Определение по дело №6221/2018 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               Номер   689                   Година   25.02.2019                      Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                             XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и пети февруари                                                                                 Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6221 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който пълномощникът на ответника е подал писмен отговор, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск допустим (чл. 140, ал. 1 ГПК).

          За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат, като относми, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба такива, каквито ответникът не е представял по делото.

Следва да се даде възможност на ищцата, най – късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане за предоставяне на възможност да води в съдебно заседание един свидетел, като посочи точно кои факти и обстоятелства от посочените в исковата й молба иска да доказва с показанията му, за да прецени и съда тяхната допустимост с оглед нормата на чл. 164 ГПК, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това й искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).

Следва да се уважи искането на страните и назначи по делото съдебно - автотехническа експертиза, която да отговори на поставените от тях въпроси към същата в исковата молба и отговора, както и на въпросите: 1/. какъв е бил механизма на процесното ПТП и каква е била причината за настъпването му; 2/. кога, къде и при какви точно пътни условия и такива на видимост е настъпило същото ПТП, и какво е било поведението на всеки един от участниците в него непосредствено преди, по време и след същото ПТП; 3/. каква е била позволената в този пътен участък скорост на движение на МПС, как точно е била сигнализирана тя и спазена ли е била тя от всеки един от участниците в ПТП; 4/. какви точно пътни знаци, маркировки и/или светофарни уредби е имало в този пътен участък към момента на настъпване на ПТП и спазени ли са били те от всеки от участниците в същото; 5/. каква е била дистанцията между всеки един от участващите в това ПТП автомобили и скоростта на движение на всеки един от тях и възможно ли е било при същите дистанция и скорост и конкретните пътни условия, и такива на видимост, да се избегне същото ПТП; 6/. къде точно е станал сблъсъка при това ПТП и между кои точно автомобили, и какво е било поведението на всеки един от водачите им непосредствено преди, по време и след същото ПТП; 7/. претърпял ли е управляваният от ищцата лек автомобил с рег. № - някакви повреди в пряка причинна връзка от същото ПТП, какви и на какви точно негови възли, части и/или агрегати, поотделно и общо; и 8/. каква е била пазарната стойност на всяка от тези вреди към датата на ПТП; за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължат поискалите назначаването й страни да го внесат поравно по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Въпреки неоснователните възражения и доводи за противното на пълномощника на ответника в отговора, следва да се уважи искането на ищцата и задължи ответникът да представи, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, цялата находяща се при него застрахователната преписка по заведената щета № **********/12.06.2018 г. (чл. 190 ГПК).

Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура по медиация, като им се разяснят преимуществата й. Доколкото същите нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като с призовката на ищцата се изпрати и препис от отговора на ответника. За тази дата следва да се призове и вещото лице, след внасяне от страните на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

           РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищцата права, са посочени в исковата й молба и се изразяват по същество в това, че на 11.06.2018 г., около 10:30 ч., на път от с. Х. за гр. П., движейки се в дясната лента по -, в района на - километър, при управление на собственият й лек автомобил марка „-", молел „-", с рег. № -, претърпяла верижно ПТП по вина на следния лек автомобил марка „-", модел „-", с рег. № -, управляван от М.М.Й.. Обстоятелствата по настъпилото ПТП се изразявали в следното: водачът на МПС с рег. № - се движил с несъобразена с пътните условия скорост, като този факт не му позволил да установи необходимия контрол над управляваното от него МПС и това довело до удар в задната част на намиращият се зад нея лек автомобил. Вследствие на удара, последният отскочил и ударил шофираният от нея автомобил в неговата задна част. Това обстоятелство довело до нов удар, също в задната част, на намиращото се и пред нея МПС. По този начин настъпило верижно ПТП с материални щети с участието на четири леки автомобила. Водачите им преустановили движението си, спрели в аварийната лента, обезопасили района на ПТП-то и информирали органите на МВР за случилото се чрез телефонно обаждане. Те от своя страна се отзовали своевременно на сигнала и издали протокол за ПТП с дата 11.06.2018 г. и № 1670785, от който било видно, че виновен за настъпването на посоченото застрахователно събитие бил именно водачът на автомобила с марка „-", модел ”-", с рег. № - - М.М.Й.. С въпросния официален писмен документ се доказвали по несъмнен и категоричен начин и описаните в исковата молба факти и обстоятелства. В него били посочени и видимите материални щети по собственият й автомобил, вследствие на процесното застрахователно събитие. Тъй като виновният водач имал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност" с полица № ВС/02/118001344467 с ответното застрахователно дружество, още на същия ден от настъпването на застрахователното събитие 11.06.2018 г., позвънила до офис на ответника, за да уведоми негов представител за всички обстоятелства и факти, свързани с настъпилото ПТП. В тази връзка бил направен оглед на собствения й лек автомобил, за да се установели по обективен и несъмнен начин всички настъпили вреди, вследствие на инцидента, както и механизма на тяхното причиняване. С оглед на това, от представители на ответника - вещи лица, били изготвени два броя описи, съответно на 12.06.2018 г. и на 14.06.2018 г. С това се установили конкретните имуществени вреди по отношение на собствения й лек автомобил, както и тяхната степен на повреда. Щетата й била заведена под номер **********/12.06.2018 г. и била уведомена, че в законоустановения срок щяло да й бъде преведено по банков път предвиденото и справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на 03.07.2018 г. получила отказ от ответника с рег. № ОК – 431347/03.07.2018 г., в който била уведомена, че нямало да получи никакво плащане, тъй като документите, които била представила, не били достатъчни за окончателно решение от негова страна. Горепосоченият отказ бил изключително лаконичен и не съдържал данни за конкретните документи, които, в качеството си на пострадало лице, следвало да му предостави. Нещо повече. В него липсвали и каквито и да било мотиви. Същият бил поради това незаконосъобразен, тъй като била нарушена разпоредбата на чл. 496, ал. 3, т. 2 КЗ. Предоставените от нея документи на ответника относно настъпилото на 11.06.2018 г. застрахователно събитие, били напълно достатъчни. Затова и на 21.11.2018 г. подала жалба срещу посоченото му решение, по реда на чл. 108, ал. 6 КЗ. За съжаление той не счел нейните искания за заплащане на застрахователно обезщетение, за основателни и ги оставил без разглеждане. Видно било от изготвените от негови представители (вещи лица) два броя описи на щети, срещу които не възразявала, че настъпилите имуществени вреди по собственият й лек автомобил, били, както следвало: 1. Основа предна броня - втора степен + боя; 2. Основна задна броня – смяна; 3. Задна престилка – трета степен + боя; 4. Вътрешна дръжка врата багажник /лайсна/ - боядисване; 5. Долна лайсна врата багажник - първа степен + МАТ /боядисване на детайла с черен мат; 6. Радиатор климатик – смяна; 7. Облицовка предна броня - втора степен + боя; 8. Решетка предна броня /цяла/ - смяна; 9. Преден капак - първа степен + боя; 10. Облицовка задна броня - трета степен + боя; 11. Врата на багажник /не оборудвана/ - смяна; 12. Панел под заден десен стоп - първа степен + боя; 13. Десен стоп – смяна. Постановеният отказ се явявал изцяло неправомерен и следвало да бъде отменен. Този факт се подкрепял от обстоятелството, че застрахователят, съгласно чл. 408 КЗ, можел да откаже плащане на обезщетение само в посочените в исковата й молба случаи. Дори да се приемело, че не била изпълнила задължението си за предоставяне на всички документи по настъпилото застрахователно събитие, за да бъде неизпълнението й значително с оглед интереса на застрахователя, следвало да бъде в пряка причинно-следствена връзка с понесените материални вреди. В случая твърдяното от ответника непредоставяне на исканите документи, безспорно не благоприятствало настъпването на застрахователното събитие и не оказало каквото и да било въздействие върху него. Поради това отговорността на ответника по чл. 386 КЗ следвало да бъде ангажирана. Действително, дори да се приемело, че било налице подобно неизпълнение от нейна страна, съгласно чл. 408, т. 3, било необходимо, то да било довело до възникването на застрахователното събитие. Тоест твърдяното неизпълнение на задълженията й като пострадало лице, трябвало да било настъпило в условията на кумулативност с настъпилите щети. В случая недоказан от ответника бил въпроса, как и по какъв начин непредоставянето на исканите документи за настъпилото застрахователно събитие по телефона благоприятствало настъпването на претендираните от нея имуществени вреди. В тази връзка било и посоченото в исковата й молба решение на ВКС. С действията си по предявяването на застрахователното обезщетение, осъществила всички искани от застрахователя действия и подпомогнала установяването на обективната истина, предоставяйки му екземпляр на официалния документ, доказващ фактите и обстоятелства, свързани с настъпилото застрахователно събитие (протокол за ПТП с дата 11.06.2018 г. и № 1670785) и достъп до собствения й автомобил на представители на ответника, за оглед и оценка на материалните щети. При определяне размера на дължимото й се обезщетение, застрахователят следвало да се съобразява с разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Размерът на вредата в случая следвало да се определи по средни пазарни цени към датата на увреждането и това била сумата от 990 лева. Това било така, защото принципът на пълна обезвреда, който действал и по отношение на застрахователя, чиято отговорност била реципрочна на деликвента, изисквал обезщетението да се определяло в размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смятала стойността, срещу която, вместо застрахованото имущество, можело да се купи друго със същото качество, а за възстановителна цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество. Това било определението на понятието, дадено и в чл. 402 КЗ. Иначе казано, щяла да се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това била стойността, срещу която можело да се купи друго такова, със същото качество.

