№ 52
гр. Момчилград, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100620 по описа за 2022 година
Производството е по чл.19 ал.1 вр.чл.38 ал.4 вр.чл.72 ал.4 от ЗГР.
В предявената от адв.А. С. от АК-Стара Загора, като пълномощник на
Л. Р. Й., молба се твърди, че доверителят й е роден на 06.02.1987г. в с.Устрен,
общ.Джебел, и акта за раждане бил записан с имената Р.Р.Ю.. Впоследствие
тези му имена били принудително променени на настоящите Л. Р. Й.. По-
късно, ведно със своите родители са заминали за Р.Турция, където е получил
турско гражданство с имената Р.Ч. , като в съзнателният си живот е бил с тези
имена. Посочва се, че е завършил ТУ- гр.София, като в издадената диплома
за завършено висше образование е бил записан с турските имена Р.Ч.. В
молбата се сочи, че живее повече от 20 години в Р.България, но част от
документите му били на настоящите имена, а други документи са били
издадени на турските имена. Носенето на различни имена му създавали
съответни неудобства от различно естество- административно- правно и
лично. Заявява се в молбата, че е от турски етнически произход, и носенето
на български имена му създавали неудобства и затруднения в личното и
социалното общуване. Подал и заявление за възстановяване на имената по
административен ред, но е получил отказ.
Посочва се, че с имената Р.Ч. същият е станал известен обществото,
1
сред свои близки и познати в Р.България, и носенето на различни имена са
създавали неудобства от различен характер, и затова искал и така да се
назовава за бъдеще. Предвид това намира, че са налице важни обстоятелства
по смисъла на чл.19 от ЗГР, което обуславяло правният интерес за промяна на
имената в горният смисъл, а именно от Л. Р. Й. на Р.Ч.. Моли съда да
постанови решение, с което да допусне исканата промяна във имената, и
промяната следвало да се отрази в акта за раждане и в регистрите за
населението .
В съдебно заседание, молителят не се явява, като от адв.А. С. от АК-
Стара Загора е постъпило писмена молба, с която се поддържа молбата за
промяна на имената, така, както е предявена и по изложени в молбата
съображения.
Заинтересованите страни- съответната Община, и Прокуратурата, не са
отговорили в срока по чл.131 от ГПК, а в съдебно заседание не се
представляват.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Молителят, видно от копие Акт за раждане № *** 08.02.1978г. на
пълномощничество с.Устрен, общ.Джебел, окр.Кърджали, е роден на
06.02.1978г. в с.Устрен, като е записан с имената Р.Р.Ю. и с родители-
Р.Ю.Ю. и Е.А.А.. В графата „забележки“ е посочено, че имената на молителя
са били променени на Л. Р. Й. по реда на Наредбата за гр.регистрация- по
същият ред са били променени и имената на родителите. Има отбелязване, че
имената на родителите по късно са били възстановени и променени в частта
за фамилното име- така, както е отбелязано.
Представено е копие на нот.заверена декларация за идентичност на
имена, в която молителят е посочил, че имената Л. Р. Й. и имената Р.Ч. /в
турската лична карта/, са негови имена.
С имената Р.Ч. молителят е записан в турската лична карта, копие от
която е приложено по делото. С претендираните имена Р.Ч., молителят е
получил и Диплома за завършено висше образование от ТУ- София през
2002г.
Молителят е представил копие на Заявление за промяна на имената си
от Л. Р. Й. на Р.Ю.Ч., по реда на чл.19 „а“ от ЗГР- по адм.ред, като по това
2
искане е поставено решение № 14/ 01.06.2022г. на Община Джебел, с което е
постановен отказ за допускане на така искана промяна. В мотивировъчната
част на решението се посочва, че възстановеното име на лицето следва да
съответства на имената му преди насилственото преименуване, което в
конкретният случай не било налице. И това е така, поради обстоятелството, че
преди преименуването молителят е бил с имената Р.Р.Ю. а неговото искане е
било да се казва Р.Ю.Ч..
От гореизложеното е видно, че молбата е неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение. Безспорно се установи, че от приетите
като доказателства- описани по-горе имената на родителите на молителката
са следните- Р.Ю.Ю. и Е.А.А., а самият молител в акта за раждане е записан с
имената Р.Р.Ю.. Т.е. личното име на бащата на молителя е Р., презимето- Ю.,
и фамилното име- Ю..
