав
на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност
на действията на правозащитните органи - повдигане на незаконно обвинение
в извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия и
оневиняване на обвиняемите, поради което съдът приема за установено, че в
3
конкретния случай Държавата е повдигнала и поддържала незаконно
обвинение срещу ищеца, тъй като в периода от 16.02.2017 г. до 11.04.2027 г.
срещу него е било образувано досъдебно производство за това, че на
16.02.2017 г., в гр. Тутракан е управлявал лек автомобил след употреба на
наркотични вещества – марихуана / наричано още коноп или канабис / -
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, като с решение № 62 / 24.03.2017г. по
АНД № 69/2017г., ТРС го е признал за невинен и го е оправдавал изцяло по
повдигнатото му обвинение.
Неоснователни са възраженията на ОД на МВР – Силистра,
обосновани в отговора на исковата молба, че не притежава материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск. Пасивно легитимирани по
исковете по чл. 2 от ЗОДОВ са съответните държавни органи, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди, като е
напълно възможно да се реализира солидарна отговорност по ЗОДОВ спрямо
няколко субекта, стига да се установят елементите от състава на приложимата
правна норма – чл. 4, ал. 2 от ЗОДОВ. Това следва и от § 1 ПР ЗОДОВ, чиито
текст изрично прогласява приложимостта на разпоредбите на гражданските и
трудови закони за неуредените въпроси. Щом вредите са причинени от
неколцина при условията на чл. 53 от ЗЗД, те отговарят солидарно за тях,
като кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и
да е от длъжниците – чл. 122, ал. 1 от ЗЗД. Той може да предяви правата си
срещу един или срещу всички длъжници за цялото вземане. Съдебната
практика последователно приема, че няма пречка по иска с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ като ответник по делото да бъдат конституирани
разследващите органи и/или полицейските органи, от чиито действия или
бездействия са настъпили вреди / Решение № 253/27.10.2016 г. по гр. д. №
457/2016 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 373/24.11.2015 г. по гр. д. № 946/2012
г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 79/17.07.2018 г. по гр. д. № 2034/2017 г. на
ВКС, IV г. о. /
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, една от основните дейности,
извършвана от органите на министерството е разследването на престъпления.
При тази си дейност разследващите органи действат под ръководството и
надзора на прокуратурата, но са независими и вземат решенията си по
вътрешно убеждение и ръководейки се от закона – чл. 10, чл. 14 от НПК. Те
извършват всички действия по разследването, необходими за разкриването на
обективната истина – чл. 226, ал. 1 от НПК, както и всички действия по
предявяване на обвинението, като при условията на чл. 219, ал. 2 от НПК
разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със
съставянето на протокола по разследването срещу него.
Тази им дейност определя разследващите полицаи като правозащитни
органи по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във връзка
с незаконно обвинение отговаря министерството, с което те се намират в
4
служебни правоотношения. В настоящия случай осъществяването на
наказателната репресия спрямо ищеца в хода на досъдебното производство
съставлява съчетание на действия и актове както на органите на
прокуратурата, така и на органите на досъдебното производство – макар тези
органи да имат различна компетентност, те са взаимосвързани и в своята
съвкупност са довели до причиняването на вреди на ищеца.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди като
отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, по
принцип е ясно и дори не се нуждае от доказване, че висящото и
безрезултатно наказателно производство всякога води до негативни
преживявания, свързани с психически тормоз и стрес, неудобство пред
обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този смисъл
свидетелските показания са от значение повече за размера на обезщетението,
отколкото за наличието на вреди и причинната връзка между тях и воденото
производство, още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се
презумират от закона с оглед на презумпцията за невиновност и
конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на
личността, право на лична свобода.
Безспорно ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи
комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и
непосредствена последица от обвинението, като тези факти се доказват и от
показанията на разпитания по делото свидетел П., който е категоричен в
твърденията си, касаещи настъпилия съществен срив, както в психиката на
ищеца, така и в отношенията между него и близките и познатите му.
Болезнените психологически изживявания били засилени и от факта, че
ищецът живее в малко населено място, в което всички се познават и от
знанието, че в обществото е бил обсъждан като престъпник и хората
започнали да странят от него. Съществено негативно се е отразило на ищеца
и обстоятелството, че във връзка с повдигнатото му обвинение приятелката
му, с която поддържал интимна връзка, го напуснала. Поведението му се
променило, не искал да излиза никъде, стоял затворен в дома си и изпаднал в
депресивно състояние.
Обезщетяването по справедливост, съобразно изискването на
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД за възмездяване на всички претърпени
неимуществени вреди задължава съдът да определи справедлив паричен
еквивалент на болките и страданията, на пораженията върху физическото и
психическото здраве на пострадалото лице, като определената сума,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в най-пълна степен да
компенсира причинените вреди.
Съдът приема с оглед събраните по делото доказателства, че ищецът е
изживял болки и страдания вследствие незаконното обвинение в извършване
на престъпление, приключило с оправдателна присъда, като са били засегнати
5
доброто му име в обществото, личността и достойнството му, получил е
психо-емоционален дискомфорт. Съдът отчита и тежестта и
продължителността на наказателното производство и тежестта на
обвинението. Преценени в съвкупност тези обстоятелства неопровергани от
други доказателства, мотивират съдът да приеме, че исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди е основателна и доказана в размер на
сумата от 2 000 лева. За определяне на този размер съдът има предвид и
тежестта на обвинението, повдигнато спрямо ищеца - за извършено
престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин
до хиляда и петстотин лева, както и безспорно установения факт, че случаят е
придобил широка известност сред обществото на населеното място, в което
ищецът живее.
Поради това съдът намира, че необходима за репариране на
причинените на ищеца неимуществени вреди е сумата от 2 000 лв., които
следва да се присъдят ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 11.
04. 2017 г. до окончателното плащане.
Тук е мястото да се коментира и правопогасяващото възражение на
ответниците, което съдът намира за неоснователно. Правото на иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ възниква именно от датата на влизане в
сила на акта, с който се прекратява наказателното преследване, която в
настоящия случай е 11. 04. 2017 г. и към момента на предявяване на исковата
молба – 30. 03. 2021 год. не е погасено по давност.
По отношение на неимуществените вреди, съдът има предвид, че НПК
урежда отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът
определя по реда на чл. 301, т. 12 от НПК, без обаче да предвижда
възможност за лицето, което е признато за невинно или наказателното
производство срещу него е прекратено да претендира за направените в хода
на наказателното преследване съдебни разноски.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от НПК, разноските по наказателното
производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното
учреждение. Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда
да заплати тези разходи.
Съгласно чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по
дела от общ характер остават за сметка на държавата. Това са разноските,
извършени от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното
производство, без разноските, извършени от подсъдимия. Липсващата
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
наказателния процес обуславя извод, че разходваните средства в хода на
6
наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или
прекратено в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, се явяват за лицето,
подложено на неоправдана наказателна репресия, имуществена вреда, за
която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
По делото са представени доказателства, че в производството по АНД
69 / 2017 г., ищецът е упълномощил защитник, който го е защитавал и
представлявал, като видно от договора за правна защита и съдействие, същия
е заплатил на процесуалния представител сумата от 500. 00 лв. При
изложените по - горе съображения съдът намира, че тази претенция е напълно
основателна и доказана, и следва да съди ответниците да заплатят на ищеца
сумата 500.00 лв. представляваща имуществени вреди - платен адвокатски
хонорар по АНД № 69 / 2017 г. по описа на ТРС, ведно със законната лихва,
считано от 11.04.2017 г. до окончателно изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които са в размер
на 310.00 лева. Следва да бъде отбелязано и обстоятелството, че направеното
от ответниците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
е неоснователно, тъй като с исковата молба са предявени два главни иска и
акцесорни претенции към тях, като съобразно с размера на предявените
искови претенции и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 1 от Наредба № 1 /
09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
договореният между страните размер на възнаграждението е дори под
минимално определения такъв.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с
адрес гр. София, ул. Витоша № 2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
СИЛИСТРА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД да
заплатя солидарно на Г. В. Р. с ЕГН **********, гр. Т., обл. С., ул. Ш. п. №
сумата от 2 000 / две хиляди / лева, представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него
наказателно производство по АНД № 69/2017г. по описа на ТРС,
приключило с оправдателно решение по повдигнатото обвинение по чл. 343б,
ал.3 от НК, ведно със законната лихва от 11. 04. 2017 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с
адрес гр. София, ул. Витоша № 2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
7
СИЛИСТРА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД да
заплатя солидарно на Г. В. Р. с ЕГН **********, гр. Т., обл. С., ул. Ш. п. №
сумата от 500 / петстотин / лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди – заплатено адвокатско възнаграждение във воденото
срещу него наказателно производство по АНД № 69/2017г. по описа на ТРС,
приключило с оправдателно решение по повдигнатото обвинение по чл. 343б,
ал.3 от НК, ведно със законната лихва от 11. 04. 2017 г. до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , с
адрес гр. София, ул. Витоша № 2 и ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
СИЛИСТРА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД да
заплатя солидарно на Г. В. Р. с ЕГН **********, гр. Т., обл. С., ул. Ш. п. №
сумата от 310.00 / триста и десет / лева, - разноски по гр.д. № 410 / 2021
год. по описа на СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8