Искането по същество е да се осъди ответника да заплати на ищцата по посочената в исковата й молба банкова сметка, ***вателно обезщетение по договора за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, за причинените й от застрахования при посоченото ПТП имуществени горепосочени вреди и законна лихва върху това обезщетение от подаване на исковата й молба в съда до изплащането му, както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения от ищцата пряк иск на увреденото лице е нормата на чл. 432, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ.   

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че предявеният иск бил процесуално допустим. Оспорвал изцяло ищцовата претенция по основание и размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства. Предявеният иск бил неоснователен, необоснован и недоказан, прекомерно завишен по размер. Не бил дал повод за завеждане на настоящото дело и не му била дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение. Увреденото лице - ищец по настоящото дело, не изпълнило посочените в чл. 498, ал. 2 КЗ свои задължения - да представи на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполагал и които били свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Във връзка с твърдяното от ищцата ПТП, настъпило на 11.06.2018 г. на - 149 км в посока град Р., между лек автомобил марка „-", модел „-", с рег. № -, управляван от нея, и лек автомобил марка „-" модел „-" с рег. № -, управляван от водача М.М.Й., при което произшествие, по управляваното от ищцата МПС „-", модел „-", с рег. № -, настъпили щети, при него и по подадено заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, била образувана застрахователна преписка - щета № **********. С предявената извънсъдебно претенция ищцата била представила единствено протокол за ПТП бланков № 1670785/11.06.2018 г., който не бил подписан от един от участниците в ПТП. На застрахователното дружество не бил представен нито един документ, който да установявал виновността на някой от водачите на участващите в ПТП автомобили. Тъй като в случая липсвали безспорни доказателства, документално удостоверяващи вината на водач, управлявал участващо в ПТП МПС и застраховано при него, той не само я бил уведомил, че представените документи не били достатъчни за вземане на окончателно решение, но се възползвал и от възможността по чл. 496, ал. 4 КЗ - сам изискал необходимите му документи, изготвени от други компетентни органи и лица - ОД на МВР П.. Въпреки това, по преписката не били представени от ОД на МВР П. документи, установяващи виновността на някой от водачите на участващите в ПТП от 11.06.2018 г. автомобили, което му попречило окончателно да се произнесе по щетата. Предявеният иск бил неоснователен, тъй като отговорността му, като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", била функционално обусловена от отговорността на водача, чийто риск носел. В случая нямало данни водачът на лек автомобил марка „-" модел „-" с рег. № - - М.М.Й., да имал вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищцата. В тази връзка оспорвал изключителната му вина. С исковата молба, по повод на която било образувано настоящото производство, не били представени доказателства, установяващи виновността на някой от водачите на участващите в ПТП от 11.06.2018 г. автомобили, още повече на застрахования при него водач. В случая не била установена и доказана виновността му. Оспорвал твърденият в исковата молба механизъм на ПТП и твърдението, че последното настъпило по причина действията на застрахования от него водач. Оспорвал твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на ПТП, били причинени описаните в исковата молба вреди по управлявания от ищцата автомобил и възникнали заявените от нея имуществени вреди. Оспорвал настъпването на твърдените в исковата молба имуществени вреди в сочения размер, както и наличието на причинно-следствена връзка между тях и твърдяното за причинено от застрахования при него. Самостоятелно правел и възражение за съпричиняване на ищцата относно настъпване на вредите при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорвал твърденията, че заявените с исковата й молба имуществени вреди възникнали единствено поради виновните действия на застрахования при него водач. Твърдял съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като поддържал, че причина за настъпване на претендираните по управлявания от нея автомобил вреди било извършено и от нея нарушение на разпоредбите на ЗДвП, което