Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Сливен, 23
април 2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Военен съд - Сливен на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в
публично заседание, в следния състав:
ВОЕНЕН
СЪДИЯ:полк. ВОЛЯ ПЕТРОВ КЪНЕВ
при участието на секретар В.
Янчева и в присъствието на военен прокурор полк. Чернев, като разгледа докладваното от
военният съдия АНД № 21 по описа за 2019
година, след съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно заседание
доказателствен материал по делото, установи следното:
Обвиняемият к-н Л.А.Д. *** е
завършил средно образование, след което е продължил обучението си в ВВУАПВО гр.
Шумен. На кадрова военна служба във в.ф. 32 450-Мокрен е постъпил на 01.07.2018
г. Изпълнявал функционалните си задължения в пълен обем и на добро ниво, за
което допринасяло добрата теоретична подготовка и познаване на функционалните
задължения. Ползвал се с авторитет в колектива. Женен с три деца. Неосъждан.
Съгласно Наредба № Н-18/20.07.2009
г. на Министъра на отбраната, военнослужещите и членовете на техните семейства
при преместване на служба в друго населено място имали право да получат
еднократно обезщетение. Необходимо условие било фактическо преместване на
военнослужещите и членове на тяхното семейство, което се удостоверявало чрез
представяне на документ за адресна регистрация в населеното място по новото
местослужене за всеки член от семейството.
През м. юли 2018 г.
обвиняемият Д. решил да кандидатства за получаване на еднократно обезщетение за
преместване на семейството му от гр. Карнобат в гр. Сливен. За целта той
разговарял със свидетелят мл. серж. Георгиев и го помолил за съгласието му да
се регистрира заедно със семейството си на адреса на свидетеля в гр. Сливен,
ул. „Хадживълкова“ № 23. Къщата била собственост на свидетелката Валентина
Стоянова, с която свидетелят мл. серж. Георгиев живеел на съпружески начала и
последният разговарял със Стоянова за адресната регистрация на Д. и семейството
му. Стоянова се съгласила обвиняемият, съпругата му и трите му деца да бъдат
регистрирани на адреса, на който се намирало жилището ѝ, след което
заедно с обвиняемия и членовете на семейството му посетили община Сливен, като
били издадени удостоверения за настоящ адрес с изходящи №1803, №1804, №1805,
№1806 и №1807 за Д., съпругата му и всяко едно от трите деца. На 23.07.2018 г.
обвиняемият Д. подал в регистратурата на в.ф. 32 450-Мокрен рапорт, заведен под
№ 484 от същата дата, с искане да бъдат изплатени на него и членовете от семейството
му еднократно обезщетение, съгласно чл. 1 и чл. 10 от Наредба № Н-18/2009 г. за
преместване от гр. Карнобат в гр. Сливен. Към рапорта Д. приложил пет копия от
карти за адресна регистрация. Фактически семейството на Д. и той самият не се
преместили в гр. Сливен, а продължили да живеят в семейното им жилище в гр.
Карнобат. Въведен в заблуждение, че семейството се е преместило в гр. Сливен,
командирът на военното формирование издал Заповед № ФСД-49/20.08.2018 г. за
изплащане на еднократно обезщетение в размер на 774,06 (седемстотин седемдесет
и четири лева и шест стотинки) лева на Д. и по 258,02 (двеста петдесет и осем
лева и две стотинки) лева за съпругата му и всяко едно от трите деца. Въз
основа на тази заповед със заплатата за м. септември 2018 г. на обвиняемият Д.
била изплатена компенсационна сума в общ размер на 1806,13 (хиляда осемстотин и
шест лева и тринадесет стотинки) лева, която не му се следвала, тъй като
семейството фактически не се е преместило в гр. Сливен, а е продължило да живее
в гр. Карнобат. На 06.12.2018 г. с приходен касов ордер № 290, обвиняемият Д.
възстановил по сметката на в.ф. 32 450-Мокрен, получената от него неправомерно
сума.
Описаната фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от обясненията на
обвиняемият, депозирани пред съда в хода на съдебното следствие, от приложените
към делото адресни карти, рапорт, заповед, финансови документи за изплащане и
възстановяване на сумата, от останалите приложени към делото книжа и
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели. Изложената
фактическа обстановка не се оспорва от обвиняемия, като страните не желаят
разпит на свидетелите в съдебно заседание и събиране на нови доказателства.
Извършеното от к-н Д. съставлява
престъпление по чл. 209 ал. 1 от НК, тъй като същият умишлено възбудил
заблуждение у командира на в.ф. 32 450-Мокрен, за това че той и семейството му
фактически са се преместили да живеят в гр. Сливен, макар че семейството на
обвиняемия и той лично продължавали да живеят в гр. Карнобат. Мотивиран по този
начин, командирът на формированието, издал заповед, въз основа на която на
обвиняемия била изплатена сума от 1806,13 (хиляда осемстотин и шест лева и
тринадесет стотинки) лева, която не му се следвала и с това причинил
имуществена вреда на формированието. Деянието е извършено с пряк умисъл от к-н Д.
с цел имотна облага. Случаят е маловажен по смисъла на чл. 209 ал. 3, вр. чл.
93 т. 9 от НК, тъй като вредните последици са незначителни, а са налице и
смекчаващи отговорността обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на деянието, в сравнение с други престъпления от този вид.
Такива смекчаващи отговорността обстоятелства са много добрите характеристични
данни, направените самопризнания, доброволното възстановяване на получената
сума, в резултат на което са били изцяло възстановени причинените имуществени
щети. Всичко това води до извода, че правната квалификация на деянието е по
чл.209 ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
За извършеното престъпление
се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до една година или „Пробация“. Д.
не е осъждан и освобождаван от наказателна отговорност, а причинените от
деянието имуществени щети са възстановени. Всичко това води до извода, че са
налице предпоставките на чл. 78а от НК за освобождаването му от наказателна
отговорност, с налагане на административно наказание „глоба“.
При определяне размера на
наказанието съдът съобрази, като смекчаващи отговорността обстоятелства добрите
характеристични данни, направените самопризнания, семейното положение на
обвиняемия с безработна съпруга и три непълнолетни деца, а като отегчаващи –
обстоятелството, че за извършване на престъплението е използвал съдействието на
свидетелите Георгиев и Стоянова. Преценявайки всичко това съдът определи
наказание на к-н Д. към минималния размер, а именно 1000(хиляда) лева.
Предвид
изложеното и на основание чл.378 ал.4 т. 1 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА обвиняемия к-н Л.А.Д. *** - роден на *** ***, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН:**********.
ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На 23.07.2018 г. във в.ф. 32 450 - Мокрен, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у командира на в.ф. 32
450 - Мокрен подп. Петър Желев, и с това причинил имотна вреда на формированието
в размер на 1806,13 (хиляда осемстотин и шест лева и тринадесет стотинки) лева, като случаят е маловажен – престъпление по чл.
209, ал. 3, вр. ал. 1, от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 000(хиляда)лева.
Решението подлежи на протестиране и обжалване пред
Военно-апелативен съд на РБ, в
петнадесетдневен срок от днес.
ВОЕНЕН
СЪДИЯ: полк.