Установи се представените по делото доказателства, че молителят, се
изселил в Р.Турция, и е придобил турско гражданство с имената Р.Ч.. С тези
имена същият е завършил университет в Р.България, и му е издадена диплома
за завършено висше образование. През 2022г. е поискал по административен
ред от общинска администрация- Джебел да възстанови рождените си имена,
но е посочил, че иска да се казва Р.Ю.Ч., което му е било отказано.
Не се спори по делото, че молителят, като турски гражданин в
Р.Турция носи имената Р.Ч., като и в Р.България е носел тези имена- в тази
насока е издадената от ТУ- София диплома на тези имена, но това са имената
му като турски гражданин. Като български гражданин същият носи имената
Л. Р. Й., които са му били наложени по време на т.н.“възродителен процес“, а
рождените му имената са Р.Р.Ю..
По делото не се спори, че Р.Ю.Ю. е баща на молителя Л. Р. Й., и същата
към момента на раждането на е носела имената Р.Р.Ю. т.е., и молителят, като
български гражданин е записан с бащино и фамилно име. Съгласно чл.13 и
чл.14 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на
бащата, а фамилното име- от фамилното име на бащата, респ. от бащиното
име на бащата на съответното дете, и съобразно именните, етнически или
религиозни традиции на лицето, тези имена могат да бъдат със наставките –ов
и –ев. В същото време, при сключването на гр.брак лицата могат да запазят
своите фамилни имена, да присъединят фамилното име на съпругът си към
3
своето или пък да приемат фамилното име на другият съпруг. Видно от
писмените доказателства- отбелязването в акта за раждане, бащата на
молителят е променил своите имена на турскозвучащите имена- Р. Ю. М.,
докато молителят това не е сторил по административен ред, поради
постановен отказ.
Казано с други думи, молителят, като български гражданин
понастоящем са казва Л. Р. Й., а като турски гражданин Р.Ч., сиреч носи
имена съгласно българската именна традиция, т.к. е български гражданин по
рождение, и е придобил турско гражданство по натурализация, респ. с това е
придобил и турските имена Р.Ч.. Известно е, че именната традиция в Турция
се разминава с българската именна традиция, поради и което е неоснователен
доводът на молителя, че наличното разминаване на неговите имена в двете
държави за него могат да причинят неудобства от различен характер, които
да бъдат преодолени с промяна на имената му като български гражданин с
тези негови имена като турски гражданин.
Съдът счита, че е неоснователно искането на молителя в тази насока,
защото докато е допустимо искането за промяна на имената в някоя част или
във всички части, то е недопустимо и неоснователно е искането за замяна на
българските име с турските имена, така както е формулирано искането. И
това е така защото, както и по-горе се посочи, българската именна традиция,
материализирана в съответни правни норми, повелява всеки български
гражданин, роден в Р.България, да носи три имена /лично, бащино и
фамилно/ и затова е неоснователно искането да се именува по начин, който е
нехарактерен за Р.България.
Искането имената да молителя да бъдат изписани по този начин /като в
Турция/не отговаря на изискванията на ЗГР, където е посочено, че името на
всеки български гражданин се състои от три части- лично, бащино и
фамилното име, като личното име се избира от родителите на детето,
бащиното име съставлява личното на име на бащата на детето, а фамилното
име е фамилното име на родителите на детето /респ. бащиното име на бащата
на съответното лице или брачното фамилно име. Известно е обстоятелството,
че именната система във различни държави е по-различна от българската,
като там в съответните документи могат да се изписват само две имена на
лицето, или три и повече име- но винаги се записват личното и фамилното
4
име на същото, или личното и бащиното.
В същото време по делото се установи, че имената на молителя са
изписани по този начин- с три съставки, като в българската именна традиция,
а искането, формулирано в настоящото молба е да бъдат изписани по друг
начин- само с две съставки- лично и фамилно име, което съдът намира за
неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира, че не са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР за промяна на имената на молителя
от настоящите Л. Р. Й. на Р.Ч., защото това противоречи на именната система
в Р.България, както и на правилата за именуването, посочени в Закона за
гражданската регистрация.
Поради изложеното съдът намира, че следва да се остави без уважение
предявената молба за промяна на имената на молителя от настоящите Л. Р. Й.
на Р.Ч..
Водим от изложеното и на основание чл.19 ал.1 от ЗГР,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на молителя Л. Р. Й. с ЕГН-
**********, роден на 06.02.1978г. в с.Устрен, общ.Джебел, за промяна на
имената от настоящите Л. Р. Й. на Р.Ч., като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на получаването.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5