се изразявало в неспазване на необходимата дистанция, както и движение с несъобразена с пътните условия скорост, което не й позволило да установи необходимия контрол над управляваното от нея МПС. С това си поведение, в нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП, тя създала предпоставките за настъпването на претендираните вреди при осъществяване механизма на произшествието. Поддържал, че вредите по управляваното от нея МПС били настъпили като резултат от нейно собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на императивни правни норми. Съпричиняването от нейна страна било в пряка причинно-следствена връзка с причинените по автомобила й увреждания. Движението със съобразена с пътните условия скорост и спазването на необходимата дистанция щяло да осуети изцяло или поне значително щяло да ограничи твърдените от нея вреди по управлявания от нея автомобил. Оспорвал претенцията й за имуществени вреди и по размер. Оспорвал размера на предявения иск за имуществени вреди, който считал, че бил недължим, респективно прекомерен и недоказан. С оглед твърденията й по основанието на предявената претенция и предвид липсата на приложени доказателства, поддържал, че претендираната от нея парична сума била в изключително завишен размер, за да доведяло до репариране на имуществени вреди в техния действителен размер. Претенцията й вероятно била формирана като сбор от стойността на нови части и стойността на труда за подмяна и/или ремонт. Същевременно, увредените части към датата на ПТП не били нови и следвало да се овехтят със съответния процент, тъй като на обезщетяване подлежали действително причинените, реални вреди – тоест обезщетението следвало да се определи в размер на действителната стойност на вредите към деня на настъпване на застрахователното събитие на 11.06.2018 г. Оспорвал изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за имуществени вреди като неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск. Признавал за установено съществуването на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" за лек автомобил марка „-", модел „-", с рег. № -. Моли съда да отхвърлел предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е основала предявения пряк иск, а ответникът носи тежестта да докаже всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си за неоснователност на този иск.

 

          ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: опис на щета № 2 от 12.06.2018 г.; опис на щета № 3 от 14.06.2018 г.; протокол за ПТП № 1670785/11.06.2018 г.; свидетелство за регистрация част І № -; писмо до ищцата изх. № -/03.07.2018 г. и уведомление за необходими документи.

 

          НАЗНАЧАВА по делото съдебно – автотехническа експертиза, като за вещо лице определя С.Н.Н., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши необходимите огледи, справки и проверки на мястото на ПТП, при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси, поставени към тази експертиза в исковата молба, отговора и в обстоятелствената част на настоящото определение, при депозит в размер на 100 лева, вносим от страните поравно - 50 лева от ищцата и 50 лева от ответника, по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовките с препис от настоящото определение, и представяне в същия срок по делото на платежните документи, удостоверяващи внасянето му, като им указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а те ще загубят възможността да поискат назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ДАВА възможност на ищцата, най - късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да допълни непълното си искане в исковата молба за предоставяне на възможност да води в съдебно заседание за разпит един свидетел, като посочи точно кои факти и обстоятелства от посочените в исковата й молба иска да доказва с показанията му, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по това й искане.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да представи цялата намираща се у него застрахователна преписка по щета **********/12.06.2018 г., КАТО МУ УКАЗВА, че непредставянето й в този срок, съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 03.04.2019 г. от 11.10 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като с призовката на ищцата се изпрати и препис от отговора на ответника. За тази дата следва да се призове и вещото лице, след внасяне от страните на определените от съда депозити за изготвяне на експертизата.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: