№ 1751
гр. София, 30.08.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Анелия Щерева
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно частно
наказателно дело № 20221100603332 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII-ра вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частен протест, подаден от прокурор към Софийска
районна прокуратура, срещу Определение от 16.05.2022 г., постановено по
НОХД № 16787/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 110-ти състав, с което съдебното производство по делото е
прекратено и делото е върнато на прокуратурата за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правата на обвиняемия.
В частния протест се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното определение. Изтъква се, че държавното
обвинение е посочило ясни твърдения относно времето и мястото на
извършване на визираното в обвинителния акт престъпление. Сочи се, че
отразеното в диспозитива на обвинителния акт изцяло кореспондира и
съответства на отразеното в обстоятелствената му част, както и че
фактическата рамка е точно и ясно очертана. Предвид изложеното, моли се за
отмяна на атакуваното определение.
Софийски градски съд, след като се запозна с доводите в частната
жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Частният протест е подаден от процесуално - легитимирана страна, в
срока по чл. 342, ал. 1 НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на
1
обжалване акт, съгласно чл. 249, ал. 3 НПК, поради което въззивният състав
го намира за допустим.
Производството по НОХД № 16787/2021 г. по описа на СРС, НО,110-ти
състав е образувано по внесен в Софийски районен съд обвинителен акт
срещу обвиняемия М. Б. М. за осъществен състав на престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание, проведено на 16.05.2022 г., от страна на
защитата е било направено искане за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на СРП поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на
обвиняемия. Защитата е посочила, че в обвинителния акт липсва
конкретизация досежно времето и мястото на извършване на твърдяното от
държавното обвинение противоправно деяние. В предоставена реплика,
прокурорът е изтъкнал, че в случай на неизвестни обстоятелства, относими
към предмета на доказване, практиката е константна, че не може да се
изисква от държавното обвинение да предполага същите, поради което и
непосочването им в обвинителния акт не следва да бъде квалифицирано като
съществено процесуално нарушение. Добавено е още и че датата на деянието
е определяема, като е бил визиран конкретен период от време, а именно
първата половина на 2016 г.
Първостепенният съд е възприел изложените от защитата доводи за
наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е
и прекратил съдебното производство пред себе си. В мотивите си е изложил,
че от обстоятелствената част на обвинителния акт не ставало ясно кога
свидетелят Ал-А. е отишъл в автокъща „Б.А.“ ЕООД, респективно липсвали
данни кога е оставен автомобилът пред описаната автомивка, както и в какъв
период от време свидетелят Ал-А. е търсил обвиняемия М. по телефона, за да
се интересува за автомобила си. Посочено е, че липсвала конкетизация кога е
взето решението от М. за осъществяване на деянието, както и че не било
достатъчно точно възпроизведено в какво се изразява фактическото
обвинение за визирания период. СРС е констатирал, че е налице и
разминаване между обстоятелствената част на обвинителния акт и неговия
диспозитив относно мястото, където е извършено твърдяното престъпление,
което е посочено за пръв път в диспозитива.
2
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Разгледан по същество същият е ОСНОВАТЕЛЕН. Аргументите на
съда в тази насока са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2 от НПК сезиращият съда акт
следва да съдържа обстоятелствена част, в която да се отразят обстоятелства
относно престъплението, извършено от обвиняемия; времето, мястото и
начинът на извършването му. Обвинението трябва да бъде така формулирано
така, че да поставя рамките на процеса, като определя предмета на доказване
от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в
него (чл. 102 от НПК). Поради това е абсолютно задължително за прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието, и участието на обвиняемия в
осъществяването му, вкл. времето и мястото на извършване на
престъплението.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не са
налице основанията и предпоставките на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за
прекратяване на съдебното производство по делото, поради допуснати
съществени и отстраними в хода на досъдебното производство процесуални
нарушения, водещи до ограничаване процесуалните права на подсъдимото по
делото лице. Въззивният съд не може да се солидализира с изводите на
контролираната инстанция, касаещи липсата на индивидуализиращи
признаци на конкретното престъпление, за което е повдигнато обвинение, а
именно за времето и мястото на осъществяване на деянието. Както в
обстоятелствената част, така и в диспозитива, държавното обвинение е
определило рамките на времевия период, в който е извършено твърдяното
престъпление. Според настоящия състав описаният по този начин период
(през първата половина на 2016 г.) не може да се характеризира като такъв,
който да доведе до ограничаване възможността на обвиняемия М. да разбере
кога е извършено престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Нещо
повече – ако за конкретен период от него първостепенният съд прецени, че не
може да се ангажира наказателната отговорност на обвиняемия, то с крайния
акт по съществото на спора не съществува пречка М. да бъде оправдан за
него. От внесения обвинителен акт е видно, че последователно и
3
хронологично са описани фактическите положения на обвинението, което
позволява на обвиняемия да разбере в какво точно е обвинен, да подготви
защитата си ефективно и да я осъществи в централната фаза на процеса,
каквато е именно съдебната такава.
Въззивният съд не споделя и достигнатия от първоинстанционния съд
извод досежно наличието на противоречие между обстоятелствена и
диспозитивна част на обвинителния акт относно мястото на престъплението
като град. Обстоятелствената и диспозитивната част на обвинителния акт
следва да се разглеждат като единство и при положение, че в обвинителния
акт никъде другаде не е посочен друг град/район, който да внесе съмнение
относно мястото, където е изпълнено деянието, освен гр. София, то това не
може да се отчита като неяснота, касаеща място на извършване на деянието,
нито като обстоятелство, което би рефлектирало върху местната
компетентност на съда.
Във връзка с изложеното, съдът счита, че обвинението очертава ясно
мястото и времевия интервал на осъществяване на противоправното деяние,
които са неизменна част от фактическата рамка на обвинителния акт, поради
което и не е налице невъзможността на подсъдимото лице да организира
своето право на защита в пълнота.
Предвид изложеното атакуваното определение на СРС да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно, а делото да бъде върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 16.05.2022 г., постановено по
НОХД № 16787/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 110-ти състав, с което съдебното производство по делото е
прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемия М..
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 110-
4
ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5